Р
Е Ш Е Н И Е
№
260072 / 24.2.2022г.
гр.
П., 24.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I състав, в открито заседание на десети февруари, две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВ. КОЛЕВ
При
секретаря Л. Добрева като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2084 по описа на ПРС за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „ЮБЦ“ ЕООД, в която се сочи, че в него полза е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 6423/2020 г., по описа
на Районен съд П. срещу В.С.К..
Обосновава активната ли материална и
процесуална легитимация с договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с
прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, което дружество, от своя страна, е
цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с
прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
Твърди, че между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника е бил сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16790987001 от дата
29.08.2017 г., с който потребителят е добавил за ползване мобилен номер
********** по избран тарифен план Vivicom I – Traffic XL с месечна абонаментна
такса в размер на 27.99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Твърди, че съгласно чл.
29 от Общите условия на мобилния оператор предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на
месеца.
Твърди, че за текущото потребление били
издавани фактури обективиращи вида и размера на незаплатената електронна съобщителна
услуга за периода от 08.10.2017 г. до 08.01.2018 г., които обаче са извън
предмета на настоящото производство. Пояснява, че Договора е прекратен
едностранно на 25.01.2018 г., като в издадената крайна фактура е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора, която се претендира до размер
от 69,96 лева (трикратен месечният абонамент без ДДС), позовавайки се на т. 2
от стр. 6 от Договора, за която сума е издадена фактура № **********/08.02.2018
г.
Прави изявление за уведомяване на ответника
за цесията.
С оглед гореизложеното, моли съда да
постановите решение (вкл. неприсъствено), с което да признае за установено
наличието на вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 6423/2020 г. по описа на Районен съд П. срещу
ответника.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се
представлява. Депозирано е писмено становище, с което поддържа така предявените
искове.
Ответникът се представлява като оспорва
надлежното съобщаване на цесията.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с установителен
иск, разглеждан по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД по сключени договор за доставка на електронни съобщителни услуги.
Настоящото производство е предназначено
да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни,
вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия
случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло
съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от горепосочените договори. По правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е било да докаже, че претендираните суми се
дължат на валидно договорно основание (вкл. неустойка), породени от договор за
доставка на мобилни услуги с твърдените предмет и съдържание; че е изпълнил
задълженията си по тези правоотношения като реално е предоставил за ползване на
услуги през процесните периоди, изискуемостта на вземанията си, както и че е възникнало
правото му да начисли неустойка, вкл., че надлежно е развалил/ прекратил
договора.
Ищецът обосновава активната ли
материална и процесуална легитимация с договор за цесия от дата 01.10.2019 г.,
с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, което дружество, от своя страна,
е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с
прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
По делото като писмени доказателства са
приети тук цитираните договори, като твърдяното частно правоприемство се
установява. По правилото на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД за да произведе цесията
действие спрямо длъжника предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, каквато е и настоящата
хипотеза. В този случай представителната власт възниква по волята на
представлявания – цедента, като обемът й се определя според това, което
упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД (така Решение № 114 от
07.09.2016г. по т.д. № 362/2015 на второ т.о. ВКС).
Съгласно чл. 5 от договор за цесия от
16.10.2018 г., цесионерът е упълномощен да уведоми длъжниците за извършената
цесия, като в тази връзка е издадено и изрично пълномощно. По делото е
приложено и изявление от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, чрез
пълномощника му ”С.Г. Груп“ ООД, с което ответникът е уведомен за двете цесии.
Липсват данни да надлежното му връчване преди иницииране на настоящото
производство, но като приложение към исковата молба това уведомление е
достигнало до ответника с връчването на препис от исковата молба, като
настоящият състав приема, че цесията е надлежно съобщената на длъжника, поради
което единственото възражение на ответника е неоснователно.
Правното действие на сключения договор
попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързано с
упражняването от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида
на субективните (относителните) търговски сделки. Договорът е сключен при
предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ и чл.
16, ал. 1 ЗЗД), които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е
приел, съгласно приложената по делото декларация.
Настоящият състав приема за установено
по делото, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника е било
налице валидно облигационно правоотношение по силата на сключените между тях договор
за услуги от 28.09.2017., с клиентски номер № 16790987001 с избрана абонаментна
програма Vivacom I –
Traffic XL със срок на действие 24 месеца. При тези обективни
данни, удостоверени в представените по делото писмени доказателства следва
извода, че „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД се е задължило да предостави: електронни съобщителни услуги по
избран пакет, а ответникът се е задължил да заплати цена на предоставените
услуги съгласно тарифен план по действащият ценоразпис. Страните са уговорили
също и клаузи съгласно които, ако абоната наруши задълженията си по
приложенията, договорите или Общите условия, операторът има право да прекрати
едностранно сключеният с абоната договор, да обяви същият за предсрочно
изискуем, както и да получи неустойка в размер на дължимите такси до изтичане
на посочения в договора срок, но не повече от трикратният им размер.
Съдът приема, че „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД е доставяло услуги по сключените договори, тъй
като е налице системното заявяване за ползване на поредица от услуги, а и
ответникът не оспорва това. При наличието на тези доказани обективни
обстоятелства и наличието на интерес от страна на ответника за сключването на
допълнителни правоотношения следва извода, че кредиторът е доставял заявените
услуги, а за ответникът е възникнало задължението да ги заплати. Това негово
задължение не се установява да е изпълнено, поради което за изправната страна
по Договора е възникнало правото да прекрати договора и начисли неустойка.
По така предявения иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, настоящият състав намира, че неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Страната се е позовала на
разпоредбите с посоченото съдържание, съдържащи се в Договора. Характерът на
неустойката позволява на страните да я уговорят свободно, но това правило не
може да се абсолютизира, тъй като то не може да противоречи на повелителните
норми на закона и добрите нрави – арг. чл. 9 ЗЗД. Настоящият състав намира, че
тази клауза е валидна, тъй като не противоречи на изискването за
добросъвестност по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Това е така, защото нейния
размер е ограничен до три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС. Тази
разпоредба компенсира ищецът за очаквания, но неосъществен приход с оглед
продължителността на договора, поради което този иск е също основателен и
следва да се уважи.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора такива следва да му бъдат присъдени изцяло. В рамките на
исковото производство са доказани такива в размер на 355,00 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 205,00 лева,
които също следва да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че В ПОЛЗА на ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
********* СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу В.С.К., ЕГН **********,***
за
сумата в размер на 69,96 лева (представляваща
неустойка в трикратен месечният абонамент без ДДС) по договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16790987001 от дата 28.09.2017 г.,
сключен между В.С.К. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД по издадена фактура № **********/08.02.2018 г.,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките
на ч.гр.д. № 6423/2020 г., по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.С.К. да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, суми в
размер на 355,00 лева, разноски в
рамките на исковото производство и 205,00
лева разноски в рамките на заповедното производство
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________
Вярно с оригинала М. Я.