ПРОТОКОЛ
№ 1543
гр. Пазарджик, 13.10.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря И.ка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220101288 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Г. Д. Д. (ищец), редовно уведомен от предходното заседание чрез
адвокат С. С. А. от АК - Пловдив, се явява лично и с адвокат С. С. А. и
адвокат Б. В. С., двамата от АК - Пловдив, надлежно упълномощени, с
пълномощно, представено по делото.
А. И. Д. (ответник), редовно уведомен от предходното
заседание чрез адвокат Е. Г. К.-П. от АК - Пазарджик, не
се явява. За него се явява адвокат Е. Г. К.-П., надлежно
упълномощена, с пълномощно, представено по делото.
Вещото лице М. М. Л., редовно призована, се явява.
АДВОКАТ А. и АДВОКАТ С. по отделно: – Моля да се даде ход на
делото.
АДВОКАТ П.: – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Съдът ДОКЛАДВА: постъпило е писмено становище от адвокат Е. Г.
К.-П. от АК - Пазарджик, по представените множество писмени доказателства
в предходното заседание, както и писмено становище вх. № 20370/ 30.08.2023
г. ведно с писмени доказателства по опис
АДВОКАТ П.: – Поддържам становището, моля да бъде отразено в
протокола. Писмени доказателства, да - сме представили по опис и в препис
за ищцовата страна, приложени към самото становище.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА становището, в което се заявява следното:
Не възразяват по приемането на представените писмени доказателства,
с които ищецът се e снабдил въз основа на издадени съдебни удостоверения.
Не възразяват също по приемането на трудовата книжка на Г. Д., копие
от договор за покупко-продажба на недвижим имот на Г. Д., от съобщение за
дължими МДТ за Е. И Д. Д.И, 13 бр. разписки за платена ел. енергия за
периода от м. 12.2018 г. до м.04.2020 г. по партидата за процесния
апартамент.
АДВОКАТ П.: – Като възразяваме да бъдат приети по делото, тъй като
считаме за неотносими представените в предходното съдебно заседание
писмени доказателства, а именно:
1 /Нотариален акт за покупко-продажба № 80, том 1, рег.№ 2229,
нот.дело № 74/15.08.2019г. на нотариус М. М. рег.№571 на НК, с район на
действие PC - Пазарджик;
2/Бележка, изходяща от Е. Д.а с дата 29.07.2019г.;
3/Бележка, изходяща от Е. Д.а с дата 12.08.2019г.;
4/Фискален бон за сумата от 300.00 лева от 28.07.2020г.;
5/Фискален бон за сумата от 700.00лева от 30.07.2020г., тъй като
считаме същите като неотносими към настоящия спор.
Не възразяваме по направеното доказателствено искане за снабдяване с
2
2 броя удостоверения от страна на ищеца, като сме направили
доказателствено искане и сме представили писмени доказателства, с оглед
твърдението, че доверителят ми и родителите му - И. и .Р Д.и, не
притежавали/ разполагали с необходимите финансови средства, за да направи
плащане по процесната сделка между доверителя ми и неговите баба и дядо,
респективно да му предоставят финансовите средства, за да извърши плащане
на същата, сме представили по опис и в препис за ищцовата страна писмени
доказателства, които представям по опис и в препис за ищцовата страна,
както следва:
1 / Справка за доходите на И. Д. за периода 1998 -2010г. включително,
като ЕТ „Експрес - И. Д. “;
2/ Данъчни декларации на И. Д. за периода 1998г. -2010г. включително,
ведно с банкови документи, удостоверяващи плащането на дължимия данък;
3/Документи за платени МДТ на процесния апартамент за период 2011-
2019г., включително;
4/ Съхранени разписки за извършено плащане на ползвана
електроенергия на процесния апартамент, за периода 2014-2017г.;
5/ Съхранени разписки за извършено плащане на ползвано ВиК на
процесния апартамент, за периода 2017-2018г., тъй като считаме същите за
относими по настоящия спор.
И предвид опровергаване твърденията на ищеца, с оглед въведеното
твърдение с отговора по чл.131 от ГПК, а именно, от една страна, че
родителите на доверителя ми не разполагали с финансови средства към
момента на сделката, за да платят сумата на продажната цена, от друга страна
с оглед въведеното твърдение от нас в отговора, че отношенията между
доверителя ми и неговите баба и дядо - Е. и Д. Д.и, прехвърлителите на
процесния имот, същите и наследодатели на ищеца, са били изключително
доверителни, от една страна, а от друга с оглед обстоятелството, че върху
процесният имот Е. и Д. Д.и при прехвърлянето на собствеността върху
същия учредили в своя полза пожизнено и безвъзмездно право на ползване
върху имот.
И сме поискали да бъде указано на вещото лице да допълни
заключението си, като съобрази и представените с настоящата молба
3
доказателства, както и да й се даде възможност също да допълни заключение,
с оглед липсата в ел. досие на делото на представените изначално с отговора
ни писмени доказателства касателно доходите на родителите на доверителя
ми.
АДВ. А.: - Моля Ви да бъдат приети представените от ищцовата страна
в предходното съдебно заседание писмени документи, тези срещу които
ответната страна. Считаме същите за относими, тъй като показват
финансовата и юридическата грамотност, знанията и поведението на един от
прехвърлителите, а именно Е. Д.А, тогава, когато същата получава парични
средства, прави разплащания или на нея й бива плащано. И е видно, че Е.
Д.А, получавайки парични суми по сделка за покупко-продажба на имот,
сама удостоверява получаването на платените й сумите в брой, тъй като,
противно на твърденията в ОИМ, същата е ерудиран и финансово
дисциплиниран човек, и ако изобщо прехвърлителите са били получили
сумата за продажната цена от своя внук по процесната покупко-продажба, и
ако изобщо са имали намерението да продават апартамента на внука си срещу
такава цена и в цялост да го прехвърлят, то прехвърлителите по подобие на
тези сделки, последващи процесната, са щели да издадат разписка за
получените от тях суми съгласно продажната цена, след като се твърди от
ответника, че тя е платена в брой и на маса са броени пачки.
Що се касае до представените документи, ние не възразяваме същите да
бъдат приети, но заявяваме и за тези обстоятелства ще разпитаме и
допуснатите ни свидетели, че както семейството на Е. и Д. Д.И, така и след
смъртта на Д. преживялата му съпруга Е., сама е поемала, а приживе и
двамата съпрузи са поемали своите комунални разходи, като всички тези
платежни документи след смъртта на Е. Д.а, доверителят ми сочи, че са
останали в процесния апартамент, който мигновено е бил заключен от
ответника или неговия баща и доверителят ми не е имал достъп до тези
документи, но същите не индицират, че тези разходи поради простия факт на
държането на тези документи са заплащани от ответника или от неговия
баща.
Моля като неотносими да бъдат изключени документите по точки,
всъщност: 4.13; 4.14; 4.30; 4.31 и 4.32, съгласно представения опис от
4
ответната страна, тъй като същите касаят плащания за други имоти, съгласно
представения опис от ответната страна.
Отказваме се и моля да не приемате, тъй като ние не сме ги представили
по настоящото производство, фискалните бонове за 300 лв. от 28 юли 2020г.
и за 700 лв. от 30 юли 2020 г., които са споменати в становището, не се
отнасят към този спор, представени са по погрешка.
АДВОКАТ П.: - По отношение твърдението, че нотариалният акт за
покупко-продажба от 2019 г. за Чаира, ведно с двете бележки, изходящи от Е.
Д.а от 2019 г. са относими към настоящия спор, щото видители, чрез се
доказвало обстоятелството, че Е. Д.а била финансово дисциплинирана и
когато получавала пари, оформяла надлежен финансов документ, а не както
ние сме били твърдели с отговора си, че на масата - цитирам дословно
казаното от адв. А. - се брояли пачки на масата. Подобно твърдение в
отговора по чл. 131 ГПК от страна на ответника Д. не е излагано.
Считаме, че посочените по-горе представени в предходното с.з.
писмени документи са неотносими. На първо място, защото от същите е ясно,
а от приложеното като писмено доказателство, че бащата на доверителя ми -
И. Д. и прехвърлителката Е. Д.а е ясно, че към август месец 2019 година са
били в обтегнати отношения. Касаят отношения на трето лице, бащата на
доверителя ми.
Нотариалният акт и двете бележки, изходящи от Е. Д.а от 2019 г., те са
три документа, които те твърдят, че са относими, ние твърдим, че са
неотносими. Не касаят отношенията на прехвърлителката Е. и доверителя ми
А. Д., от една страна, от друга страна, касателно този нотариален акт е
повдигнат спор по чл. 26 пред Окръжен съд – Пазарджик от страна на бащата
на доверителя ми, за което е образувано гражданско дело 316 по описа на
Окръжен съд – Пазарджик за 2022 година. Като въпросните бележки са
оформени именно с цел да опровергаят неразплащане по сделката, и ако
същите бъдат приети, ние ще ги оспорим от една страна като неотносими, а
от друга страна като изготвени при условията на крайна нужда от страна Е.
Д.а, тъй като същата е била поставена в абсолютна зависимост от страна на
ищеца по настоящия процес.
Във връзка с възраженията, че представените по опис писмени
5
доказателства, касаещи документи за плащане на данъци и разноски по
процесния имот, във връзка с възраженията за неотносимост на някой от
представените от нас документи, тъй като самият факт, че сме ги държали, не
доказвал извършено от нас плащане, следва да отбележа, че в периода август
2019 г. до физическата смърт на Е. Д.а на 31-ви по документи юли 2020 г.
нито доверителят ми А. Д., нито някой от неговите родители, Р. и И. Д.и, са
имали достъп до процесния имот.
Ерго, изложената логика от страна на ищцовата страна, същите
представени разписки с тях, квитанция, разноски за платена ел. енергия за
периода декември 2018 г. до април 2020 г., не удостоверяват извършено
плащане от страна на Е. Д.а или на Г. Д., тъй като те просто са се намирали в
онзи момент в апартамента.
Напротив, той каза, че ние сме ги взели от апартамента в периода, само
че ние повече от почти година нямаме достъп до този апартамент, така че как
ще ги вземем, не е ясно.
АДВ. А.: - Казах, че след смъртта й са останали в апартамента, който е
бил заключен.
АДВ. П.: Аз бях свидетел какво е останало в апартамента, така че
вашите твърдения…
АДВ. А.: Употребения от мен израз, че са „броили пачки“, е метафора
на иначе изложеното твърдени в ОИМ на стр. 7 абзац последен от ответника,
че, цитирам: „доверителят ми, заедно с баща си И. Д. отишъл в дома на баба
си и дядо си (процесният имот) и предал сумата от 32060.00лева на дядо си
Д., в тяхно присъствие (на баба му, на дядо му и на баща му), като се
уговорили, че веднага след сделката баба му и дядо му ще предадат сумата от
32060.00 лева на чичо му Г. Д., така както се уговорили“.
Такова предаване, което всъщност е плащане на продажната цена по
процесната сделка, всъщност никога не е имало. Или ако е имало, Е. и Д. Д.и
биха съставили документ, така както Е. Д.а е направила няколко години по-
късно при продажба на други имоти.
Що се касае до оспорването на разписките, така озаглавени бележки от
6
29.7.2019 г. и 12.8.2019 г. като суми, получени при крайна нужда.
АДВ. П.: - Тя е поставена в абсолютна зависимост от Г. Д., така че тези
бележки и този акт е извършен по този начин.
От една страна Е. Д.а е била и финансово и материално затруднена,
същата е била с тежко онкологично заболяване от една стана, от друга стана
тя е била във физическа невъзможност да извършва каквото и да е било, в
смисъл, нямала е близък до нея човек освен Г. Д., тъй като срещу бащата на
доверителя ми е издадена заповед за домашно насилие спрямо нея и той няма
контакт, нито доверителят ми, нито баща му.
Крайната нужда е двупосочна, и по смисъла на ЗЗДС, и при условията
на принуда да бъдат написани тези бележки. Да, принудена е да напише
бележките, за което е индиция и начинът, факт е, че сякаш са й диктували.
АДВ. А.: - Доказването на форма на крайна нужда поради финансови
затруднения и зависимост или принуда, изразяваща се в някаква форма на
заплаха, или пък липса на съгласие, считам, че представляват инцидентни
оспорвания, които биха били предмет на друго производство, различно от
настоящото.
С оглед на тези оспорвания аз Ви моля да приемете тези документи, тъй
като не се оспорва тяхното авторство, а всяка страна е длъжна да докаже
твърденията си.
Само посочваме, че И. Д., а така също и самият ответник А. Д. са имали
достъп до процесния апартамент, тъй като същите са били в определен
период в добри отношения, но те се изострят особено след извършен акт на
домашно насилие от И. Д. спрямо Е. Д.а.
В тази връзка, ще Ви моля да ни бъде дадена възможност да представим
съдебното решението и издадената заповед за защита против И. Д. в полза на
прехвърлителката Е. Д.а, тъй като от същите ще е видно, че насилието, за
което има влязло в сила съдебно решение, няма да цитирам подробно в
момента решението и делото, е извършено именно в процесния апартамент.
АДВ. П.: - Не се спори. Ние признаваме, че има влязло в сила съдебно
решение за осъществен акт на домашно насилие, не спорим нито къде се е
случило, факт е, има влязло в сила решение. Да, не спорим, че решението е за
7
действие на насилие в този апартамент, както и коя е датата.
АДВ. А.: - Така също ще Ви моля да ни бъде дадена възможност да
представим доказателства в следващото с.з., че Е. Д.а не само е разполагала с
парични средства, но включително е ходила на почивки и екскурзии извън
страната, с оглед опровергаване на всички хаотични ответникови твърдения,
че същата била в пълна физическа и финансова зависимост от ищеца.
АДВ. П.: - За кой период, колега? Ние твърдим за периода от
домашното насилие до смъртта й. Правим ли разлика?
АДВ. А.: Да, след домашното насилие е отишла в Турция на екскурзия.
АДВ. П.: - Вие се шегувате.
АДВ. А.: - Не, не се шегувам.
АДВ. П.: - Тя е била в тежко състояние още преди това, така че правите
грешка. Много Ви моля по реда на чл.176 ищецът е тук, той току що заяви, че
е преди домашното насилие. Ние твърдим, че тя е в зависимост от домашното
насилие до смъртта й. Не спорим, че тя е била на почивки преди това. Тя е
ходила 3 години преди домашното насилие.
ИЩЕЦЪТ лично: - Наистина майка ми е ходила в Турция преди
домашното насилие. След домашното насилие ходи на Старозагорски
минерални бани и Павел баня.
АДВ. П.: - Може ли да представите доказателства в тази насока?
ИЩЕЦЪТ лично: - Може да отиде да се види регистрацията в тия
заведения, нали така.
АДВ. А.: - Моля да ни се даде възможност да представим доказателства
в тази насока.
АДВ. П.: - След август 2019 г. да се представят доказателства.
По отношение на нотариален акт от 2019 г. за Чаира и двете бележки за
получени суми, съдът намира, че и с оглед, разбира се, оспорването на
другата страна, че бележките не са съставени поради финансовата
дисциплинираност на Е. Д.а, а поради нейната зависимост, не само
финансова, съдът намира, че не е необходимо да се влиза в доказване на
8
причините, по които са съставени две бележки, засягащи факти, които не са
пряк предмет на делото, установяващи други плащания, за друг имот, само за
да се установи един малозначителен факт за доброволно създадени бележки
евентуално. Дори да се установи, че бележките са създадени доброволно от Е.
Д.а, това няма да установи решаващ факт за делото, защото, първо, нейните
навици във връзка с личните и финанси могат да се установяват и по други
начини, а освен това законът предписва как се доказват плащания. Затова
съдът намира, че не е необходимо да се товари процесът с такова доказване
на факти с непропорционално, пренебрежимо малко и косвено значение за
спора, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането за прилагане към делото като
писмени доказателства на нотариален акт от 2019 г. за „Чаира“ и две
саморъчно написани бележки от Е. Д.а за получаване на суми с дата 29.7.2019
г. и 12.8.2019 г.
По отношение на всички тези бележки, които се твърди, че се отнасят
за други имоти, не за процесния имот, съдът намира, че те са също почти
неотносими към предмета на делото, но доколкото вече са приложени и
отново се твърди някаква непряка връзка с предмета на делото, прилагането
им няма да затрудни разглеждането на делото, а ако са неотносими, няма
какво да се взима предвид при тях, и с оглед на изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА всички представени в предходното съдебно заседание
писмени доказателства от ищцовата страна, с изключение на нотариалния акт
от 2019 г. за имота в местността Чаира и двете саморъчно написани бележки
от Е. Д.а за получаване на суми от 29.7.2019 г. и 12.8.2019 г.
9
ПРИЕМА представените от ответната страна със становището от
30.08.2023 г. писмени доказателства:
1 / Справка за доходите на И. Д. за периода 1998 -2010г., включително,
като ЕТ „Експрес - И. Д. “;
2/ Данъчни декларации на И. Д. за периода 1998г. -2010г., включително,
ведно с банкови документи, удостоверяващи плащането на дължимия данък;
3/Документи за платени МДТ на процесния апартамент за период 2011-
2019г., включително;
4/ Съхранени разписки за извършено плащане на ползвана
електроенергия на процесния апартамент, за периода 2014-2017г.;
5/ Съхранени разписки за извършено плащане на ползвано ВиК на
процесния апартамент, за периода 2017-2018г.;
УКАЗВА на вещото лице, че следва да вземе предвид представените
доказателства по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.: - Да след като се уверих, че са приети като
доказателства по делото, ще ги взема предвид при изготвяне на заключението.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетел Н. М. Н..
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Н. М. Н. на *** г.., роден на ******** г в гр. П., живущ в гр. С.,
български гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните по делото.
10
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1 от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Много близки приятелски семейства сме с един от синовете на Е. и Д.
Д.и – Г., от 2004 г. И и от 2004 г. насетне имаме добрата традиция, всеки
Гергьовден празнувахме имения ден на Г. на вилите на Чаира, откъдето
познавам Д. и Е. Д.и, майката и бащата. Като казвам традиция, поне докато
дядо, или чичо Д. докато беше жив, се събирахме там и задължително
изяждахме по едно агне там. Освен че, разбира се, се виждахме в Пазарджик
или те ни идваха на гости в С., имам предвид Г. и Е. - снахата, съпругата на Г.,
която също се казва Е..
Знам, че Г. има брат. Виждал съм го на Чаира, не съм се запознавал с
него. Аз по този повод разбрах, че има проблем между тях, тъй като братът на
Г. Д. минаваше през двора като през турски гробища. Ние сме седнали
примерно на терасата, ядем, пием, каквото правим, на терасата, и той минава,
без да поздрави, и съм питал кой е. Не го познавам, но знам кой е. Не
познавам сина му. Тъй като имам подобен случай в семейството... не е
естествено да минава така, нали, попитах защо така, дали няма да дойде да
седне при нас примерно и тогава разбрах, че и те имат подобен проблем. Да,
разбрах, какъв е проблемът, каза ми, че имат притеснения относно жилището,
в което живеят. Даже се шегувахме, че тук поне има много дървета и в тази
къща могат да изкарат зимата.
Сигурно има доста години, сигурно има десетина години оттогава.
За проблема с жилището аз по-скоро и в дълбочината му знам от леля
Е., дядо Д. беше вече починал.
Тъй като в болшинството от случаите, когато сме гостували в
Пазарджик в новия дом на Д., извинявам се, на Г. и сина му, който е също Д.,
кръстен на дядо си, леля Е. също е била с тях. В разговори там, и то по-скоро
жена ми, тъй като е по-чувствителна, по-емоционална, тя я разпитваше
надълго и нашироко и се опитваше да й създаде комфортна обстановка, да я
утеши леля Е., тъй като според мен тя беше дълбоко разочарована, леля Е. с
огромно разочарование разказваше какво й се е случило и по какъв начин
всъщност е разделила децата си.
11
Всъщност имала надежди към сина си, към внука си, които очевидно не
са били изпълнени според техните очаквания. Говоря за сина й И. и неговия
син. Разочарованието произтичаше от страха да не останат без жилище на
стари години, макар да разчитаха изцяло на Г.. Говоря след смъртта на Д..
Притесненията са за апартамента на Е. и Д. Д.и в Пазарджик. Това е било
2017, 2018, 2019-та тези години.
Знам, че е имало договор за прехвърляне срещу гледане и издръжка и
даже на въпроса ми защо се притесняват, след като този договор винаги може
да бъде развален? Но те ми обясниха, че всъщност имало фиктивна продажба.
Фиктивната продажба е била към внука, с оглед необходимостта той също да
си вземе жилище, доколкото те са запознати.
АДВ. А.: – Разбрахте ли това, че Е. и Д. са прехвърлили на своя внук
жилище чрез тази фиктивна покупко-продажба? По какъв начин е цяло да
помогне на внука, той ли живее в това жилище?
АДВ. П.: - Възразявам. Във въпроса се съдържа отговор.
АДВ. А.: -Разбрахте ли по какъв начин, тази, както я нарекохте,
фиктивна продажба е щяла да помогне на внука?
АДВ. П.: - Друг беше въпросът. Нямам възражения.
СВИДЕТЕЛЯТ: - Не знам как да отговоря - очевидно е, че
прехвърляйки собствеността, му помагат.
Доколкото разбрах тогава, тази фиктивна продажба е направена, за да
може да апартаментът да бъде ипотекиран, за да може да бъде взет заем.
Не съм разбрал този заем дали е бил взет, от кога и как.
Е. живееше в този апартамент.
Дори аз оставям с впечатлението, че разочарованието на Е. не е само за
конкретно този апартамент е плод на разочарованието й, а цялото поведение
на сина й и на внука й, и като че ли този апартамент постави накрая постави
капака на всичко.
АДВ. А.: - Знаете ли, дали Д. и Е. Д.и са искали да продават този
12
апартамент на внука си в действителност ?
АДВ. П.: - Възразявам, той каза, че е говорил само с Е., но не е
провеждал разговори по въпроса с Д. и то сред смъртта на Д..
Съдът намира, че въпросът е допустим, и
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАВЯ ВЪПРОСА.
СВИДЕТЕЛЯТ: - По-скоро, това, което исках да обобщя е, че за
апартамента знам повече от разговорите с Е., отколкото от разговорите с Е. и
Д..
Това, което аз категорично е, че са искали да направят услуга на внука
си, от двамата го знам.
Фиктивна продажба, не им е била платена цена. Това го знам от Е.. Не
мога да кажа кога точно, защото това са разговори, провеждани 2017-2018-
2019 г., присъствали са всички на масата - аз и моята съпруга, Г. Д. и
съпругата му Е. Д.а, майка му Е. и сина му Д. Д.-две /внука/.
Повече от веднъж е говорено за продажбата и че не е плащано.
АДВ. А.: - Знаете ли за периоди до смъртта на Е. Д.а, в която тя е била
притискана от сина си Г. да извършва някакви действия?
АДВ. П.: - Възразявам. Този въпрос е неотносим.
Съдът намира, че въпросът има отношение към някои от твърденията на
страните, непряко свързани с главния предмет на спора, и
О П Р Е Д Е Л И:
13
ПОСТАВЯ ВЪПРОСА.
СВИДЕТЕЛЯТ: - Не знам, категорично, баба Е. да е била притискана от
сина си Г. да върши нещо против волята си. Не знам и не мога да си представя
Г. да е искал апартаментът да бъде продаден на племенника си, а той да
получи парите от продажбата. Знаейки цялата история и виждайки как се е
развил бизнесът на Г., бил съм свидетел, не мога да си представя това нещо.
Отношенията между Г. и брат му, знам от 2017-18-19 г., че са влошени
отношенията им.
Между 2005 г. и 2014 г. съм ходил на Чаира и това беше времето,
когато братът преминаваше като през турски гробища. Тогава от това
държане на брата разбрах, че има проблем между него и родителите му. В
последствия казах, че през 17-та,18-та, 19-та година при тези разговори с Е.
стана ясно. Гостувах там на Г. и Е..
За проблем в отношенията между двамата братя разбрах по-късно.
Апартаментът, преди да бъде продаден на внука, е бил собственост на
Е. и Д. Д.и.
Разговорът между моята съпруга и Е. Д.а е бил на масата така, че всички
са го чули – за разочарованието на Е..
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Освободи се свидетелят от съдебната зала.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетел ТТ. Д. Ф..
14
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
ТТ. Д. Ф. на ** г. родена на ******** г. в с. С., живуща в гр. Пазарджик,
българска гражданка, вдовица, неосъждана, без родство със страните по
делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
20 г. от началото на годината някъде април ли беше ме потърсиха чрез
познати, че баба Л. имала нужда да се грижа за нея, да й помагам. Имала
нужда от жена при нея, да й помага. Дотогава не я познавах изобщо. За нея се
грижех в техния апартамент, с мен се свързаха по телефона и аз започнах да
се грижа.
Апартаментът е в улицата срещу М. Обадиха ми се по телефона, дадоха
ми адреса, да отида да се разбера с нея, да ме види.
След като започнах да се грижа за нея да я гледам, тя ми споделяше
много неща. По цял ден съм стояла, и нощно време ми се е обаждала и съм
преспивала при нея, защото с течението на времето тя се влоши, тя е болна
жена. Нейния син Г. също го е викала по всяко време на денонощието. Само
баба Л. живееше в този апартамент.
Тя живееше в този апартамент, обаче ми сподели, че са прехвърляли
апартамента на сина си И. чрез дарение. Но впоследствие синът на И. – Н.,
понеже искал да си да купи апартамент в С., но банката нямало как да му даде
заем, той моли баба си да му прехвърли на него апартамента чрез покупко-
продажба, за да да го ипотекира, за да може да му дадат заем. За което тя не
мисли много, и решава и го прехвърля чрез покупко-продажба. Без да й дава
никакви пари - и една стотинка, казва, не ми е дал. Нищо не е плащал Н.,
нищо не е давал. Даже впоследствие баща му е искал след като са
прехвърлили чрез покупко-продажба, след време, да настани наематели, за
което тя не е била съгласна.
Да, той е неин внук, казваше: "и стотинка не ми е дал". Тя много
15
съжаляваше и много страдаше за това, че е сбъркала.
Тя не е очаквала Н. да й плати, нищо не й е платил. Тя го е прехвърлила,
за да може той да изтегли заем. Той няма пари, как ще й плати. Той ако
имаше, нямаше да иска да му прехвърли апартаментът.
АДВ. П.: - Това са съждения, ваша чест.
СВИДЕТЕЛКАТА: Как съждения, това съм го чувала лично от баба Л..
Разприте започват, след като баща му искал да настани хора, а тя не е
съгласна. Даже и е спирал тока няколко пъти, и е счупил ключа за тока, има и
насилие срещу нея. Ключа на таблото. Всичко това е било, преди аз да
започна да се грижа за нея.
Н. по това време е бил в С.. Тя казваше, че е в С..
Не, не е идвал изобщо в този апартамент в Пазарджик. Не се и
обаждаше по телефона. Единственото нещо, което тя ми разказваше, че той е
искал тя да напусне апартамента, че вече бил негов. Тя затова влоши и се
разболя повече. Непрекъснато говореше на сина си Ж., че апартаментът
трябва да бъде на двамата. Че трябва да заведе дело - Ж. да заведе дело.
Тя се тормозеше много от това и като влизаше в болница, и всяка дума
й беше на нея, тя мислеше, че ще умре всеки момент - Ж. да оправи
апартамента и да бъде на двамата. „Ж., апартамента на двамата“. На двамата
си сина, на И. и на Ж., и че е сбъркала, съжаляваше много, сгрешила е. Не е
казвала, че апартаментът трябва да бъде само на Ж. - на двамата, това й бяха
последните думи в държавната болница като бяхме.
Баба Л. искаше, докато е жива, да заведат дело, за да могат да оправят
нещата. Казваше на Ж., че трябваше да заведе дело. Имам предвид самата
баба Е. да заведе дело. Как Ж., той няма нищо. Ама не се смейте, никак не е
смешно.
Това, което ми е казала, това казвам.
Да, от нея докато е жива. Дори, казва, и Тинчето да стане свидетел. Той
се грижеше за нея до последната секунда. Казваше на Ж., че трябва да заведе
дело, естествено, че от нейно име.
Тя пред мен дори, като ходихме по болниците, казваше: „Ж., трябва да
оправиш документите, апартаментът да бъде на двамата.“ Тя казваше това да
16
се направи докато е жива. Но той казваше, понеже тя беше много болна – „Не
ме занимавай, майко, сега с тези работи!“. Не знам и не мога да кажа дали е
заведено дело, докато тя е била жива, но тя повтаряше това до последно –
„Ж., апартамента и на двамата! Ж., апартаментът трябва да бъде на двамата!".
Какъв диктат от Ж. към Е., той се грижеше за всичко, денонощно по
болници я водехме, доктори викаха по телефона. Той довеждаше доктори, тя
беше много зле по едно време.
Мъжът й е бил жив, когато са прехвърлили апартамента. Първо с
дарение е било на сина й И. после са го връщали. После внукът се обажда, че
иска да закупи, но не може, трябва да се прехвърли с покупко-продажба, за да
може внукът да го ипотекира и да вземе заема, всичко това тя ми го е казвала
много пъти. Внукът е искал в С. да си купи апартамент.
Знам, че внукът си е купил апартамент в С. и сега там живее.
Д. и Е. не са искали никакви пари. Тя каза, че стотинка не й е дадена. Не
знам дали е трябвало след изплащането на заема от внука апартаментът да
бъде върнат на нея. Знам, че са искали да напусне апартамента. Аз когато
отидох, тя сподели с мен, че са искали да напусне апартамента, че бил негов,
предишната година е било, 2019 г.
Е. Д.а взимаше пенсия, тя ми плащаше часовете, където се грижех за
нея. Не съм взимала пари за нея от друг.
АДВ. А.: - Тя водеше ли нейните сметки?
АДВ. П.: - Възразявам, Ваша чест. Абсолютно неотносим въпрос.
СВИДЕТЕЛКАТА: Тя ми плащаше. Тя си ми смяташе всичко.
АДВ. П.: - Говорим за сделка, осъществена 2010 г., и състояние 2019 г.,
за състояние вече след смъртта на съпруга й. Абсолютно неотносим въпрос.
Възразявам.
СВИДЕТЕЛКАТА: – Тя си ми плащаше, тя беше абсолютно начетена
жена, тя си смяташе колко трябва да ми плати. Не сме подписвали документ
за плащанията. Свърши денят, и тя ми плаща на деня.
От април месец 20-та г. до последната минута на смъртта на Е. се
грижих за нея.
17
Нейният син И. има един син. И. всяка сутрин идваше на гаража, аз го
виждах, като простирах дрехите, но никога не се отби и не се обади. Знаех
защо не се качваше, но все пак тя като беше толкова болна, той виждаше.
Защото е имало домашно насилие и имал забрана.
И. не ме е молил да правя снимка на майка му. Братовчедката ме
помоли да ги снимам двете. По мое лично желание направих три снимки, за
тримата, за братовчедката и за двамата братя – за Иво и за Ж.. Исках да я
имат за спомен и отидох и му я дадох в магазина, за да има спомен от майка
си и му казах, че майка му много ги обича.
Е. беше болна от много болести, рак на пикочния мехур, имаше високо
кръвно и захар, давах и много хапчета на ден. Давах и много
болкоуспокояващи. Да, и нямаше бъбрек. Давах й обезболяващи – „Оки“,
„Нимезил“, дори не й помагаха. Освен това имаше много болки и
обезболяващи със зЕ. рецепта, тя й се обаждаше по телефона на личната
лекарка, тя ги изписваше и аз отивах да ги взима рецептата и да й взема
лекарствата.
И. не се е обаждал да се интересува за състоянието на майка си. Не,
дори аз не го знаех И.. Последния ден преди тя да почине, той беше долу и
видя, че нещо се случва, но не дойде пак.
И. не се е обаждал на майка си.
Аз дори не го знаех лично, не съм разговаряла с него. Виждах го от
терасата само как си изкарва и вечер си прибира колата от гаража. Аз не го
знаех. Видях го когато отидох да му занеса снимката в магазина.
Е. никога не е губила разсъдък. Е. винаги е била адекватна, даже млади
хора нямат този ум, който тя имаше.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Освободи се свидетелката от съдебната зала.
СЪДЪТ
18
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетел М. С. П..
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
М.С.П. на ** г., родена на ******** г. в Ш., живуща в гр. Пазарджик,
българска гражданка, вдовица, неосъждана, без родство със страните по
делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК.
Съдът констатира, че свидетелката е със силно намален слух и следва
да и се говори в близост до лицето и ухото и, за да чуе въпроса.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Да познавам Е. и Д. Д.и. Даже бяхме приятелки с Е.. Да, имат деца. Две
момчета – Иво и Г..
Е. и Д. живееха на 3 етаж, бл.11, вход А, в Пазарджик, на Н.Г. 11, та
нали и ние живеем там.
Вижте какво, тя Е. преди да й каже внука да излезе на квартира, беше
ми казала само, че като почине тя, ще я наследи нейния внук, който живее в
С., обаче живее на квартира и че ще продаде този апартамент и ще си купи
апартамент в С..
Става въпрос, мисля, че се казваше Н. това момче ,обаче не съм
сигурна. Става въпрос, че той няма апартамент в С. и иска да си купи
апартамент в С., защото той живее под наем в С..
Този Н. е син на Иво, на И..
АДВ. А.: Знаете ли дали Н. е броил пари на Е. за този апартамент?
19
СВИДЕТЕЛКАТА: - Не.
АДВ. П.: - Възразявам, Ваша чест. Този въпрос е процесуално
недопустим по реда на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Отделно от това вече се
отговори на този въпрос. С него не може да се установява плащане на такава
сума. Още повече че събрахме достатъчно гласни доказателства в тази посока
и ако свидетелката П. ще бъде разпитвана за същите обстоятелства, то аз
възразявам. Ако ще разпитваме за това жената, няма смисъл просто я
измъчваме.
СВИДЕТЕЛКАТА: - С Д. също се познаваме и имахме приятелски
отношения. Той почина преди нея.
След това тя идваше при моя мъж да иска съвети, понеже той беше
юрист, да иска съвети, когато нещо й потрябва, да го пита.
А. искаше да живее в С.. О, значи аз съм му запомнила името - А..
С Д. не съм говорила какви са намеренията им за апартамента.
Не ми е казвала да има проблеми Е. с внука А..
Вижте какво - тя се разболя, след като внукът й се беше обадил, че
трябва да излезе на квартира и вика: „Аз на тези години къде ще ида на
квартира!“, и тогава се разболя жената. Тя имаше хубава пенсия, не са й
трябвали пари.
Не знам Г. да я карал да й прехвърли апартамента. Той си е финансово
добре. Ами защо - защо ще я кара да го прехвърля като той финансово си е
добре човека, защо ще го прехвърля.
Абе всичко дойде, откакто внукът я накара да излиза от апартамента.
Всичко стана, откакто той й се обади и каза да излезе на квартира. Тя почина
на 31 юли, не помня годината.
Не ме питайте повече. Всичко стана, след като той й се обади, че иска
да излезе от апартамента..
Да, Е. смяташе този апартамент за свой и до последно го смяташе за
свой.
Тя казваше: „Аз давам, не те да ми дават“.
Аз съм сигурна, че са помагали Д. и Е., но не са ми казвали.
20
Тя се притесняваше Е., защото внукът й настояваше да го продаде и тя
да излезе от апартамента, защото тя като живее в апартамента, той не може да
го продаде. Защо ми задавате такива глупави въпроси? Ама разбира се, как ще
го продаде, като тя е там, как ще стане!?.
Разбирам, че вие сте адвокат на другата страна. Аз не искам да ми
задавате повече въпроси. /към адвокат Е. К.-П./
Споделяла ми е, че има право да живее в апартамента до края на живота
си. Страхуваше се, защото ще трябва да излезе на квартира, и се разболя.
След като й се обадил внукът й, че трябва да излезе на квартира. Преди това
не е ходила в болницата и не е била оперирана преди това. Тя тогава се
разболя, преди това не беше болна. Сигурна съм, защото ние бяхме всеки ден
заедно, бе. Ние живеехме на първия етаж, тя живееше на третия етаж.
Не е влизала в болница, докато синът й не й каза да излезе на квартира.
Това е.
Заедно с нея ходихме да си плащахме данъците, обаче сега аз не знам
като излезе тя, какво пише в нейния документ. На мен ми пишеше М.С.П.,
понеже само се водеше на мен. Ама на нея какво пише, откъде да знам?
Всяко година ходехме с Е. да си плащаме данъците. Ами кога, когато
трябва да си плащаме данъците. Обикновено плащахме преди, когато даваха
малко намаление, плащахме с намалението.
Откакто почина нейния мъж и откакто почина моя мъж. Ами докато
почина Е., с нея сме ходили да плащаме данъци.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетелката. Да се
освободи.
Освободи се свидетелката от съдебната зала.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
21
ДОПУСКА до разпит като свидетел Й. В. П..
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Й. В. П. на ** г.., роден на ******* г. в гр. Пазарджик, живущ в гр.
Пазарджик, български гражданин, женен, неосъждан, без родство със
страните по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1 от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Познавам Г. Д. и И. Д.. Познавам и родителите им. Аз живея точно над
тях, апартаментът ми е точно над тях на „Н.Г.“ 11.
Доколкото знам, това дело се води за апартамента, но някакви
подробности не мога да Ви кажа.
Не е собственик нито Ж., нито И., а Д. е собственик на този апартамент.
Т.е. след това Д. ми каза, че апартаментът е на внук му, на Н..
Да, в този апартамент са извършвани ремонти. Точно за това разбрах,
че апартаментът е на Н., защото аз си правих ремонт на покрива и се обърнах
към Д. да си разделим парите. Това беше, моят ремонт беше 2010 г. Като се
обърнах към Д. да разделим парите, той ми каза да отида при Иво, защото
апартаментът е собственост на Н..
2011 г. Иво ме беше помолил да направи ремонт на апартамента, да
разбие тоалетната и ме попита дали ще му разреша да направи този ремонт.
Защото ставаше въпрос, че и аз моята тоалетна трябва да я разруша. Съгласих
се с Иво, а той през това време работиха в неговия апартамент. Те започнаха
това разрушение, защото правеше ремонт на неговия апартамент.
Баща му и майка му на Иво живееха в същия апартамент под нас.
Живяха там, докато Д. и Л.то починаха.
Той Иво постоянно беше там. Той ходеше, той ги разкарваше. Когато Д.
започна вече да не може да кара кола, Иво ги караше той. Било на Чаира, било
22
някъде другаде. Грижеше се за тях. Специално на такава тема, за влошени
отношения между неговите синове, с Д. не сме говорили, не мога да Ви кажа.
Ами да, той там израсна А.. Точно коя година беше студент, не мога да
ви кажа. Това не ме интересува и не съм питал. Това не е моя работа.
Когато правих покрива, да по време на ремонта на апартамента на
покрива, А. го нямаше. Бяха Д. и Л.то, и Иво идваше. Н. през това време е бил
студент.
Не знам дали А. си е купил жилище извън Пазарджик. Това не мога да
Ви кажа, защото не ме интересува и не съм питал никой. На мен никой нищо
не ми е казвал. Казах ви вече, че не зная къде е бил студент. Аз предполагам,
че е в С.. Това също не ме интересува и не мога да Ви кажа, по този въпрос се
обърнете към някой друг.
Дали А. е платил на баба си и дядо си апартамента, също не знам. С мен
никой не е говори и това не ме е интересувало, а и не са били длъжни да го
правят. Единственото, което знам, е, че е на Н., тъй като Д. ми каза да се
обърна към Иво.
Не ме е интересувало и не мога да Ви кажа дали е имало някакви
неразбирателства в семейството – между Д. и Е. от една страна или само Е. от
една страна, с А., във връзка с апартамента.
Също не знам и няма откъде да знам, на мен никой нищо не ми е
докладвал, дали апартаментът е бил ипотекиран.
Кой да ми каже? Как да го чуя? Като съм над тях, трябва ли да зная
всичко?
Откъде да знам дали е имало конфликт между И. и Е.. Това, че съм над
тях, не означава, че трябва да знам всичко.
Също Ви казах, че тези работи не ме интересуват. Не съм чул дали Е. се
е оплаквала във връзка със собствеността на апартамента от внук си А..
Как в какви отношения сме с Г. Д.? Не сме нито гаджета, нито
любовници, какви отношения - просто се познаваме като бивши комшии.
АДВ. А.: - Да е имало някакъв конфликт във връзка с наводнение в
кооперацията между Вас?
23
СВИДЕТЕЛЯТ: - Това е според мен, как да Ви кажа, абсолютно
неуместен въпрос – за конфликт между нас във връзка с наводнения в
кооперацията. Ако имаше наводнения, трябваше да се скараме.
Не мога да Ви кажа от какво е била болна Е. Д.а, на мен никой нищо не
ми е казвал.
Как да Ви кажа. Прекарал съм рак и съм слушал в онкологията хора как
от болки призовават майка си и бог. Една вечер, то не е една вечер, а няколко
вечери слушах, че отдолу се чува Л.то как казва: „Ох майко, майко!“, изобщо
от болки ревеше. Обаче от какво е била болна и какво е било, не мога да Ви
кажа нищо. По този въпрос не искам да разсъждавам, защото не ми е приятно.
Коя година беше, трябва ли да знам? Ами преди да почине.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Освободи се свидетелят от съдебната зала.
За събиране на допуснатите доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА ДЕЛОТО за 08 декември 2023 година от 14:00 часа, за която
дата и час ищецът Г. Д. уведомен.
Ответникът А. Д. уведомен чрез процесуалния си представител -
адвокат П..
Вещото лице М. Л. също уведомено от днес.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 13:20 часа.
24
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
25