Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 05.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи януари през две
хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при
участието на секретаря МИЛЕНА
УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2239/2019 година
на ВРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от В. А.Б., ЕГН **********, притежащ л.к****издадена на 19.06.2018г. от МВР - Варна,
с постоянен адрес:***, чрез пълномощник адв. Д.Б.В.,*** против С.Л.Х.,
ЕГН **********,***, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 240, ал.1 и ал.4 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане
на ответницата за заплати на
ищеца сумата от сумата от
12 500 лева, представляваща
дължима заемна сума по неформален
договор за заем от 07.09.2016 година, ведно с мораторна лихва върху исковата сума в общ размер
на 208.33 лева, определена върху главницата от 12 500 лева за периода
от 14.12.2018 година до подаването на
исковата молба - 11.02.2019
година, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и да осъдите
ответницата да заплати законна лихва върху главницата
на претендираната главница, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението.
Ищецът
твърди, че на 07.09.2016 год. е сключен неформален договор за заем
между него, като заемодател, и ответницата С.Л.Х., като заемател, по силата
на който договор заемодателят е предал заемната сума от 12 500 лева посредством направено преводно нареждане на сумата
с № 06100-109-006077-2016-09-07 от 07.09.2016г. на „****" АД по банковата сметка
с IBAN *** в „****" АД. Твърди, че уговорката между
страните е била сумата да му
бъде върната в най-кратки срокове, но след като
получила сумата С.Х. отклонявала исканията му за връщането
й. Твърди, че тъй като не
е уговорен в писмен договор падеж за
връщане на заемната сума е отправил до ответницата
изрична нотариална покана с per. № 12148, том VI, акт № 174 от 19.10.2018 година на нотариус
****, per. № 053 на НК на
РБ, с район на действие района на Районен съд
- гр. София, редовно връчена
по реда на
чл. 47отГПК на 03.12.2018 г. Твърди, че с нотариалната покана отв. Х. е поканена от
него да върне
сумата в размер на 12500 лева по
посочената в поканата банкова сметка ***. Твърди, че в поканата
е указал, че ако Х. не заплати
дължимата сума в срока по нотариалната
поканата, същата да се счита
за поканена да се яви
на 11-тия (единадесетия) ден от получаването
на поканата, а ако този ден
е неработен - в първия следващ работен ден след тази
дата, в 16.00 часа, в кантората на ****, per. № 149 на НК, находяща се в гр. Варна, ул.
„****, за сключване
на споразумение за разсрочване на задължението или част от
него, при постигане на насрещно
взаимно съгласие по условията му.
Твърди, че срокът за
връщане на заемната сума по
поканата е изтекъл на 13.12.2018 година. Твърди, че нито
в срока по поканата, нито до този момент
ответницата е предприела връщане на заемната
сума по договора
за заем, като същата е изпаднала
в забава да изпълни задължението си, считано от
деня, следващ датата на изтичане
срока по поканата - 14.12.2018г. Твърди, че
ответницата не се е явила в кантората
на ****, peг. № 149 на НК, находяща
се в гр. Варна, ул. „****, по
повод предоставената й в поканата възможност за сключване на
споразумение за разсрочване на задължението или част от него.
Приема, че ответницата му дължи освен
главницата на заемната сума, но и мораторна лихва върху главницата
на заемната сума за периода
от 14.12.2018 година до завеждането на исковата молба,
на основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, както
и дължи законната лихва върху исковите
суми, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното
изплащане на задължението. Твърди, че размера на
мораторната лихва за забава върху
главницата на заемната сума от
12500 лева за периода от 14.12.2018 година до подаването
на исковата молба (11.02.2019 година) е в размер на 208.33 лв.
Ответникът
лично е получил исковата молба и приложенията към нея. В срока
за отговор, не депозира писмен
отговор и не изразява становище по исковата претенция.
В проведено открито съдебно заседание ищецът поддържа
исковите претенции, като предвид направеното от ответника признаване на иска,
желае производството да се проведе при усл.на чл.237 ГПК и заявява, че между страните е постигната спогодба. Моли съда да се
постанови решение, с което исковите претенции да бъдат
изцяло уважени, съобразно постигнатата спогодба.
В с.з. процесуалният
представител на ответника прави изявление, с което признава исковете по основание
и размери и заявява, че
между страните е постигната спогодба. Моли съда
да се постанови
решение, с което исковите претенции да бъдат изцяло
уважени,
съобразно постигнатата спогодба.
С
признаване на иска от страна
на ответника и с оглед направено искане от ищеца
за постановяване на решение при
признаване на иска и съгласно чл.237, ал.1 от ГПК, съдебното дирене по делото
е прекратено.
С
оглед на това съдът намира
искането за основателно, налице са предпоставките за постановяване на решение при
признание на иска, като съдът
не следва да мотивира решението
по същество. Предявеният иск е вероятно основателен с оглед събраните доказателства и признанието от страна на
ответника, поради което следва да бъде уважен.
На
осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца
направените разноски в настоящото дело. Съдът счита, че в случая
разпоредбата на чл.78, ал.2
от ГПК е неприложима.
Ищецът представя списък с разноски, уточнен в с.з.,
според който претендира репариране на разноски за 275 лв.-ДТ, 7лв. за преводни
такси и 909лв. адвокатско възнаграждение. Доколкото за произнасянвето
по обезпечение на предявен иск не се дължи държавна такта, съдът намира, че
същата не следва да бъде репарирана от ответника, а при поискване от ищеца, ще
му бъде вазстановена. Не следва да бъде репарирана и
сумата от 7лв. за преродни такси, доколкото същите не
са част от съдебно-деловодните разноски по делото. Съдът намира, че дължимата
от ответника спрямо ищеца сума за сторени разноски следва да бъде определена в
общ размер от 1184 лева.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.Л.Х.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на В. А.Б.,
ЕГН **********, притежащ л.к****издадена на 19.06.2018г. от МВР - Варна, с постоянен адрес:***,
сумата от 12 500 /дванадесет
хиляди и петстотин лева/, представляваща
дължима главница - заемна сума по неформален договор за заем от 07.09.2016
година, мораторна лихва за забава върху исковата сума
в общ размер на 208.33 лева /двеста и
осем лева и 33 стотинки/, за периода от 14.12.2018 година до подаването на
исковата молба - 11.02.2019 година, ведно със законна лихва върху главницата на
претендираната главница, считано от датата на
подаване на исковата молба – 11.0.2.2019г. до окончателното заплащане на
задължението, на осн. чл. 240, ал.1 и
ал.4 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Л.Х., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на В. А.Б., ЕГН **********, притежащ л.к****издадена на 19.06.2018г. от МВР - Варна, с постоянен адрес:***, сумата от 1184 лв./хиляда сто осемдесет и четири лева/, представляваща общия размер на сторените и претендирани от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: