№ 17560
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110111029 по
описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. на ответниците топлинна
енергия, а последните не са заплащали дължимите за нея суми в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Поради тази причина се дължала и лихва за забава,
но не върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в
изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. При
тези твърдения иска ответниците да бъдат осъдени да му заплатят при условията на
разделна отговорност при квоти от 9/18 за Р. Й. М., по 4/18 за И. И. К. и Д. И. Ц. и 1/18 за И.
М. Ц. (съобразно уточнение на исковата молба от 14.02.2023 г.) сумата от .4,24 лв. –
главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода м.05.2018 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 22,24 лв. – такса за дялово
разпределение за периода м. 01. 2019 г. - м. 04. 2020 г.; сумата от 298,42 лв. – законна лихва
за забава върху цената за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 25.01.2022 г. и сумата
4,90 лв. лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 02.03.2019 г. –
25.01.2022 г. Претендира разноски.
1
В срока по чл... ГПК от ответниците Р. Й. М. и Д. И. Ц. не е депозиран отговор на исковата
молба.
В срока по чл... ГПК от ответника И. И. К. е депозиран отговор на исковата молба, в който
заявява, че признава иска.
Ответникът И. М. Ц., чрез назначения особен представител депозира отговор на исковата
молба, в който оспорва исковете по подробно изложени съображения. Релевира възражение
за погасяване на вземанията по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Б..” ООД не взема становище по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя
от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и
да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г.,
ОСГК – "Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
2
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й... Клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобИ. качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди
("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред
на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците
и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало
на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна
енергия за собствените му битови нужди. "
По делото е установено от представените от ищеца доказателства – договор за продажба на
държавен недвижим имот от 15.09.1970 г. (л. 163 от делото), че собственици на процесния
имот са Й Г Д и Ц. И. Д.. Й Д е починал на 23.03.1997 г., а Ц. Д. – на 26.05.2022 г., като
ответниците са единствени техни наследници, видно от приетите удостоверения за
наследници (л. 13, л. 49 и л.111 от делото). Тъй като Ц. Д. е починала след изтичането на
процесния период, съдът намира, че посочените от ищеца нейни задължения са преминали в
патримониума на ответниците и същите следва да отговарят за тях.
Доколкото по делото ответниците Р. Й. М., Д. И. Ц. и И. И. К. не оспорват исковата молба,
съдът намира, че за процесния период ищецът им е доставил претендираната топлинна
енергия и услуга дялово разпределение.
Съгласно заключението на СТЕ топлинната енергия за отопление е определяна по реален
отчет на показанията на 2 броя щранг- лири без ИРРО. Съгласно заключението на СТЕ
общото количество топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация е определяна за СЕС
като част от общото количество топлинна енергия за отопление на СЕС. Според вещото лице
ФДР е извършило дяловото разпределение в съответствие с нормативната уредба.
Съгласно заключението на ССчЕ стойността на топлинната енергия възлиза на сумата от
1584,85 лева, а лихвата за забава в размер на 300,80 лева. Към дължимата цена за топлинна
3
енергия следва да се добави сумата в размер на 22,24 лв., дължима за разпределението на
топлинна енергия през процесния период, съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза.
Следователно, за периода от м. 05. 2018 г. до м. 04. 2020 г. дължимата цена за топлинни
услуги, доставени в процесния имот, възлиза на сумата в общ размер на 1584,85 лв., като
ответникът Р. Й. М. дължи 9/18 части от посочената сума, ответниците И. И. К. и Д. И. Ц. –
4/18 част, а ответникът И. М. Ц.- 1/18 част.
По възражението за давност, релевирано от И. М. Ц. в срока за отговор на исковата молба:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на
топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски. Задължението на потребителите за
заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение
за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. "в" ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време месец, еднородни задължения, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите
условия интервали от време – така ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно
дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност
съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на "Т С" ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-
годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. "в" ЗЗД, с изтичане на който вземанията на "Т С"
ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало
изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на "Т С" ЕАД, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това и предвид датата на подаване на
исковата молба, с подаването на която давностният срок е прекъснат – 02.03.2022 г., то в
случая задължението за главница за периода от м. 05. 2018 г. до м. 12. 2018 г. се явява
погасено по давност. Ответникът Ц. дължи цената за предоставените топлинни услуги за
периода от м. 01. 2019 г. до м. 04. 2020 г. За посочения период изискуемото задължението за
главница, което не е погасено по давност, възлиза на сумата в размер на 83,58 лв.( 1/18 част
от 1504,51 лева).
Ето защо, исковете с правно основане чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да се уважат за сумата в
размер на 792,43 лв. по отношение на Р. Й. М., за 352,19 лева за И. И. К. и Д. И. Ц. и 83,58
лева- за И. М. Ц., като бъдат отхвърлени за разликата над посочените суми до пълните
предявени размери.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За основателност на исковете в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и
изпадането на ответниците в забава - изтичането на срока за плащане на задълженията по
договора за предоставяне на топлинни услуги.
Съдът достигна до извода, че ответниците дължат на ищеца цена за топлинни услуги за
4
периода от м. 05. 2018 г. до м. 04. 2020 г., съответно И. М. Ц. за периода м.01.2019 г. –
м.04.2020 г.
Съгласно общите условия на "Т С" ЕАД от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Следователно, за периода от 15.09.2019 г. до 25.01.2022 г. се дължи
лихва за забавено изпълнение на задължението за заплащане на топлинна енергия за
процесния периода, която е в размер на 298,42 лв.,(с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес) като ответникът Р. Й. М. дължи 9/18 части от посочената сума,
ответниците И. И. К. и Д. И. Ц. –4/18 част, а ответникът И. М. Ц.- 1/18 от 222,89 лева при
съобразяване възражението за давност или 12,38 лева. Ответниците не дължат лихва за
забавено изпълнение на задължението за заплащане на цена за дялово разпределение,
доколкото в общите условия не е предвиден срок за изпълнение, като ищецът не е
представил доказателства за отправена показа за заплащане на задължението (чл. 84, ал. 2
ЗЗД).
Ето защо, исковете с правно основание 86 ЗЗД, следва да се уважат за сумата в размер на
1.,21 лв. по отношение на Р. Й. М., за 66,32 лева за И. И. К. и Д. И. Ц. и 12,38 лева- за И. М.
Ц., като по отношение на последния бъде отхвърлен за разликата над 12,38 лева до пълния
предявен размер от 16,57 лева.
По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ищеца сумата в размер на 938,69 лв.,
представляваща разноски по делото съобразно уважената част от исковете.
В полза на ответниците не се следват разноски.
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к."Д.", бл.., вх.В, ет.4, ап. да
заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № .,
на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 792,43 лева
– главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за
периода от м.5.2018 г. до м.04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
ж.к."Д.", бл.., вх.В, ет.4, ап., аб. № .., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на исковата молба – 02.03.2022 г., до окончателното й изплащане, сумата 11,12
лв. за дялово разпределение за периода м.01.2019 г. - м.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от депозиране на исковата молба – 02.03.2022 г. до
окончателното й погасяване и сумата от 1.,21 лв. - законна лихва за забава върху главницата
5
за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 25.01.2022 г., като отхвърля иска за
главница за цена на топлинна енергия за сумата над 792,43 лв. до пълния предявен размер от
807,68 лв. и ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 2,45 лв. – законна лихва за забава върху главницата
за цена на услугата дялово разпределение за периода 03.03.2019 г. - 25.01.2022 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА И. И. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.“..“ .., ет.2, адв. Я. да
заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № .,
на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 352,19 лева
– главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за
периода от м.5.2018 г. до м.04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
ж.к."Д.", бл.., вх.В, ет.4, ап., аб. № .., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на исковата молба – 02.03.2022 г., до окончателното й изплащане, сумата 4,92
лв. за дялово разпределение за периода м.01.2019 г. - м.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от депозиране на исковата молба – 02.03.2022 г. до
окончателното й погасяване и сумата от 66,32 лв. - законна лихва за забава върху главницата
за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 25.01.2022 г., като отхвърля иска за
главница за цена на топлинна енергия за сумата над 352,19 лв. до пълния предявен размер от
358,72 лв. и ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 1,09 лв. – законна лихва за забава върху главницата
за цена на услугата дялово разпределение за периода 03.03.2019 г. - 25.01.2022 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к."Д.", бл.., вх.Д, ет.4, ап... да
заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № .,
на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 352,19 лева
– главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за
периода от м.5.2018 г. до м.04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
ж.к."Д.", бл.., вх.В, ет.4, ап., аб. № .., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на исковата молба – 02.03.2022 г., до окончателното й изплащане, сумата 4,92
лв. за дялово разпределение за периода м.01.2019 г. - м.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от депозиране на исковата молба – 02.03.2022 г. до
окончателното й погасяване и сумата от 66,32 лв. - законна лихва за забава върху главницата
за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 25.01.2022 г., като отхвърля иска за
главница за цена на топлинна енергия за сумата над 352,19 лв. до пълния предявен размер от
358,72 лв. и ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 1,09 лв. – законна лихва за забава върху главницата
за цена на услугата дялово разпределение за периода 03.03.2019 г. - 25.01.2022 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА И. М. Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.“..“, бл..., ет.2, ап. ..,
адв. Г. Н., назначен особен представител да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № ., на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150,
ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 83,58 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м.01.2019 г. до м.04.2020 г. в
6
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к."Д.", бл.., вх.В, ет.4, ап., аб. № ..,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба –
02.03.2022 г., до окончателното й изплащане, сумата 1,16 лв. за дялово разпределение за
периода м.01.2019 г. - м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на исковата молба – 02.03.2022 г. до окончателното й погасяване и сумата от
12,38 лв. - законна лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. – 25.01.2022 г., като отхвърля иска за главница за цена на топлинна енергия за
сумата над 83,58 лв. до пълния предявен размер от 89,68 лв. и за периода м. 05.2018 г. –
м.12.2018 г. и акцесорния иск за разликата над 12,38 лева до пълня предявен размер от 16,57
лева, като погасени по давност и ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 0,27 лв. – законна лихва за
забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 03.03.2019 г. -
25.01.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к."Д.", бл.., вх.В, ет.4, ап., И. И.
К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.“..“ .., ет.2, адв. Я., Д. И. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к."Д.", бл.., вх.Д, ет.4, ап... и И. М. Ц., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. София, бул.“..“, бл..., ет.2, ап. .., адв. Г. Н., назначен особен
представител, да заплатят разделно при квоти от 9/18 части за ответника Р. Й. М., 4/18 част
за ответниците И. И. К. и Д. И. Ц. и 1/18 за ответника И. М. Ц. „Т С” ЕАД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 938,69 лв., представляваща разноски по делото съобразно уважената част
от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и е постановено при участието на „Б..” ООД, ЕИК ... - трето лице
помагач на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7