Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, …………...2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на двадесет и седми март
две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Галина Г.а, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова
адм.дело N 2724 по описа за 2022
год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
чл.145 и сл. АПК вр. чл.172 ал.5 ЗДвП.
Образувано е по жалба на
Х.Д.К., ЕГН **********,***, подадена чрез адв.А., съдебен адрес-***, офис 1
против заповед № 22-0819-001686/25.11.2022г. на полицейски инспектор към ОД на
МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.1, б.б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач- до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят твърди,
че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в
противоречие на материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на
закона. Твърди, че никога не е опитвал наркотични вещества и е останал много изненадан
от резултата от теста при извършената му проверка, поради което и го е оспорил
и е откаран във Военномедицинска академия - Варна, където е дал кръв и урина за
изследване, а след това е бил задържан и отведен в сградата на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - гр.Варна. По случая е образувано досъдебно
производство по описа на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр.Варна. От
разследващият полицай е разбрал, че тези
дела приключват след около година, тъй като резултатите от химико-токсикологичните
експертизи, изготвени от ВМА-Варна, се бавят около 10 месеца, но притежаването
на СУ МПС е жизнено важно за него и лишаването му от правоуправление значително
затруднява начина му на живот, поради което на 25.11.2022г. си е направил във ВМА-Варна
контролно изследване, тъй като никога не е употребявал наркотични вещества.
Пробата е отрицателна, съгласно издадения му Фиш за токсикохимичен анализ с
лаб. № 9496 и 9497 от 25.11.2022г., от който е видно, че не са открити наркотични
вещества. Предвид гореизложеното счита, че принудителната административна мярка
е постановена при неправилно приложение на материалния закон, тъй като с оглед
разпоредбата на чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на
МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, а видно от Фиш за
токсикохимичен анализ с лаб. № 9496 и 9497 от 25.11.2022г. не са открити
наркотични вещества. Счита, че неправомерно е постановена мярката по ЗДвП, след
като е изпълнил даденото предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване, но към момента на издаване на процесната заповед няма резултат от него.
Употребата на упойващи вещества следва да е безспорно установена, като в
конкретния случай резултатът от теста, проведен с Dreger Drug Test 5000 е
оспорен. Налице са доказателства, че не са открити наркотични вещества в
пробата дадена от водача, поради което отразеното в заповедта фактическо
положение не съответства на действителното. При наличието на токсикологично
изследване, законът предвижда именно резултатите от него да са определящи,
което прави недоказано твърдението на органа за шофиране след употреба на
упойващи вещества. В тежест на административния орган е да установи наличието
на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ, а именно извършване на
административно нарушение, което в конкретния казус не е извършено с
предвиденото от закона и избрано от жалбоподателя доказателствено средство -
химико-токсикологично лабораторно изследване, поради което недоказано се явява
извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. Моли да бъде отменена
оспорената заповед и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна – полицейски
инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, чрез процесуалния си
представител ю.к. Г., оспорва жалбата. Счита, че са били налице
материалноправните предпоставки, а именно отчетена положителна проба от полевия
тест, което е довело до образуване на досъдебно производство, в което да бъде решен
въпроса с отговорността на лицето и тъй като към момента въпросът с
отговорността не е решен, следователно заповедта е правилна и законосъобразна.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният
съд приема за установено от фактическа страна следното:
Обжалва се заповед №
22-0819-001686/25.11.2022г. на полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор
„Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.1, б.б от ЗДвП на жалбоподателя
е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач- до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
От представеният по делото АУАН Серия GA №826464/24.11.22г. се установява, че е съставен на Х.Д.К. за
това, че на 24.11.2022г., около 23:05 часа, в гр.Варна, на ***, до кръстовището
с ***, посока ***, управлява собствения
си лек автомобил ***с peг. № *, след употреба на наркотични вещества или
техните аналози /кокаин, Бензодиазепини, канабис-25, амфетамин/, установено с
техническо средство Dreger Drug Test-5000 ARJM-0053, проба №117, като му е издаден
талон за медицинско изследване №*, с което е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП-
управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, като с
АУАН са иззети СУМПС, контролен талон, СРМПС и два броя табели. Отразено е в
акта, че К. няма възражения и акта му е връчен.
Видно от представения резултат №* на Dreger
Drug Test-5000 ARJM-0053 е отчетен положителен резултат на кокаин,
Бензодиазепини, канабис-25, амфетамин в 23:06ч.
На дрегера е била извършена периодична
проверка на 14.02.2022г. и е дадено заключение, че е годен.
Приложена е докладна записка за случая до
началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, ведно с описаните в него
материали. С мотивирана резолюция № 22-0819-М000630/25.11.2022г. началник група
в ОДМВР на основание чл.54, ал.1, т.9 ЗАНН и образувано ДП №597/22г. по описа
на Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна за престъпление по чл.343Б, ал.3 НК е
прекратил административнонаказателното производство по АУАН серия GA №826464/24.11.22г. против К..
Приложена е справка за нарушител/водач на К..
От Заповед № 22-0819-001686/25.11.2022г. се
установява, че полицейски инспектор към ОД
на МВР-Варна, сектор
„Пътна полиция“, като е взел предвид, че е съставен АУАН Серия GA №826464 на 24.11.22г. за това, че на 24.11.2022г., около 23:05
часа, в гр.Варна, на ***, до кръстовището с ***, посока ***, управлява собствения си лек
автомобил ***с peг. № *, след употреба на наркотични вещества или техните
аналози, установено с техническо средство Dreger Drug Test-5000 ARJM-0053,
проба №117, отчел положителен резултат за кокаин, Бензодиазепини, канабис-25, амфетамин
е наложил принудителна административна мярка по чл.171 т.1
б.“б“ ЗДвП- временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач-
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
От заповед №365з-8226/30.12.21г. на Директора
на ОД на МВР-Варна се установява, че оправомощени да прилагат принудителни
административни мерки по чл.171 т.1 ЗДвП са служителите от ОД на МВР-Варна,
посочени в т.1 от заповедта, сред които е и полицейски инспектор в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна-за цялата територия обслужвана от ОД на
МВР-Варна.
От представената справка за собственост от база
данни- КАТ се установява, че л.а. ***с peг. № * е собственост на Х.Д.К..
От фиш за токсикохимичен анализ от
25.11.2022г. на ВМА, Лаборатория за химико-токсикологични изследвания се
установява, че по желание на жалбоподателя са взети проба урина и проба кръв на
25.11.22г в 13,20ч., като не се откриват наркотични вещества в пробите, но е
посочено, че анализът няма доказателствена стойност.
От представената с писма с.д. №
2547/17.02.2023г. и с.д.3952/15.03.2023г. информация от Лаборатория по
химико-токсикологични изследвания при Военномедицинска академия се установява,
че от Х.Д.К. са постъпили биологични проби за изследване в Лабораторията за
химико-токсикологични изследвания по талон № *, но възложеният
химико-токсикологичен анализ не е приключен поради драстично претоварване на лабораторията
с голям брой проби, като при постъпване в специализираната лаборатория е
извършен предварителен имунохимичен скрининг на уринната проба, при което не са
отчетени индикации за употреба на наркотични вещества, но този резултат
притежава ориентировъчен характер без доказателствена стойност; с разпореждане
от 07.12.2022г. на РП-Варна биологичните проби са маркирани като приоритетни,
но предвид претоварването към момента/13.03.2023г./ се обработват приоритетните
проби от м.09.22г.
При така изложената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се
оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по
административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено
друго. В случая, в ЗДвП е предвидено, че обжалването е по реда на АПК. Жалбата
е подадена от легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради
което оспорването пред съда е допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
От събраните по делото
писмени доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че със
Заповед № 22-0819-001686/25.11.2022г.
на полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна
полиция“, на основание чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач- до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
„а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица.
В случая видно от представената по делото заповед за определяне на
компетентните длъжностни лица да прилагат ПАМ по чл.171 т.1 ЗДвП, органът издал
оспорения акт е сред изрично оправомощените длъжностни лица.
Съгласно разпоредбата
на чл.171, т.1, буква „б“, пр.2 ЗДвП за осигуряване безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест– до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца,
като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.
Посочената ПАМ се прилага водач, който управлява МПС след като е употребил
наркотични вещества или техни аналози, установено с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест; който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство или тест; или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или да даде биологични
проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване.
От събраните по делото доказателства се установи по безспорен и
категоричен начин, че на 24.11.22г., около 23.05 часа в гр. Варна, по ***, до кръстовището с ***, посока ***, жалбоподателят е управлявал собствения
си лек автомобил ***с peг. № *, като при извършена му
проверка с техническо средство Dreger Drug Test 5000 с номер ARJM -0053 е отчетена
употреба на наркотични вещества или техните аналози, а именно положителен
резултат за кокаин, Бензодиазепини, канабис-25,
амфетамин, като му е издаден талон за медицинско изследване № *, връчен в 23.30ч. на 24.11.2022г., и е отведен за
изследване във ВМА гр.Варна.
От писмата на ВМА се
установи, че не е извършено химико-токсикологично
лабораторно изследване поради претоварване на лабораторията, съответно не е доказано по надлежния
ред управлението на МПС от жалбоподателя след като е употребил наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно чл.3а от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва
с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища /доказателствен анализатор/, или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни
аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест-т.1; лицето
не приема показанията на техническото средство или теста-т.2; физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест-т.3.
Съгласно и чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП при наличие на изследване от кръвна проба
или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4
установените стойности са определящи.
В случая жалбоподателят е дал проби за изследване по реда, определен с
наредбата по чл.174 ал.4 ЗДвП.
Съгласно и изискванията на наредбата установяването на употребата на
наркотични вещества или техни аналози следва да бъде извършено с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване в този случай. Такова изследване
не е било извършено към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ, видно
от отговорите на ВМА.
Съгласно чл.6 ал.9 от наредбата концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се
установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да
получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото
място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване
на проби за изследване. Не са налице посочените от законодателя хипотези, за да
бъде приет резултата от направения тест с техническо средство Друг тест - 5000 с номер
ARJM -0053, поради което
използването на резултата от него е без основание. От доказателствата по делото
е видно, че жалбоподателят е подписал и е получил талона за изследване, заведен
е за вземането на биологична проба в посоченото в талона място и не е отказал
да му бъде направен теста. Видно от отговорите на ВМА на основание талон за
изследване № * от К. в лабораторията за химико-токсикологични изследвания към
ВМА-МБАЛ-Варна са постъпили биологични проби за изследване, но изследването не
е извършено поради претоварване на лабораторията. При постъпване в специализираната лаборатория е
извършен предварителен имунохимичен скрининг на уринната проба, при което не са
отчетени индикации за употреба на наркотични вещества, но е посочено в писмото,
че този резултат притежава ориентировъчен характер без доказателствена
стойност. Видно и от представения от жалбоподателя фиш за токсикохимичен анализ
от 25.11.2022г. на ВМА, Лаборатория за химико-токсикологични изследвания по
желание на жалбоподателя са взети проба урина и проба кръв на 25.11.22г в
13,20ч., като не са открити наркотични вещества в пробите, но е посочено, че
анализът няма доказателствена стойност.
Предвид гореизложеното, като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без
наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП и Наредба № 1 от 19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, административният орган е издал
материално незаконосъобразен административен акт.
В тежест на административния орган е да докаже, че са налице предпоставките
за издаване на оспореният акт, включително наличие на извършено административно
нарушение за предотвратяването и преустановяването, на което е приложена принудителната административна мярка. Такова
не е представено по делото, поради което оспореният акт е недоказан. Фактическото основание за прилагането на процесната ПАМ спрямо
жалбоподателя не е доказано по предвидения от законодателя ред.
Определящо в случая е
наличието на наркотични вещества или техните аналози в кръвта, посочено в
медицинското изследване, а не установеното с техническо средство.
Целта
на принудителната административна мярка е осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения,
съгласно разпоредбата на чл.171 т.1 ЗДвП, а в случая не се установи по
предвидения ред, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, т.е. не е налице административно нарушение, за
преустановяване на което да е необходимо прилагане на ПАМ.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че оспореният акт е незаконосъобразен и следва да
се отмени.
При този изход на спора и предвид направеното искане, и като взе предвид
направеното възражение за прекомерност, съдът намира, че на жалбоподателя следва
да се присъдят разноски по делото в размер на 1010лв., от които 10лв. за ДТ и 1000лв.-адвокатско
възнаграждение. Цитираната в списъка на разноските разпоредба по чл.14 ал.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения касае възнаграждения по наказателни и административнонаказателни
дела за една инстанция, каквото не е настоящото.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № 22-0819-001686/25.11.2022г. на
полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на
основание чл.171, т.1, б.б от ЗДвП на Х.Д.К. е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач- до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Х.Д.К., ЕГН **********,*** сумата от 1010лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: