Р Е Ш Е Н И Е
№. 260420
гр. Пловдив, 29.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД – XXIV наказателен състав в
публично заседание на двадесет и шести март, две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря: ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА,
като разгледа АНД №7436/2020 г.
по описа на ПРС, XXIV наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и следващи от ЗАНН.
Обжалван е
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3650995, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който е посочено, че се налага глоба от 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.1
от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4,
вр. с чл. 182, ал.1,
т.3 от ЗДвП на М.М.Б., ЕГН **********.
С жалбата се
прави искане за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен и
неправилен, излагат се аргументи за това, че техническото средство не е било
годно за употреба, сочи се че липсва описание на нарушението. Жалбоподателят М.М.Б.,
редовно призован не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.С.П.,
който излага аргументи за допуснати нарушения при видеозаснемането с оглед
продължителността на видеоклипа, както и за налична поправка в протокола за
използване на Автоматизирано техническо средство или система, поради което иска
отмяна на електронния фиш и иска присъждане на направените разноски по делото.
Въззиваемата страна – ОД на МВР
Пловдив не изпраща представител, изпратена е преписката със становище за
потвърждаване на електронния фиш и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата
по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Обжалваният
електронен фиш е издаден за установено нарушение с автоматизирано техническо
средство TFR1-M №648 за това че, на 28.05.2020 г. в 21.58
часа в гр.Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ срещу №1 в посока републикански път II-86, при въведено ограничение от 50
км/ч лек автомобил „Киа Маджентис”, регистрационен номер *** се движел с
установена стойност на скоростта 72 км/час и превишена стойност на скоростта 22
км/час, с което извършвал нарушение за движение с превишена скорост. Отразено е
в електронния фиш, че собственик на МПС е
М.М.Б. и че с това е извършено
нарушение на чл. 21, ал.1
от ЗДвП, като на същия е наложена санкция.
По делото са
приобщени снимков материал от заснетия от техническото средство клип, видеоклип
№20856, копие от удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от 29.05.2020 г. за използване на
автоматизирано техническо средство или система на дата 28.05.2020 г., протокол
за последваща проверка на техническото средство от дата 25.10.2019 г., снимка
на разположение на техническото средство, писма от АПИ ОПУ Пловдив и ОП
„Организация и контрол на транспорта“ при Община Пловдив, копие на схема от
действащия към 28.05.2020 г. Генерален план за организация на движението,
справка за собственост на МПС.
На базата на
всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че
действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек
автомобил е извършвал движение с отразената скорост на соченото място. Това
обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо
средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при
БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението.
Мястото и времето
на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния
фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира.
Обжалваният електронен фиш е
издаден по отношение на М.М.Б., който е собственик на вписаното в него МПС към
момента на нарушението и което обстоятелство не се оспорва. В този смисъл и не може да се приеме, че неправилно е
санкциониран собственика на лекия автомобил с оглед на твърдения, че не е
управлявал той заснетото МПС. Същият е имал законовата възможност да посочи кой
е управлявал автомобила и след като не се е възползвал от нея правилно е
санкциониран той.
Жалбата се
преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен
интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Съобразно,
правилото на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Именно с цел гарантиране правата на гражданите и с оглед установяване на
обективната истина при евентуално съдебно обжалване на електронните фишове се
изисква към административната преписка, която се изпраща в съда, освен
доказателствата в подкрепа на обжалвания фиш, да се предоставя и информация за
участъка от пътя, с описание на мястото и координатите, действащото ограничение
на скоростта по чл.21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила, схемата на
разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид, датата на
последната метрологична проверка. Всички посочени данни са приобщени по делото,
като са изпратени в придружителното писмо на наказващия орган, поради което
съдът счита че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Електронният
фиш съдържа данни за : териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи.
Съгласно § 1 от ДР на
ЗАНН, по смисъла на този закон "електронен фиш" е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи.
Цитираните правни норми
съотнесени към конкретиката на настоящия административноправен спор, налагат
извод за спазени изисквания при издаването на процесния електронен фиш.
Електронния фиш
съдържа предвидените от закона реквизити, като на констатираното превишение на
скоростта е дадена правилната правна квалификация. В тази насока следва да се
посочи, че в нормата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които
следва да съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено
препращане към разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, където са предвидени реквизитите на наказателното
постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално
нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма е
специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното
постановление, поради което и съдът приема за неоснователно възражението на
жалбоподателя за липса на издател на електронния фиш.
В случая е
налице нарушение, установено с мобилна
радарна система, като в електронния фиш са описани всички негови
съставомерни признаци. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков
материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50
км/ч, а същата е била превишена от водача, обстоятелство, което е безспорно
установено. От доказателствата по делото се установява безспорно мястото на
нарушението, което е в рамките на град Пловдив, поради което и ограничението на
скоростта на движение до 50 км/час е нормативно установена и не е било
изискуемо поставянето на знак В26 за указване на това обстоятелство.
Следва да се посочи, че в случая с оглед настъпилите законодателни промени
не е било необходимо да се поставя знак Е 24 за обозначаване на зоната на
видеоконтрол, поради което необозначаването в конкретния случай няма как да се
счита за нарушение правата на контролираното лице.
Същевременно нарушението е регистрирано от одобрен тип система за контрол,
поради което и възраженията за липса на компетентност относно последваща
проверка на техническите средства от лабораторията за проверка на
радарни скоростомери и анализатори за алкохол в дъха не са основателни, тъй
като се установява че техническото средство е преминало такава проверка на
25.10.2019 г. и към дата 28.05.2020 г. е било годно за използване.
Спазени са изисквания за изготвяне на протокол по
чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2016 г. за използване на АТСС, същият е
коректно попълнен. От доказателствата по делото се установява, че техническото
средство използвано в часовия интервал между 21.00 часа и 22.30 часа на 28.05.2020
г. в гр.Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ срещу №1 в посока републикански път II-86. Именно на соченото място за
контрол е заснето и нарушението на жалбоподателят в 21.58 часа на 28.05.2020 г.
Посоката на заснемане е на приближаване, което се установява и от приобщения и
предявен на страните видеоклип. Действително в протокола се установява поправка
на последната цифра от първото статично изображение, което се сочи да е
заснето. С оглед на това, че установеното нарушение е заснето във времевия
интервал, в който е използвано АТСС, съдът счита, че наличната в протокола
поправка не може да дискредитира същия до степен, в която да се приеме, че
нарушението е установено на друго място или не попада в изображенията, които са
установени във времето на контрол. В реда на изложеното, единствено
поправката на номера на първо статично изображение, в конкретиката на фактите –
не разколебава и не опровергава доказателствената сила, както на протокола, така
и на снимковия материал /арг. от чл.189 ал.15
от ЗДвП – официалният документ служи за доказване на факти от
предмета на доказване, като е допустимо доказване с всички допустими процесуални
способи/. Преценката за същественост на отсъстващи реквизити от протокола
следва да се основава на съпоставка с всички останали попълнени реквизити,
както и с останалите писмени доказателства от преписката. В случая към протокола за
използване на АТСС е приложена снимка за разположение на уреда, в съответствие
с изискването на чл.10 ал.3 от цитираната наредба. В тази връзка следва да бъде
съобразено, че протоколът съдържа информация за: вид АТСС – стационарно
преносим уред за контрол на скоростта /СПУКС/ с вградено разпознаване на номера
тип "TFR1-M" с географски координати;
за фабричният номер на АТСС – 648; за дата на използване – 28.05.2020 г. – която е идентична с датата на фотоснимката. Ето защо и съдът счита, че са спазени всички
законови изисквания по установяване на конкретното нарушение и не са допуснати
нарушения, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя.
От друга страна санкцията е
приложена правилно, доколкото именно разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП сочи
какъв размер трябва да се наложи. Доколкото и същият е в твърд размер
наказващият орган е нямал възможност за индивидуализация на същата.
От друга страна не са налице и основанията да се приеме, че случаят е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушения от същия вид.
Предвид изхода на спора и
претенциите на въззиваемата страна за присъждане на разноски по делото, съдът
намира, че такива се следват и същите се констатираха в размер на 80.00
(осемдесет) лв. на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН
във връзка с чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 3650995, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който е посочено, че
се налага глоба от 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал.1
от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4,
вр. с чл. 182, ал.1,
т.3 от ЗДвП на М.М.Б., ЕГН **********.
ОСЪЖДА М.М.Б.,
ЕГН ********** да заплати на въззиваемата страна ОД на МВР Пловдив сумата от
80.00 /осемдесет/ лева представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред
Административен съд Пловдив от страните
в 14-дневен срок от получаване на
съобщението по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.