РЕШЕНИЕ
№……
Град Пловдив, 17.07.2023
година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, IV състав, в открито
заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 3159 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Глобал транс трейд“ ЕООД срещу ревизионен акт №
Р-16001621006574-091-001 от 08.09.2022 г., издаден от А.Д., началник сектор в
ТД Пловдив на НАП, възложила ревизията, и В.К.,
главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на
ревизията, потвърден и изменен с решение № 564 от 17.11.2022 г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на HAП, с който на дружеството
е начислен допълнително ДДС в размер на 1 178,25 лева и 784,96 лева лихви
и допълнително е установен корпоративен данък за 2015 г., чийто размер е
намален от 9 204,39 лева на 8 589,74 лева и е намален размера на
лихвите от 6 014,27 лева на 5 612,65 лева.
Според дружеството-жалбоподател оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен
поради неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални
нарушения, поради което се иска неговата отмяна, както и присъждане на
направените разноски. Допълнителни съображения по съществото на спора се
излагат в депозираните на 20.06.2023 г. писмени бележки.
Ответникът чрез процесуалния представител оспорва жалбата по доводи,
изложени в представената на 26.06.2023 г. писмена защита, и моли да се потвърди
ревизионния акт като правилен и законосъобразен. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срока
по чл.156, ал.1 ДОПК и от активно
легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният
ревизионен акт създава нови публични задължения за дружеството и по този начин
неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в
предвидения срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация
орган, който с решението си го е потвърдил. Изчерпването на реда на
задължителното административно обжалване и подаването на жалба до съда в
рамките на предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок налагат извод
за нейната допустимост. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
Ревизионното производство е започнало въз основа на заповед за възлагане на
ревизия № Р-16001621006574-020-001 от 24.11.2021 г., изменена със заповеди за
изменение № Р-16001621006574-020-002 от 27.05.2022 г. и № Р-16001621006574-020-003
от 27.06.2022 г., и обхваща установяване на задължения за данък върху
добавената стойност за периода 01.12.2015 г. – 31.12.2015 г. и корпоративен
данък за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. Със заповед № Р-16001621006574-023-001
от 07.12.2021 г. (л.407) ревизионното производство е спряно на основание чл.34,
ал.1, т.5 ДОПК във връзка с молба от 06.12.2021
г. от „Глобал транс трейс“ ЕООД. Производството е възобновено със заповед №
Р-16001621006574-143-001 от 08.03.2022 г. (л.403). Резултатите от ревизията са
обективирани в ревизионен доклад № Р-16001621006574-092-001 от 11.08.2022 г.,
въз основа на констатациите на който е съставен процесният ревизионен №
Р-16001621006574-091-001 от 08.09.2022 г.
Съдът намира, че в хода на ревизионното
производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на
ревизионния акт само на това основание. Заповедта за възлагане на ревизия и за
нейното изменение са издадени от надлежно упълномощено длъжностно лице, а
сроковете за извършването на ревизията са съобразени с предвидените в чл.114 ДОПК. Извършените
процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното
производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните
принципи на кодекса. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от
компетентни органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК. Както ревизионният
доклад и ревизионният акт, така и решението на горестоящия в приходната
администрация решаващ орган са надлежно съобщени на представляващия
дружеството, т.е., на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни
правото си на защита в пълен обем.
Съдът намира за недоказано направеното от пълномощника на
дружеството-жалбоподател оспорване
на валидността на електронните подписи на органите по приходите. От
представените от „Информационно обслужване“ АД с писмо от 11.04.2023 г. (л.724-798)
информация и документи може да се направи обоснован извод, че са издадени
професионални квалифицирани електронни подписи със съответни серийни номера, съдържащи
уникални данни – име на притежателя на подписа, неговата електронна поща и
номера на електронния сертификат, които данни стоят върху подписа и могат да
бъдат прегледани във всеки момент. Всеки електронен подпис съдържа вътре в себе
си информация от кога до кога е валиден – дата, час, минута, и това са данните,
които „стоят вътре в него“ и могат да се приемат за данни за валидност. Ако
подписаният документ и датата на подписване се намират във времевия интервал на
валидност на електронния подпис, това означава, че документът е подписан с
валиден квалифициран електронен подпис (КЕП). Ако документът е подписан извън
тези времеви рамки, несъмнено електронният подпис ще е с изтекла валидност. В
случая КЕП са валидни, защото органите по
приходите, възложили ревизията, съставили ревизионния доклад и издали ревизионния
акт, са титуляри на КЕП, с които са подписани тези документи.
За да е налице КЕП, е
необходимо да става въпрос за електронен подпис, отговарящ на изискванията на
чл.26 от Регламент (ЕС) № 910/2014, да е създаден от устройство за създаване на
квалифициран електронен подпис и да се основава на квалифицирано удостоверение
за електронен подпис. В случая са ангажирани доказателства, че използваните от
органите по приходите електронни подписи отговарят на всички нормативни
изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и са основани на квалифицирани удостоверения
за електронен подпис, отговарящи на всички изисквания по приложение I от
регламента (чл.28, § 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014).
В конкретния случай
ЗВР, ЗИЗВР, заповедите за спиране и възобновяване на ревизията, ревизионният
доклад и ревизионният акт са създадени като електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), по отношение на които
с оглед фикцията, установена в ал.2, се приема, че е
спазено изискването за писмена форма. Именно като електронни документи,
подписани от посочените в тях органи по приходите с електронен подпис, те са
изпратени като електронни съобщения и връчени на ревизираното дружество по реда
на чл.30, ал.6 ДОПК. Това обстоятелство
е удостоверено по предвидения в цитираната норма ред с разпечатка на записа в
информационната система. Предвид нормата на чл.184, ал.1 ГПК, приложима в
настоящето производство по силата на § 2 ДР ДОПК, тези електронни
документи са представени с административната преписка като възпроизведени на
хартиен носител, заверен от страната.
Съгласно чл.4 ЗЕДЕУУ автор на
електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като
негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което
е извършено електронното изявление, а адресат на същото е лице, което по силата
на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на
недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи
изявлението в електронна форма.
В чл.13 ЗЕДЕУУ са посочени легалните
определения на понятието електронен подпис и различните му форми (електронен
подпис, усъвършенстван електронен подпис и квалифициран електронен подпис),
като се препраща към нормите на Регламент (ЕС) № 910/2014. Квалифицираният
електронен подпис има значение на саморъчен подпис, а за да е налице такъв, е
необходимо да е спазено изискването на чл.26 от Регламент (ЕС) № 910/2014.
Доказателствената сила на подписания с КЕП електронен документ е такава,
каквато законът признава на подписания писмен документ.
Съгласно чл.25, § 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 правната сила на
електронния подпис не може да бъде оспорена на основание, че същият не се
основава на квалифицирано електронно удостоверение. Това налага извод, че
принципно доказателства не следва да бъдат представяни. Независимо от това,
доказателства, че лицата подписали ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са притежавали
удостоверение за КЕП, са представени с административната преписка.
Чл.28, ал.1 ЗЕДЕУУ задължава доставчика
на удостоверителни услуги да води електронен регистър (база данни), в който
публикува удостоверенията, които използва в дейността си като доставчик,
издадените удостоверения и списъка на прекратените удостоверения.
По делото са представени
на хартиен и на електронен носител (CD) издадените като електронни документи
ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА и съхранени резултати от проверка на валидността на
електронните подписи на органите по приходите, участвали в ревизията. Следователно
органите по приходите, участвали в ревизията и подписали посочените по-горе
документи, притежават удостоверение за квалифициран електронен подпис към
датата на подписване на съответния документ. Т.е., неоснователно е възражението
на пълномощника на дружеството, че ревизионният акт е нищожен поради липса на
подписи на своите издатели.
Не се споделя също
възражението за нарушаване на принципите на обективност и добросъвестност по
ДОПК с оглед участието на инспектори, които са извършвали други производство по
отношение на дружеството-жалбоподател. Механизмът на разпределение на отделните
производства на конкретни органи по приходите представлява вътрешноведомствено
правоотношение в рамките на НАП, което не подлежи на съдебен контрол. От друга
страна, участието на инспектори в различни производства, провеждани по
отношение на едно и също лице, не е равнозначно на предубеденост, както и не
обосновава наличие на нарушение на основните принципи на ДОПК, доколкото констатациите
на органите по приходите по обжалвания ревизионен акт не бяха оборени от
дружеството при негова доказателствена тежест. В този смисъл съдът намира, че органите
по приходите са установили безпристрастно действителните факти от значение за правилното
определяне на публичните задължения на дружеството, които факти са установени
по реда и със средствата, предвидени в ДОПК. Впрочем пълномощникът на
дружеството-жалбоподател нито твърди, нито доказва нарушения относно реда, по
който са събрани доказателствата в ревизионното производство, нито доказа
наличие на различни факти от установените от органите по приходите.
В този смисъл съдът
намира, че в ревизионното производство не са допуснати такива съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които сами по себе си да
са основание за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт.
С оспорения ревизионен акт е извършено увеличение на счетоводния финансов
резултат на дружеството за 2015 г. по реда на чл.78 ЗКПО в размер на
27 748 лева. Тази сума представлява приходи, които е следвало да бъдат
отчетени през 2015 г., получена от управителя и едноличен собственик на
капитала на дружеството Иван Пешев по банковата му сметка във връзка с
извършени транспортни услуги от „Глобал транс трейд“ ЕООД, като според
писмените обяснения на управителя сумата е постъпила неправилно по собствената
му сметка вместо по сметките на дружеството. Тъй като в представеното писмено
обяснения е посочено също, че „в счетоводството на дружеството няма информация“
за получената сума, ревизиращият екип е приел за доказано, че не е отчетен
приход от извършени транспортни услуги и на основание чл.78 ЗКПО счетоводният
финансов резултат на дружеството е регулиран в увеличение.
С ревизионния акт е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат по
реда на чл.26, т.7 ЗКПО в размер на 5 891,27 лева. При ревизията от дружеството
не е представен инвентарен опис на наличните стоки към 21.12.2015 г.В същото
време в предходно ревизионно производство, приключило с издаване на ревизионен
акт № Р-16001617003679-091-001 от 22.03.2019 г. е представена аналитична
оборотна ведомост, присъединена с протокол № 1645884 от 27.07.2022 г. (л.118),
от която са установени наличните стоки към 01.01.2016 г. – киви, мандарини и
портокали. Извършена е съпоставка на закупените и продадени стоки, при която е
установено, че няма отчетени фири, брак и др., няма данни за отчетени продажби на
тези стоки (стр.17 от ревизионния доклад). Ревизиращият екип не е възприел писменото
обяснение на управителя, че от стоките, които се разфасоват в купички и мрежи,
се слага малко повече количество (около 100 г), поради което е направен извод,
че не са представени документи за физическо претегляне на стоките, с които да
се докаже наличие на фири, свързани с продажбата на процесните стоки, нито се посочва
нормативен акт, въз основа на който ревизираното дружество е приело практиката
„за влагане на 0.100 кг на кг стока в повече при пакетирането“. Ревизиращият екип
е установил, че изписванията в повече касаят плодове – грозде, банани,
портокали, праскови, мандарини, ябълки, подробно представени в таблици в ревизионния
доклад. Определена е стойността на стоката, изписана в повече в разфасовките,
за 2015 г. общо в размер на 5 891,27 лева.
Съответно на основание чл.26, т.7 ЗКПО, във връзка с чл.31 ЗКПО счетоводният финансов резултат на дружеството е
увеличен със сумата 5 891,27 лева, представляваща общата стойност на
изписаните в повече количества при направените разфасовки в купички и мрежа в
сравнение с фактурираните количества, посочени във фактурите за продажба.
Извършената корекцията по реда на чл.54, ал.1 ЗКПО на декларираното
намаление на счетоводния финансов резултат за 2015 г. в общ размер на 39 411,63
лева касае начислената данъчна амортизация на активи, въведени в експлоатация и
неизползвани за дейността на дружеството. Посочено е, че недвижимият имот е
отдаден под наем от 01.06.2016 г. на Атанаска и Георги Пашеви – родители на
управителя на „Глобал транс трейд“ ЕООД за 83.33 лв. месечно без ДДС. Във
връзка с начисляваните данъчни амортизации от дружеството, е представено
писмено обяснение, че след което е отдаден под наем. Според ревизиращия екип
обясненията на управителя, че до 01.06.2016 г. имотът е ползван за офис, противоречат
на дадените в предходното ревизионно производство обяснения, в които е посочено,
ремонтът и вътрешният интериор на апартамента са завършени през 2016 г. и
следователно през 2015 г. реално дружеството не е използвало имота, който е бил
в ремонт.
Относно лекия автомобил е прието, че не са представени доказателства за
използването му във връзка с осъществяваната от дружеството дейност, не са
представени пътни листове или пътна книжка, от които да се установят маршрутите
на автомобила, изминатите километри, целта на пътуванията и др. Прието е, че
активите не носят икономическа изгода за ревизираното предприятие, поради което
и на основание чл.48, ал.1, чл.50, чл.54, ал.1 и ал.2 ЗКПО при определяне на
данъчния финансов резултат не следва да се признаят данъчните амортизации за тези
активи.
Относно увеличението на счетоводния финансов резултат за 2015 г. по реда на
чл.78 ЗКПО в размер на 12 846,45 лева, представляваща неотчетени приходи
от лихви по договор за заем от 2014 г., сключен с „Ванети транс“ ЕООД. Според писмено
на управителя, сумата от 251 891,24 лева представлява даден заем и за 2015
г. на „Глобал транс трейд“ ЕООД не са плащани лихви по този заема и не са
начислявани приходи от лихви. Съответно с оспорения ревизионен акт на основание
чл.78 ЗКПО счетоводният финансов резултат е увеличен с неотчетените приходи от
лихви.
От страна на ревизиращия екип не е призната декларираната от дружеството отстъпка
от 614.66 лева, начислена на основание чл.92, ал.5 ЗКПО. В хода на
административното обжалване директорът на ДОДОП Пловдив е отменил тази
констатация и е изменил ревизионния акт в частта по ЗКПО, защото е приел, че
поради липсата на мотиви и фактически констатации ревизиращият орган неправилно
не е признал декларираната отстъпка от 614,66 лева при условията на чл.92, ал.5 ЗКПО.
При ревизията органите по приходите са установили, че на част от клиентите
се предоставят безвъзмездно стоки при продажба на разфасовки в купичка и в
мрежа, т.е., предоставят се допълнителни количества извън фактурираните. Според
ревизиращия екип безвъзмездните доставки на стоки на трети лица, когато при
вноса или придобиването на стоките е приспаднат данъчния кредит, се приравняват
на възмездни доставки на стоки на основание чл.6, ал.3, т.2 ЗДДС. На основание
чл.86, ал.2, във връзка с чл.25, ал.2 и чл.27, ал.1 ЗДДС, е начислен ДДС за тези
доставки в общ размер на 1 178,25 лева. Данъчната основа на безвъзмездните
доставки е определена съгласно чл.27, ал.1 ЗДДС.
В хода на съдебното производство са приети основно (л.474-486) и
допълнително (л.873-878) заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
които съдът кредитира като компетентни и безпристрастни, кореспондиращи със
събраните по делото писмени доказателства, но намира, че с тях не се оборват
констатациите в обжалвания ревизионен акт. Както посочва самото вещо лице
различията в нейните изчисления и изчисленията, направени при ревизията се
дължат на факта, че ревизиращият екип е ползвал данни относно количествата
плодове, установени при фискалния контрол, които са различни от данните по
фактурите, въз основа на които дружеството-жалбоподател е извършвало
счетоводните записвания. В крайна сметка вещото лице също установява, че има
допълнително изписани количества плодове, за които няма отразен приход и не е
посочен конкретен клиент, а след представянето на протоколите от извършените
проверки на стоки с висок фискален риск констатациите на вещото лице изцяло
съответстват на констатациите на органите по приходите.
Със заключението на вещото лице не се оборват също констатациите на
органите по приходите относно процесния лек автомобил марка „Мерцедес“.
Обстоятелството, че същият е актуван като дълготраен материален актив и е
заприходен по дебита на сметка 205 Транспортни средства, че
дружеството-жалбоподател е ползвало изцяло правото на приспадане на данъчен
кредит за придобиването на автомобила, в каквато насока са констатациите на вещото
лице, не е равнозначно на ползването на автомобила за дейността на дружеството,
за да бъдат признати за данъчните цели начислените амортизации за 2015 г. за
същия автомобил. Не е такова доказателство изчисленото от вещото лице
превишение от 9,75 пъти на приходите от транспортна дейност за 2015 г. в
сравнение с приходите от продажба на стока.
При тези доказателства съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е
законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна.
Съгласно чл.78 ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат
счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите,
които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията
на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато
впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат
отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни
цели.
В настоящия случай по безспорен начин е установено, че дружеството не е
отразило в счетоводството си приход от извършени транспортни услуги на стойност 27 748 лева, преведени по
банковата сметка на управителя вместо по банковата сметка на дружеството. Този
факт е доказан от събраните по делото писмени доказателства, включително и от
дадените в хода на ревизията писмени обяснения от самия управител, и не е
оборен в хода на съдебното производство. Следователно правилно е прието, че е
налице хипотезата на чл.78 ЗКПО и с процесната сума следва да бъде увеличен счетоводният
финансов резултат на дружеството за 2015 г.
Неоснователни са възраженията на дружеството-жалбоподател относно извършеното
увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл.26, т.7 ЗКПО в размер
на 5 891,27 лева. Вярно е, че в случая не е налице нито изписан в повече
разход, нито безвъзмездна доставка на стоки към клиентите „Кауфланд България“
ЕООД и „Метро кеш едн кери България“ ЕООД, но е вярно също, че се касае за
вложени в повече плодове в опаковки с фиксиран грамаж, които не представляват
нито естествени фири, нито технологичен брак при опаковането. Опитът да бъде
обосновано влагането на допълнителни количества плодове в опаковки с фиксиран
грамаж със спазване на изискванията на Наредбата за предварително опакованите
количества продукти не кореспондира със събраните по делото писмени
доказателства, защото няма представен никакъв акт на управителя на дружеството
в тази насока, не са представени доказателства за извършено контролно измерване
на опакованите различни видове плодове в опаковки, въз основа на което е
определено заложеното „като икономически и търговски подход, по-голямо
количество – в съотношение между 5 до мах.10% от грама в повече“, не са
представени каквито и да било доказателства за утвърдени фирмени стандарти за
естествените фири и въведена система за анализ на опасностите и анализ на
критични контролни точки (НАССР). В тази връзка следва да бъде съобразено, че
жалбоподателят прави опити да обоснове по-голямото вложено количество продукти
в опаковки с фиксиран грамаж в порядъка на 10% именно с изискването на
посочената Наредба за предварително опакованите количества продукти, като
изцяло игнорира разпоредбите на Наредба № 13а-10403 за пределните размери на
естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности при съхранението
и при транспортирането им, съгласно която пределните размери на естествените
фири са в диапазон от 0,5% до 2,4%. Следва да бъде изрично посочено, че в
наредбата са посочени пределни размери на естествените фири за всеки отделен
вид плод, докато в конкретния казус липсва такава конкретика, а само се
посочват широки граници на отклонение „в съотношение от 5 до мах. 10 % от грама
в повече“ и няма никакво разделение на продуктите.
Процесът, свързан с разфасовка и опаковка, представлява производствен
процес и в него е заложен технологичен брак, дефиниран още при проектирането на
самата производствена технология. Произтичащите от него загуби се включват в
себестойността на произведената продукция и в калкулационната схема, се включва
се комплексна статия разходи/загуби от брак, на този начин на осчетоводяване не
е прилаган от дружеството. В случая относно начина на осчетоводяване на
допълнително влаганите количества стоки в опаковки с фиксиран грамаж е възприет
съвсем различен и необоснован с изискванията на законовите и подзаконовите
нормативни актове начин и изписването на стоките е извършено по количество и
стойност на продадените стоки в общ размер. Предвид също и заключението на вещото
лице не може да се приеме, че при изписване на допълнително вложените в
опаковките с фиксиран грамаж количества стоки като текущ разход правилно е
приложено счетоводното и данъчно законодателство. Твърденията на управителя на
дружеството за „презастраховане“ имат изцяло житейски характер и не заместват
неизпълненото задължение за цялостно проследяване на технологичния процес по
сортиране и опаковане на плодовете и утвърждаване на фирмени стандарти за
определяне на конкретен размер на естествените фири за всеки вид плодове,
определени след проби, контролни измервания и инвентаризации.
В този смисъл правилни и обосновани са констатациите на ревизиращия екип за
необосновано изписване като разход на допълнително вложените в опаковките с
фиксиран грамаж плодове, които предвид количеството могат да се приемат за
безвъзмездно доставени към търговските вериги „Кауфланд България“ ЕООД и „Метро кеш енд кери България“.
Несъмнено е налице безвъзмездно предоставяне на допълнителни количества стоки
към клиентите на едро, които са извън фактурираните им количества, и което
несъмнено представлява дарение. Според ревизиращия екип утвърдените от
ръководителя на предприятието допълнително вложените количества от 100 г в
опаковките с фиксиран грамаж са необосновано завишени и изписването им като
текущ разход е необосновано и несъобразено с чл.10, ал.1 ЗКПО, съгласно който
счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован
чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч., отразяващ вярно
стопанската операция.
Съгласно чл.26, т.7 ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните
разходите за дарения извън посочените в чл.31 (направени в полза на изчерпателно
изброени учреждения и организации). Съгласно чл.16, ал.2 ЗКПО за отклонение от
данъчно облагане се смята и: 1. значителното превишение на количествата на
влаганите материали и суровини за производство и други производствени разходи
над обичайните за извършваната от лицето дейност, когато превишението не се
дължи на обективни причини; 2. договорите за заем за послужване или друго
безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага.
В настоящия случай
несъмнено е налице превишение на количествата влагани стоки в опаковки с
фиксиран грамаж, необосновано спрямо изискванията на подзаконовия нормативен
акт, което може да се разглежда и като безвъзмездно предоставяне за ползване на
материални блага в количество, значително надвишаващо номиналната стойност на
опаковката. Правилно е извършено преобразуването на декларирания счетоводен
финансов резултат със стойността на изписаните стоки в увеличение в размер на 5 891,27
лева.
Относно корекция на декларираното намаление на счетоводния финансов
резултат по реда на чл.54, ал.1 ЗКПО в размер на 39 411,63 лв.
(1 222.20 лв. + 38 189.43 лв.). При
липсата на доказателства за очакваните, респ. получените икономически изгоди,
свързани с актива, описаните в счетоводните регистри лек автомобил марка
„Мерцедес“ и апартамент в град Пловдив не са амортизируеми дълготрайни
материални активи по смисъла на т.2 от СС 4, поради което за тях не следва да
бъдат начислявани амортизации. Дружеството е изготвило данъчен амортизационен
план за проверяваните отчетни периоди без да спази изискванията на чл.50,
чл.52, чл.58 и чл.59 ЗКПО, тъй като в него са включени активи, които не
отговарят на счетоводните изисквания за амортизируем актив и за данъчен
дълготраен актив. След като активът не се използва за осъществяваната от
дружеството дейност, то при определяне на данъчния финансов резултат не следва
да се признаят данъчни амортизации за този актив. Да се приеме противното би
означавало да се наруши съществено принципът за съпоставимост на приходите и
разходите.
Извън това остава и фактът, че дружеството по никакъв начин не е доказало съотношението
на ползване на активите за стопанска дейност и за лични нужди. Не са установени
нови факти в съдебното производство в тази насока, поради което следва да бъде
приет за правилен изводът на органите по приходите, че при определяне на
финансовия резултат за 2015 г. не следва да се признаят данъчни амортизации за
ппроцесните активи.
Относно увеличението на счетоводния финансов резултат по реда на чл.78 ЗКПО
в размер на 12 846,45 лева, представляващи неотчетени лихви по
предоставени заеми. Изводът на органите по приходите е формиран от дадено от управителя
на дружеството писмено обяснения от 10.05.2022 г. В съдебното производство
доказателства за противното не са представени. Не се оспорва фактът, че
дружествата по договора за заем са свързани лица и че уговорената лихва е в
размер на 12 846,45 лв.
В случая не са отчетени приходи от
лихви по предоставения заем от 2014 г., чийто размер по принцип зависи от
условията на договора, срока, за който е уговорено плащане на лихва, схемата за
погасяване на задълженията (главница и
лихви), тяхното окончателно погасяване, наличието или отсъствието на междинно
погасяване на част от главницата. След като договорената от страните лихва може
да бъде изчислена надеждно, приходите от нея следва да се признаят текущо,
пропорционално на времето, като се отчита ефективният доход от актива съгласно
т.8.1. и т.8.2. от СС 18. Ето
защо съдът намира, че правилно и обосновано с оспорения ревизионен акт е
извършена корекция в увеличение на счетоводния финансов резултат за 2015 г. по
реда на чл.78 ЗКПО със сумата от 12 846,45 лв.
По ЗДДС спорът
се свежда до прилагането на материалния закон и по-специално дали е налице
доставка по смисъла на чл.6, ал.3, т.2 ЗДДС, съгласно който за възмездна
доставка на стока за целите на този закон се смята и безвъзмездното прехвърляне
на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при
производството, вноса или придобиването й, е приспаднат изцяло или частично
данъчен кредит. Няма спор, че ревизираното лице е предоставило на част от
клиентите си безвъзмездно стоки при продажба на разфасовки в купичка или мрежа
– допълнителни количества в размер от 5 до мах. 10% в повече извън
фактурираните, което аргументира, че по този начин компенсира естествени фири на
плодовете. Няма спор и е установено по делото от вещото лице, че тези продукти
в края на съответния месец, в който са придобити, са били счетоводно изписани и
се предоставят на „Кауфланд България“
ЕООД и „Метро кеш енд кери България“. Следователно, правилно приходните
органи са приели, че допълнително предоставяните стоки в разфасовките, предмет
на процесните фактури, са предоставени безвъзмездно на тези двама клиенти, защото
в счетоводството на дружеството са осчетоводени продажби без насрещен клиент, т.е.,
налице е хипотезата на чл.6, ал.З, т.2 ЗДДС и следва да се начисли данък, който
се определя съгласно нормата на чл.27, ал.1 ЗДДС. Този извод следва и от
принципа на данъчния неутралитет, тъй като ревизираното лице ползва данъчен
кредит за закупените продукти, като не начислява дължимото ДДС при реализацията
му. Следователно, напълно неоснователни са възраженията на дружеството в тази
насока.
Предвид всичко
изложеното съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да
бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от
процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден дружеството-жалбоподател
да заплати на НАП сумата 1 814,40 лева, определена на основание чл.7,
ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Затова и на основание чл.160, ал.1
и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, IV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Глобал транс трейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град Пловдив, бул. „Коматевско шосе“, местност „Динките“,
Комплекс за сортиране, преработка, съхранение и експедиция на плодове,
представлявано от управителя И.Г.П., срещу ревизионен акт №
Р-16001621006574-091-001 от 08.09.2022 г., издаден от А.Д., началник сектор в
ТД Пловдив на НАП, възложила ревизията, и В.К.,
главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на
ревизията, потвърден и изменен с решение № 564 от 17.11.2022 г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на HAП, с който на дружеството
е начислен допълнително ДДС в размер на 1 178,25 лева и 784,96 лева лихви
и допълнително е установен корпоративен данък за 2015 г., чийто размер е
намален от 9 204,39 лева на 8 589,74 лева и е намален размера на
лихвите от 6 014,27 лева на 5 612,65 лева.
ОСЪЖДА „Глобал транс трейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Коматевско шосе“, местност „Динките“, Комплекс
за сортиране, преработка, съхранение и експедиция на плодове, представлявано от
управителя И.Г.П., да заплати на Национална агенция за приходите сумата от
1 814,40 (хиляда осемстотин и четиринадесет лева и четиридесет стотинки) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването.
Съдия: