Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.01.2024 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на двадесет и втори
юни през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря В.Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 15773 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 225185/28.09.2017 г. СРС, 64 с-в, по гр.д.№ 75162/2015
г. е признал за установено по реда на чл.422 ГПК, че М.П.П.,
С.П.П. и П.С.П. дължат на „Т.С.“ ЕАД разделно, както
следва: М.П.П.-1/6 част, С.П.П.-1/6
част и П.С.П.-4/6 част от следните суми: на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.150, ал.1 ЗЕ сумата от 556,13 лв.-цена за доставена топлинна енергия за имот
на адрес: гр.София, жк „*****, аб.№
071701 за периода 01.07.2012 г.-30.04.2014 г., както и на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 42,84 лв.-цена за услугата дялово разпределение за периода 01.07.2012
г.-30.04.2014 г. със законната лихва от 20.08.2015 г. до окончателното плащане,
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 82,04 лв.-обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 31.08.2012 г.-12.08.2015 г., като е отхвърлил
иска по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ за разликата до пълния предявен
размер от 690,67 лв., както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата до пълния
предявен размер от 148,24 лв. и изцяло иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от
11,05 лв.-обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.08.2012 г.-12.08.2015 г.Решението е постановено при участието на „Т.С.“
ЕООД като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
С определение № 43703/03.09.2018 г. СРС, 64 с-в, по
гр.д.№ 75162/2015 г. е оставил без уважение искането по чл.248, ал.1 ГПК,
обективирано във въззивна жалба от 23.10.2017 г. за изменение на решението от
28.09.2017 г. в частта за разноските.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците М.П.П., С.П.П., действащ чрез настойника си М.П. и П.С.П. в частта, с
която са уважени исковете срещу тях с оплаквания, че същото е незаконосъобразно.Въззивниците твърдят, че първоинстанционният съд не се е
съобразил с обстоятелството, че отчетите за дялово разпределение, фактурите и
изравнителните сметки са изготвени на името на П.С.П., а останалите ответници
не фигурират в нито един документ.Излагат твърдения, че титуляр на партидата е
само П.П. и само той следва да отговаря за ползваната
топлинна енергия.Излагат оплаквания, че са допуснати нарушения на чл.62 и
чл.147а ЗЗП и че съдът е кредитирал приетата по делото техническа експертиза,
която е изготвена по документи, които не са представени по делото.Твърдят, че
ищецът не е доказал наличието на облигационно отношение между страните, нито
количеството доставена топлинна енергия.Не са ангажирани и доказателства за
изправността на измервателните уреди за процесния период.Молят съда да отмени
обжалваното решение и да отхвърли исковете в посочената част.Претендират
разноски.
Ответникът по въззивната жалба-„Т.С.“
ЕАД оспорва същата, без да излага конкретни доводи.Моли съда да потвърди обжалваното
решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по
въззивната жалба.
Постъпила е и частна жалба от ответниците
М.П.П., С.П.П. и П.С.П.
срещу определение № 43703/03.09.2018 г. на СРС, 64 с-в, по гр.д.№ 75162/2015 г.
постановено по чл.248, ал.1 ГПК.Жалбоподателите твърдят, че определеното
възнаграждение за юрисконсулт е прекомерно и молят съда да отмени обжалваното
определение и да намали същото до размера на 50 лв.
Ответникът по частната жалба- „Т.С.“ ЕАД не взема
становище по същата.
С определение от 28.06.2019 г. въззивният съд е
конституирал на основание чл.227 ГПК М.П.П. и С.П.П. като наследници на починалия въззивник-П.С.П..
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че на
20.08.2015 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу М.П.П.,
С.П.П. и П.С.П. при условията на разделна отговорност за сумата 690,67 лв.-главница,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.07.2012
г.-м.04.2014 г.; 148,24 лв.- законна лихва за забава за периода от 31.08.2012
г. до 12.08.2015 г.; 42,84 лв.-главница, представляваща суми за дялово
разпределение за периода м.07.2012 г.-м.04.2014 г. и 11,05 лв.-лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2012 г.-12.08.2015 г. със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
изплащане на задължението.Срещу издадената заповед за изпълнение длъжниците са
подали възражение по чл.414 ГПК.На основание чл.415, ал.1 ГПК със съобщение,
получено на 04.11.2015 г. на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си.Твърди, че ответниците са клиенти на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ в качеството им на
собственици на следния топлоснабден имот- апартамент № 5 в гр.София, жк „Красно
село-кв.Борово“, бл.231, вх.А, ет.3 Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се
изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират
търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството;
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение
на задълженията и др.За процесния период са били в сила ОУ, одобрени с решение №
ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., както и ОУ, одобрени с
решение № ОУ-002/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2018 г.С приетите ОУ с решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г. /чл.33, ал.1/ клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача.Ищецът твърди, че от 2014 г. ежемесечно е удостоверявал публикуването
в интернет страницата на данни за дължими суми за топлинна енергия в
присъствието на нотариус, за което са съставени констативни протоколи, като
достъпът се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Т.С.“ ЕАД.Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период и не са погасили задълженията
си.Сградата, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Т.С.” ЕООД.Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответниците, че му дължат сумата 690,67 лв.-главница, представляваща стойността
на неплатена топлинна енергия за периода м.07.2012 г.-м.04.2014 г.; 148,24 лв.-
законна лихва за забава за периода от 31.08.2012 г. до 12.08.2015 г.; 42,84 лв.-главница,
представляваща суми за дялово разпределение за периода м.07.2012 г.-м.04.2014
г. и 11,05 лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2012
г.-12.08.2015 г. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до изплащане на задължението при условията на разделна отговорност
при следните квоти: М.П.П. и С.П.П.-по
1/6 и П.С.П.-4/6 от посочените суми.
С отговора на исковата молба ответниците
са оспорили предявените искове, изложили са доводи, че в процесния имот не е
предоставяна услугата за отопление, тъй като радиаторите са демонтирани,
направили са и възражение за погасяване на сумите по давност.
Със заявление вх.№ 3055578/20.08.2015
г. ищецът- „Топлофикация-София” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу М.П.П., С.П.П. и П.С.П. при условията на разделна отговорност за процесните суми.На 08.09.2015 г.
е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Длъжниците
са подали възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване
на установителен иск е получено от ищеца на 04.11.2015 г.Исковата молба е
подадена на 04.12.2015 г. /в срока по чл.415 ГПК/.
На 14.05.2002 г. ОС на ЕС, находяща се
в гр.София, жк „*****е взело решение за сключване на
договор за извършване на услугата „индивидуално измерване на потреблението на
топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода и издаване на общи и индивидуални сметки“ с „Т.С.“ ЕООД.
На 18.05.2002 г. е подписан договор № 2247
между ЕС в гр.София, жк „*****и „Т.С.“ ЕООД за
извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаването
на обща и индивидуални сметки.
Видно от договор за продажба на
държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни
жилища от 15.10.1979 г. В.И.П.и П.С.П. са закупили апартамент № 5 в гр.София, жк „*****.
Със заявление-декларация вх.№
3135/03.12.2008 г. П.С.П. е поискал от ответното дружество да му бъде открита
партида за процесния имот.
Представен е констативен протокол от
02.10.2012 г., удостоверяващ демонтаж на радиаторите в процесния апартамент.
Третото лице-помагач е представило и
документи за дялово разпределение за исковия период, документ за главен отчет
за периода 01.05.2011 г.-30.04.2013 г., подписан от П.П.
за потребител и протокол за неосигурен достъп за периода 01.05.2013
г.-30.04.2014 г.
Видно от удостоверение на органа по
настойничество и попечителство при СО-р-н „Красно село“ С.П.П.
е поставен под пълно запрещение с решение от 11.07.2011 г. по гр.д.№ 13913/2010
г. на СГС, 2-ри брачен състав, като М.П.П. е негов
настойник.
От заключението на приетата по делото
техническа експертиза на вещото лице А.Ж.е установено, че през процесния период
топлинна енергия за отопление не е отчитана поради демонтиране на 6 броя
радиатори в имота.Разходът за топлинна енергия за БГВ е определян на осноавата на реален отчет на показанията на един брой
технически изправен и сертифициран водомер за топла вода.ФДР е извършвала
дяловото разпределение в съответствие с нормативната уредба.Стойността на потребената топлинна енергия възлиза на 558,88 лв., като в
сумата не са включени лихви за просрочено плащане и стари
задължения.Технологичните разходи са отчислявани за сметка на ищеца.Общият
топломер в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични
проверки на всеки две години.
Представена е и справка с показанията
на общия топломер на АС, протоколи за подмяна/метрологична проверка/ на
топломера в АС, свидетелства за метрологичен контрол, удостоверение за
качеството на АС, протокол за 72-часова проба и акт за установяване на годност
и приемане на строежа.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза на вещото лице И.П.е установено, че няма данни за извършени плащания
за процесния период.Мораторната лихва върху
главницата за топлинна енергия от датата на изпадане на ответника в забава до
12.08.2015 г. възлиза на 107,50 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжниците са подали
възражение срещу заповедта за изпълнение.
Първоинстанционният съд е приел, че процесният имот е бил топлофициран през
исковия период и че ответниците са били потребители на топлинна енергия в
качеството им на собственици на имота при посочените квоти.Приел е, че от
приетата по делото техническа експертиза е установено, че в имота не е ползвана
топлинна енергия за отопление и че ищецът е начислявал само суми за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и за БГВ, като размерът на реално
доставеното количество топлинна енергия възлиза на 558,88 лв., която не е
платена.Съдът е уважил иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия само за периода м.07.2012 г.-м.02.2014 г. в размер на 82,04 лв.,
определен съгласно чл.162 ГПК и съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза.За периода м.03.2014 г.-м.04.2014 г. съдът е приел, че не са
представени доказателства за изпълнение на задължението на ищеца за публикуване
на месечните задължения на интернет страницата и е отхвърлил иска за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за този период.Съдът е отхвърлил
като неоснователно възражението на ответниците за погасителна давност.Приел е,
че ответниците са задължени спрямо ищеца за цената на услугата за дялово
разпределение на основание чл.22, ал.1 и чл.36 от ОУ.С оглед липсата на данни ответниците
да са поставени в забава преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
е отхвърлен.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на
основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок
до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според &
1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
От приетата техническа експертиза е
установен размера на реално потребената топлинна
енергия, а от съдебно-счетоводната експертиза-липсата на извършените плащания
от абоната за исковия период.Техническата експертиза е изготвена въз основа на
показания на общия топломер в абонатната станция, протоколите за главен отчети при съобразяване на
изравнителните сметки.
Неоснователно е оплакването на
въззивниците, че техническата експертиза е изготвена въз основа на документи,
които не са представени по делото, тъй като по делото са приети документи за
дялово разпределение, за главен отчет, за въвеждан на АС в експлоатация и за
извършени периодични проверки на общия топломер на АС.
Оплакванията, че ответниците
М.П. и С.П. не са потребители на топлинна енергия, както и доводите за
допуснати нарушения на ЗЗП са преклудирани, тъй като
са въведени за първи път с въззивната жалба.
Други мотивирани оплаквания не се
съдържат във въззивната жалба, а съгласно чл.269, изр.2 ГПК въззивният съд е
обвързан от посоченото в нея.
Поради съвпадане на крайните изводи на
двете инстанции първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната
част.
Настоящият съдебен състав счита, че
производството по частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК по отношение
на П. С.П. следва да се прекрати.Видно от извършената служебна справка страната
е починала на 10.10.2018 г., а частната жалба е
подадена на 11.10.2018 г., т.е. след прекратяване на правосубектността.
С обжалваното определение, постановено
по чл.248 ГПК първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ищецът има право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер се определя от съда съгласно НЗПП, действала към
момента на приключване на устните състезания, а за заповедното
производство-съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.Съдът е цитирал съдебна практика, съгласно която за присъждане
на юрисконсултското възнаграждение не е необходимо
представянето на доказателства за заплащането му.
Частната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.81 ГПК във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по
искането за разноски.Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт.Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
ЗПрП /в редакцията след изм. с ДВ бр.8/2017 г./.С решение № 10 от 29 септември 2016 г.
по конституционно дело № 3/2016 г., Конституционният съд на Република България
е отхвърлил искането на омбудсмана на Република България за установяване на
противоконституционност на разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК.В случая ищцовото дружество е било представлявано от юрисконсулт в
заповедното производство, както и в исковото производство, като същият е
изготвил исковата молба, представял е доказателства, депозирал е становища, поради
което страната има право на разноски за юрисконсулт.Присъденият от
първоинстанционния съд размер на юрисконсултското
възнаграждение за исковото, съответно за заповедното производство, е в
минималните размери, предвидени в НЗПП /чл.25, ал.1/, съответно в Наредба №
1/2004 г. /чл.7, ал.5 в редакцията към момента на издаване на заповедта за
изпълнение/.
Поради
изложените съображения частната жалба следва да се остави без уважение.
Разноски на възизваемия
за настоящата инстанция не следва да се
присъждат, тъй като същият не депозирал отговор на въззивната жалба и на
частната жалба, не е изпратил процесуален представител в съдебно заседание, а е депозирал само бланкетна молба за отхвърляне
на жалбата и присъждане на разноски.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 225185/28.09.2017 г. на СРС, 64 с-в, по гр.д.№
75162/2015 г. в частта, с която е признато за установено по реда на чл.422 ГПК,
че М.П.П., С.П.П. /с
настойник М.П.П./ и П.С.П. /с конституирани
правоприемници по реда на чл.227 ГПК М.П.П. и С.П.П. с настойник М.П.П./ дължат на
„Т.С.“ ЕАД разделно, както следва: М.П.П.-1/6 част, С.П.П.-1/6 част и П.С.П.-4/6 част от следните суми: на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ сумата от 556,13 лв.-цена за
доставена топлинна енергия за имот на адрес: гр.София, жк
„*****, аб.№ 071701 за периода 01.07.2012
г.-30.04.2014 г., както и на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 42,84 лв.-цена
за услугата дялово разпределение за периода 01.07.2012 г.-30.04.2014 г. със
законната лихва от 20.08.2015 г. до окончателното плащане, на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата от 82,04 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 31.08.2012 г.-12.08.2015 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М.П.П., С.П.П. и П.С.П. /с
конституирани правоприемници по реда на чл.227 ГПК М.П.П.
и С.П.П./ срещу определение № 43703/03.09.2018 г. на
СРС, 64 с-в, по гр.д.№ 75162/2015 г., като неоснователна.
Решението е постановено при
участието на „Т.С.” ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.