Решение по дело №222/2020 на Районен съд - Раднево

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер 260000                               31.08.2020 година                               град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На четвърти август                                                                                       2020 година

В публично заседание в следния състав:

                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при участието на секретаря Иванка Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 222 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ.

Производството е образувано по искова молба на Е.Д.И., чрез процесуалния пълномощник адв. Х., срещу „Мини Марица - изток” ЕАД, с която се предявя иск с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ. Ищецът твърди, че е работил в Рудник Трояново-1, клон на ответното дружество, в периода от 12.05.1988 г. до 16.01.2020 г. Твърди, че на 15.01.2020 г. му било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, като със заповед № 5/15.01.2020 г. било прекратено трудовото му правоотношение на същото основание поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и със същата заповед било заповядано изплащането на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 БТВ. Твърди, че при прекратяване на ТПО ответникът му дължал 15, а не 6 БТВ на основание чл. 222, ал. 3 КТ. Твърди, че с чл. 83, ал. 1 от КТД от 2018 г., в сила от 08.08.2018 г., било договорено, че при работа при работодателя между 25 и 35 години се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 15 БТВ. Твърди, че трудовият му стаж в ответното дружество е в размер на 28 години, 3 месеца и 10 дни, поради което му се дължи обезщетение в размер на 15 БТВ по чл. 222, ал. 3 КТ, а не в размер на 6 БТВ. Твърди, че трудовото му правоотношение не било прекъсвано. Твърди, че ответникът му заплатил 6 БТВ, поради което останали дължими още 9 БТВ за обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Твърди, че БТВ за месец декември 2019 г. е в размер на 2673,49 лв. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 24061,41 лв., представляваща неизплатена стойност от обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 9 БТВ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното погасяване на задължението. Претендира разноски. Представя писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Мини Марица - изток” ЕАД, в който се взема становище за неоснователност на иска. Не оспорва обстоятелството, че между ищеца и клона на ответното дружество Рудник Трояново-1 е възникнало трудово правоотношение по безсрочен трудов договор от 12.05.1988 г. за длъжността „ел.лок.машинист. Твърди, че с молба на ищеца от 01.12.2003 г. за ползване на неплатен отпуск, считано от 01.12.2003 г. поради избирането му за кмет на с. Даскал Атанасово, бил разрешен със заповеди ползването на такъв отпуск от страна на ищеца, който не се признава за трудов стаж за периода от 03.02.2004 г. до 06.11.2007 г. Твърди, че чл. 83 КТД изисква ищецът да е работил през последните години от трудовия си стаж в ответното дружество, за да придобие увеличен размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. Твърди, че ищецът е бил избран на изборна длъжност като кмет на с. Даскал Атанасово съгласно решение на избирателната комисия, поради което е работил на нея и след приключването ѝ се е върнал на работа на 07.11.2007 г. до 16.01.2020 г. Поради това твърди, че ищецът е работил през последните между 10 и 20 години от трудовия си стаж в ответното дружество и съгласно КТД от 2018 г. между 10 и 20 години трудов стаж има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 БТВ. Иска от съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С протоколно определение от 04.08.2020 г. е обявен за окончателен проектът на доклад, обективиран в определението по чл. 140 ГПК, с което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищеца и ответника е възникнало трудово правоотношение по безсрочен трудов договор от 12.05.1988 г., прекратено със заповед № 5/15.01.2020 г.  на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – придобито право на пенсия, като на ищеца е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 БТВ и че спрямо ищеца е приложим КТД от 2018 г., както и че ищецът е работил в Рудник Трояново-1 в периода от 12.05.1988 г. до 16.01.2020 г. без прекратяване на трудовото му правоотношение, както и че размерът на БТВ за месец декември 2019 г. е 2673,49 лв.

При така отделените като безспорни и ненуждаещи се от доказване факти, по иска с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ ищецът следва да докаже, че е работил при ответното дружество повече от 25 години от трудовия си стаж.

Ответникът следва да докаже насрещните си възражения за прекъсване на трудовия стаж на ищеца в периода от 03.02.2004 г. до 06.11.2007 г.

Съгласно чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на ТПО, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване, той има право на обезщетение от работодателя в размер на БТВ за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на БТВ за срок от 6 месеца.

В настоящия случай всички елементи от фактическия състав на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ са безспорни между страните - ищецът е работил при ответното дружество по трудов договор 12.05.1988 г. /л.26/, считано от 12.05.1988 г., който е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ със заповед № 5 от 15.01.2020 г. /л.7/, считано от 16.012.2020 г., като спорът между страните е концентриран само досежно обстоятелството какъв трудов стаж е придобил ищецът, от което обстоятелство зависи размерът на обезщетението. С въпросната заповед е посочено да се изплати на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 БТВ.

От приетия по делото фиш от работна заплата на ищеца за месец януари 2020 г. /л.8/, издаден от ответното дружество е видно, че на ищеца е начислено обезщетение при пенсиониране по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 16040,94 лв. От изложеното до тук е видно, че ответното дружество е начислило на ищеца сумата от 16040,94 лв. обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 БТВ /няма спор между страните, че БТВ за месец 12.2019 г. на ищеца е в размер на 2673,49 лв., което е обстоятелство е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване/. Отделено е като безспорно и обстоятелството, че на ищеца е заплатена тази сума от 16040,94 лв. като обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 БТВ.

Съгласно чл. 228, ал. 2 КТ размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се прилага, доколкото в колективен трудов договор не са предвидени по-големи размери. В случая е отделено като безспорно обстоятелството, че спрямо ищеца е приложим КТД’2018 г. /представено извлечение по делото на л.13-14/. По делото е приета като писмено доказателство служебна бележка изх. № 38/2020 г. от инж. Ст.Стоянов, председател на СС „Подкрепа“ в ответното дружество, от която е видно, че ищецът Е.Д.И. е бил през целия си трудов стаж в Рудник Трояново-1 до 2020 г. член на Синдикална секция „Подкрепа“, поради което следва извод, че въпросния КТД от 08.08.2018 г. е относим към размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ в случай на договаряне на по-голям размер.

 Съгласно чл. 83, ал. 1 КТД’2018 г. работникът или служителят получава обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в увеличен размер, ако през последните години от трудовия си стаж е работил при един и същ работодател, както следва: до 10 години – 2 БТВ, от 10 до 20 години – 6 БТВ, от 20 до 25 години – 10 БТВ, от 25 до 35 години – 15 БТВ и над 35 години – 16 БТВ. В същия текст е посочено, че за трудов стаж при един и същ работодател се счита стажът, придобит във всички клонове и предприятия от състава на „Мини Марица-изток“ ЕАД и бившето СО „Марица-изток“.

Няма спор между страните, че ищецът е работил в ответното дружество по трудовия договор 12.05.1988 г., който е прекратен на 16.01.2020 г.

От приетото по делото писмено доказателство - УП на л.11 с изх. № ЧР-08-20 от 17.01.2020 г. е видно, че е посочено ищецът да има трудов стаж общо 28 години, 3 месеца, 10 дни. Идентично е отбелязването от страна на ответника и в трудовата книжка на ищеца /л.12/.

 По делото са приети като писмени доказателства заповеди /л.231-239/, че ищецът е ползвал неплатен отпуск за периода от 01.12.2003 г. до 31.12.2003 г. /зачетен за трудов стаж по чл. 160, ал. 2 КТ /, от 01.01.2004 г. до 12.02.2004 г. /зачетен за трудов стаж по чл. 160, ал. 2 КТ/, от 13.02.2004 г. до 31.12.2004 г. /незачетен за трудов стаж по чл. 160, ал. 2 КТ/, от 01.01.2005 г. до 11.02.2005 г. /зачетен за трудов стаж по чл. 160, ал. 2 КТ/, от 12.02.2005 г. до 31.12.2005 г. /незачетен за трудов стаж по чл. 160, ал. 2 КТ/, от 01.01.2006 г. до 10.02.2006 г. /зачетен за трудов стаж по чл. 160, ал. 2 КТ/, от 11.02.2006 г. до 31.12.2006 г. /незачетен за трудов стаж по чл. 160, ал. 2 КТ/, от 01.01.2007 г. до 09.02.2007 г. /зачетен за трудов стаж по чл. 160, ал. 2 КТ/, от 10.02.2007 г. до 30.11.2007 г. /незачетен за трудов стаж по чл. 160, ал. 2 КТ/.

По отношение на спорния между страните въпрос за тълкуване на чл. 222, ал. 3 КТ в частта „ако е работил при същия работодател“ и чл. 83, ал. 1 КТД’2018 г. в частта „ако през последните години от трудовия си стаж е работил при един и същ работодател“, съдът намира следното:

Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е познато в правната теория и съдебната практика като гратификацоинно плащане. Това плащане не обезщетява претърпяна от работника или служителя вреда през времето на трудовия му стаж при работодателя, а представлява възмездяване на лоялността на работника или служителя към работодателя, проявявана в дълъг период от време /в този смисъл решение № 417 от 19.12.2013 г. по гр.д. № 61/2013 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. В дадения отговор на правния въпрос в решение № 15 от 02.02.2016 г. по гр.д. № 2520/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че правото на увеличения размер на гратификацията е обусловено от един допълнителен критерий - работникът или служителят да е придобил последните години трудов стаж при един и същ работодател, преди прекратяване на трудовото правоотношение. Законът визира като предпоставка за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ само „трудовия стаж“, а дали работникът е работил или не, е ирелевантно /в този смисъл е отговорът на правния въпрос, даден с решение № 720 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 191/2010 г. на ВКС, ГО, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Критерий за придобиване право на увеличения размер на обезщетението е придобиването на последните години трудов стаж при един и същ работодател. Тоест увеличеният размер на гратификацията се дължи на проявеното от работника лоялно отношение към работодателя, обусловено от това да е придобил трудовия си стаж именно при същия този работодател през последните години на трудовия си стаж, преди възникване на основанието за плащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ.

В случая се установи, че ищецът е придобил в ответното дружество трудов стаж в размер на 28 години, 3 месеца, 10 дни – така дори ответното дружество като работодател е посочило това в издаденото УП и в попълнената трудова книжка на ищеца.

В решение № 203 от 16.06.2017 г. на ОС-Стара Загора, постановено по в.гр.д. № 1164/2017 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 882 от 07.12.2017 г. по гр.д. № 3563/2017 г. на ВКС, 3-то ГО, е посочено, че изискванията на закона за плащане на по-висок размер на обезщетението са осъществени, независимо от факта, че работникът е работил при друг работодател по паралелно трудово правоотношение за допълнителен труд при условията на чл. 111 КТ. Съдебният състав е намерил, че законовото изискване да са прослужени последните години от трудовия си стаж при ответника, обуславящо възникване на предявеното от него вземане, се явява изпълнено независимо от обстоятелството, че през процесния период е имало трудово правоотношение и с друг работодател /аналогично следва да се третира и при изпълнението на длъжността кмет на населено място, тъй като чл. 38, ал. 7 ЗМСМА посочва, че кметовете на общини, райони и кметства имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение/. Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ въвежда като елемент от правопораждащия фактически състав условието за продължителност на трудовия стаж при същия работодател определен брой години, при преценката за което единствено релевантно е наличието на трудово правоотношение между страните, съществувало без прекъсване в рамките на периода, покриващ изискуемия трудов стаж. Визираната законова норма не поставя като изискване прекратеният трудов договор да е бил единствен източник на трудови доходи за служителя, поради което полагането на труд от последния и по правоотношения с други работодатели по време на действие на основното такова не изключва признатото му вземане на обезщетение в по-голям размер. При определяне продължителността на необходимия период без правно значение е и евентуалното прекъсване на времето, което се зачита за трудов стаж по основното трудово правоотношение поради настъпване на предвидени в закона обстоятелства, щом като се запазва непрекъснатото съществуване на това правоотношение /идентично е разрешението и в решение № 18410/20.11.2014 г. на СГС по в.гр.д. № 9284/2014 г. и определение № 561/24.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 1497/2015 г. IV г.о., с което посоченото въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване/. Освен това в определение № 1042/26.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 224/2011 г., IV г.о., се сочи, че обезщетение в размер на шест брутни трудови възнаграждения е дължимо, когато прекратяването на трудовото правоотношение, независимо от основанието, е настъпило, след като работникът е придобил право на пенсия и е работил при един и същ работодател през последните 10 години от трудовия си стаж, т. е. придобил е 10-годишен трудов стаж при работодателя, при когото са настъпили права за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо дали трудовият му стаж е непрекъснат и дали е имало промяна в трудовите му функции, същото е посочено и във влязлото в сила  решение № 288/07.06.2011 г. на Врачански окръжен съд по в.гр.д. № 359/2011 г. /виж определение № 84/28.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1441/2011 г., III г.о./ и определение № 959/01.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 522/2010 г., III г.о.

Посочено разрешение следва да се възприеме не само при наличието на паралелен трудов договор за допълнителен труд по чл. 111 КТ, но и в случаите на встъпване на изборна длъжност – в случая кмет на населено място, тъй като съгласно чл. 38, ал. 7 ЗМСМА кметовете на общини, райони и кметства имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение.

В случая ищецът е работил на изборна длъжност – кмет на с. Даскал Атанасово, въз основа на решение на ОИК № 168/27.10.2003 г., в периода от 01.12.2003 г. до 06.11.2007 г., като от 07.11.2007 г. се е върнал на работа в ответното дружество до прекратяване на трудовия му договор на 16.01.2020 г. Видно е обаче, че работодателят в лицето на ответното дружество не се е противопоставило на това и е издал съответни заповеди на ищеца за ползване на неплатен отпуск в периода на мандата му като кмет на с. Даскал Атанасово. Това обстоятелство не се отразява на преценката за придобият трудов стаж при ответното дружество съобразно правилото на чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 83, ал. 1 КТД от 2018 г., който се установи да е в размер на 28 години, 3 месеца, 10 дни, в който случай съгласно чл. 83, ал. 1 КТД се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в увеличен размер от 15 БТВ.

Като заключение на всичко гореизложено ще се обобщи, че спрямо ищеца е приложима разпоредбата на чл. 83, ал. 1 КТД предвиждащ размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ от 15 БТВ, поради което на същият се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ във вр. чл. 83, ал. 1 КТД в размер на 40102,35 лв. /15 БТВ х 2673,49 лв./. Безспорно е, че ищецът е получил като обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 16040,94 лв. за 6 БТВ, поради което ответното дружество е останало задължено за остатъка от 9 БТВ в размер на 24061,41 лв., които няма спор, че не са платени.

Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск е изцяло основателен и следва да се уважи.

 

По разноските и държавната такса:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва на ищеца да се присъдят разноските по делото. Доказани са от ищеца разноски в размер на 1400 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение /виж договор за правна защита и съдействие 28.05.2020 г. на л.5/.

Ответното дружество, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., в хода на устните състезания е направило възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Съдът намира, че настоящото дело е с обичайната фактическа и правна сложност за дела от този вид. Минималното адвокатско възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. е в размер на 1252 лв., а в случая е платено такова в размер на 1400 лв., поради което съдът не намира основания за приемане, че платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно в конкретния случай.

Следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество да бъде осъдено да заплати държавна такса за уважения иск по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 962,46 лв.

 

 

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

         ОСЪЖДА „Мини Марица - изток” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров“ № 13, да заплати на Е.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 24061,41 лв. /двадесет и четири хиляди и шестдесет и един лева и 41 ст./, представляваща остатък от неизплатен брутен размер на дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ във вр. чл. 83, ал. 1 КТД 2018 г. в „Мини Марица - изток” ЕАД в размер на още 9 брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2020 г. до окончателното погасяване на дълга.

 

ОСЪЖДА „Мини Марица - изток” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров“ № 13,  да заплати на Е.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1400 лв. /хиляда и четиристотин лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА „Мини Марица - изток” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров“ № 13, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Раднево сумата от 962,46 лв. /деветстотин шестдесет и два лева и 46 ст./ - държавна такса за уважения иск по чл. 222, ал. 3 КТ.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: