Решение по дело №1109/2015 на Окръжен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 143                                    20.07.2015 година           град Стара Загора

 

Старозагорски окръжен съд,    наказателно    отделение,   трети състав, в  открито заседание на петнадесети юли,  две хиляди и  петнадесета  година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

КРАСИМИР РАЧЕВ

 

СЕКРЕТАР:  И.Г.

ПРОКУРОР:

                         

като разгледа докладваното от съдия КАМЕНОВА   ВНЧХД № 1109 по описа за 2015  година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по глава ХХІ на НПК.

 

С Присъда № 239/17.12.2014 г., постановена по НЧХД № 1831/2014 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимият Т.Н.К., ЕГН  ********** е признат за виновен в това, че на 26.05.2014 г. в гр. ***, кв. “***”, ул. „***” № **, вх.**, ет.**, ап.**,  причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на страдание, без разстройство на здравето на М.С.К.,  ЕГН ********** -   престъпление по чл.130 ал.2 от НК, за което на основание чл.78а от НК  е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 1200 лв., която да  заплати в полза на Съдебната власт.

С присъдата подсъдимият Т.Н.К.  е осъден  да заплати на М.С.К.  сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано 26.05.2014 г. до окончателното й изплащане, като в останалата част  - до размера на 2000 лв., искът е отхвърлен като недоказан.

С присъдата подсъдимият Т.Н.К.  е осъден да заплати на М.С.К.  направените от нея по делото разноски в размер на 312  лева.

С присъдата  подсъдимият Т.Н.К.   е осъден да  заплати в полза на съдебната власт сумата от 50  лева, представляваща държавна такса, съобразно уважената част от гражданския иск.

 

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана пред Окръжен съд – Стара Загора от подсъдимия Т.Н.К..

Оплакването в жалбата е за доказателствена необоснованост на решаващите фактически изводи на съда.

ИСКАНЕТО в жалбата е атакуваната присъда да бъде отменена и   постановена нова,  с която подсъдимият Т.Н.К. да бъде признат за невинен и оправдан, както и да бъде отхвърлен като неоснователен предявеният  срещу му граждански иск.

Частният тъжител  и граждански ищец М.С.К. оспорва въззивната жалба. Застъпва становището, че тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на постановената присъда, същата следва да бъде потвърдена.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда – съгласно чл.314 от НПК,  както и  по оплакванията във въззивната жалба на подсъдимия, прие следното:

 

За да постанови атакуваната осъдителна присъда, първоинстанционният съд е приел за установени следните фактически обстоятелства:

Частният тъжител М.С.К. и подсъдимият Т.Н.К. са съпрузи от 1977 г. Към датата на извършване на деянието помежду им било налице висящо бракоразводно дело. Отношенията между съпрузите били трайно влошени, като през годините неколкократно влизали във физическа саморазправа помежду си. Въпреки това, към време на деянието и двамата обитавали едно жилище.

Гореизложените обстоятелства, имайки предвид обясненията на подсъдимия в с.з. от 17.12.2014 г., са безспорни между страните.

На 26.05.2014 г., преди обяд, между тъжителката и подсъдимия възникнал спор. Постепенно същият прераснал в сбиване. Подсъдимият съборил тъжителката на земята, взел един стол и започнал да й нанася удари с него в областта на ръцете, тялото и краката.

Оплакването във въззивната жалба за доказателствена необоснованост на фактически приетото от първоинстанционния съд е неоснователно.

Видно от Съдебно-медицинското удостоверение № 236/2014 г. е, че на 29.05.2014 г. М.С.К. медицински е освидетелствана, като е съобщила, че на 26.05.2014 г. й е нанесен побой – дърпана, блъскана, удряна със стол, съборена на земята и ритана от съпруга си.   Д-р Т.Г.Т. - Началник отделение “Съдебна медицина” при МБАЛ “Проф. д-р Ст.Киркович” АД – Стара Загора, е удостоверил, че при прегледа на М.С.К. е установена палпаторна болезненост в лявата тилна област; кафеникаво-зеленикаво кръвонасядане на площ с размери 20/15 см по предно външната повърхност на лявата мишница в горната половина; кръвонасядане със същия цвят по предната повърхност на лявата предмишница, в средната трета, с диаметър 3 см и по вътрешната повърхност на долната трета с диаметър 3.5 см; окръглено кафеникаво-зеленикаво кръвонасядане по гръбната повърхност на дясната предмишница в горната трета с диаметър 4 см; окръглено кръвонасядане, подобно на другите, с диаметър 2.5 см, находящо се в горно-вътрешния квадрант  на лявата гърда. Въз основа на посочените констатации д-р Т.Г.Т. е заключил, че се касае за множество кръвонасядания по крайниците и лявата гърда и болезненост в тилната област на главата, че описаните увреждания са от действието на твърди, тъпи предмети и отговарят да са получени по времето и начина, съобщен от освидетелстваната.

 

От показанията на свидетелката В.Д. Г. – приятелка на частната тъжителка, се установява, че след случилото се, М.С.К. й се обадила по телефона и двете се видели в деня, следващ този на домашния конфликт. Пострадалата се оплакала на приятелката си, че е била съборена на земята от съпруга си и удряна със стол. Показала на свидетелката синините по тялото си, като местоположението на последните, описано от свидетелката, съответства на това по Медицинско удостоверение № 236/29.05.2014 г. В деня на инцидента М.С.К. се обадила и на сестра си – свидетелката Н. С. ***. Оплакала се и на нея. Няколко дни по-късно, когато свидетелката Н. С. ***, посъветвала сестра си, която имала синини “на ръката, на бедрото, на главата”, да се снабди с медицинско удостоверение за причинените й телесни увреждания.

Показанията на двете свидетелки, възприели почти непосредствено след деянието психическото и физическо състояние на тъжителката, са непротиворечиви помежду си и съответстват на удостоверените обстоятелства чрез СМУ № 236/29.05.2014 г. Това, че посочените свидетелки не са преки очевидци на физическата саморазправа между съпрузите, не е основание показанията им да не бъдат кредитирани. Битовият характер на инцидента, осъществен в общото жилище на страните, по правило изключва наличието на очевидци на случилото се.

Заключението на изслушаната в хода на въззивното производство Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 232/22.06.2015 г., изготвена от вещото лице д-р Е.Н.Б., не внася промени в обстоятелствата относно вида на причинените на пострадалата травматични увреждания, относно механизма и времето им на нанасяне – такива, каквито са установени чрез горепосоченото СМУ № 236/29.05.2014 г. и гласните доказателства.

Едновременно с всичко гореизложено следва да се има предвид и че цялостната позиция на подсъдимия Т.Н.К. относно деянието е противоречива. В хода на производството пред първоинстанционния съд подсъдимият е признал, че е нанесъл побой на съпругата си, отричайки същият да е имал интензитета, твърдян от тъжителката (“Може и да съм я ударил, може и да не съм. Такъв побой, за какъвто тук се обяснява – не. Не мога да си спомня по кое време на деня беше това… Кавгата продължи не повече от минута.”). Становището на подсъдимия пред окръжния съд, изложено във въззивната жалба, е значително по-различно, тъй като същият твърди, че побоят, за който се оплаква съпругата му, въобще не се е случвал.

Имайки предвид всичко гореизложено, въззивният съд намери,  че няма основания да приема фактически положения, различни от тези, установени от районния съд. Приетите от първоинстанционния съд факти се основават на събраните и проверени доказателствени източници, при  спазване изискванията на процесуалния закон, преценени поотделно в тяхната взаимовръзка и съвкупност и в съответствие с правилата на формалната логика.

 

На установените фактически обстоятелства, първоинстанционният съд е дал правилна правна оценка, квалифицирайки ги като престъпление по чл.130, ал.2 от НК, за извършването на което, след като е признал подсъдимия Т.Н.К. за виновен – отчитайки наличието на законовите предпоставки на чл.78а от НК – го е освободил от наказателна отговорност  и му е наложил наказание глоба в размер на 1200 лв.,  който е близък до минималния предвиден в закона.

Размерът на наложеното административно наказание глоба не е явно несправедлив, тъй като причинената лека телесна повреда, изразяваща се в страдание, е осъществена чрез множество удари, при това нанесени на възрастна жена, в недобро здравословно състояние, видно от представеното по делото Експретно решение на ТЕЛК № 0283 от 26.01.2012 г. 

Отчитайки, че извършеното от  подсъдимия  Т.Н.К. деяние, освен наказателно съставомерно, ангажира и гражданската  му отговорност пред  пострадалата М.С.К. на основание чл.45 от ЗЗД, чийто фактически състав е осъществен, районният съд е осъдил подсъдимия Т.Н.К.  да заплати на частната тъжителка и гражданска ищца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на причиненото й на 26.05.2014 г. телесно увреждане в размер на  800 лв.,  като за разликата – до размера на 2000лв., е отхвърлил предявеният иск.

Размерът на присъденото обезщетение е определен при спазване на принципа на  справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Съобразен е с конкретното естество и вид на телесното увреждане, със степента на произтичащото от същото страдание и продължителността на оздравително-възстановителния процес.  Окръжен съд – Стара Загора приема, че няма основание да измени в по-нисък  размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, каквото искане се съдържа във въззивната жалба на подсъдимия. 

Поради всичко гореизложено и тъй като не се установиха  - при извършената цялостна служебна проверка на  присъдата и по оплакванията във въззивната жалба -   основания за  отмяна или изменение на обжалваната  присъда, същата  на основание чл.338 от НПК  следва да бъде потвърдена.

На основание чл.189 от НПК подсъдимият  Т.Н.К. следва да  бъде осъден да заплати в полза на Окръжен съд –    Стара Загора сумата от 190.00 лв. (сто и дветедсете лева) – разноски за вещото лице, направени в хода на  въззивното производство, изплатени от бюджетните суми.

Подсъдимият Т.Н.К. следва да бъде осъден да заплати  на частната тъжителка и гражданска ищца М.С.К. сумата от 200 лв. (двеста лева) – разноски по делото, направени от нея в хода на въззивното производство.

 

Водим от гореизложеното, Окръжен съд – Стара Загора

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Присъда № 239/17.12.2014 г., постановена по НЧХД № 1831/2014 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Т.Н.К., ЕГН  ********** да заплати по сметка на Окръжен съд – Стара Загора сумата от 190.00 лв. (сто и деветдесет лева) -  разноски по делото. 

 

ОСЪЖДА подсъдимият Т.Н.К., ЕГН  ********** да заплати  на частната тъжителка и гражданска ищца М.С.К., ЕГН **********  сумата от 200 лв. (двеста лева) – разноски по делото, направени  в хода на въззивното производство.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                            1.

 

                                                                           2.