Р Е Ш Е Н И
Е
№ 637/2.8.2021г.
Гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X
състав, в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при секретар Димитрина
Георгиева
и с участието на
прокурор Стефан Янев,
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 503 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
Производството е образувано по касационна
жалба на НАП София, чрез гл. юрк. С., против Решение №192/01.04.2021г,
постановено по АНД №58/2021г. по описа на Районен съд-Пазарджик с което е
отменено НП №546510-F561550/06.11.2020г.
на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на
„Зеленчуков рай 2019“ ООД ЕИК *********,
е наложена имуществена санкция в размер на 3870,37 лева на основание чл.
180, ал. 2 от ЗДДС за нарушение на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС във вр. чл. 102, ал.
4 от ЗДДС и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. В касационната жалба са релевирани доводи, че
решението на първата съдебна инстанция е неправилно, поради нарушение на
материалния закон и допуснато вътрешно противоречие в мотивите при тълкуване на
закона.
Претендира се отмяна на обжалваното съдебно
решение и потвърждаване изцяло на наказателното постановление. Претендират се
разноски. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не
изпраща представител.
Ответник- „Зеленчуков рай 2019“ ООД,
представляван от управителя Д. К. оспорва касационната жалба и моли да се
потвърди решението на районния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пазарджик е на становище за неоснователност
на жалбата. Счита, решението на районния съд за правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срок,
срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, и от надлежна страна с
правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Районен съд Пазарджик е бил сезиран с жалба от
„Зеленчуков рай 2019“ООД срещу НП №№546510-F561550/06.11.2020г. на Директора на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на дружеството е наложено
административно наказание „ имуществена санкция“ в размер на 3870,37 лева на
основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС за нарушение на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС във вр.
чл. 102, ал. 4 от ЗДДС и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
По повод подадено заявление за регистрация
вх. №223912001731980/07.05.2020г. от „Зеленчуков рай 2019“ ООД по ЗДДС е извършена проверка от служители на ТД НАП
Пловдив. Установено е, че дружеството жалбоподател е следвало да подаде
заявление за регистрация на 04.05.2020г. поради формиран облагаем оборот на
26.04.2020г. в размер на 50619,62 лева. Прието е, че за периода от 05.12.2019г.
до 30.04.2020г. формираният облагаем оборот е в размер на 76 657,00 лв., но
задължението за подаване на заявление за регистрация е следвало да бъде
изпълнено в срока по чл. 96, ал. 1 изр. второ ЗДДС, тъй като облагаемият оборот
от 50 000 лв. е достигнат в два последователни месеца-за периода
01.03.2020г.-26.04.2020г., т.е. на 04.05.2020г. Предвид че такова е подадено на
07.05.2020г., т.е. със закъснение от 3 дни, е счетено, че лицето дължи данък за
облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от
датата на която е надвишен оборотът, до датата на която е регистрирано от
органа по приходите. Органът по приходите е изчислил размера на дължимия, но
начислен данък добавена стойност, съгласно чл. 102, ал. 4 ЗДДС, който за
периода от 26.04.2020г., до 30.04.2020г. възлиза на 913, 43 лв., а за периода
от 01.05.2020г. до 21.05.2020г. в размер на 3 870, 37 лв. Резултатите от
проверката са обективирани в Приложение № 1 към Протокол серия АА №
1554522/28.07.2020г. Дружеството е регистрирано по ЗДДС с Акт за регистрация по
ЗДДС №130422001857516/21.05.2020г., връчен на лицето на 22.05.2020г. На
28.07.2020г., е съставен АУАН № F561550/28.07.2020г. от главен инспектор по
приходите в ТД НАП Пловдив А.В. Б., за това че „Зеленчуков рай 2019“ ООД, в
качеството си на данъчно задължено лице, не е начислило ДДС в размер на 3 870,
37 лв. по облагаеми доставки на обща стойност 23 222, 20 лв., извършени за
периода от 01.05.2020г. до 21.05.2020г., когато лицето не е било регистрирано
по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация,въпреки че е било
длъжно, с което е нарушило на чл. 180, ал.2 ЗДДС, във вр. чл. 102, ал. 4 ЗДДС и
чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на управителя на
дружеството и му е надлежно връчен. При съставянето му не са направени
възражения. На 03.08.2020г. в подадени писмени възражения, жалбоподателят се
позовава на чл. 28 ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното
Наказателно постановление №546510- F561550/06.11.2020г. на Директор на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, в което административното нарушение е описано
по идентичен начин като в акта за установяване на нарушение. По идентичен начин
са посочени и нарушените материалноправни норми. С него на „Зеленчуков рай
2019“ ООД ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 3870.37
лева на осн. чл.180, ал.2, във вр. с чл.180, ал.1 от ЗДДС. Възраженията за
маловажност на случая са приети за неоснователни. Горната фактическа обстановка
първоинстанционният съд е възприел от
приложените по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя
Анна Байлова, които е кредитирал като обективни, безпристрастни, дадени от позицията
на незаинтересовано от изхода на делото лице и кореспондиращи с останалия приобщен
доказателствен материал.
За да отмени процесното наказателно
постановление въззивната инстанция е приела, че, както АУАН, така и НП са съставени от компетентни органи, съгласно чл.193,
ал. 2 ЗДДС, във вр. чл. 7, ал.1, т. 4 и т. 1 ЗНАП и съгласно т. 2.1 и т.1.3Заповед
ЗЦУ 1149 от 29.08.2020г. на Изпълнителен директор на НАП. При съставянето им не
са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи самостоятелни
основания за отмяна. И в двата акта обективните признаци от състава на нарушенията
са описани по начин, който позволява на нарушителя да разбере обвинението и да
организира защитата си. Посочени са време, място, обстоятелства, при които е извършено,
съдържат се необходимите данни за индивидуализиране на нарушителя, на
актосъставителя и свидетелите. Фактическата обстановка е описана по идентичен
начин. Посочени са нарушените и санкционните разпоредби.
Съществено място в решението е отделено на
факта, относно предпоставките за реализиране
отговорността на дружеството, тъй
като незаконосъобразно, органите по приходите са приели, че задължението за
подаване на заявление за регистрация не е изпълнено в срока по чл. 96, ал. 1,
изр. второ ЗДДС. При формиране на тези
изводи от органите по приходите, не е съобразено, че към дата 04.05.2020г. в сила е чл. 4, т. 1 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, съгласно която се удължават с един месец от отмяната на
извънредното положение сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3,
които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на
права или изпълнение на задължения на частноправни субекти. Сред тези срокове, правилно първостепенният
съд е приел, че попада и срокът за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС,
тъй като несъмнено е свързан с изпълнение на задължение от частноправен субект.
Задължението за регистрация е възникнало на 26.04.2020г., а срокът за
изпълнението му е изтекъл на 04.05.2020г. по време на обявеното с Решение на
Народното събрание на Република България от 13.03.2020г. извънредно положение, чийто
срок е удължен с Решеше от 02.04.2020г. до 13.05.2020г. В този смисъл правилно е прието от въззивния
съд, че дружеството жалбоподател не е пропуснало срока за подаване на заявление
за регистрация, тъй като същият е бил удължен със закон и подавайки заявлението
на 07.05.2020г. дружеството е изпълнило
задължението си по чл. 96, ал. 1, пр. 2 ЗДДС. Приложното поле на чл. 4, ал. 1, т. 1 от не се дегорига от § 49
на същия закон, защото срокът по чл. 96, ал. 1 ЗДДС не свързан с производство
по установяване, деклариране, внасяне, обезпечаване и събиране на задължения
данъци по ЗДДС.
В мотивите си Районен съд-Пазарджик,
правилно е посочил, че след регистрирането си на 22.05.2020г., за което му е връчен
Акт за регистрация по ЗДДС № 130422001854516/21.05.2020г., дружеството е
начислило ДДС в размер на 5 530,01 лв. за целия отчетен период от 01.05.2020г.
до 31.05.2020г., върху оборота за месец май 2020г. от 33 179,82 лв., видно от
приложените по делото ревизионен доклад № Р16001320005116-092-001 от 15.142.2020г.,
справки от информационната система на НАП за общите задължения и
справка-декларация вх. № 13001715608/15.06.2020г. В тези суми се включват и
сумите на начисленото ДДС за периода
01.05.2020г. до 21.05.2020г. и реализирания за този период облагаем оборот. Ето
защо за процесния период дружеството е изпълнило задължението си да начисли ДДС
и неправомерно е санкционирано, поради което правилно първостеренният съд е
отменил наказателно постановление , като издадено в нарушение на материалния
закон.
За изчерпателност на решението си, Районният
съд е посочил, че размерът на имуществената санкция не е определен по установения
за това нормативен ред. Съобразно правилото на чл. 102, ал. 3 ЗДДС , за
периодите в които лицето е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация
в срок, то дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни
придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е
изискуем от получателя. Предвид че за тези периоди данъчният субект няма
статуса на "регистрирано" по ЗДДС лице, не може да подава в
администрацията справки – декларации и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС,
по тази причина, то не може да извърши "корекции след деклариране" и
да "начисли" дължимия, но неначислен данък по реда на чл. 126 ЗДДС. В
този случай, в чл. 102, ал. 5 от ЗДДС е предвидено задълженията по чл. 102, ал.
3 и ал. 4 ЗДДС, да се определят с ревизионен акт по реда на ДОПК. Това правило
е задължително, както за данъчния субект така и за приходна администрация.
Когато лицето не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за
регистрация по ЗДДС, не е регистрирано в този срок и поради това, не е
начислило дължимия косвен данък за периодите за които той е бил дължим, както е
приел адмнистративнонаказващия орган, то отговорността е по чл. 180, ал. 2 от ЗДДС , която предвижда имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. Тоест, за
да се определи по размер и да се наложи имуществената санкция, трябва да се
определи дължимия косвен данък за периодите за които е възникнало задължението
за неговото разчитане с бюджета, като това може да може да бъде извършено само
с ревизионен акт, издаден по реда на ДОПК. В случая обаче това не е извършено
от органът по приходите преди издаване на обжалваното наказателно постановление.
Това е сторено много след като
административнонаказващият орган е приел, че именно това е размерът на дължимия
от лицето ДДС и след налагането на имуществената санкция, тъй като представеният
по делото Ревизионен акт № Р16001320005116-091-001 е с дата 07.01.2021г.. При
определяне на размера на данъчното задължение административнонаказващият орган
се е позовал на Протокол сер. АА № 155422 от 28.07.2020 г., като в Приложение №
1 към него са обективирани констатациите и изчисленията относно дължимия от дружеството
косвен данък, без да са посочени конкретните доставки по които е формирана
основата за определяне на задължението, без да е посочено кои от тях са
облагаеми и по кои от тях не се формира задължение за данъци към бюджета.
Следва да се съобрази правилото на чл. 110, ал. 3, изр. последно ДОПК, според
което, с проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски на проверяваното лице.
Районният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствата.
Касационната инстанция изцяло споделя тези
мотиви на първоинстанционния съд, като наведените в касационната жалба
оплаквания, преценява като неоснователни. Във връзка с възраженията на касатора,
поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че във
въззивнното производство решаващият съд е дал законосъобразен отговор, при
правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при
правилно приложение на материалния закон, като е достигнал до обосновани изводи
относно незаконосъобразността на наказателното постановление, като е формирал
правилно вътрешно убеждение.
Мотивиран от горното, Административен
съд Пазарджик,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №192/01.04.2021г., постановено по АНД №58/2021г. по описа на
Районен съд- Пазарджик.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/