Р Е Ш Е Н И Е
№ 7293
11.03.2020 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на седми
февруари две хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица
Марджева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 7293 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на Й.И.К. срещу А. и А. Д., Р. и Г. Д. и Х.П..
Ищецът твърди, че като наследник на
А. К. притежава правото на собственост върху ид.ч. от имот с идентификатор ***********
и имот с идентификатор ************** по КК на село М., като имотите били
реституирани с решения на ПК на наследниците на А. К.. След 14.03.2019г.
открил, че двама наследниците- А.Д. и Р.Д. се сдобили с констативен нотариален
акт за двата имота по давностно владение при равни права и след това през
2017г. прехвърлили с договор за покупко-продажба, заедно със съпрузите си
съответно А.Д. и Г.Д., имот с идентификатор ************ по КК на село М. на
ответника Х.П.. Твърди, че ответниците А.Д. и Р.Д. притежават 2/8 ид.ч. от
имотите по наследство и не са придобили правото на собственост на основание
давностно владение, съответно Х.П. е придобил собствеността единствено върху
2/8 ид.ч. от имота, тъй като той е упражнявал фактическа власт, но като
държател за останалите наследници. Твърди, че имотът не бил предложен на него
като съсобственик и за него съществува право на изкупуване на тези 2/8 ид.ч.
Иска се да бъде установено, че
ответниците А. и А. Д., Р. и Г. Д. не са собственици на двата имота на
основание давностно владение, евентуално че не са собственици на 6/8 ид.ч. от
двата имота и че ответникът Х.П. не е собственик на 6/8 ид.ч. от имот с идентификатор
*********** по КК.
Спрямо всички ответници се предявява
иск за изкупуване на реално прехвърлените 2/8 ид.ч. от имот с идентификатор ************
по КК.
С определение от 01.07.2019г.
исковата молба е върната в частта
относно главния и евентуалния отрицателен установителен иск за имот с
идентификатор ************* по КК на село М., предявен срещу А. и А. Д. и Р. и Г.
Д. и в частта относно главния
отрицателен установителен иск за имот с идентификатор ************ за отричане
на правото на собственост на основание давностно владение, предявен
срещу А. и А. Д. и Р. и Г. Д., като недопустима.
Производство по настоящото дело
продължава по евентуалната претенция за отричане на правата на ответниците А.Д.
и Р.Д. за 6/8 ид.ч. от имот с идентификатор *************, а спрямо А.Д. и Г.Д.
за целия имот с идентификатор ***********.
Производството продължава и по предявения
отрицателен установителен иск срещу Х.П. за 6/8 ид.ч. и по конститутивния иск
по чл. 33 ЗС.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Х.П. с който се оспорват претенциите предявени срещу
него. Позовава се на издадения в полза на праводателите му констативен
нотариален акт и оспорва твърденията, че ищецът е обработвал имота. Оспорва
предявения иск за изкупуване, като твърди, че ищецът не е спазил законовия срок
и не е бил собственик на 1/6 ид.ч. от имота към момента на сделката. Твърди, че
продажната цена на имота била в размер на 13 000 евро, посочена в
предварителния договор. Прави искане за конституиране на трети лица подпомагащи
страни по предявения срещу него отрицателен установителен иск.
В срок е постъпи отговор от ответниците А. и А. Д., Р. и Г. Д., с
който се оспорват всички твърдения на ищеца като неверни. Позовават се на
съставените нотариални актове. Искат отхвърляне на претенцията претендират
разноски.
С определение от 31.10.2019г. като трети лица подпомагащи страни на
ответника Х.Л.П. по предявения единствено срещу него иск за имот с
идентификатор *********** по КК на село ********* са конституирани А.Т.Д., ЕГН **********,
А.К.Д., ЕГН **********, Р.А.Д., ЕГН ********** и Г.Т.Д., ЕГН **********.
С определение от о.с.з.,
проведено на 11.12.2019г.
производството е прекратено и по отношение на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС поради
отказ от страна на ищеца.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно възражението за частична
недопустимост на производството:
Становището
на ответника Х.П. не може да бъде възприето. Ищецът твърди, че притежава
правото на собственост върху ид.ч. от имотите, заедно с част от ответниците и
трети лица, като обемът на признатите им права не засяга тези, които твърди, че
притежава. Поради това една положителна претенция за установяване на правото му
на собственост не би решила спора, защото ищецът ще установи своите права, но
няма да отрече правата на ответника в обема, в който ищецът твърди, че не ги
притежава. За него не е безразлично заедно с кои лица притежава собствеността и
до какъв обем. При спор за собственост между съсобственици по отношение на
обема на правата на всеки един от тях, за ищеца ще е налице правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск по отношение на частта от правата
на ответника, които той отрича, защото идеалните части на съсобствениците са от
значение за вътрешните отношения между тях за използването и управлението на
общата вещ съгласно чл. 32 ЗС. В този
смисъл Решение № 59 от 17.07.2019 г. по гражданско дело № 2214/2018 г. на ВКС, I г.о.
По същество:
От представените решения на ПК-********** от 1999г. и
1997г. се установява, че на наследниците на А. Г. К. (К.) е възстановено
правото на собственост върху овощна градина от 3.000 дка, местност В., имот № *********
по картата на землището на село М. и върху овощна градина от 0.459 дка,
местност Ч., имот № ********* по карата на землището на село М.. В момента
двата имота са с идентификатори, съответно ************* и ************ по КК
на село М.
От представеното удостоверение за наследници е видно, че А.
Г. К. е починал през ******г., като след смъртта на съпругата му- В. К.,
правото на собственост е било наследено от техните деца- А. Ат. С.- 1/3 ид.ч., И.
Ат. К.- 1/3 ид.ч. и В. Ат. К.- 1/3 ид.ч.
А. Ат. С. е починала като вдовица на ***********г., като е
оставила за свои наследници сина си А. К. С. и дъщеря си Й. К. Т.. А. С. е
починал на *******г. и е наследен от съпругата си Т. С. и дъщеря си Р. Ат. Д..
Й. К. е починала на **********г. и е
наследена от съпруга си Т.Г. Т. и дъщеря си А.Т.Д.. При това наследяване децата
на А. С. са придобили по 1/6 ид.ч. от наследството, а лед тяхната смърт като
собственици се легитимират техните наследници: Т. С.- 1/12 ид.ч.; Р. Ат. Д. 1/12
ид.ч., Т. г. Т. 1/12 ид.ч. и А. Т. Д.- 1/12 ид.ч. (общо 4/12 ид.ч.,
които са равни на 1/3 ид.ч. от правото на собственост).
И. Ат. К. е починал на 20.03.1993г., като е оставил за
свои наследници: З. К.- съпруга, Й.К.- син, Д. К.- син и А. К.- син. При това
наследяване правото на собственост върху 1/3 ид.ч., след смъртта на съпругата,
се е разпределило между децата им, както следва: Й.К.- 1/9 ид.ч., Д. К.-
1/9 ид.ч. и А. К.- 1/9 ид.ч. (общо 3/9 или 1/3 ид.ч.). След смъртта на А. К.
правата му са преминали към неговите наследници, но тяхното разпределение не е от
значение за предмета на делото.
Третото дете на общия наследодател, а именно В. А. К., е
починал на ***********., като разведен и без деца. Предвид горното
наследяването е по реда на чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗН,
защото към дата на смъртта- *************г. не е имал живи възходящи, братя и
сестри. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗН починалите преди наследодателя или недостойни
негови братя и сестри се заместват само от своите деца и внуци. Съобразно
разпоредбата, В. К. е наследен от А. С.- син на сестра му А. С., от А. Т. Д.-
внучка на сестра му А., и от Й., Д. и А. К.- синове на брат му И..
Притежаваната от В. К. 1/3 ид.ч., съобразно правилото на чл. 10, ал. 3 ЗН, се
разпределя по 1/6 ид.ч. за наследниците на сестра му и за наследниците на брат
му. Така А. С. е получил 1/12 ид.ч. и А. Т. Д. е получила 1/12 ид.ч. Съответно
децата на починалият преди него брат, са наследили останалата 1/6 ид.ч., като
всеки от тях е придобил по 1/18 ид.ч. Тук следва да се отбележи, че съобразно
правилото на чл. 10, ал. 2 ЗН Т. Т. не се явява наследник на В. К.. Той е
съпруг на починалата преди В. К. дъщеря на сестра му А., а разпоредбата
позволява заместване само по отношение на внуците, в случая А.Д.. Същото се
отнася и за З. К., която е съпруга на починалия преди В. К. негов брат, но
заместването се допуска само по отношение на децата- Й., Д. и А. К..
Различно е положението при А. Кр. С., защото той е бил жив
към момента на смъртта на В. К. и като негов наследник е придобил 1/12 ид.ч. по
реда на заместването. След неговата смърт през 2006г. тази 1/12 ид.ч. се
наследява по общото правило на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН и се разпределя
между неговите наследници- съпругата му Т. С. и дъщеря му Р.Д.. Съпругата в
тази хипотеза получава права като наследник на своя съпруг, а не по заместване
съгласно чл. 10, ал. 2 ЗН.
В българското наследствено право наследяването по закон се основава на
родствена връзка между лицата, която се обуславя от техния произход, като
изключение прави само съпругът, чието право на наследяване се основава на
брачната връзка с наследодателя. Поради това доказването на качеството на
наследник на едно лице по смисъла на чл. 5-10 ЗН
е свързано с доказването на родствената връзка на това лице с наследодателя и
на факта на смъртта на последния. Удостоверението за наследници, издадено въз
основа на регистъра на населението от длъжностно лице по реда на Закона за гражданската регистрация,
като официален свидетелстващ документ,
доказва с обвързваща съда доказателствена сила тези обстоятелства, но не изключва възможността същите да
бъдат взети пряко от доказаните родствените връзки и разпоредбите на закона. В този смисъл Решение № 70 от 16.08.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 3991/2016 г., II г. о., ГК.
Съобразно горното Р.Д. се легитимира като собственик на
1/8 ид.ч. от имота- (1/12+1/24= 3/24=1/8), а
А.Д. се легитимира като собственик на 1/6 ид.ч. (1/12+1/12=2/12=1/6). Приравнени
към общ знаменател 8, правата на ответницата Д. са равни на 1.33(3)/8 ид.ч. Ищецът
Й.К. се легитимира като собственик на 1/6 ид.ч. (1/9+1/18=3/18=1/6) Приравнени
към общ знаменател 24 правата на страните по наследство, са както следва: 3/24
ид.ч. за Р.Д., 4/24 ид.ч. за А.Д. и 4/24 ид.ч. за Й.К.. Останалите
съсобственици по реда на наследяването са: Т. С. за 3/24 ид.ч., Т. Г. Т. за
2/24 ид.ч., Д. К. за 4/24 ид.ч. и наследниците на А. К. за 4/24 ид.ч.
Предвид извода, до който достигна съда за собствеността върху
процесните имоти, следва да бъде разгледано възражението за изтекла придобивна
давност на ответниците. Придобивната давност е оригинерно основание за
придобиване право на собственост чрез фактическото упражняване
съдържанието на това право и след изтичане на определен в закона период от
време. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид
характеристиките на владението: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6
месеца съгласно чл.81 ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/,
явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се
държи вещта като своя, като за последния елемент е предвидена презумпция в чл.
69 ЗС.
С ТР № 1/28.06.2012 г. по т. гр. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е
постановено, че презумпцията
на чл. 69 ЗС се
прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. Наследяването е правен способ за преминаване на имуществото
на едно починало лице към неговите наследници и е правно основание за
упражняване на фактическата власт. Когато към наследяване се призовани повече
от едно лица, които са приели наследството между тях възниква наследствена
имуществена общност /съсобственост по наследяване/. Вътрешните отношения между
сънаследниците по ползване на общата вещ се уреждат съгласно правилата на чл. 31 ЗС. В тези случаи
сънаследниците, които упражняват фактическата власт върху определена
наследствена вещ имат качеството държатели на правата на останалите сънаследници.
За да започне в тяхна полза да тече придобивна давност е необходимо
завладяването на тези права да е
демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразяват намерението
за своене и отричане правата на останалите сънаследници. В този смисъл Решение
№ 270/20.05.2010
г. по гр. дело № 1162/2009 г. на ВКС II г. о. Решение № 12/19.02.2014 г.
по гр. д. № 1840/2013 г., ВКС, I г. о., Решение № 115/28.10.2016
г. по гр. д. № 977/2016 г., II г. о. и Решение № 214 от
28.10.2015 г. по гр. д. № 1919/2015 г. на ВКС, I г. о.
Самото обстоятелство, че констативният
нотариалният акт е последващ на решенията на ПК, с които ищецът се легитимира
като съсобственик, не изключва правата му. Съгласно дадените в ТР № 11/2012 от
21.03.2013г. на ОСГК на ВКС разяснения в тази хипотеза е необходимо ответниците,
при пълно и главно доказване да установят, че те са или съответно неговите праводатели
са били, пълноправни собственици на целия имот, което ще доведе до загубването
на правата на останалите съсобственици. Самият констативен нотариален акт няма
такова погасително действие, тъй като се издава в едностранно охранително
производство, което не решава правен спор и не преклудира права. В тази насока
е и задължителното тълкуване, дадено в ТР № 11/2012 от 21.03.2013г. на ОСГК на
ВКС, съгласно което нотариалният акт, с който се признава право на собственост
не се ползва с материална доказателствена сила относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Нотариалният акт по чл. 587 ГПК,
удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван
от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е
собственик. Оспорваща страна, която не
разполага с документ за собственост, носи тежестта на доказване
несъществуването на признатото от нотариуса право. Когато и двете страни се легитимират с нотариални актове за правото
си на собственост- то разпределението на доказателствената тежест при
оспорването им следва да се извърши по реда на чл. 154, ал.
1 ГПК, при което всяка страна
следва да установи /докаже/ своето право. В настоящия случай ищецът също се
легитимира като собственик с решения на ПК, които са породило конститутивното
си действие и имат силата на констативни нотариален актове, съгласно ЗСПЗЗ.
Поради това всяка от насрещните страни е длъжна да установи правата си, каквато доказателствена тежест бе
разпределена и с доклада на делото.
След като
фактическата власт е била упражнявана от част от наследниците, за да започне в
тяхна полза да тече придобивна давност е необходимо завладяването на тези права
да бъде демонстрирано. От събраните доказателства
обаче не установява Р.Д. и А.Д. да са противопоставили намерението си да
упражняват фактическата власт за себе си на останалите наследници. Разпитаната
свидетелка установява единствено обработването на земята след 2000г., но то не
може да се приеме че установява противопоставяне, защото всеки съсобственик има
право да си служи с вещта. Ползването на
целия имот, което може да се възприеме и като упражняване на правото по чл. 31 ЗС не е достатъчно, за да се
квалифицира като владение за себе си на частите на останалите. В този смисъл Решение № 302 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1168/2010 г., I г. о., ГК. Снабдяването с констативен нотариален
акт за собственост също не разкрива намерението за своене, защото останалите
съсобственици нямат задължение да следят за вписванията, а от събраните
доказателства не се установява издаването на акта да им е станало известно.
Поради
това ответниците (Д. и Д.) са били единствено държатели на идеалните части на
останалите наследници и не биха могли да ги придобият по давност. Тъй като не
са били собственици на целия имот, сключената с ответника Х.П. сделка е
породила действие единствено до притежаваните права от общо 7/24 ид.ч.
Поради
изложеното, предявените претенции са частично основателни по отношение на А.Д.
и Р.Д., като следва да бъде установено, че те не са собственици на 17/24 ид.ч.,
съответстващи на 5.66(6)/8, от ПИ с идентификатор ************ по КК на с. М..
По отношение на ответниците А.Д. и Г. Д. претенциите са изцяло
основателни. Тъй като не се установява противопоставяне на намерението за
своене, А.Д. и Р.Д. не са придобили права на основание давностно владение по
времето на брака и съпрузите им не се легитимират като собственици на имота.
По отношение на Х.П. претенцията относно е частично основателна,
като следва да бъде установено, че той не е собствени на 17/24 ид.ч.,
съответстващи на 5.66(6)/8, от ПИ с идентификатор ************* по КК на с. М.
За разликата до 18/24 ид.ч., съответстващи на 6/8 ид.ч.
претенциите срещу А.Д. и Р.Д. за ПИ с идентификатор
********** по КК на с. М. и срещу Х.П. за ПИ с идентификатор ************* по
КК на с. М., са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Относно искането за отмяна на констативен нотариален акт:
При този изход на вещния
спор на основание чл. 537, ал. 2, пр. последно ГПК съставеният по реда на обстоятелствената
проверка нотариален акт следва да бъде отменен до 17/24 ид.ч. относно имот с
идентификатор **************.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от
94.44 лева разноски по уважените искове. Разноски за адв. възнаграждение не
следва да се присъждат, тъй като в договора посочено плащане „в брой или по
банкова сметка“, ***ършването на такова.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата А.Д. следва да бъде присъдена
сумата от 82.50 лева разноски по отхвърлената част от иска.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Й.И.К., ЕГН **********, адрес ***, че А.Т.Д., ЕГН
**********, адрес: *** и Р.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ СА собственици на 17/24 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор **********
по КК и КР на с. М., община Р., одобрени
със заповед № РД-18-85 от 06.12.2007г. на изп. дир. АГКК, с площ от 3000 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване:
овощна градина, при съседи имоти с идентификатори ***********************., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата ДО 18/24 ид.ч., равняващи се на
6/8 ид.ч.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Й.И.К., ЕГН **********, адрес ***, че А.К.Д., ЕГН
**********, адрес: *** и Г. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ
СА собственици на поземлен имот с идентификатор ***********
по КК и КР на с. М., одобрени със заповед №
РД-18-85 от 06.12.2007г. на изп. дир. АГКК, с площ от 3000 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: овощна
градина, при съседи имоти с идентификатори ************, *************, *************,
******************, ************, ************, ***************.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Й.И.К., ЕГН **********, адрес ***, че Х.Л.П., ЕГН
**********, с адрес: ***, НЕ Е собственик на 17/24
ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор ************* по КК и КР на с. М., община Р., одобрени със заповед № РД-18-85 от 06.12.2007г. на
изп. дир. АГКК, с площ от 459 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска; начин на трайно ползване: нива, при съседи имоти с идентификатори ************,
***********, ************ и ***************. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
ДО 18/24 ид.ч., равняващи се на 6/8 ид.ч.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2, изр. последно ГПК нотариален акт за собственост на
недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка с № ****** от **********., том *, дело № ***** от ******г.
на нотариус Д. С., с рег. №***** от регистъра на Нотариалната камара, вписан в
СВ с вх. рег. № ********* от ********., акт № **, том **, дело № *******г. в
частта му, с която А.Т.Д., ЕГН
********** и Р.А.Д., ЕГН ********** са признати за
собственици на основание давностно владение на поземлен имот с
идентификатор ************* по КК и КР на с.**************** одобрени със заповед № РД-18-85 от 06.12.2007г. на
изп. дир. АГКК, с площ от 3000 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска; начин на трайно ползване: овощна градина, при съседи имоти с
идентификатори **********, *********, ***********, ***********, ************, ************,
***********, ДО размера на 17/24 ид.ч.
ОСЪЖДА А.Т.Д., ЕГН **********, Р.А.Д., ЕГН **********,
А.К.Д., ЕГН ********** и Г.Т.Д.,
ЕГН ********** да заплатят на Й.И.К., ЕГН **********, сумата
от 47.22 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Х.Л.П., ЕГН **********, да заплати
на Й.И.К., ЕГН **********, сумата от 47.22 лева- разноски
по делото.
ОСЪЖДА Й.И.К.,
ЕГН **********, да заплати на А.Т.Д., ЕГН **********, сумата от 82.50 лева, разноски
по делото съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението е
постановено при участието на А.Т.Д.,
ЕГН **********, А.К.Д., ЕГН **********, Р.А.Д., ЕГН ********** и Г.Т.Д., ЕГН **********, като трети лица
подпомагащи страни на ответника Х.Л.П.
по предявения единствено срещу него иск за поземлен имот с идентификатор *********
по КК на село М.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала!
КГ