Р Е Ш Е Н И Е
№ 752 / 11.11.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Пазарджик, V състав, в
открито заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: Георги Видев
при секретаря Я.В., като разгледа докладваното от съдия Видев
административно дело № 618 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото
е образувано по жалба на А.Ц.Ш. против
Заповед № 23/13.05.2019 г. на кмета на община Септември, с която e одобрен
проект за изменение на ПУП – ПЗР на УПИ ХI-197 в
кв. 25 по плана на с. Виноградец, с който той се разделя на два нови УПИ: XI-197 с
площ 405 кв.м. и XXV-197 с
площ 405 кв.м., като в новообразуваните УПИ се предвижда запазване на жилищната
сграда и нова нискоетажна свободностояща застройка с параметри на
устройствената зона „Жм“ (Жилищна с малка височина) с показатели: плътност на
застрояване – 60 %, минимална озеленена площ – 40 %, КИНТ – 1,2, Н – до 10 м.,
съгласно представения проект за изменение на ПРЗ.
Жалбоподателят – А.Ц.Ш. – претендира отмяна на
обжалваната заповед. Излага съображения за издаване на същата в нарушение на
относимите материалноправни разпоредби. Поддържа жалбата си чрез процесуалния
си представител в проведените съдебни заседания и в представена писмена защита.
Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък.
Ответникът – кметът на община
Септември – оспорва жалбата също чрез процесуалния си представител в проведените
съдебни заседания, както и в подадена писмена защита. Излага съображения за
нейната законосъобразност и правилност. Моли да бъде отхвърлена жалбата.
Претендира разноски.
Заинтересованите страни С.Ц.Б. и Ц.Ц.Ш.
оспорват жалбата в съдебните заседания чрез общия си процесуален представител.
Излагат съображения в писмена защита. Също считат оспорената заповед за
правилна и законосъобразна. На свой ред претендират разноски.
Жалбата е допустима, като подадена в
законоустановения срок от лице, засегнато от издаването на обжалваната заповед.
Неоснователни са доводите, че оспореният административен акт не подлежи на
обжалване. Не е задължително по реда на чл. 201, ал.3 от ЗУТ проектът за
разделянето на имота да бъде представен и съгласуван от всички съделители.
Такова изискване действително не е и предвидено в текста на разпоредбата. В
случаите, когато това съгласие не е налице и част от съделителите не желаят да
внесат проект за одобряване на изменението на регулационния план, според
практиката те имат право на възражение, както и на жалба срещу заповедта за
одобряването му. В противен случай заповедта за одобряване на изменението би
била окончателна съгласно чл. 201, ал. 3 във вр. с чл. 15, ал. 6 от ЗУТ. Т.е.
това дали има съгласуване на проекта от всички съделители или той е внесен само
от един от тях ще предопредели дали и по какъв ред административният акт,
приключващ това производство, ще подлежи на оспорване пред съд или не, но
липсата на такова съгласие за внасянето на проекта за одобрение не съставлява
нарушение на административно-производствените правила, което да доведе до извод
за незаконосъобразност на същия този административен акт.
Разгледана по същество жалбата е
основателна:
По повод определение от 20.11.2018 г. и
писмо от 21.11.2018 г. на делбения съд – Районен съд – Пазарджик, главният
архитект на община Септември е издал Становище, с констатацията, че УПИ ХI-197 е реално
поделяем, като е посочил необходимостта от внасяне на проект за изменение на
действащия регулационен и застроителен план. Искане за одобряване на ПУП е
внесено от заинтересованата страна С.Ц. Б.. По искането е издадено становище от
главния архитект и разрешение от кмета на общината за изработване на проект.
Представеният проект е одобрен с решение на ЕСУТ. В резултат на това ответникът
е издал обжалваната заповед за одобрение на проекта. В нея е посочено като
правно основание чл. 134, ал. 2, т. 7 от ЗУТ.
Тази
разпоредба предвижда следното:
Чл.
134. (2) Влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят,
освен на основание по ал. 1, и когато:
7. има
предложение на съда по дела за делба на урегулирани поземлени имоти;
Това
законова основание за изменение на ПУП е свързано с условията, предвидени в чл.
201 от ЗУТ, съгласно който:
Чл. 201.
(Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) (1) При съдебна делба на урегулиран поземлен
имот с цел образуване на нови урегулирани поземлени имоти съдът изисква
становище от общинската (районната) администрация относно поделяемостта на
имота.
(2)
Урегулираните поземлени имоти са неподеляеми, когато не може да се изготви
проект за разделянето им на две или повече части, без да се създава недопустимо
по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи и без да
се създават урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално
установените по закон за определените с плана за застрояване за разделяния имот
характер и начин на застрояване.
(3)
(Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., бр. 94 от 2005 г., бр. 61 от 2007 г., бр. 82 от
2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Когато урегулираният поземлен имот е
поделяем, главният архитект на общината (района) с мотивирано предписание до
страните нарежда да внесат проект за изменение на действащия план за регулация.
Заповедта за изменение на плана за регулация влиза в сила по реда на чл. 15,
ал. 6 и се прилага след влизане в сила на съдебното решение за делба.
(4)
Когато урегулираният поземлен имот е неподеляем, главният архитект изпраща свое
становище в съда в 14-дневен срок от постъпването в общината на искането на съда
по ал. 1.
(5)
Съдът разглежда становището на главния архитект по ал. 4. Когато прецени, че
становището е необосновано и не са налице пречките по ал. 2 за разделяне на
урегулирания поземлен имот, съдът с определение издава задължителни указания за
изменение на плана за регулация по реда на ал. 3.
Процедурата
по чл. 201 и следващите от ЗУТ е специална. Тя предвижда определени правила,
които следва да бъдат изпълнени при наличие на влязло в сила съдебно решение, с
което е допусната съдебна делба на недвижим имот. Процедурата включва делбеният
съд да изиска становище от компетентните органи за поделяемостта на имота,
предмет на делбата. По реда на чл. 201, ал. 3 ЗУТ главният архитект на общината
издава мотивирано предписание до страните за внасянето на проект за изменение
на регулацията. В случая са налице становище за поделяемост на имота и
предписание за изработване на проект за ПУП – ПР. В тази процедура не е
необходимо проектът да е внесен от всички съделители. Съделителите, които не са
съгласни с внесения проект обжалват акта за одобряване на изменението на
регулационния план, какъвто е настоящият случай с жалбоподателя.
Проектът
за изменение следва да отговаря на изискванията на чл. 201, ал. 2 ЗУТ, а
именно: да не се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи
сгради или на разрешени строежи; да не се създават урегулирани поземлени имоти
с лице и повърхност под минимално установените по закон за определените с плана
за застрояване за разделяния имот характер и начин на застрояване. Тази разпоредба
очертава кръга на проверката, която се дължи от административния съд с оглед
законосъобразността на одобрения ПУП – ПР. Т.е. в производството по чл. 201 от ЗУТ съдът следва да провери дали одобрените с плана имоти отговарят на
изискванията на закона за лице на имота, минимална площ на имота и съответно
дали с изменението на плана при делбата не се допуска незаконосъобразно
разположение на съществуващи сгради или разрешени строежи.
В
случая видно от заключението на вещото лице е, че не е спазено изискването за
лице на единия от новообразуваните имоти, а именно УПИ XI-197. Тъй
като улица с о.т. 208-205 не е реализирана то предвиденият имот ще бъде без
излаз (лице) на улица. Нещо повече, част от досегашния имот УПИ XI-197 попада в
тази улица, като до настоящия момент не е реализирана отчуждителна процедура,
независимо, че регулационния план е приет още през 1986 г. При това положение
до реализиране на улица би могло и да не се стигне предвид разпоредбата на чл.
208 от ЗУТ, тъй като отдавна са изтекли сроковете за отчуждителната процедура и
собствениците разполагат с правото по чл. 134, ал. 2, т. 1 да искат изменение
на ПУП, като на основание § 8, ал. 2, т. 3 поискат вътрешните регулационни линии на
техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на
поземлените имоти. Следователно, одобреното изменение на регулацията е
незаконосъобразно поради неспазване на същественото изискване за наличието на
лице на имотите.
Обжалваната
заповед е незаконосъобразна и в частта ѝ, с която е одобрен плана за
застрояване.
Както е
посочено по-горе административното производство е такова по чл. 201 от ЗУТ и се
инициира по предложение на съда, който извършва делбата, на основание чл. 134,
ал.2, т.7 от ЗУТ. Това производство обаче, съгласно текста на разпоредбата,
касае единствено и само изменение на плана за регулация, с цел образуването на
няколко урегулирани поземлени имота за нуждите на делбата. Безспорно е , че в
разпоредбите на чл. 201 и сл. от ЗУТ „план за застрояване“ не е посочен
изрично, от което следва, че същият е извън този предмет, поради което и
неговото изменение е в нарушение на изискванията на чл. 201, ал. 3 от ЗУТ. Но дори да се приеме,
че в производството по чл. 201 и сл. от ЗУТ няма пречка наред с плана за
регулация да бъде представен и проект за изменение на плана за застрояване, то
би следвало несъмнено в тези случаи да има съгласие от всички собственици на
имота. Предвид това и при липсата на дадено по реда на чл. 134, ал.2, т.6 от ЗУТ съгласие на всички съсобственици, а именно – на жалбоподателя за одобрение
и на план за застрояване в новообразуваните имоти, следва да се приеме че
заповедта в тази ѝ част също е незаконосъобразна В този смисъл е и
Решение № 12239 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. дело № 6707/2014 г., II о.
Следователно, обжалваната заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото е основателна
претенцията за разноски на жалбоподателя. Следва да му се присъдят платените 10
лв. държавна такса за образуване на делото и 150 лв. платено адвокатско
възнаграждение.
Затова Административен съд, гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
Отменя Заповед № 23/13.05.2019 г.
на кмета на община Септември, с която e одобрен проект за изменение на ПУП –
ПЗР на УПИ ХI-197 в кв. 25 по плана на с. Виноградец, с който той се разделя на
два нови УПИ: XI-197 с площ 405 кв.м. и XXV-197 с площ 405 кв.м., като в
новообразуваните УПИ се предвижда запазване на жилищната сграда и нова
нискоетажна свободностояща застройка с параметри на устройствената зона „Жм“
(Жилищна с малка височина) с показатели: плътност на застрояване – 60 %,
минимална озеленена площ – 40 %, КИНТ – 1,2, Н – до 10 м., съгласно
представения проект за изменение на ПРЗ.
Осъжда община Септември да заплати на А.Ц.Ш. разноски
по делото в размер на 160 лв. (сто и шестдесет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване
чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /П/
С
решение № 12982 от 20.10.2020 г. по адм. дело № 2292/2020 г. на ВАС -
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 752/11.11.2019 г. на Административен съд - Пазарджик по
адм. дело № 618/2019 г. Решението е окончателно.