О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 12147 30.10.2019 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XXI гр. състав, в закрито заседание на 30.10.2019 г. в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 13649/2019 г. по описа
на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Лайт Кредит Консулт” ЕООД, ЕИК ********* против А.К.Б., ЕГН
**********, с която са предявени искове по чл. 422, вр.
с чл. 415, ал.1 ГПК за установяване дължимост на
суми, за които се твърди да е издадена заповед по чл. 410 ГПК № 2139/11.03.2019
г. по ч.гр.д. № 3938/2019 г. на ПРС, I гр.с.
За преценка допустимостта на иска е изискано
заповедното производство. Издадена е заповед за сума от общо 238,88 лева,
представляваща непогасено вземане по договор за заем и договор за гаранция,
ведно със законна лихва.
Констатирани са нередовности
на исковата молба, като с разпореждане са дадени конкретни указания за
отстраняването им, с посочени последици при неизпълнение.
Постъпила е уточнителна
молба. От изложените твърдения и с оглед издадената заповед, съдът приема, че
предявеният иск е недопустим.
Съображения:
За да е допустимо производството по чл. 422 ГПК, е
необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието и
размера на предявените искове и задълженията, за които е издадена заповед
за изпълнение, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно
на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е
издадена заповед за изпълнение.
С решението по
установителния иск по чл. 422 ГПК, съдът следва да се произнесе за
съществуването или несъществуването на право, за което е издадена заповедта за
изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, от
значение за възникването и
съществуването на вземането. При предявяване на предвидения от законодателя
положителен установителен иск е недопустимо
кредиторът - ищец да променя материалноправната характеристика на вземането.
Той не би могъл да въведе други,
различни и допълнителни
правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение /в т.см. -
Решение № 123/30.11.2017 г. по т.д. № 1627/2015 г. на ВКС, II т.о./.
За необходимостта от пълен
идентитет на вземанията в настоящото и заповедното
производство – Решение по т.д. № 1627/2015г. на II
т.о. ВКС; Решение по гр.д. № 7541/2013 г., ІV г.о., ВКС; Решение №
169/04.01.2016 г. по т.д. № 700/2011 г. на ВКС, II т.о; Решение № 43 от
11.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 325/2012 г., II т. о., Решение № 171 от
24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 801/2011 г., IV г. о. и др. Решение №
18/16.02.2016 г. по т. д. № 1880/2014 г., I т. о., на ВКС; Определение от
04.04.2017 г. по в.ч.гр.д. № 506/17 г. на ПОС, Определение от 26.06.2015 г. по
в.ч.гр.д. № 1331/2015 г. ПОС и др.
Вземанията за главница и възнаградителна
лихва са различни претенции, с различно основание и размери.
В заявлението никъде не се сочи, че търсената сума по
договора за заем е съвкупност от
невърната главница и възнаградителна лихва.
Последната от своя страна не е индивидуализирана чрез посочване период на задължението,
който е задължителен реквизит на претенцията, предвид периодичния й характер.
Дори напротив – изрично е упоменато, че сумата от 209,78 лева представлява само невърната част от предоставена в заем сума /която при всички положения не включва
възнаграждението на кредитора/. Не е допустимо едва в исковото производство и
то след допускане на доказателства /исканата ССЕ/, претенциите да се
разграничават, т.к. твърденията за тях следва да са изложени в ИМ, като част от
редовността на исковете.
Не може и да се приеме, че
е допустимо сумата да се претендира в цялост като платена във връзка с
активирана гаранция, т.к. основанието
на вземането е договорът за заем,
откъдето произтича, при което следва да е ясно кои точно задължения са погасени
от ищеца.
Изложеното е достатъчно да
се приеме, че искът е недопустим за посочената сума, поради пълно разминаване на претенцията с тази
по заповедното производство. Друг е въпросът, че сумата, за която е издадена
заповедта, не съответства като сбор на търсените вземания, както в настоящото,
така и в зап. производство /236,88 лв.- 238,88 лв./.
Предвид горното,
съответствие не е налице – има съществено разминаване между основанието и размера на претенцията, с
тези по издадената заповед по чл. 410 ГПК /в т. вр. и при идентични хипотези - Определение от
14.03.2019 г. по в.ч.гр.д. № 342/2019 г. на ПОС, VIII гр.с.; Определение от 05.09.2019 г. по в.ч.гр.д. №
2026/2019 г. на ПОС, X гр.с./.
Ето защо, на основание чл. 130 ГПК, исковата молба
следва да бъде върната, в т.ч. относно съединения иск като обусловен.
Съгласно т.13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК, ВКС, издадената заповед за изпълнение ще
бъде обезсилена.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ВРЪЩА искова молба, подадена от „Лайт Кредит
Консулт” ЕООД, ЕИК ********* против А.К.Б., ЕГН **********.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 13649/2019 г. по
описа на ПРС, XXI гр. състав.
ОБЕЗСИЛВА изцяло Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 2139/11.03.2019 г. по ч.гр.д. № 3938/2019 г. на ПРС, I гр.с.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от Определението да се връчи
само на ищеца, чрез пълномощника а. П. на съд. адрес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП