РЕШЕНИЕ
№ 1006
гр. Бургас, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20232100501242 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на адвокатския представител на М. С. Т. -ищец по гр.д. №
1279 /2022 год. по описа на Бургаския районен съд против решение №
871/25.04.2023 год. ,с което са отхвърлени исковете на въззивницата против
ГД“Гранична полиция „ към МВР за присъждане на сумата от 4320 лв. –
представляваща сборната левова равностойност на неосигурена храна с
месечен размер от 120 лв.,дължима за периода от 25.02.2019 г. до 26.10.2022
г.;500 лв. –представляващи сборната лихва за забава върху всяка от
главниците от по 120 лв. за периода от датата ,на която е било заплатено
съответното възнаграждение ,в което е следвало да бъде включена
равностойността на храната ,до предявяване на иска на 27.10.2022 г.,като
решението е атакувана в частта ,с която е отхвърлен иска за периода от
25.02.2019 г. до 05.06.2022 г./когато правоотношението с ищцата е прекратено
/.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за
незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено при неправилно
1
тълкуване на материалния закон..
На първо място се сочи ,че съдът стеснително е тълкувал закон ,вземайки
предвид единствено разпоредбите ,които кореспондират с изначалния му
извод ,като се подчертава ,че правният статут на служителите по чл. 142 ал. 1
т. 2 ЗМВ/сред които попада и ищцата /се урежда както от ЗДСл,така и от
специалния ЗМВР.Затова и статутът на държавните служители по чл. 142 ал. 1
т. 2 се урежда със ЗДСл –във вр. с чл. 1 ЗМВР-общите разпоредби на ЗДСл ще
се прилагат при липса на специално правило в ЗМВР ,което би дерогирало
общия закон.Изключването изцяло на статута на държавните служители по
чл. 142 ал. 1 т. 2 ЗМВР от приложното поле на ЗДСл би противоречало на
основни принципе на управление на държавната служба в ЗВР и най-вече –
теци за забрана на дискриминацията.От друга страна по силата на § 86 от
ПЗРЗИДЗМВР правоотношенията на заемащи длъжности на държавни
служители с висше образование към влизане в сила на закона се преобразуват
в служебни отношения по ЗДСл,считано от датата на влизане в сила на
закона.Затова нелогично е защо служителите с трансформирано
правоотношение била получили левовата равностойност за храна ,а тези със
сходни длъжности ,но назначени като държавни служители изначално ,без
трансформация ,не биха получили такава .Подходът на съда е неправилен и
поставя в неравностойно положение не само служителите с приравнено
правоотношение с изначално назначените,но и с тези ,работещи по трудов
договор .Законодателят изчерпателно е посочил в разпоедбата на чл. 142 ал. 1
ЗМВР кои са служителите на МВР,от където следва ,че нормата на чл. 181 ал.
1 ЗМВР трябва да се прилага по отношение на всички служители на МВР.
Моли се за отмяна на решението и изцяло на исковата претенция за
посочените периоди ,заедно с присъждане на разноските пред двете
инстанции .
Моли се да бъде задължен ищецът да представи първичните преводни
документи на ответника или пълномощника му.
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ответник делото в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК
оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното
решение не са допуснати визираните нарушения.
2
Счита се,че в МВР има три категории служители ,чието правоотношение с
ответника се регламенитра в три отделни закона –държавни служители –
полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението;държавни служители и лица,работещи по трудово
правоотношение.На осн.чл. 142 ал. 4 ЗМВР статутът на държавните
служители по ал.. 1 т. 2 се урежда със ЗДСл,а на осн.чл. 142 ал. 1 ЗМВР само
статутът на служителите по т. 1 се урежда от специалния ЗМВР.Двата
специални закона – ЗДСл и ЗМВР намират приложение по отношение на
различните категории служители в рамките на системата на
МВР.Приложното поле на специалния ЗДСл въ връзка със служебното
правоотношение на тази категория служители в системата на МВР изключва
приложението по отношение на същото правоотношение на другия специален
закон –ЗМВР.
Статутът на въззивника през целия период се регламентира с разпоредбите
на ЗДСл,в които не е предвидено заплащане на левова равностойност за
храна,поради което и на въззивницата не й е плащана такава.Затова
неоснователно е и твърдението ,че с разпоредбите на Наредба на
№8121з733/01.07.2015 г. министърът неправомерно е ограничил правото на
служителите на МВР по чл. 181 ал. 1 ЦМВР,доколкото Наредбата е издадена
на основание чл. 181 ал. 1 ЦМВР и в нея министърът конкретизира коя
категория служители по чл. 142 от ЗМВР попада в кръга лица ,имащи право
на получаване на храна или левовата й равностойнст.Формирането на
работната заплата на държавните служители със статут по ЗДСл и ЗМВР е
съобразено с нормата на чл. 32 ал.. 1 ЗДСл,а статутът на служителите по чл.
142 ал. 1 т. 2 ЗМВР не трябва да се сравнява с този на останалите служители в
държавната администрация.
Моли се за потвърждаване на решението .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявени са /в резултат на допуснато с влязло в сила определение от
04.01.2023 г. на основание чл. 228 ГПК изменение на предявените от ищцата
Т. искове против ГД“Гранична полиция „към МВР за присъждане на
следните суми: сумата от 4320 лева, представляваща сборната левова
3
равностойност на неосигурена храна с месечен размер от 120 лева, дължима
за периода от 25.02.2019 г. до предявяване на иска, и сумата от 500 лева,
представляваща сборна лихва за забава върху всяка от главниците от по 120
лева, за периода от датата на която е било заплатено съответното
възнаграждение, в което е следвало да бъдат включена и равностойността на
храната, до предявяване на иска, чрез замяна на ответника, като
производството е прекратено по отношение на ответника Министерство на
вътрешните работи, с и на негово място е конституирана като ответник по
делото Главна дирекция "Гранична полиция" към Министерство на
вътрешните работи.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото районният съд е
обявил обстоятелството, че със заповед № 8121к-2461/07.02.2017 г. на
министъра на вътрешните работи ищцата е назначена на длъжност "младши
експерт " в сектор "Човешки ресурси " при РДГП-Бургас към ГДГП-МВР,
считано от 01.02.2017 г., на основание чл. 9 от Закона за държавния служител
и § 69 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗМВР, каквато
длъжност заема и към момента на подаване на исковата молба.Затова съдът е
определил ,че спорът между страните е правен и се свежда до това, дали
ищцата с оглед заеманата от нея длъжност по служебно правоотношение има
право на безплатна храна, респ. на левовата й равностойност, в рамките на
исковия период от 25.02.2019 г. до 26.10.2022 г. (датата, предхождаща датата
на постъпване в съда на исковата молба срещу ответника ГДГП), т. е. за
приложното поле на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР по отношение на лицата по чл.
142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.
В тази връзка ,както е посочил съдът ,следва да се отбележи ,че
категориите служители на МВР са определени в чл. 142, ал. 1 от ЗМВР, както
следва: т. 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица,
работещи по трудово правоотношение. На основание чл. 142, ал. 1 от ЗМВР
само статутът на служителите по т. 1 се урежда от специалния ЗМВР. На
основание чл. 142, ал. 4 ЗМВР (в ред. ДВ бр. 14/2015 г., в сила от 01.04.2015
г.) статутът на държавните служители по т. 2, каквато е и ищцата, се урежда
със Закона за държавния служител, който не предвижда основания за
дължимост на безплатна храна, респ. на левовата й равностойност.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 4 ЗМВР (в ред. ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от
4
1.10.2020 г.) предвижда, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се
урежда със Закона за държавния служител и с чл. 56, чл. 151,ал. 1 и 7, чл. 156,
ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и 233 от този
закон, т. е. нормата препраща към конкретни разпоредби от ЗМВР, сред които
не попада правилото на чл. 181, ал. 1 ЗМВР.
На основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР на служителите на МВР се осигурява
храна или левовата й равностойност. Съгласно чл. 181, ал. 3 ЗМВР (ДВ, бр. 97
от 2017 г.) за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на
труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3, се осигурява безплатна
храна. Съгласно чл. 181, ал. 3, изр. 1 ЗМВР (изм., бр. 60 от 2020 г., в сила от
1.08.2020 г.) служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват дейности,
свързани със специфичен характер на труда, за което се полага безплатна
храна, се осигурява левовата й равностойност. По делото не се твърди и не се
установява ищцата, заемаща длъжността "младши експерт " в сектор
"Човешки ресурси. " при РДГП-Бургас към ГДГП-МВР, да извършва дейност,
свързана със специфичен характер на труда, поради което не са налице
посочените законови основания за дължимост на безплатна храна, респ. на
левовата й равностойност.Затова районният съд е приел ,че , не е налице
основание за приложението на чл. 181, ал. 3 ЗМВР, доколкото по делото не се
твърди и не се установява ищцата, заемаща длъжността "младши експерт" в
сектор "Човешки ресурси" при РДГПБургас към ГДГП-МВР, да извършва
дейност, свързана със специфичен характер на труда.Поради това е прието и
че предявените искови претенции са неоснователни .
Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на първостепенния
съд ,към които препраща на осн.чл. 272 от ГПК .
Още веднъж следва да се отбележи ,че съгласно чл. 181, ал. 1 и ал. 3, изр. 1
ЗМВР за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на
труда, на служителите от МВР се осигурява безплатна храна или левовата й
равностойност. В чл. 2 от Наредба 81213з-904 от 30.07.2015 г. са лимитивно
изброени дейностите, приети за специфични. Не се установява ищецът да е
извършвал дейност, дефинирана от нормативния акт като специфична.
Основанието за заплащане на сумите за храна /отменени и действащи / са
разпоредбите на ЗМВР/,а именно – чл. 223 ал. 2 от ЗМВР /отм.-обн. ДВ бр.
122 /1997 г./;чл. 204 ал. 1 от ЗМВР/отм.-обн.ДВ бр. 17/2006 г.,в сила от
5
01.05.2006 г. / и чл. 181 ал. 1 от сега действащия ЗМВР.
За периода до 02.02.2017 г. /със заповед № 8121к-2461/07.02.2017 г. /
статутът на ищцата като държавен служител се е уреждал по реда на ЗДСл и
тя е имала право да получава левовата равностойност на храната ,като
законодателят е регламентирал размера й да се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи .След 02.02.2017 г. на ищцата не е била
изплащана левовата равностойност на храна поради обстоятелството ,че
съгл.§68 ал. 6 ПЗР ЗИЗЗМВР на служителката е определена индивидуална
основна заплата ,включваща и левовата равностойност на храната по чл. 181
ал. 1 ЗМВР .
В чл. 1 от ЗМВР от 1991г.,отм.ДВ бр. 122/19.12.1997 г. се уреждат
функциите ,устройството и органите на управление ,правата ,задълженията и
отговорностите на личния състав ,като в чл. 57 законодателят е изброил
личния състав ,а в чл. 58 на служителите от администрацията са присъждани
военни звания ,т.е. статутът им изцяло е бил определен от отменения ЗМВР.
В ДВ чл. 122 /1999 г. е обнародвам ЗМВР,според чл. 192 ал. 1 от който
личният състав се състои от офицери ,сержанти и гражданска администрация
,чиито права и задължения се определят от този закон .С изменението на чл.
192 в ДВ бр.29/2000 г. изрично в ал. 3 е посочено ,че възникването
,съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения с държавни
служители –граждански лица се урежда по реда на ЗДСл,доколкото в ЗМВР
не е предвидено друго.Разпоредбата на чл. 192 ал. 3 е изменена в ДВ бр.
17/21.03.2003 г. ,като се дава превес на ЗМВР при регламентиране статута на
държавните служители-граждански лица ,като за неуредените случаи се
прилага ЗДСл..Съгл.чл. 169 ал. 1 от ЗМВР/Обн.ДВ бр.17/2006 г. ,отм. ДВ бр.
43/2014 г./служителите на МВР са държавните служители и лица ,работещи
по трудово правоотношение ,като статутът на държавните служители в МВР
се уреждат с този закон .ал. 2.
Както стана дума по-горе ,с обнародбаното в ДВ бр. 14 /20.02.2015 г.
изменение на чл. 142 от ЗМВР законодателят рязко е разграничил три групи
служители в МВР –държавни служители –полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението със статут по ЗМВР ;държавни
служители със статут по ЗДСл,каквато е ищцата и лица ,работещи по
трудово правоотношение със статут по ЗМВР и КТ .
6
С § 86 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14/2015 г.) е прието, че за държавните
служители в МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл. 142, ал.
1, т. 2 от ЗМВР, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1
април 2015 г., се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР до прекратяване на
служебните им правоотношения. С § 69, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМВР (обн., ДВ,
бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.02.2017 г.) е предвидено, че служебните
правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86
от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които към датата на влизане в сила на
този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и
притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския
институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т.
1, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния
служител, считано от датата на влизане в сила на този закон.
Съгласно ал. 6 на § 69от ПЗР на ЗИДЗМВР (обн., ДВ, бр. 81 от 2016 г., в
сила от 01.02.2017 г.) при назначаването на служителите по ал. 1 се определя
индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на
влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и
включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за
прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храна по
чл. 181, ал. 1 от ЗМВР.
Следователно самият закон определя начина, по който се формира
основната заплата на служителя по служебното правоотношение и в нея
нормативно е включено, както допълнителното възнаграждение за
прослужено време, така и левовата равностойност на храната. Ето защо,
считано от 01.02.2017 г., когато ищецът е преназначен по посочения ред,
възнаграждението за прослужено време и левовата равностойност на храната
не се начисляват отделно, а представляват компонент от получаваното от
него основно възнаграждение.
При това положение правилно е прието , че служителят няма право на
отделно допълнително възнаграждение за храна извън основното си
възнаграждение. Ако се приеме обратното, че ищецът като държавен
служител в системата на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 2 от МВР има право на
храна или нейната равностойност съгласно чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, то той би
7
бил поставен в по- благоприятно положение в сравнение със служителите по
чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението, чиито правоотношения не са се
преобразували в служебни по силата на § 69, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМВР (в
сила от 01.02.2017 г.), доколкото би получавал храна, респ. равностойността й
веднъж като съставна част от основното му възнаграждение и втори път
отделно като допълнително плащане.
Затова нормата на чл. 181 ал. 1 ЗМВР не следва да се разглежда чрез
съпоставяне с останалите норми на закона ,както и с посочените по—горе
норми от отменения ЗМВР ,с действащите норми на ЗМВР и норми на други
закони ,регламниращи статута на служители в други ведомства ,доколкото
законодателят изрично е определил статута на служителите по чл. 142 ал. 1 т.
2 ЗМВР ,каквато е ищцата ,да е по ЗДСл,в който не се предвижда
предоставянето на храна или левовата й равностойност .Отново следва да се
подчертае ,че в ал. 6 на §69 от ПЗР ЗИДЗМВР (обн., ДВ, бр. 81 от 2016 г., в
сила от 01.02.2017 г.) при назначаването на служителите по ал. 1 се определя
индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на
влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и
включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за
прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храна по
чл. 181, ал. 1 от ЗМВР.Този правен статут се подкрепя и от направеното
изменени на ал. 3 на чл. 181 от ЗМВР /ДВ бр.97/2017 г. /,в което изрично се
посочва ,че на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 2 от ЗМВР се осигурява
безплатна храна при извършване на дейности ,свързани със специфичния
характер на труда ,както и ободряващи напитки при полагане на труд през
нощта от 22 часа до 6,00 часа.Няма спор ,че ищцата не е била в посочената
хихотеза на чл. 181 ал. 3 ЗМВР през процесния период .Разпоредбата на чл.
181 ал. 1 от ЗМВР не е сред изчерпателно изброените разпоредби на ЗМВР
,приложими към сатута на държавните служители по чл. 142 ал. 1 т. 2 ЗМВР
,поради което и неоснователно е искането на ищцата за приложение спрямо
нея .Този извод се подкрепа и от последното изменение на чл. 142 ал. 4
ЗМВР /предишна ал. 3-ДВ бр. 81/2016г.,в сила от 14.10.2016г. ,изм.ДВ бр.
60/07.06.2020 г. /,съгласно текста на който статутът на държавните служители
по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител и с чл. 56, чл. 151,
ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190,
8
ал. 2, чл. 191 и 233 от този закон –т.е. тексът на чл. 181 ал. 1 ЗМВР не е след
изчерпателно изброените разпоредби ,приложими към статута на държавните
служители по чл. 142 ал. 1 т. 2 ЗМВР.
Статутът на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 2 от ЗМВР следва да се
сравнява с този на останалите служители в държавната администрация и
получаването на левовата равностойност на храна от тях би довело до
поставяне на служителите с аналогични длъжности в другите министерства и
администрации на централната изпълнителна власт в дискриминационно
положение спрямо тези от МВР.
Ето защо атакуваното решение следва да бъде потвърдено . Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК ответникът има
право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
размер на 100 лева съобразно чл. 78, ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 871/25.04.2023 г. постановено по гр.д. №
1279/2022 г. по описа на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА М. С. Т. ,ЕГН ********** , с адрес: гр..*** ,ул. „*** „№ **., да
заплати на Главна дирекция "Гранична полиция" към Министерство на
вътрешните работи, с адрес: гр.София ,бул.“М. Луиза“ № 46, БУЛСТАТ
********* сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9