№ 73
гр. Каварна, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на четвърти май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия Д. Панчева
при участието на секретаря Йорданка А.. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело №
20213240100562 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК, вр. с чл. 49, ал. 1 СК
образувано по молба на Ж. Д. АН. срещу Р. А.. АН., за прекратяване на
сключения между страните граждански брак, поради дълбокото му и
непоправимо разстройство.
Ищцата излага в подадената искова молба, че с ответника са сключили
граждански брак на ***** г. пред длъжностното лице по гражданското
състояние при община Каварна. От брака си имат родени две непълнолетни
деца – Б. А., родена на ***** г. и А. А., роден на **** г., и едно пълнолетно
дете – К. А., родена на 13.03.1999 г. Излага още, че ответникът злоупотребява
с алкохол, което води до неразбирателство помежду им и отчуждение. В
брака между съпрузите е настъпило недоверие, липса на уважение, любов,
разбирателство, обща насоченост и грижа за семейството. Всичко това е
довело до неговото дълбоко и непоправимо разстройство, изчерпване от
необходимото съдържание и формално съществуване, поради което се прави
искане за неговото прекратяване, без произнасяне по въпроса за вината. А.
претендира след прекратяване на брака упражняването на родителските права
над малолетното дете Б. и непълнолетното дете А. да бъдат предоставени на
нея, с режим на лични отношения на бащата с децата всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10.00 ч. до 17.00 ч., без приспиване в дома му,
заплащане на издръжка на всяко от децата в размер на 200.00 лв., считано от
1
датата на подаване на исковата молба. Заявява желание след прекратяване на
брака да възстанови предбрачното си фамилно име И..
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа
подадената молба, като отправя искане за предоставяне ползването на
семейното жилище представляващо еднофамилна жилищна сграда с идент.
*****.1 по КК и КР на гр. Каварна, със застроена площ от 89 кв.м., ведно с
правото на строеж на нея и родените от брака ненавършили пълнолетие деца.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, заявява, че не
оспорва предявения иск за развод и съединените с него небрачни искове, като
счита същите за основателни. Претендира за разпределение ползването на
семейното жилище между двамата съпрузи, като на него бъде предоставена за
ползване пристройката към основната жилищна сграда.
От събраните в настоящото производство писмени и гласни
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните са сключили граждански брак на ***** г., за което е съставен
акт за граждански брак № 49 от ***** г. на общ. Каварна. Видно от
представените удостоверения за раждане изд. въз осн. на акт за раждане №
***** г. на общ. Каварна и акт за раждане № 24/***** г. на общ. Балчик, от
брака си страните имат родени две ненавършили пълнолетие деца: А. - роден
на **** г. и Б. – родена на ***** г.
От представената служебна бележка изх. № 125/04.11.2021 г. се
установява, че детето Б. посещава ДГ „****” гр. Каварна и е записано в
дневника на II б група. Детето А. е записано като ученик в 10 клас на ***
„****” гр. Каварна, дневна форма на обучение, професия „****
Установява се от приетото като доказателство по делото допълнително
споразумение от 15.09.2021 г., към трудов договор № 0934/08.07.2021 г., че
Ж. Д. АН., е в трудово правоотношение с „****” ЕООД като заема
длъжността заместник управител на магазин с основно трудово
възнаграждение в размер на 800 лв.
Ответникът А. работи по трудово правоотношение с „*****” ЕООД на
длъжност тракторист, видно от изготвената служебна справка за трудови
2
договори. Установява се от представеното удостоверение за декларирани
данни № 307/03.05.2022 г., че ответникът притежава УПИ в с. *****, общ.
Каварна, с идент. ******; ПИ в гр. Каварна, с идент. *****.1 в кв. 137; лек
автомобил с рег. № *****.
От представените: епикриза изд. на 15.11.2020 г. от МБАЛ Балчик ЕООД,
лична амбулаторна карта, амбулаторни листи и страници от рецептурна
книжка, се установява, че Р.А. е претърпял мозъчен инсулт, причинен от
тромбоза на мозъчна вена-непиогенна, с придружаващи заболявания: ХБ III
ст., ум.ст., мозъчно-сърдечна форма. След проведеното болнично лечение
през периода 11.11.2020 г. – 15.11.2020 г., ответникът е изписан с установена
топична и етиологична диагноза, стабилизирано общо състояние,
стациониране огнищна неврологична и общо мозъчна симптоматика, липса на
остър възпалителен процес. Назначена му е медикаментозна терапия за дома
и контролни диспансерни прегледи.
Установява се от представения нотариален акт № **** от 2011 г. на
нотариус П.М., че на 22.08.2011 г. ищцата Ж. Д. АН. е закупила през време на
брака с ответника, недвижим имот находящ се в гр. Каварна, обл. Добрич, ул.
„*****” № 36, представляващ еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
*****.1 по КК на гр. Каварна, състояща се от три стаи, салон и маза със
застроена площ 89 кв.м., ведно с правото на строеж върху поземлен имот с
идент. *****, за сумата от 15100 лв.
От изготвената по делото СТЕ, неоспорена от страните и приета от съда
като компетентно извършена се установява, че вещото лице е установило
заснети и нанесени в КК следните обекти в поземлен имот с идент. ***** :
масивна едноетажна жилищна сграда с идент. *****.1 с площ 89 кв.м.,
съдържаща входно антре, две стаи, кухня и баня с WC; сграда с идент.
*****.2 с площ 24 кв.м.; сграда с идент. *****.3 с площ 14 кв.м. – гараж;
сграда с идент. *****.4 с площ 10 кв.м. – стоп.постройка.
При извършения оглед и измервания на място в поземлен имот с идент.
*****, вещото лице е установило, че освен жилищната сграда с идент.
*****.1, останалите сгради отразени в КК са съборени и несъществуват.
Установило е още, че към жилищната сграда незаконно /без строителни
книжа/ през 2019 г. е изградена пристройка с площ около 40 кв.м.
Пристройката съдържа: стая, кухня и баня с WC. Същата няма общи части с
3
основната жилищна сграда и представлява самостоятелен обект, който може
да се ползва самостоятелно.
Установява се от приетите по делото Определение № 84 и Заповед № 2,
постановени по гр. д. № 94/2022 г. по описа на КРС, че на 07.03.2022 г. е
издадена заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, с която
ответникът Р.А. е отстранен от съвместно обитаваното с ищцата жилище,
находящо се в гр. Каварна, ул. ***** № 36 и му е забранено да приближава
молителката на разстояние по-малко от 100 м. до приключване на
производството по делото. С влязло в сила решение № 51/27.04.2022 г.
постановено по гр.д. № 94/2022 г. Р.А. е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Ж. Д. АН., отстранен е от
съвместно обитаваното жилище в гр. Каварна, на адрес ул. ***** № 36 за
срок от 12 месеца и му е забранено да приближава А., жилището което
обитава и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лица на
разстояние по-малко от 100м., са срок от 12 м.
От разпита на свидетелката К. Р. А., дъщеря на страните се установи, че
родителите и са във фактическа раздяла от датата на издаване на заповедта за
защита. Последното се е наложило предвид непрекъснатите скандали от
страна на баща й спрямо майка й, съпроводени нерядко с физическо насилие,
провокирани от болезнената му ревност и злоупотребата с алкохол.
Свидетелката заяви, че тези скандали са били ежедневни, ескалиращи във
времето и са се случвали пред малолетната й сестра Б. и непълнолетния й
брат А.. Категорична е, че майка й никога с поведението си не е давала повод
за тази агресия. Заяви още, че единствено майка й се грижи за децата и
семейството, като участието на баща й се изразявало в заплащане на някой от
сметките за битови нужди. Баща й не комуникирал с децата по начин, който
се изисква от един родител, не се интересувал от тяхното ежедневие,
развитие, здраве и потребности. Свидетелката е категорична, че ако на баща й
се предостави ползването на допълнителната пристройка изградена в двора,
това ще доведе до ескалиране на напрежението между родителите й. Страхува
се, че баща й може да изпълни заплахите си и да застраши живота на майка й.
Свидетелства, че баща й е казвал пред нея и брат й, че е „по-добре да я убие,
отколкото да знае, че е с друг мъж”. Казвал е също, че ще разруши всичко
вътре в къщата, за да живеят мизерно и да гледа майка й как ще се оправя
сама.
4
Свидетелката заяви още, че е започнала да забелязва лошото отношение
на баща й към майка й малко след раждането на А., като в годините то
ескалирало и ставало все по-агресивно. Още като дете е виждала, как баща и
вика, съмнява се в майка й, преследва я, къса и изхвърля дрехите й, замерва я
с различни предмети от бита. Въпреки водените многократни разговори по
нейната инициатива не е успяла да го накара да спре алкохола и да се лекува
от зависимостта си.
Изложеното от свидетелката А. се потвърждава от изготвения по делото
социален доклад. При направеното проучване е установено, че грижи за
децата полага изцяло майката. При посещението на адреса е установено, че
напълно са задоволени основните им потребности от подслон, разнообразна
храна, подходящо облекло, образование и всичко необходимо предвид
възрастта им. Имат осигурено място за спане и лично пространство за учене и
игри. Майката работи в хранителен магазин, като продавач-консултант с
месечна заплата в размер на 800,00 лев. Работното й време позволява да се
грижи за децата, като при нужда разчита на помощ от по-голямата си дъщеря.
Социалният работник не е успял да събере информация относно бащата, т.к.
същият не се е отзовал на насрочената среща и не е отговарял на телефонните
обаждания. Събрана е информация, че през периода на семейно съжителство
ответникът страдал от болезнена ревност и злоупотребявал ежедневно с
алкохол, в резултат на което повдигал непрекъснати скандали, отнасял се
грубо с ищцата – блъскал я, скубел я за косата, удрял я с шамари, трошал
каквото му попадне, като всичко това извършвал в присъствието на децата.
При проведения разговор с детето А., се установила голямата му обич и
съчувствие към майка му, като на първо място в емоционалните си
взаимоотношения той поставял близостта си с нея, което я прави
предпочитания и емоционално по-близък родител. Детето споделило, че в
нейно лице намира сигурност, топлота, разбиране и задоволяване на
емоционалните потребности. Изразил е категоричното си желание да остане
да живее при нея, където се чувства добре защитен и сигурен.
Детето споделило, че през периода през който са живеели заедно с баща
му е било свидетел на постоянните скандали между родителите си, които
били ежедневни. През по-голямата част баща му бил пиян, държал се грубо и
агресивно с майка му. Споделило е още, че баща му никога не се е
5
интересувал как се чувства, как е преминал денят му, има ли нужда от неща.
През всичките години му е липсвала бащината грижа и емоционална
подкрепа от негова страна.
Същите чувства и желание детето заяви и при изслушването му в
съдебно заседание. Заяви още, че откакто баща му го няма в къщи, се чувства
по-спокоен. Страхува се за живота на майка си, т.к. баща му я заплашвал с
убийство. Смята, че ако баща му живее в пристройката ще прави проблеми,
ще чука, ще блъска и ще ги притеснява непрекъснато.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Относно прекратяването на брака:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателствени
средства се установи, че брачната връзка между Ж.А. и Р.А. е изцяло
разкъсана и лишена от съдържание. Между съпрузите не съществуват
дължимите от закона и морала взаимоотношения, характеризиращи брачната
връзка - обич, доверие, загриженост един за друг, общ социален живот,
икономическа общност. Настъпилата между съпрузите фактическа раздяла е в
резултат на дълго насложени лоши отношения помежду им, поради което е и
необратима. С оглед така установеното съдът прави извода, че бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на закона, формалното му
съществуване не е в интерес нито на съпрузите, нито за обществото и искът за
прекратяването му следва да бъде уважен, като съдът не следва да се
произнася по въпроса относно вината.
Относно родителските права и издръжката на децата след развода:
Установи се по безспорен начин от събраните гласни доказателства, че
съпрузите живеят във фактическа раздяла, наложила се както от силно
влошените лични отношения, така и в резултат на издадената заповед за
защита от домашно насилие, забраняваща на ответника да доближава ищцата
и семейното жилище за срок от дванадесет месеца. С оглед на това
обстоятелство и на аргумента, че в производството за прекратяване на брака с
развод се разрешават въпросите за последиците от развода по отношение на
родените деца упражняването на родителските права, личните отношения на
децата с родителя, който няма да ги упражнява и издръжката на децата (арг.
от чл.59, ал.1 СК), съдът следва да се произнесе по предоставянето на
6
родителските права спрямо родените през време на брака ненавършили
пълнолетие деца Б. и А., дължимата им се издръжка и определяне на режим
на лични контакти на другия родител с децата.
С оглед събраните в процеса доказателства и неоспорването от страна на
ответника на предявените искове за предоставяне родителските права на
майката и претендирания размер издръжка, съдът приема, че исковете трябва
да бъдат уважени така както са заявени с исковата молба. Интересите на
децата налагат упражняването на родителските права след прекратяване на
брака да се предоставят на майката, като децата продължат да живеят на
нейния адрес, установен по делото в гр. Каварна, ул.”*****” № 36. На бащата
Р. А.. АН. следва да се определи предложения от ищцата режим на лични
контакти с децата, а именно всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10.00 ч. до 17.00 ч., без приспиване в дома му.
Съдът счита, че дължимата от бащата издръжката в полза на децата А. и
Б. следва да се определи в размер от 200.00 лв. за всяко едно от децата,
платима ежемесечно с падеж 10-то число на месеца за който се дължи, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска. При определяне на
издръжката съдът съобрази установените доходи и имуществено състояние на
майката и бащата, обстоятелството, че непосредствените грижи ще се полагат
от майката, нуждите на децата на тази възраст, като осъжда ответникът да
заплаща определената издръжка, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 05.11.2021 г., до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване.
Относно фамилното име след развода:
Съгласно чл. 53 от СК, съпругът може да възстанови фамилното си име
от преди брака. В настоящото производство ищцата е направила искане, след
прекратяване на брака да възстанови предбрачното си фамилно име - И.. С
разпоредбата на чл. 53 СК законодателят е предоставил възможността на
съпруга, който при сключването на гражданския брак е приел фамилното име
на другия съпруг както да възстанови предбрачното си фамилно име, така и
да запази брачната си фамилия, като в случая съгласието или
противопоставянето на другия съпруг е ирелевантно. Доколкото
възстановяването на предбрачната фамилия е субективно право на съпруга,
който при сключването на брака е приел новата фамилия, съдът намира
7
искането на ищцата в тази насока за основателно, поради което и следва да
бъде постановено на основание чл. 53 от СК жената след прекратяването на
брака да носи предбрачното си фамилно име - И..
Относно ползването на семейното жилище след развода:
Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от
развода между страните-елемент от имуществените последици на
прекратяването на брака. Съгласно чл. 56, ал. 1 от СК при допускане на
развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от
двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е
поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили
пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното
жилище.
Установи се от събраните по делото писмени доказателства и
заключението на вещото лице, че съпрузите притежават семейно жилище по
смисъла на закона представляващо: еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор *****.1 по КК на гр. Каварна, състояща се от три стаи, салон
и маза със застроена площ 89 кв.м., ведно с правото на строеж върху поземлен
имот с идент. *****, находящо се в гр. Каварна, обл. Добрич, ул. „*****” №
36. Искане за предоставяне ползването на това жилище е заявила единствено
ищцата Ж.Д..
При решаването на въпроса относно ползването на семейното жилище
след развода съдът отчита съгласно чл. 56, ал. 1 СК, че от брака има родени
две ненавършили пълнолетие деца, родителските права по отношение на
които се предоставят за упражняване на майката. Доколкото по делото са
налице доказателства, че семейното жилище е собственост на съпрузите, като
ответникът не предявява претенции към него, а прави искане за предоставяне
ползването на изградената към жилището пристройка, съдът приема, че
искането на ищцата за предоставяне ползването на семейното жилище на нея
и ненавършилите пълнолетие деца следва да бъде уважено.
Претенцията на ответника за предоставяне ползването на изградената в
дворното място пристройка с площ около 40 кв.м. състояща се от стая, кухня
и баня с WC, следва да бъде оставена без уважение, с оглед обстоятелството,
че същата е незаконно изградена – без строителни книжа. Съгласно
разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, строеж или част от него е
8
незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или
без разрешение за строеж. Незаконните строежи подлежат на премахване,
съгл. гл. XXI ЗУТ. Същите не могат да бъдат предмет на прехвърлителни
сделки или учредяване на вещни права върху тях. С оглед горното искането
на ответника като незаконосъобразно следва да бъде оставено без уважение.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по
брачните дела са възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг.
Когато няма вина или недобросъвестност или и когато и двамата съпрузи са
виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях,
както са ги направили. По изложените по - горе съображения разноските в
настоящото производство следва да останат за страните така като са ги
направили. Платената от ищцата първоначална държавна такса в размер на
25,00 лв., следва да остане в нейна тежест. Окончателната държавна такса при
решаване на делото по иска за развод по чл. 6, т. 2 от Тарифата за ДТ
определена от съда в размер на 50,00 лева, следва да бъде възложена в тежест
на ответника.
На основание чл. 7 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, Р. А.. АН. дължи държавна такса в размер на 576.00
лева, определена по реда на чл. 1 от Тарифата за държавните такси по ГПК,
във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, а именно 4 % върху тригодишните платежи от
определената за децата издръжка.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА между Ж. Д. АН., ЕГН **********, с
адрес гр. Каварна, обл. Добрич, ул. „*****” № 36 и Р. А.. АН., ЕГН
**********, с адрес гр. Каварна, обл. Добрич, ул. „*****” № 36, който брак е
сключен на ***** г. и за който е съставен Акт за граждански брак № 49/*****
г. на община Каварна, като дълбоко и непоправимо разстроен, на основание
чл. 44, т. 3, във връзка с чл. 49, ал. 1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Б. Р. А., родена на ***** г. и непълнолетното дете А. Р. А.,
9
роден на **** г., на майката Ж. Д. АН. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Б. Р. А. и А. Р. А., на адреса на
майката Ж.Д. – гр. Каварна, обл. Добрич, ул. „*****” № 36.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата Р. А.. АН. с децата
Б. Р. А. и А. Р. А., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, за времето от 10.00 ч. до 17.00 ч. без приспиване в дома на бащата,
който ще взема и връща децата от и в дома на майката.
ОСЪЖДА Р. А.. АН., ЕГН **********, да заплаща на малолетното дете
Б. Р. А. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ж. Д.
АН. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200.00 лв. (двеста
лева), считано от 05.11.2021 г., с падеж всяко десето число на месеца за който
се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане на сумата, до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА Р. А.. АН., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното
дете А. Р. А. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
Ж. Д. АН. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200.00 лв. (двеста
лева), считано от 05.11.2021 г., с падеж всяко десето число на месеца за който
се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното изплащане на сумата, до настъпване на основание за
изменение или прекратяване издръжката.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 от СК след прекратяване на брака
съпругата Ж. Д. АН. да възстанови предбрачното си фамилно име - И..
ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл. 56 СК ползването на семейното жилище
находящо се в гр. Каварна, обл. Добрич, ул. „*****” № 36, представляващо
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.1 по КК на гр. Каварна,
състояща се от три стаи, салон и маза със застроена площ 89 кв.м., ведно с
правото на строеж върху поземлен имот с идент. *****, на съпругата Ж.Д. И.
с ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ искането на Р. А.. АН. за предоставяне ползването на
изградената в ПИ с идент. ***** пристройка с площ около 40 кв.м. състояща
се от стая, кухня и баня с WC.
10
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 50
(петдесет) лева.
ОСЪЖДА Р. А.. АН., ЕГН **********, с адрес гр. Каварна, обл. Добрич,
ул. „*****” № 36, да заплати по сметка на районен съд Каварна сумата от
50.00 лв. (петдесет лева), представляваща държавна такса при решаване на
делото по иска за развод, както и сумата от 576.00 лв. (петстотин седемдесет
и шест лева), държавна такса върху определената издръжка за ненавършилите
пълнолетие деца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
11