Решение по дело №17092/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Варна, 13.03.2020 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

     ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

      

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: Е. НИКОЛОВА

 

при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №17092 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Е.П.Д., ЕГН ********** *** и С.П.П., ЕГН ********** *** срещу К.Д.С. ЕГН ********** ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за приемане за установено между страните, че ищците са собственици на следния недвижим имот, находящ се в гр. В., а именно: реална част от поземлен имот с идентификатор 10135.2526.2251, с площ от 15 кв. м., при граници на частта: ПИ 10135.2526.1024, ПИ 10135.2526.1570 и останалата част от ПИ 10135.2526.2251, заключена межда точки 1, 2 и 3 на приложената скица № 15-791815-29.10.2018 г.

В исковата молба ищците излагат, че са собственици на следния недвижим имот, находящ се в гр. В., а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 970 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2526.1024 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-03-1695/04.07.2011 г. на Началника на СГКК- Варна, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 1024, кв. 43, парцел X, при съседи: 10135.2526.1570, 10135.2526.2251, 10135.2526.2252, 10135.2526.9581, 10135.2526.2488, 10135.2526.2487 и 10135.2526.1569.

Правото на собственост ищците са придобили по наследство от наследодател ката си Л. И. ***, починала на 08.02.1982 г. Наследодателката Л. И. П. е станала собственик също по наследство от баща си И. С. Т., за което се е снабдила с нотариален акт за собственост по наследство № 24, т. IX, д. № 2936/1964 г. Общият наследодател И. С. Т. е станал собственик на имота чрез договор за покупко- продажба, сключен на 10.05.1934 г. с нот. акт № 109, том III, peг. № 1602, д. № 265/1934 г., по силата на който закупил лозе /хавра/ с площ от 4 дка, находящо се в землището на гр. В., част от който е и  процесният имот.

Ищците твърдят, че имотът им е урегулиран със Заповед № 091/15.12.2015 г. на зам. Кмета на Община Варна.

Сочат, че ответницата К.Д.С. е собственик на съседния поземлен имот с идентификатор 10135.2526.2251.

Твърдят, че при изготвянето на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК границата между имотите на ищците и ответницата била отразена правилно, но по-късно, без да била издавана заповед за промяна на границата между имотите на ищците и ответницата била променена кадастралната граница между двата имота и към настоящия момент е налице несъответствие между регулационната граница и кадастралната граница. Сочат, че между двата имота е изградена ограда от мрежа на метални колове, която преминава по регулационната граница. Реална част от имота на ищците с площ от 15 кв. м. обаче е включена като част от ПИ с идентификатор 10135.2526.2251, който е записан в кадастралните регистри на името на ответницата. Границите на тази реална част са: ПИ 10135.2526.1024, ПИ 10135.2526.1570 и останалата част от ПИ 10135.2526.2251. На приложената скица № 15-791815-29.10.2018 г. тази реална част е повдигната в жълт цвят и е заключена между точки 1, 2 и 3.

В срока за отговор ответницата е подала отговор, в който оспорва предявения иск. В отговора ответницата оспорва и че ищците са собственици на частта от поземлен имот с площ от 970 кв. м, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2526.1024 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14. 10. 2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-03-1695/04. 07. 2011г. на Началника на СГКК-Варна, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 1024, кв. 43, парцел X, при съседи: 10135.2526.1570, 10135.2526.2251, 10135.2526.2252, 10135.2526.9581, 10135.2526.2488, 10135.2526.2487 и 10135.2526.1569, повдигната в жълт цвят и заключена межда точки 1,2 и 3 на приложената скица № 15-791815/29.10.2018 г.; че ищците притежават правото на собственост върху процесната част от 15 кв. м по наследство от наследодателката си Л. И. ***, починала на 08. 02. 1982г., която била собственик също по наследство от баща си И. С. Т.; че между кадастралната граница, посочена в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14. 10. 2008г. на изпълнителен директор на АГКК, изменена с последваща Заповед № КДЛ 4-031695/04. 07. 2011г. на Началника на СГКК - Варна и отразената в настоящата е налице разлика; че е налице несъответствие между регулационната граница и кадастралната граница; че изградена ограда от мрежа на метални колове е изградена и преминава по регулационната граница; че реална част от имота на ищците с площ от 15 кв. м. е включена като част от ПИ с идентификатор 10135.2526.2251, записан в кадастралните регистри на името на ответницата при граници посочените в исковата молба, а именно: ПИ 10135.2526.1024, ПИ 10135.2526.1570 и останалата част от ПИ 10135.2526.2251, както е повдигната в жълт цвят и е заключена между точки 1, 2 и 3 на приложената към исковата молба скица.

Навежда следните твърдения: Че тя е собственик на основание Заповед по чл. 16 ЗУТ № 034/03. 09. 2011г., вписана в Службата по вписвания - Агенция по вписванията – Варна; че ПРЗ на местността „Свети Никола“, гр. Варна е одобрен с Решение № 2405-10 от 23., 24. и 30. 06. 2010г. на Общинския съвет – Варна, като няма данни и доказателства този план да е бил обжалван по отношение на урегулирания поземлен имот, който ищците са придобили въз основа на заповедта по чл. 16 ЗУТ, поради което той е влязъл в сила. Твърди, че е придобила собствеността над УПИ № ХХШ-1571 по плана на с.о. „Свети Никола“, район Приморски, гр. Варна, идентичен с ПИ 10135.2526.2251 по ККР по силата на разпоредбата на чл. 16, ал. 5 ЗУТ (в приложимата редакция към датата на издаване на Заповедта, ДВ, бр. 61 от 2007г.), като по този начин имотът, който е станал собственост на ищците, е с повърхнина от 970 кв. м, а неговата площ е заключена в границите, посочени на скица на ПИ 10135.2526.1024 № 15-176036/29.04.2015 г., съставляваща неразделна част от Заповед № 091/15. 12. 2015 г., вписана в Службата по вписвания вх. рег. № 302010/18. 12. 2015г., акт № 108, том LXXIX, дело № 16816/2015г. на Служба по вписванията - Агенция по вписванията – Варна и никоя част от него не попада в имота ѝ. Твърди, че по силата на приложената към исковата молба заповед по чл. 16 ЗУТ общината е придобила собствеността върху 29 кв. м от имота на ищците, които са станали публична общинска собственост, като излага, че не съществува разлика между представената с исковата молба скица на ПИ и тази, приложена към вписаната заповед по чл. 16 ЗУТ. Сочи, че никаква част от имота на ищците не попада в площта на имота, собственост на ответницата, тъй като тази площ е включена в площта на ПИ 10135.2526.2251 по ККР, собственост на ответницата и винаги е била нейна, респ. на нейните праводатели.

В срока за отговор е предявен и насрещен иск с правно основание чл. 108 от ЗС от К.Д.С. срещу Е.П.Д., ЕГН ********** и С.П.П., ЕГН **********  за признаване за установено между страните, че ищцата К.Д.С.  е собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. В., а именно: реална част с площ от 15 кв. м., заключена межда точки 1, 2 и 3 на приложената скица № 17383/11. 07. 2011г., при граници от североизток - ПИ 10135.2526.1024, от югозапад останалата площ от имота на ищцата К.Д.С. - ПИ 10135.2526.2251 и от северозапад ПИ 10135.2526.1570 и да бъдат осъдени ответниците Е.П.Д., ЕГН ********** и С.П.П., ЕГН ********** да предадат владението ѝ на ищцата К.Д.С..

В насрещната искова молба се излага, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.2526.2251 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14. 10. 2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. Варна, район „Приморски“, п.к. 9000, с.о. „Свети Никола“, местност „Свети Никола“, с площ от 430 кв. м, трайно предназначение на територията „Урбанизирана“ , начина на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор последно изменение със Заповед № КД-14-03-1695/04. 07. 2011г. на Началника на СГКК-Варна, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор 10135.2526.1020, номер по предходен план XXIII, квартал 43, при съседи: 10135.2526.9580, 10135.2526.2252, 10135.2526.1024 и 10135.2526.1570, като правото на собственост ищцата е придобила по силата на съдебна спогодба по гр. д. № 16609/2011г. по описа на ВРС XXX състав, одобрена на 05. 10. 2017г. и влязла в сила на 13. 10. 2017г., с която е прекратена съсобствеността й с нейния бивш съпруг Г. Н. С., ЕГН **********, върху описания в т. 1 недвижим имот и той ѝ е възложен в дял и станал нейна изключителна собственост, ведно с построената в имота жилищна сграда с площ от 21,78 кв. м с идентификатор 10135.2526.2251.1. Правото на собственост бившите съпрузи придобили на 17.09.2004г. по силата на нотариален акт. Твърди, че по силата на заповед № 034/03.09.2011г., издадена на основание чл. 16 ЗУТ, вписана в Службата по вписвания - Агенция по вписванията Варна, ищцата е придобила описания ПИ.

Сочи, че ответниците са собственици на ПИ с идентификатор 10135.2526.1024 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14. 10. 2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-03-1695/04.07.2011г. на Началника на СГКК-Варна, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 1024, кв. 43, парцел X, при съседи: 10135.2526.1570, 10135.2526.2251, 10135.2526.2252, 10135.2526.9581, 10135.2526.2488, 10135.2526.2487 и 10135.2526.1569 на основание Заповед № 091/15.12.2015г., издадена на основание чл. 16 ЗУТ. Вписана в Службата по вписвания на 18.12.2015г., приложена към настоящата искова молба. С този имот имотът на доверителката ми граничи от североизток.

Навежда твърдения, че през есента на 2017г. ответниците преместили съществуващата телена ограда, изградена между двата имота, на югозапад като по този начин отнели реална част от имота на ищцата с площ от 15 кв. м, както е показано на скицата, приложена към насрещната искова молба и заключена между точки 1, 2 и 3 с граници от североизток - ПИ 10135.2526.1024, от югозапад останалата площ от имота на ищцата ПИ 10135.2526.2251 и от северозапад ПИ 10135.2526.1570 и я владеят без основание.

В срока за отговор е депозиран такъв по насрещната искова молба от ищците. В него оспорват предявения насрещен иск. Оспорват да са премествали оградата през 2017 г. Твърдят, че оградата е на това място от 60 години. Твърдят, че владеят процесната реална част на годно правно основание, тъй ката са нейни собственици на твърдяното в исковата молба придобивно основание. В условията на евентуалност твърдят, че са придобили процесната реална част на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от 08.02.1982 г. до сега с присъединяване на владението на техните праводатели Л. П. и И. Т.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и подадения отговор на насрещната исковата молба, а процесуалният представител на ответника поддържа отговора на исковата молба и насрещната искова молба.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство №24, том ІХ, дело 2936 от 07.09.1964 г. на Варненски нотариус при Варненския Народен съд Л. И. П. е призната за собственик по наследство от баща си И. С. Т. на 1089 кв. м. овощна градина, във Варненските лозя, местността „Св. Никола” при граници: П. О., К. И. С., път и И. Б. И.

По делото е представено удостоверение за наследници на Л. И. П., ЕГН **********, поч. на 08.02.1982 г. в гр. Варна, от което се установява, че нейни наследници са Е. П. Д., ЕГН ********** – дъщеря и С. П. П., ЕГН **********.

Представен е Нотариален акт №98 от 17.09.2004 г., по силата на който Г. Н. С. купува от Р. М. В. ПИ2920 с площ от 500 кв.м.

По делото е представен съдебно-спогодителен протокол от открито съдебно заседание, проведено на 05.10.2017 г. по гр.д.№ 16609/2011 г., съгласно който ищцата К.Д.С. получава в дял ПИ, находящ с в гр. В., съставляващ ПИ с идентификатор 10135.2526.2251, с площ от 430 кв. м. По КК и КР на гр. Варна, при граници ПИ с идентификатори: 10135.2526.9580; 10135.2526.2252; 10135.2526.1570 и 10135.2526.1024.

Представена е Заповед №034/03.09.2011 г., издадена от Община Кмета на Община Варна, на осн. чл. 16, ал.5 от ЗУТ и съгласно одобрен с Решение №2405-10/24./23,24 и 30.06.2010 г. на Общинския съвет – гр. Варна ПУП-ПРЗ за новосъздадения урегулиран ПИ ХХІІІ-2251 кв. 43 по пл. на м. „Св. Никола” гр. Варна, идентичен с ПИ 10135.2526.2251 по одобрена КК И КР на район „Приморски” със Заповед №РД -18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК – гр. Варна, Решене №11/17.-08.2011 г. на Комисията по отчуждаване и обезщетяване при Община Варна и Заповед №0021/07.01.2008 г. на Кмета на Община Варна, съгласно която е определен ПИ №1571 с площ 500 кв.м. по документ за собственост  и 472 кв.м. по предходен кадастрален план на ж.к. „БРИЗ”, м. „Св. Никола”, гр. Варна урегулирането му в ПИ с идентификатор 10135.2526.2251 с площ от 430 кв.м. при граници: ПИ 2526.1570; 2526.1024; 2526.2252; 2526.9580, идентичен с УПИ ХХХІІІ-1571, кв. 43 по плана на с.о. „Св. Никола”, район „Приморски”, гр. Варна, като при индивидуализацията публична общинска собственост остават 42 кв.м. с приложена към заповедта скица на ПИ №17383/11.07.2011 г., собственост на Г. Н. С.

Представена е и Заповед №091/15.12.2015 г. на осн. чл. 16, ал.5 от Закона за устройство на територията и съгласно одобрен с решение №2405-10/24/23,24 и 30.06.2010 г. на Общински съвет – гр. Варна ПУП-ПРЗ за новосъздадения урегулиран поземлен имот Х-1024, кв. 43 по плана на кв. „Св. Никола” гр. Варна, идентичен с ПИ 10135.2526.1024 по Кадастрална карта и кадастралните регистри на район „Приморски”, гр. Варна, изменени със Заповед № КД-14-03-1695/04.07.2011 г. на Началник на СГКК – гр. Варна, Решение №7-23/16.10.2015 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ по реда на чл. 16, ал.4 от ЗУТ е определено за поземлен имот №1024 с площ 1089 кв.м. по документ за собственост и площ 999 кв. м. По предходен кадастрален план на местност „Св. Никола”, гр. Варна урегулирането му в ПИ 10135.2526.1024 с площ 970 при граници ПИ 2526.1570; 2526.2251; 2526.2252; 2526.9581; 2526.1025; 2526.1026; 2526.1569, идентичен с УПИ Х-1024, кв. 43 по плана на кв. „Св. Никола”, район Приморски, гр. Варна. При определяне на новообразувания УПИ, публична общинска собственост остават 29 кв.м. с приложена към заповедта Скица на поземлен имот №15-176036-29.04.2015 г., собственост на наследниците на Л. И. П. – Е.П.Д. и С.П.П..

Представена е и извадка от ПУП-ПРЗ за кв. „Св. Никола”, одобрен с Решение №2405-10 по протокол №24 от 23,24 и 30.06.2010 г. на Общински съвет- Варна, обнародвано в Д.В. бр. №65/20.08.2010 г., както и от описания протокол №24, относно взетото решение 2405-10 на осн. чл. 21, ал.1, т. 11 от ЗМСМА, във вр. с чл. 129, ал.1 и чл. 16, ал.1 от ЗУТ и Специфичните правила и норми на гр. Варна и по предложение на Кмета на Община Варна с вх. №Д-2-9200/671/22.02.2010 г. Общински съвет – гр. Варна е одобрил План за регулация и застрояване на кв. „Св.  Никола”, гр. Варна.

По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. Съгласно заключението на вещото лице спорната границата по КП от 1977 г. се заключва между т.1 и т.3 от скицата към заключението. Спорната граница по Заповед №Р-26/07.09.2004 г. за попълване на КК от 1977 г. също е заключена между т.1 и т.3 от скицата. По ПНИ на с.о. „Св. Никола”, одобрен със Заповед №РД-07-7706-203/08.08.2007 г. спорната граница минава по т.2 – т.3 от скицата. По КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. ИД на АГКК спорната граница минава по т.2 и т.3. Съгласно ПУП-ПРЗ за кв. „Св. Никола”, одобрен с Решение №2405-10 по протокол №24 от 23,24 и 30.06.2010 г. на Общински съвет- Варна, обнародвано в Д.В. бр. №65/20.08.2010 г. спорната граница минава по т. 1 и т.3 от скицата, че по КК и КР, изменена със Заповед № КД-14-03-1695/04.07.2011 г. на Началник на СГКК – гр. Варна границата между двата имота е по т. 1 – т.3 от скицата.

По делото са разпитани 4 свидетели.

В показанията си свидетелката Л. А. Д. – дъщеря на ищцата, чийто показания съдът кредитира при условията на чл. 172 от ГПК заявява, че знае собствения на майка й леля й имот, който преди това е бил е собственост на нейния прадядо и е представлявал овощни градини. В детските й години бил един общ парцел. Впоследствие се разделили, а границата между парцелите била от жив плет. Мястото под тяхното било купено от Б. Х. през 1997 г. В момента има оградна мрежа на метални колове. От 1997 г. до 2010 г. постепенно се унищожил плетът. През  2010 г. приятелят й, тъй като имали кучета, поставил ограда по метални колчета, поставени от геодезист. Оградата се движи по колчетата, които са поставени след трасиране на имота, като тя съвпадала с наличния преди това жив плет. Х. или С. не са владели никога части от имота от живия плет.

В показанията си свидетелят Г. С. А. – живеещ на съпружески начала с дъщерята на ищцата – Л. А. Д., които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК сочи, че от1996-1997 г. работи по изграждане на хотели на „Златни пясъци“ и тогава се запознали с приятелката му . Между имотите никога не е имало ограда, а зелен плет, понеже тези съседни парцели били на роднини. През 2000 г. Б. купува парцелът под тях. С течение на времето зеленият  плет, който преграждал двата имота лека-полека започнал да изчезва. След като изчезнал с времето се решили да направят ограда за тяхна сметка през 2010 г., като за целта извикали лицензирана фирма да направи точките и набие колчета. От тогава тази ограда не е местена. Изградили оградата от метални колове с мрежа. Оградата имала прав участък, като заобикаляла едно водомерно образувание. Когато трасирали участъка, колчетата минавали по права линия и водомерът трябвало да остане в парцела на ищците, но го обиколили, за да може да се обслужва.

По делото са изслушани и показанията на свидетеля Х. М. А., без родство и дела със страните, от които се установява, че познава ответница, като дъщеря на неговите съседи от горната му страна. Знае ищцата С.П., като съсед на сем. Б. и К. Б. (по мъж С.). Когато К. си купила преди 10-15 години парцелът го оградила. Мястото представлявало буренясала хавра, но било маркирано с ограда, нещо като бодлива тел, възможно е да било и жив плет. К. го оградила с мрежа с метални колци. На Трифон Зарезан 2017 г. оградата си била на мястото, а няколко месеца по-късно установил, че оградата видимо е преместена към морето, т.е. било отнето от мястото на К.. В имота на К. има изградена водомерна шахта до въпросната ограда, от към имота на Е. и С., изградена от бившия съпруг на ответницата Г., след като закупил имота, като оградата видимо заобикаляла тази шахта.

По делото са изслушани и показанията на Д. И. Б. – майка на ответницата, които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК. От показанията на свидетелката се установява, между имота на К. и С. и Е. има ограда, откакто К.  си е купила мястото 2007 или 2004 година. Когато зет й направил шахтата, оградата вече си била там, била изградена от метални колчета със зелена мрежа. Пролетта на 2017 г. ищците преместили оградата и само шахтата оставили в мястото на ответницата.

От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:

От ищците е предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. От ответницата е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС. Срещу насрещният иск е направено възражение за придобивна давност с пр.осн. чл. 79, ал.1 от СК.

Съгласно чл. 16, ал.1 от ЗУТ с подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура - публична собственост. За осъществяване на тези предвиждания с влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите си, определена с плана, но не повече от 25 на сто.

Съгласно чл. 16, ал.2 и ал. 3 от ЗУТ подробният устройствен план по ал. 1 се изработва на базата на кадастрална карта, одобрена по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, а лицето и площта на новообразуваните урегулирани имоти, конкретното им предназначение, характерът и начинът на застрояването им се определят със самия подробен устройствен план.

Според ал. 4 на същия член в случаите по ал. 1 на всеки собственик на недвижим имот общината определя равностоен урегулиран имот (имоти), като се съобразява с местоположението на имотите в местността, но не и с точните им кадастрални граници. Когато имотът попада в различни устройствени зони, новообразуваният урегулиран имот се предоставя в зоната, в която имотът е имал преобладаващо местоположение. Урегулираните имоти са с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им, което се доказва с решение на комисията по чл. 210. Решението на комисията се съобщава на заинтересованите лица заедно с проекта за подробен устройствен план и може да се обжалва в производството по обжалване на акта за одобряване на подробния устройствен план по ал. 1.

Съгласно чл. 16, ал. 6 от ЗУТ собствениците на поземлени имоти по ал. 4 и 5 придобиват собствеността върху новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части по ал. 1 от датата на влизане в сила на плана. За всеки отделен урегулиран поземлен имот кметът на общината или упълномощено от него лице издава заповед с точно индивидуализиране на имота. Заповедите се изпращат на службата по вписванията, а копие от влезлия в сила план по ал. 1 - на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - за служебно вписване в имотния регистър и нанасяне в кадастъра.

От представената по делото Заповед №091/15.12.2015 г. по чл. 16, ал.5 ЗУТ (сегашна ал.6) се установя, че имотът на ищците е урегулиран с подробния устройствен план – ПРЗ по чл. 16, ал.1 от ЗУТ за местност „Св. Никола” гр. Варна, като същият е с площ от 970 кв. м. при граници по приложената към заповедта скица. Съгласно заключението на вещото лице спорната границата по ПУП-ПРЗ за кв. „Св. Никола”, одобрен с Решение №2405-10 по протокол №24 от 23,24 и 30.06.2010 г. на Общински съвет- Варна, обнародвано в Д.В. бр. №65/20.08.2010 г. минава по т. 1 и т.3 от скицата. Видно от заключението и приложената към самата заповед скица се установя, че по КК и КР, одобрени със Заповед № КД-14-03-1695/04.07.2011 г. на Началник на СГКК – гр. Варна границата между двата имота също е по т. 1 – т.3 от скицата.

Тъй като съгласно чл. 16, ал.6 от ЗУТ (пред. Ал.5) собствениците на поземлени имоти по ал. 4 и 5 придобиват собствеността върху новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти от датата на влизане в сила на плана, а в настоящия случай не се установи съгласно ПУП-ПРЗ по чл. 16 процесната реална част от 15,00 кв.м. да е била част от имота на ищците по този план, съдът намира, че ищците не установиха при условията на пълно и главно доказване, че са собственици на процесната реална част от 15,00 кв.м. на посоченото от тях в исковата молба придобивно основание, а именно по наследство от Л. И. П.

На основание изложеното по-горе съдът намира предявения от ищците иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

По отношение на предявения от ответницата насрещен иск с правно основание чл. 108 от ЗС съдът намира следното:

Между страните не се спори, че към момента ищците упражняват фактическата власт над процесната реална част от 15,00 кв.м. Спорно е от кога упражняват фактическата власт върху тази част и дали ответницата и ищца по насрещния иск е собственик на тази част.

Съгласно Заповед №034/03.09.2011 г., издадена от Кмета на Община Варна и приложената към нея скица и съобразно заключението на вещото лице се установява, че съгласно ПУП – ПРЗ одобрен с Решение №2405-10 по протокол №24 от 23,24 и 30.06.2010 г. на Общински съвет- Варна, обнародвано в Д.В. бр. №65/20.08.2010 г., изготвен на осн. чл. 16 от ЗУТ имотната граница между имотите на страните минава по линията т.1 – т. 3 от скицата към заключението на вещото лице, или процесната реална част попада в имота на ответницата.

Доколкото съгласно цитирания по-горе чл. 16, ал.6 от ЗУТ (предишна ал. 5) собствениците на поземлени имоти по ал. 4 и 5 придобиват собствеността върху новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти от датата на влизане в сила на плана, то по силата на цитираната разпоредба ответницата е станала собственик на процесната реална част, независимо дали е била такава до този момент.

По настоящото дело няма данни за точната дата, на която е влязъл в сила ПУП – ПРЗ, но доколкото той е обнародван в ДВ на 20.08.2010 г., то най-ранната дата, на която е влязъл в сила е 20.09.2010 г. Този извод съдът прави от разпоредбата на чл. 132 от ЗУТ, съгласно която решенията и заповедите за одобряване на устройствените планове по този закон влизат в сила:  1. от датата на одобряването, когато не подлежат на обжалване;  2. след изтичането на срока за обжалване, ако не са били обжалвани;  3. от датата на потвърждаването им от съда. Тъй като съгласно чл. 215, ал.4 от ЗУТ жалбите и протестите се подават чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира, в 14-дневен срок от съобщаването му, а когато актът се съобщава чрез обнародване в „Държавен вестник" - в 30-дневен срок от обнародването му, то най-ранната дата е именно 30 дни след обнародването.

Тъй като страните са станали собственици на имотите с влизане в сила на ПУП-ПРЗ за м. „Св. Никола” гр. Варна не би могло да се приеме, че ищците са добросъвестни владелци, доколкото не отговарят на изискванията на чл. 70, ал.1 от ЗС, а именно владелецът да владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.

Или в контекста на настоящия казус дори и да се приеме, че ищците владеят имота от преди повече от 10 години, то с оглед момента на придобиването му с ПУП-ПРЗ по чл. 16 от ответниците, към датата на влизане в сила на този ПУП – ПРЗ е започнала да тече нова давност. Тъй като насрещната искова молба е подадена на 18.01.2019 г. не е налице изтичане на необходимия период от време – 10 години, съобразно приложимата разпоредба на чл. 79, ал.1 от ЗС.

Дори и да се сподели тезата на ищците, че имотът на ответницата е бил урегулиран едва със Заповед №091/15.12.2015 г. и съответно е текла давност между страните като до този момент ищците са придобили процесната реална част, то както беше посочено по-горе самият ПУП – ПРЗ по чл. 16 от ЗУТ поражда правото на собственост. Така дори и да не е била собственик до този момента на процесната реална част ответницата я е придобила по силата на чл. 16, ал.6 от ЗУТ (предишна ал. 5).

Отделно от горното съдът намира, че ищците не успяха да установят, че са упражнявали владение в продължение на период по-дълъг от 9 години, считано от датата на депозиране на насрещния иск назад.

Горното заключение съдът основава на показанията на изслушаните по делото свидетели, ценени с оглед на останалия доказателствен материал по делото и най-вече на заключението на вещото лице. Съгласно заключението на вещото лице границата между двата имота е била първоначално по плана от 1977 и е вървяла между точки 1 и 3. Едва с приемането на ПНИ за местност „Св. Никола” през 2007 г. границата се измества по т. 2-т.3 от заключението, или навлиза в имота на ответницата. Това е отразено в кадастралната карта през 2008 г. С ПУП –ПРЗ на местността през 2010 г. границата е отново преместена в първоначалното й положение, което съответно е отразено в КК през 2011 г. 

Съобразявайки горното в контекста на показанията на свидетелите съдът стига до заключението, че ищците до поставянето на металната ограда не са владели процесната реална част, тъй като до 2007 г. границата през нито един момент не е минавала по твърдяната от тях линия. Това се подкрепя и от факта, че водната шахта на ответниците е изградена именно в процесната реална част, или това е индикация, че те са упражнявали явно владение над частта с шахтата. Именно имайки съзнанието за собственост над процесната част ответницата е изградила и въпросната шахта. Така че не може да се установи, че до построяването й от ищците е упражнявано владение над тази част, респ. че то не е прекъснато с построяването. В показанията си самите свидетели на ищците заявяват, че не са знаели какво се случва в храстите, от които е изграден живият плет. Живият плет може да достигне и повече от метър, с оглед факта, че мястото не е било обработвано. Чак когато тръгнали да поставят оградата ищците установили шахтата, и я заобиколили. Или най-рано оградата е поставена след шахтата. От показанията на свидетеля на ответницата и съсед на имота се установява, че шахтата е строена след закупуването на имота от съпруга на ответницата, което съгласно представения НА е станало през 2004 г. Или облагородяването на имота е започнало след покупката, като не може да се посочи с точност в коя година точно е изградена шахтата. В показанията си свидетелите на ищците още заявяват, че оградата е поставена след трасиране от геодезист по скица от кадастъра. По тази линия границата е била отразена в кадастъра единствено в периода 2007 г. - 2011 г. Това именно кореспондира и с показанията на свидетелката Л. Д., която за дата на поставяне на оградата сочи 2010 г. Същата година сочи и свидетелят Г. А. Считано от тази дата обаче до депозиране на насрещния иск по чл. 108 от ЗС не са били изтекли 10 години, за да се приеме, че ищците са придобили процесната реална част на осн. чл. 79, ал.1 от ЗС.

Така дори и да се приеме, че с приемането на ПУП-ПРЗ с Решение на ОС през 2010 г. не е била прекъсната придобивната давност, то не е налице минимално изискуемия от закона 10 годишен период на упражнено давностно владение над процесната реална част, с оглед извода на съда, че преди поставяне на оградата не е упражнявано владение над процесната реална част от ищците.

С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че ответницата успя при условията на пълно и главно доказване да установи, че процесната реална част с площ от 15 кв., заключена между т.1, т.2 и т.3 от заключението на вещото лице е част от ПИ с идентификатор 10135.2526.2251 на основание Решение №2405-10 по протокол №24 от 23,24 и 30.06.2010 г. на Общински съвет- Варна, обнародвано в Д.В. бр. №65/20.08.2010 г., с което е приет ПУП – ПРЗ на м. „Св. Никола” – гр. Варна. Безспорно така описаната реална част от 15 кв. м. се владее от ищците без правно основание, поради което и насрещният иск следва да бъде уважен изцяло като бъде прието за установено между страните, че ответницата е собственик на процесната реална част, а ищците бъдат осъдени да й предадат владението й.

Според разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК от ответника се заплащат заплатените от ищеца такси и разноски в производството и възнаграждение за един адвокат. Доколкото ищците имат качество на ответници по насрещния иск следва да заплатят на ответницата, направените от нея разноски в производството. Представени са доказателства за платена държавна такса по предявения от него иск в размер на 50,00 лв.; 7,70 лв. – държавна такса за преписи от документи; 38,00 лв. – държавна такса за вписване на искова молба; 225,00 лв. – депозит за вещо лице и възнаграждение за един адвокат в размер на 500,00 лв., или общо сумата от 820,70 лв.

 

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищците Е.П.Д., ЕГН ********** *** и С.П.П., ЕГН ********** *** срещу К.Д.С. ЕГН ********** ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за приемане за установено между страните, че ищците са собственици на следния недвижим имот, находящ се в гр. В., а именно: реална част от поземлен имот с идентификатор 10135.2526.2251, с площ от 15 кв. м., при граници на частта: ПИ 10135.2526.1024, ПИ 10135.2526.1570 и останалата част от ПИ 10135.2526.2251, заключена межда точки 1, 2 и 3 от скицата на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза и находяща се л. 111 от делото и представляваща неразделна част от настоящото решение.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Е.П.Д., ЕГН ********** *** и С.П.П., ЕГН ********** *** и К.Д.С. ЕГН ********** ***, че К.Д.С. ЕГН ********** *** е собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. В., а именно: реална част с площ от 15 кв. м., заключена межда точки 1, 2 и 3 от скицата на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, находяща се л. 111 от делото и представляваща неразделна част от настоящото решение, при граници от североизток - ПИ 10135.2526.1024, от югозапад останалата площ от имота на ищцата К.Д.С. - ПИ 10135.2526.2251 и от северозапад ПИ 10135.2526.1570 КАТО ОСЪЖДА Е.П.Д., ЕГН ********** *** и С.П.П., ЕГН ********** *** срещу К.Д.С. ЕГН ********** *** ДА ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО на подробно описаната реална част на К.Д.С., ЕГН ********** ***, на основание чл. 108 ЗС.

осъжда Е.П.Д., ЕГН ********** *** и С.П.П., ЕГН ********** *** да заплатЯТ на К.Д.С. ЕГН ********** ***, сумата от 820,70 лева (осемстотин и двадесет лева и седемдесет стотинки) разноски в исковото производство пред ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: