№ 6825
гр. София, 10.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110141372 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 10.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 41372/2024 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Подадена е молба с вх. № 404505/12.12.2024 г. от „Изи Финанс“ ЕООД за изменение
на Решение от 04.12.2024 по гр. д. № 41372/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в
частта за разноските. Твърди, че размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде
редуциран, като не ставало ясно в частта за заповедното производство какъв е размерът на
адвокатското възнаграждение което бил присъден. Поддържа, че размерът на адвокатското
възнаграждение е неправилно изчислен, както и че липсват доказателства, че последният е
регистриран по ДДС. Навежда доводи, че адвокатското възнаграждение следвало да бъде
намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК от 900,00 лева на 700,00 лева, което обосновава и с
практиката на СЕС. Иска изменение на решението в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е подаден отговор на молбата, като се сочи, че молбата
е неоснователна и следва да се остави без уважение. Твърди, че изводите на СРС са
съобразени с минималният размер на адвокатското възнаграждение, съобразно НМРАВ.
Поддържа, че определеният размер на разноските е съобразно фактическата и правна
сложност на делото. Навежда доводи, че разноските са правилно изчислени, което
обосновава подробно. Излага съображения, че не следва да се прилага правилото на чл. 78,
ал. 5 ГПК, тъй като не било направено възражение в тази насока. Иска молбата да бъде
оставена без уважение.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
1
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от надлежно легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
От Договор за правна помощ от 27.05.2024 г., сключен между И. И. Ц. от една страна,
в качеството на доверител (клиент) и адв. Л. И. Б. от друга страна в качеството на довреник
(адвокат) се установява, че страните са уговорили, че процесуалният представител ще
извърши правна защита и съдействие по ч. гр. д. № 71541/2023 г. по описа на СРС, II Г. О.,
156-ти състав, като срещу това доверителят дължи заплащането на сумата от 300,00 лева –
адвокатско възнаграждение. В договора е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е
заплатено при сключването на договора, за което последният служи и като разписка.
Представен е Договор за правна помощ от 15.08.2024 г., сключен между И. И. Ц. от
една страна, в качеството на доверител (клиент) и адв. Л. И. Б. от друга страна в качеството
на довреник (адвокат) се установява, че страните са уговорили, че процесуалният
представител ще извърши правна защита и съдействие по гр. д. № 41372/2024 г. по описа на
СРС, II Г. О., 156-ти състав, като срещу това доверителят дължи заплащането на сумата от
600,00 лева – адвокатско възнаграждение. В договора е удостоверено, че адвокатското
възнаграждение е заплатено при сключването на договора, за което последният служи и като
разписка.
В т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК е прието, че: „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на
плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако
е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка.“.
Съдът констатира, че нито в рамките на заповедното производство, нито в рамките на
исковия процес – преди подаване на молбата по чл. 248 ГПК, ищецът да е направил
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Следователно в процесния случай възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение не е направено своевременно, поради което
същото не следва да бъде обсъждано. При това положение доколкото са ангажирани
доказателства за уговорено и платено адвокатско възнаграждение същото е дължимо от
ищеца с оглед изхода на правния спор.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 404505/12.12.2024 г., подадена от „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК: ..... за изменение на Решение от 04.12.2024 по гр. д. № 41372/2024
г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до
страните пред Софийският градски съд с частна жалба.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3