Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                            гр.Кърджали….16.02.2021 г.

 

 

                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Кърджалийският………….районен съд ………колегия в публичното

заседание на 11 февруари ……………………………..

през две хиляди двадесет и първа …..година в състав:

                                            Председател: Валентин Спасов…………

                                            Съдебни заседатели:……………………….

                                            Членове:………………………………………

при секретаря. Цветелина Стойчева…. …………………….присъствието на

прокурора………………………………като разгледа докладваното от

съдията…………………………………АН.дело № 1309……..по описа

за 2020 год.

 

                                         Р     Е     Ш     И     :

 

 

             ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1947-000519/ 27.10. 2020 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР- Кърджали, с което на М.Р.К. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП му е наложено административни наказания: „глоба” в размер на 100 лева

   ОСЪЖДА М.Р.К. ***, ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД МВР-Кърджали ю.к. възнаграждение в размер на 80 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Кърджалийския административен съд в четиринадесет дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението.

 

 

 

 

                                                                            Районен съдия :

 

 

 

 

 

МОТИВИ : ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл. 59 - 63 ЗАНН.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП и се прави искане за неговата отмяна.

Въззиваемата страна не изпраща представител в с.з. Представя писмено становище, с което счита жалбата за неоснователна.

Жалбодателят, редовно призован, се явява лично и с редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна.   

Разгледана по същество същата е неоснователна.

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 01.10.2020г. на жалбодателя К. бил съставен АУАН с бланков № 155875 затова, че на същата дата, в около 13:40часа, управлявайки лек автомобил „Мерцедес Е220 ЦДИ” с рег.№ К 9446 ВК- собственост на Р.М.К.,***, на кръстовището, образувано от бул. „Христо Ботев” и ул. „Стефан Стамболов”, движейки се по новия мост в посока на магазин „Зорница, преминава наляво на забранителен червен сигнал на трисекционна светофарна уредба, работеща в нормален режим.  Актът бил връчен и подписан от нарушителя без възражение. Въз основа на него било издадено процесното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните доказателства, които се характеризират със своята еднопосочност и непротиворечивост, поради което не следва да бъдат обсъждани. Прочее, жалбодателят не ангажира никакви доказателства в подкрепа на изложените в жалбата нарушения. Разпитани в качеството им на свидетели, актосъставителят Н.Р. и свидетелят по акта и нарушението Ю.В., потвърждават горната фактическа обстановка, каквато е отразена и в акта, като техните показания са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. И двамата свидетели са категорични, че жалбодателят е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, като е заобиколил отдясно навлезлите в кръстовището три автомобила.

От правна страна съда приема следното:

Настоящата жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 59 ал.2 от ЗАНН. Съдът приема, че административно-наказателното производство е образувано с акт за установяване на административно нарушение, който е съставен от компетентно длъжностно лице, в качеството му на мл. ПИ в РУ при ОДМВР – Кърджали, и в рамките на правомощията, очертани от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, приложена към делото, с която са определени полицейските органи, имащи право да издават фишове и да съставят АУАН. В същата заповед са определени и длъжностните лица, които могат да издават НП, сред които са и началниците на РУ при ОДМВР- на обслужваната територия. Актът е съставен в присъствието на К., в качеството му на нарушител, и на свидетелите Н.Р., Ю.В. и Л.М., които са присъствали при установяване на нарушението, съобразно изискванията на чл. 40, ал.1 от ЗАНН. Съставен е в срока по чл. 34, ал.2 от ЗАНН и  съдържа задължителните реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, както и е била осигурена възможност на нарушителя в 3/три/-дневен срок от връчването му да направи писмени възражения.

 

 

 

 

По отношение издаденото въз основа на акта наказателното постановление съдът намира, че същото отговаря на всички изисквания на ЗАНН относно неговото формално съдържание, поради което не възпрепятства преценката на съда, както и адекватното и в пълен обем упражняване на правото на защита на жалбоподателя. Спазени са всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН, като в същото подробно е описано въз основа на какъв акт е образувана процедурата, нарушението е очертано с всички признаци от обективна и субективна страна - време, място, същност на нарушението и т.н. и са посочени обстоятелствата по извършването му.

Посочената за виновно нарушена норма на чл. 6, т. 1 от ЗДвП поставя изискване към всички участници в движението да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали. Установи се, че жалбоподателят е навлязъл в кръстовището при забранен сигнал на светофара, а не го е сторил при разрешаващ светлинен сигнал. Полицейските служители са възприели конкретното поведение на водача, като съдът приема за доказано именно този факт – преминаване на червен светофар. Прочее, при съставяне и връчване на АУАН водачът изрично е отбелязал, че няма възражения. Ето защо и установеното от фактическа страна поведение на жалбоподателя, изразяващо се в преминаването му през кръстовището при сигнал на светофара забраняващ това, осъществява от обективна и субективна страна признаците на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Предвид на гореизложеното настоящата инстанция счита, че правилно и законосъобразно е издадено и обжалваното наказателно постановление за реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното от него нарушение при напълно изяснената фактическа обстановка. Административно наказващият орган е посочил всички правнозначими факти за нарушението по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП и самото нарушение – управление на лек автомобил като не съобразява поведението си със светлинните сигнали и е преминал на червен сигнал. Правилно е посочено и основанието, на което е наложена санкцията, а именно  чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, като предвидената в тази разпоредба санкция е с фиксиран от законодателя размер от 100 лева, и правилно е определена и наложена от административно наказващия орган, тъй като не може да бъде намалявана, съгласно забраната на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.

Квалификацията на това нарушение е правилно определена, като пропускът на АНО да отнесе при цифровия й израз конкретната хипотеза на т.1 на чл. 6 в конкретния случай не засяга по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя, който още при съставянето на акта е разбрал какво нарушение се твърди, че е извършил, като е направил писмено възражение срещу него, но извън определения в чл. 44 ал.1 от ЗАНН срок.

Напълно неоснователни са възраженията на жалбодателя, че не е установено по безспорен начин осъществено от негова страна административно нарушение. Редовно съставеният АУАН по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В подкрепа на отразено в него са свидетелските показания на Н.Р. - актосъставител и тези на Ю.В. - свидетел при съставянето на акта. От друга страна, жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства за опровергаване на описаното в АУАН и НП административно нарушение.

Предвид изложените съображения обжалваното НП се явява законосъобразно издадено и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на НП е в структората на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата, в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР), следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

 

 

 

 

                                                                                         Съдия: