РЕШЕНИЕ
№ 1146
гр. П., 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20225330201926 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №22-1030-001060/04.03.2022
г., издадено от ****** към ОДМВР П., с-р Пътна полиция, с което на Ш. П.
Ш. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания, както
следва: за извършено от него нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП - ,,глоба‘‘ в
размер от 20 лева и за извършено от него нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3,
буква ,,В‘‘ ЗДвП - ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева и ,,лишаване от право да
управлява МПС‘‘ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят Ш. П. обжалва процесното наказателно постановление
изцяло, като иска неговата отмяна, доколкото същото се явявало неправилно
и незаконосъобразно. При условията на евентуалност иска намаляване
размера на наказанията по второто му нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, буква
,,В‘‘ ЗДвП.
Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно
заседание, не изпрати представил. Депозира становище по съществото на
делото с което оспорва подадената жалба, поради което поиска
потвърждаването на издаденото наказателно постановление.
1
П.ският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на
07.02.2022 г. в 20:20 часа в гр. П., бул. ,,О.‘‘ № 27, на паркинга на казано
,,П.М.‘‘, управлява собствения си лек автомобил с рег. № *****, като
извършва следните нарушения: 1. при движение на заден ход не се убеждава,
че пътят зад превозното средство е чист и блъска намиращия се зад него лек
автомобил БМВ с рег. № ***** като реализира ПТП с материални щети –
нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП. 2. като участник в ПТП в която няма
съгласие относно обстоятелствата, напуска местопроизшествието –
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, буква ,,В‘‘ ЗДвП. Била е водена преписка
рег. № 444000-1106/2022 г., като бил издаден и протокол за ПТП № 1757031.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят К.П.. В
показанията си той потвърди отразеното в АУАН, като добави, че е работил
по горепосочената преписка, тъй като му било възложено. Заедно със своя
колега посетил адреса на жалбоподателя, където разговарял с него и същият
признал за извършването на нарушението, но помолил да не казват на
неговите родители. Жалбоподателят Ш. написал и саморъчно обяснения за
случилото се, като признал вината си.
Съдът намира, че следва да се кредитират събраните по делото гласни
доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи.
От представената справка за нарушител водач се установява, че
2
жалбоподателят е правоспособен водач от 20.12.2021 г. По отношение на
същия има издадени три броя НП и един брой фиш, като същите са
извършени деяния през няколко дена, а именно 30.01.2022 г., 05.02.2022 г. и
07.02.2022 г., тоест се достигна до извод, че макар и жалбоподателят да има
издадено СУМПС от скоро, а именно месец и половина преди настоящото
деяние, същият за една седмица е извършил три отделни деяния.
От намиращия се по делото АУАН с бл. 537388 се установява, че
същият е бил съставен на 10.02.2022 г. и е бил връчен на жалбоподателя на
същата дата срещу подпис и същият изрично е посочил, че няма възражения.
От намиращото се по делото заявление се установява, че собственикът
на автомобила, който е бил ударен от жалбоподателя е сезирал ****П. РУ към
ОДМВР гр. П. за настъпилото ПТП.
От наличното по делото обяснение от жалбоподателя Ш. се установява,
че същият признава за настъпилото ПТП, както и че е усетил удара в другия
лек автомобил, докато е давал назад, като се бил уплашил и без да слиза от
колата потеглил към вкъщи.
От представения протокол за ПТП се установява отразеното в него.
Въз основа на така възприетата от Съда фактическа обстановка се
достигна до следните правни изводи:
Относно вмененото нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП предвижда, че преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението.
В конкретния случай от наличните по делото обяснения от
жалбоподателя се установява, че същият при движение на заден ход не се е
убедил, че пътят зад превозното средство е чист и е блъснал другия паркиран
лек автомобил ,,БМВ‘‘.
Правилно на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП му е било наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 20 лева, доколкото това е
единственият предвиден в закона размер и същият е фиксиран.
Относно вмененото нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, буква ,,В‘‘ ЗДвП.
В обстоятелствената част на наказателното постановление е записано,
че като участник в настоящото ПТП не е изпълнил задълженията си, напуска
ПТП без да изчака пристигане на контролните органи от МВР и неуведомява
3
за него съответната териториална служба, а по-горе е посочено, че е
настъпило ПТП с материални щети и леко пострадало лице.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква ,,В‘‘ ЗДвП урежда
задълженията на всеки един участник в ПТП, когато има само материални
щети и то, е че ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.
Законодателят е предоставил възможност на водачите на МПС, които са
станали участници в ПТП да уредят въпросите по между си, само когато има
настъпили материални щети. Въпреки, че жалбоподателят ясно е съзнавал
настъпването на ПТП, същият без въобще да слезе от лекия си автомобил е
потеглил към дома си.
Правилно на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са
били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева и
,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 6 месеца, като същите са
съобразени с предходните му нарушения по ЗДвП.
В действителност същите са в максимален размер, но при определянето
им трябва да се вземат предвид смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства на жалбоподателя. Същият е правоспособен водач едва от
20.12.2021 г. и към процесния случай от 07.02.2022 г. е изтекъл период от
месец и половина. Вместо да бъде по-внимателен водач на МПС за период от
една седмица, а именно от 30.01.2022 г. до 07.02.2022 г. той извършва на три
отделни дати нарушения по ЗДвП, като нарушенията са повече от едно за
всеки случай. Трябва да се отчете и обстоятелството, че жалбоподателят,
макар и ясно съзнаващ настъпването на ПТП-то не е благоволил дори и да
слезе от лекия си автомобил и да провери какво е станало и евентуално дали
няма пострадали хора, като вместо това е предпочел да се прибере вкъщи.
Споделят се и мотивите на наказващия орган, които са в насока, че
наложените наказания за деянието по чл. 123, ал. 1, т. 3, буква ,,В‘‘ ЗДвП са в
максимален размер предвид това, че извършеното деяние е с висока степен на
обществена опасност и се явява сериозна предпоставка за възникване на ПТП
с пострадали лица.
Ето защо, доколкото едно лице което притежава СУМПС от един
4
сравнително кратък период от време и въпреки това върши няколко различни
по вид нарушения за период от една седмица, правилно наказващият орган е
определил и двете предвидени наказания в чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП в
максимален размер.
Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушенията
са установени по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е
дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното
нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и
наказателно постановление против жалбоподателя, което е изцяло съобразено
с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Предвид всичко гореизложеното, подадената жалба против
Наказателното постановление се явява неоснователна, а същото, като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди изцяло.
Ето защо, обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, П.ският районен съд, XXVI н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРДЖАВА Наказателно постановление №22-1030-
001060/04.03.2022 г., издадено от ****** към ОДМВР П., с-р Пътна полиция,
с което на Ш. П. Ш. с ЕГН: ********** са били наложени административни
наказания, както следва: за извършено от него нарушение по чл. 40, ал. 1
ЗДвП - ,,глоба‘‘ в размер от 20 лева и за извършено от него нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 3, буква ,,В‘‘ ЗДвП - ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева и ,,лишаване
от право да управлява МПС‘‘ за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5