О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/……….05.2019 год., гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
разгледа въззивно гр. дело № 875 по описа на съда за 2019 год.,
докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Алфа
Лонг Бийч” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Цар Освободител“ № 255, подадена чрез процесуален представител,
срещу Решение № 572/12.02.2019 год., постановено по гр. дело № 18996/2017 год.
по описа на РС-Варна, поправено с Решение № 1251/26.03.2019 год., с което са
уважени предявените от К.А.П., ЕГН **********, чрез нейния баща и законен
представител А.Л.П., ЕГН **********,*** срещу
дружеството – въззивник обективно кумулативно съединени искове по чл. 50, вр.
чл. 45 ЗЗД и „Алфа Лонг Бийч” ООД, ЕИК ********* със
седалище гр. Варна е осъдено да заплати на
К.А.П., ЕГН **********,
чрез нейния баща и законен представител А.Л.П., ЕГН **********,*** следните суми: сумата от 2000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от нараняване на първи пръст на дясното стъпало и последвала стресова
реакция, настъпили вследствие на инцидент, причинен на 28.10.2017г. от
собственa на ответното дружество вещ – джакузи, находящо се в Спа центъра на
хотел „Лонг Бийч Резорт енд Спа“ в с. Шкорпиловци, общ. Долни Чифлик, обл.
Варна, както и сумата от 270 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за преглед при психиатър
– 40 лева, за издаване на медицинско удостоверение – 40 лева и за консултации
при психолог – 190 лева, настъпили вследствие на инцидент, причинен на
28.10.2017г. от собственa на ответното дружество вещ – джакузи, находящо се в
Спа центъра на хотел „Лонг Бийч Резорт енд Спа“ в с. Шкорпиловци, общ. Долни
Чифлик, ведно със законната лихва върху присъдените
суми, считано от датата на увреждането –
28.10.2017г. до окончателното им плащане.
В жалбата са наведени оплаквания, че
решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства.
В нарушение на диспозитивното начало в гражданския
процес районният съд е уважил иска въз основа на факти, които не са били
въведени в производството. Неправилно е прието, че нараняването на детето е
причинено от удрянето
на палеца му в хидромасажна дюза, разположена на облегалка в джакузито, тъй като
подобни твърдения за факти относно механизма на настъпването на увреждането не
са били навеждани. Твърди се също, че решението е и необосновано, тъй като анализът
на събраните по делото доказателства не обосновават категоричен извод, че
увреждането е настъпило в джакузито. В тази връзка са игнорирани заключенията
на съдебнотехническата експертиза (първоначална и допълнителна), според които върху
седящите места в джакузито са разположени 12 броя въздушни джета (дюзи) с
декоративни заводски решетки, с малки отвори, които не могат да наранят човек при сядане
или стъпване върху тях.
Твърдят се и
нарушения на материалния закон. Жалбоподателят излага, че нормата на чл. 50 ЗЗД
има предвид увреждане от вещта, причинено вследствие от особените й свойства, а
не е в резултат от поведението на самия пострадал. Счита, че основания за
ангажиране на отговорността му за вреди на основание чл. 50 ЗЗД не са налице,
тъй като травмата
на детето не е причинена нито в резултат на свойствата на самата хидромасажна
дюза, нито в резултат на неправилната и́ експлоатация, доколкото е
установено по делото, че хидромасажните дюзи по хоризонталната повърхност на
хидромасжаната вана сами́ по себе си не са вредоносни. При положение, че
действително детето е ударило една от дюзите, разположени по вертикалната
повърхност на ваната, то увреждането е настъпило в резултат на действие,
извършено от самото дете, което изключва безвиновната отговорност на ответното
дружество – собственик на вещта. Ето защо и след като вредоносният резултат е
последица не от свойствата на вещта, а е вследствие на небрежното поведение на
пострадалото дете, което поради невнимание само́ се е ударило, ответникът
не носи отговорност по чл. 50 ЗЗД за обезщетение на причинените вреди.
Твърди
се още, че в нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, не е уважено направеното от
отвнетника в условията на евентуалност възражение за съпричиняване на вредите и
съответно намаляване на размера на присъдените обезщетения за имуществени и за
неимуществени вреди, поради това, че към деня на увреждането не е бил установен
забранителен за ползването на джакузито режим от деца под 7 години. В случая,
след като в деня на инцидента, ваната е била изправна, безспорно ответникът не
е имал нито правото, нито задължението да забрани ползването и́, вкл. и от
деца, а допускането им е предоставено на преценката на техните родители.
Доколкото пострадалото дете е малолетно и надзор върху неговите действия са
длъжни да осъществяват родителите му, майката, след като е позволила децата да
се гонят вътре в джакузито, е била длъжна да допусне възможността детето,
бягайки, да се нарани, като именно по този начин е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат. Отделно от това, след като съдът е приел, че детето само́
се е ударило в една от дюзите, от това следва, че то обективно е способствало
за настъпването на вредоносния резултат, което е основание за намаляване на
присъдените обезщетения.
Наведени
са и оплаквания, че определеният размер на обезщетението за неимущестевни вреди
не съответства на принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, нито на
трайната съдебна практика по аналогични случаи.
Отправено е искане за отмяна на
решението и за постановяване на друго, с което исковете за присъждане на обезщетения
за имуществени и неимущствени вреди да се отхвърлят, евентуално размерът на
присъдените обезщетения да бъде намален при отчитане и степента на
съпричиняване на увреждането или до размера на действително претърпените вреди.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата К.А.П., чрез
процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно
и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноските за настоящата
инстанция. Излага подробни съображения.
В жалбата и в отговора доказателствени искания
не са направени.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от
горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от „Алфа
Лонг Бийч” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Цар Освободител“ № 255, въззивна жалба срещу Решение
№ 572/12.02.2019 год., постановено по гр. дело № 18996/2017 год. по описа на
РС-Варна, поправено с Решение № 1251/26.03.2019 год.;
НАСРОЧВА ДЕЛОТО за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.06.2019 год. от 14, 00 часа, за която
дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители, ведно с
връчване на препис от настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.