РЕШЕНИЕ
№ 410
гр. Пловдив, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20235001000455 по описа за 2023 година
С решение № 221/29.05.23 г., постановено по т.д. № 627/22 г. на
Пловдивски окръжен съд, се ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. В. ЕГН
********** против „Л. И.“ АД ЕИК ********* иск за заплащане на
обезщетение в размер от 50 000 лв. по застраховка гражданска отговорност
за неимуществените вреди- болки и страдания, причинени от смъртта на
неговия брат К. И. В., настъпила в резултат на ПТП на 09.01.2021 г. по вина
на водача на МПС л.а.С. Л. с рег.№ ** **** **, за което е имало валидно
сключена задължителна застраховка „ГО“ при ответния застраховател, ведно
със законната лихва, считано от 23.12.2022 г., до окончателното й изплащане.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от С. И. В.
чрез процесуалния му представител адв. П., който го обжалва с оплакване за
незаконосъобразност и необоснованост, като моли то да бъде отменено и
вместо него се постанови друго, с което предявеният иск за обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на неговия брат К. В. да се уважи в
претендирания размер. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна „Л. И.“ АД оспорва жалбата като
неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
1
възнаграждение.
Пловдивски апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:
Съдът е бил сезиран с иск по чл.432 от КЗ, предявен от С. И. В.
против „Л. И.“ АД за присъждане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на
неговия брат К. И. В., настъпила в резултат на ПТП на 09.01.2021 г. по вина
на водача на МПС л.а.С. Л. с рег.№ ** **** **. Безспорно е между страните
по делото наличието на сключена застраховка по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното застрахователно
дружество по отношение на увреждащия автомобил, сключена с полица №
**/**/************.
Прието е, че е налице виновно и противоправно поведение на
водача на автомобила, намиращо се в пряка причинно-следствена връзка със
смъртта на К. В., като в тази връзка е зачетена задължителната сила на
влязлата в сила присъда, постановена по НОХД № 1289/2022 г. по описа на
ПОС, с която Р. В. Г. е признат за виновен в това, че на 09.01.2021 г. на
Главен път *-*км.***+***м.между гр.К. и гр.С., обл. П., при управление на
МПС лек автомобил „С.“, модел „Л.“, с рег.№ ** **** **, е нарушил
правилата за движение по пътищата- чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 и
ал.2 ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на К. И. В. с ЕГН
**********.
По отношение претърпените болки и страдания от ищеца вслествие
смъртта на неговия брат в исковата молба са изложени твърдения, че същият
е претърпял силен емоционален стрес, душевни мъки и страдания, които все
още не са преодолени; освен братски, ищецът имал и бащински чувства към
починалия си брат, тъй като родителите им били починали, а и техният по-
голям брат също бил загинал в катастрофа през 1976 г., т.е. ищецът и брат му
останали единствените кръвни роднини и близки един за друг хора, които да
се подкрепят и в радост, и в беда; повторната загуба на брат, при почти
идентични обстоятелства се отразило особено тежко на ищеца, което
оставило трайни последствия; особено близките отношения между братята се
потвърждавали и от обстоятелството, че след смъртта на К., именно ищецът
започнал да изпълняла моралния си дълг и да се грижи за неговите деца освен
за собствения си син, както и да подпомага с каквото може семейството на
починалия си брат.
Освен това, в допълнителната искова молба се сочи и че
починалият К. е по-малък от ищеца с 9 години, като още от детска възраст С.
се е грижел за него, защото родителите им са работили на смени в
2
специалното произвоство на В** С., всяка сутрин, докато двамата братя да
завършат основно образование, ищецът водил брат си на училище, а преди
това му приготвял закуска, а след приключване на училище, го вземал и почти
цял ден се грижел за него; след завършване на основното си образование
ищецът постъпил на работа във В** С., а впоследствие там започнал работа и
брат му К., повече от 8 години двамата братя работили наразделно в завода,
като си помагали взаимно; когато предприятието разрешило на работниците
да си построят жилища, ищецът помагал на брат си както с труд, така и със
средства да си построи жилище в рамките на две години; когато през 1076 г.
починал по-големият им брат при ПТП, ищецът помагал на брат си, тогава
13-годишен, да преживее тежката загуба, тъй като той плачел много от
стреса; като по-голям брат повлиял на К. да формира своя характер, да бъде
силен и борбен, за да преодолее загубата; през следващите години двамата
братя продължили да си помагат, макар и да са създали свои семейства,
продължили да се търсят взаимно, да си гостуват със семействата по
празници, почти всяка неделя били заедно, защото били и футболни фенове –
били заедно по стадионите, макар да били привърженици на различни отбори
– ищецът на „Л.“, а брат му – на „Ц***“; с напредването на възрастта връзката
им се задълбочавала; след развода на ищеца същият останал да се грижи за
10-годишния си син, и тогава именно брат му К. и семейството му го
подкрепяли, не го оставили сам, помагали му в грижите за сина му. Ищецът
преживял изключително тежко смъртта на брат си, не може да повярва на
случилото се, въпреки мъката помогнал на семейството на брат си за
траурната церемония, а след това и понастоящем продължава да поддържа
връзка със семейството му, като непрекъснато се чуват по телефона и заедно
отбелязват значими събития в семействата си.
Във връзка с отношенията, съществували преживе между ищеца и
починалия му брат, по делото са събрани гласни доказателства – показанията
на свидетеля А. М., който заявява, че живее през две улици с ищеца и от дете
познава и брат му С., занимавал се със строителство заедно с баща си, като С.
работил с тях 10-12 години; имал семеен магазин, в който работил ищецът
като продавач; С. посещавал брат си К. почти всяка седмица през събота и
неделя, а той идвал при ищеца по празници; след инцидента С. не бил
предишният, не можел да спи нощем, излизал много по-рано сутрин, станал
по-затворен, не се отбивал вече в кафенето, пиел някакви хапчета за
успокоение; продължавал да работи в магазина, за да е между хората; нямал
си други близки, освен загиналия си брат, на него разчитал, бил разведен със
съпругата си.
Прието е и заключение на съдебно-психологична експертиза,
неоспорено от страните, според което В. преживява психотравмиращото
събитие за период от време, условно приет за допустим, като е имал
интензивни неудоволствени вътрешни емоционални изживявания; смъртта на
неговия брат като внезапно и неочаквано събитие нарушава неговия нормален
жизнен цикъл за относителен период от време; по своето естество събитието
предизвиква шоково емоционално състояние, което може да се квалифицира
3
като остра стресова реакция; справил се е според капацитета на личността си;
естеството на събитието и прякото му ангажиране с него допуска да е имал
интензивно мисловно ангажиране и извънредни емоционални изживяване на
шок, последвала скръб и тъга, епизоди на повишена тревожност, доминиращи
нежелани и неприятни емоции, период на неспокоен сън – те обаче не са били
с интензитет, който да е нарушил качеството на обичайното му ежедневно
функциониране, няма данни за тежка житейска дезадаптация като последица
и разстройство в адаптацията изобщо, понастоящем е адаптиран в сложилата
се принудена ситуация, но усещането за загуба е налице; значимо повлияване
има възрастта му, както и усещането за самотност заради липсата на близки
роднини от семейния му кръг и липса на перспектива.
С оглед горните доказателства въззивният съд изцяло споделя
извода в обжалваното решение, че не са доказани конкретни житейски
обстоятелства, обуславящи създаване на такава особена духовна и
емоционална близост между братята по смисъла на ТР № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС, определящо кръга на материално легитимираните лица да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък. Според същото, освен лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.
V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24. XI. 1969 г. на Пленума на Върховния
съд, са легитимирани да получат такова обезщетение по изключение и
лицата, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е
справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди; емоционалната връзка с починалия следва да бъде
постоянна, трайна и дълбока, заради съдържанието на която да се търпят
морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките, като
обезщетяване следва да се допусне като изключение - само за случаите,
когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването
на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, наред с
най-близките на починалия или вместо тях, в случай, че те не докажат, че са
претърпели вреди от неговата смърт. Както се сочи в цитираното
тълкувателно решение в традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг
и традиционно връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Право на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на починал брат / сестра следва да бъде
присъждано само в случаите, когато поради конкретни житейски
обстоятелства, привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка.
В конкретния случай действително е доказана привързаност между
4
двамата братя, както и обстоятелството, че те често са се виждали, като
ищецът му е ходил на гости почти всеки уикенд; доказан е и фактът,
кореспондиращ с нормално житейски случващото се, че ищецът тежко е
понесъл смъртта на брат си, като е претърпял морални болки и страдания в
тази връзка. Няма доказателства обаче тези болки и страдания да надхвърлят
по интензитет и продължителност болките и страданията, които обичайно се
търпят по повод загубата на брат. Не е проведено пълно и главно доказване и
за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия,
която да се отличава от традиционните връзки между двама братя, респ. която
да създава по изключение активна легитимация да се претендира
обезщетение за неимуществени вреди. В частност не са събрани
доказателства по делото, които да установяват твърденията, изложени в
исковата молба и допълнителната искова молба, че отношенията между
двамата братя са били подобни като на отношения между баща и син, че
ищецът се е грижел за брат си в детството и че тези отношения са
продължили и в по-нататъшния им живот, когато и двамата братя са създали
собствени семейства. Не са ангажирани доказателства и за начина, по който
двамата братя са се справили в миналото със загубата на по-големия им брат,
респ. за ролята, която се твърди да е имал ищецът спрямо по-малкия си брат.
Не се подкрепят и твърденията, че загиналият брат е бил единствен родствен
близък на ищеца предвид данните, че същият има дете – син, без да са налице
каквито и да било доказателства за отношенията му с това дете. Няма
надлежни доказателства и за твърденията във въззивната жалба, че ищецът
бил прехвърлил на брат си своя дял от наследствен имот, тъй като разчитал
единствено на неговата подкрепа – прехвърляне право на собственост върху
недвижим имот чрез сделка не е допустимо да бъде доказвано чрез
свидетелски показания, а писмени доказателства в тази насока липсват. При
това положение се налага извод, че в случая не са доказани изключителни
обстоятелства, които да обосновават право на ищеца да получи обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на неговия брат.
Следва да се посочи, че в съдебно-психологичната експертиза са
възпроизведени данни от проведеното от вещото лице интервю с ищеца, но в
тази част заключението няма доказателствена стойност за отразената по този
начин фактология. Заключението представлява надлежно доказателство по
отношение на обстоятелствата, за установяване на които е допуснато с оглед
необходимостта от специални знания – психическите изживявянияи на
ищеца от настъпилото ПТП, неговото психично състояние, има ли настъпили
психически, психологически и психиатрични увреждания. Именно в тази
част същото е коментирано и от първоинстанционния съд, поради което не се
споделят оплакванията във въззивната жалба, че заключението на
експертизата е възприето едностранно.
Предвид недоказването на критериите, възприети от ОСНГТК като
основание за присъждане по справедливост на обезщетение за
неимуществени вреди от смърт на други лица, извън най- близкия родствен и
семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление № 4/1961 г. и
Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС, правилно е прието от
5
първоинстанционния съд като основание за отхвърляне на исковата
претенция.
Ето защо въззивният състав на ПАС намира, че обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и
обосновано.
Следва в полза на въззиваемата страна да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. на основание чл. 78, ал.8
вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от НЗПП.
Мотивиран от горното ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 221/29.05.23 г., постановено по т.д.
№ 627/22 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА С. И. В. ЕГН ********** да заплати на „Л. И.“ АД ЕИК
********* сумата от 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6