№ 768
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110204560 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на „ХИПОЛЕНД“ АД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: с. Казичене, ул. „Трети Март“ № 5, ет. 3
срещу наказателно постановление № 573052-F577754/20.04.2021 г., издадено
от Началник на отдел „Оперативни дейности” – София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при Централно управление
на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), с което на жалбоподателя,
на основание чл.185, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на
3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (Наредба № Н-18 или Наредбата), издадена от МФ.
Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно постановление
и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Същият излага доводи, че в хода на административнонаказателното
1
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
ограничили правото му на защита. В тази връзка посочва, че нарушението, за
което се налага наказанието, не е описано достатъчно ясно и конкретно, както
в акта за установяване на административно нарушение, така и в
наказателното постановление. Не са били взети предвид възраженията на
счетоводителя на фирмата, както и на служителя – съставил опис на парите в
касата. Въз връзка с гореизложеното, иска от съда да отмени НП. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата. Иска от съда да потвърди обжалвания акт. На свой ред претедентира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение № F577754 от
30.10.2020 г., съставен от Г. Ч. Г. на длъжност инспектор по приходите в НАП
при ЦУ е установено, че на 04.09.2020 г. е извършена проверка на търговски
обект по смисъла на §1р т. 41 от ДР на ЗДДС – шоурум, намиращ се в с.
Казичене, ул. „Трети март” № 5, ет. 3 и стопанисван от „ХИПОЛЕНД“ АД,
ЕИК: *********.
При проверката е установено, че дневният оборот от монтирания в
обекта ЕКАФП, съгласно междинен отчет от ФП е в размер на 104.00 лв.
Фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 3075.99 лв.,
съгласно изготвен опис на паричните средства. Фискалното устройство
притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.
Установената промяна в касовата наличност е в размер на 2971.99 лева и
представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена на фискалното
устройство в момента на извършването и с точност до минута. От горното,
извършилият проверката инспектор по приходите приел, че „ХИПОЛЕНД“
АД не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да
отбележи всяка промяна на касова наличност /начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ чрез операциите „служебно
въведени“ или „служебно изведени“ суми. Резултатите от проверката били
отразени в протокол за извършена проверка (ПИП) № 0033949/04.09.2020 г.
2
Нарушението е квалифицирано по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ.
В графата за обяснения и възражения в акта е посочено, че
санкционираното лице има възражения. Приложени са писмени обяснения от
главния счетоводител на санкционираното лице – Васил Пантев.
Срещу съставения АУАН № F577754 от 30.10.2020 г. постъпили
писмени възражения, в които жалбоподателят оспорил фактическите му
констатации и изводи, като посочил, че същите не отговарят на
действителната обстановка.
Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление №
573052-F577754/20.04.2022 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности” -
София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при
Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), с
което на жалбоподателя, на основание чл.185, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1
от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., издадена от МФ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства –
показанията на свидетелите Г. Ч. Г. и Васил Пламенов Пантев, протокол за
извършена проверка № 0033949/04.09.2020 г., дневен финансов отчет Х към
11:18 часа на 04.09.2020 г., опис на наличните парични средства в касата на
търговския обект на 04.09.2020 г. и заповед № ЗЦУ – ОПР – 1149/25.08.2020 г.
на изпълнителния директор на НАП.
Съдът възприе безкритично показанията на свидетеля Г. Г., който лично е
извършил проверката в търговския обект и е констатирал положителна
разликата между действителната касова наличност и отчетената такава въз
основа на данните от отчета на фискалното устройство. Показанията на
свидетеля са в достатъчна степен подробни, последователни, логични и
подкрепени от останалия доказателствен материал – изготвеният опис на
наличните парични средства в касата установява действителната касова
наличност, а дневният отчет - тази по фискалното устройство. Същите не се
опровергават и от изложеното от св. Васил Пламенов Пантев. От приложения
по делото дневен финансов отчет се установява и търговецът, стопанисващ
3
обекта, а именно „Хиполенд“ АД.
От представената заповед № ЗЦУ –1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП се извлича информация за компетентността на
актосъставителя и административнонаказващия орган – първият да съставя
АУАН, а вторият – да издава наказателни постановления.
Въз основа на така установените факти, съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, в
рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу
подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт.
Разгледана по същество е основателна.
При извършена служебна проверка по спазването на процесуалните
правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили,
съответно издали АУАН и НП, настоящият състав на съда, счете, че
правилата за компетентност са спазени. В случая АУАН е съставен от Г. Ч.
Г., който се явява компетентно длъжностно лице, на длъжност „инспектор по
приходите“ в ЦУ на НАП – гр. София, упълномощен чрез Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г. и съгласно чл. 193, ал. 2, пред. 1 от ЗДДС да издава актове
за административни нарушения, а НП е издадено от Любомир Христов на
длъжност „началник“ на отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на
НАП, упълномощен чрез заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. и в съответствие
с чл. 193, ал. 2, пред. 2 от ЗДДС, да издава НП за извършени
административни нарушения по чл. 185 от ЗДДС.
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени и връчени в
законоустановените срокове по чл. 34 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
предивжда, че „извън случаите на продажби/сторно всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно
въведени” или „служебно изведени” суми“. В конкретния случай по
безспорен и несъмнен начин се установи, че към момента на проверката в
касата на търговския обект е имало 3075,99 лева, а отчетената касова
наличност по фискално устройство е била 104,00 лева. Разликата от 2971,99
4
лева, представляваща промяна на касовата наличност не е била регистрирана
във фискалното устройство чрез операцията „служебно въведена” сума,
въпреки че устройството е разполагало с функцията „служебно въведени” и
„служебно изведени” суми. С оглед изложеното се доказа, че дружеството
жалбоподател не е изпълнило вмененото му с чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. задължение.
В АУАН и НП обаче не са изложени аргументи (изобщо не е изследван
въпросът), дали извършеното нарушение – нерегистриране на въвеждането на
пари в касата – е довело до неотразяване на приходи. Едва в хода на
съдебното производство е допусната и приета счетоводна експертиза. Видно
от заключението и е констатирано, че към 04.09.2020 г. паричните средства в
размер на 3075,99 лв. включват парите от административната каса и парите от
процесния касов апарат, т. е. при установената касова наличност в деня на
извършената проверка се е включвал и натрупан приход по касов апарат и
движението на административната каса. Изложеното води до извод, че се
касае за неотразени във фискалното устройство служебно въведени суми. В
този смисъл нарушението правило е квалифицирано по чл. 33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г., който се отнася до въвеждане на суми в касата,
чийто произход не е продажба. Ако се твърди, че посочената разлика
представлява реализиран приход от продажба, която не е отразена чрез
фискалното устройство, то тогава би било налице нарушение на чл. 118, ал.1
от ЗДДС, но не и на цитирания текст на Наредбата.
Като основание за наложената санкция също правилно е посочена
разпоредбата на чл. 185, ал. 2 вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. В противоречие с
нея обаче, АНО е определил имуществена санкция в размер на 3000,00 лева.
Налице са основания за отмяна на обжалвания акт поради допуснати
нарушения на процесуалните правила, които съществено ограничават правото
на защита на наказаното лице. От една страна, описанието на нарушението от
фактическа страна е непълно – липсва посочване на факти, които са от
съществено значение, а именно дали извършеното нарушение –
нерегистриране на въвеждането на пари в касата – е или не е довело до
неотразяване на приходи. От друга страна, допуснато е несъответствие между
частичното описание на твърдяното нарушение, приложената санкционна
норма и наложената имуществена санкция, надхвърляща максимално
5
предвидения в приложената санкционна норма, размер.
Имуществената санкция в размер на 3 000 лева е наложена на основание
чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане /какъвто несъмнението се явява
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., съгласно §11 от ПЗР на същата/ се налага
глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000
лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи се налагат санкциите по ал. 1, а именно глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000 лв.
Непосочването в обстоятелствената част на наказателното
постановление, че нарушението е или не е довело до неотразяване на приходи
препятства преценката за това дали е следвало да бъде приложена
санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, или е следвало да се наложи
административно наказания на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. с чл. 1 от
ЗДДС. Посоченото представлява съществено процесуално нарушение, довело
без съмнение до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, който е
бил изправен пред невъзможност да разбере в извършването на какво точно е
обвинен.
На следващо място имуществената санкция, предвидена в ал. 1 на чл. 185
ЗДДС /посочена в НП като приложима що се отнася до размера на санкцията/
е в размер от 500 до 2 000 лева. На жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 лева, очевидно надхвърляща максимално
допустимия размер по закон, следователно така определената имуществена
санкция е незаконосъобразна.
Във връзка със становището, изразено от процесуалния представител на
въззиваемата страна, следва да се посочи, че действително теоретично съдът
има правомощие да измени наказателното постановление, като приложи
закон за по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението и определи санкцията по чл. 185, ал. 2 вр. ал.
1 ЗДДС. Последното обаче касае хипотеза, при което АНО не е успял да
6
докаже твърдението си, че нарушението е довело до неотразяване на приходи
(съответно до невъзможност санкцията да бъде наложена на основание чл.
185, ал. 2 от ЗДДС). Такъв настоящият случай не е, предвид посочените
основания за отмяна на оспорвания акт поради допуснати нарушения на
процесуалните правила, които съществено ограничават правото на защита на
наказаното лице.
При този изход на спора искането на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски е основателно на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН. Такива се установяват направени в общ размер от 1220,00 лева, от
които 1000,00 лева – адвокатско възнаграждение и 220,00 лева – депозит за
счетоводна експертиза. Видно от приложения по делото договор за правна
помощ, сумата от 1000,00 лева е заплатена в брой. Направеното възражение
за прекомерност съдът намери за неоснователно, съобразявайки чл. 18, ал. 2,
вр. чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (който предвижда в настоящия случай
минимален размер от 600,00 лева), извършените по делото процесуални
действия и броя на проведените съдебни заседания.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН и
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 100 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 573052-F577754/20.04.2021 г.,
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности” - София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при Централно управление
на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), с което на „ХИПОЛЕНД“
АД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: с. Казичене, ул.
„Трети Март“ № 5, ет. 3, на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1
от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ.
7
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на
„ХИПОЛЕНД“ АД, сумата от 1220,00 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК - пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8