О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ________
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в закрито заседание на дванадесети април
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдията Алексиева гр. дело № 376
по описа
за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
В срока за постановяване на решението Съдът
констатира, че предявеният иск е процесуално недопустим, поради което производството
по настоящото дело подлежи на прекратяване като недопустимо.
Съображенията на съда за това са следните:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от „А.“ ЕООД *** и „З.2.“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл.269 ДОПК във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК.
Твърди се, че ищецът е собственик на следните
недвижими имоти: монолитна сграда с начин на трайно ползване-Туристическа база,
находяща се в гр. София, Н.П.Витоша, местността „Балабана“, състояща се от
двуетажно и триетажно тяло със сутерен, с обща разгърната застроена площ от
1091,41 кв.м., която сграда е заснета като сграда с идентификатор
68134.2095.841.1 по КККР на гр.София, одобрени със Заповед №
РД-18-41/21.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата
съгласно кадастралната скица: гр. София, район Витоша, хижа Бор, разположена в
поземлен имот с идентификатор
68134.2095.841 по КККР , със застроена площ от 259 кв.м. и сграда с идентификатор
68134.2095.841.3. по КККР на гр.София, одобрени със Заповед №
РД-18-41/21.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от
113 кв.м., заедно с отстъпеното право на строеж върху имота, в който е
построена сградата, съставляваща държавна публична собственост, а именно поземлен
имот № 300 с рег. № Г07005 целият с площ от 2619 кв.м., находящ се в СО, район
Витоша, землището на кв. Бояна с ЕКАТТЕ 99184, при съседи на имота: от четири
страни-държавен горски фонд. Твърди се, че ищецът е придобил имота на
05.05.2016 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № 33,
том ІІ, рег.№ 6068, дело № 205 от 2016 г. на Нотариус В.И.. Поддържа се, че
продажбата е извършена по реда на чл.37, ал.1 ЗОЗ от заложния кредитор „Д.Т.“
ЕООД, пристъпил към изпълнение върху имуществото на „З.“ ЕАД по вписан договор
за особен залог на търговското предприятие на това дружество. Поддържа се, че
публичният изпълнител при ТД на НАП София по изпълнително дело № 1762/2009 г.
по описа на дирекция „Събиране“ е пристъпил към продажба на недвижим имот,
който е собственост на ищеца.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде
установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на гореописаните
недвижими имоти.
В срока за отговор ответникът НАП, ТД на НАП София депозира
такъв чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Мая Самичкова,
надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.
На първо място счита исковата молба за недопустима,
тъй като срокът по чл.269 ГПК е преклузивен и в случая е започнал да тече от
получаване на решението на директора на ТД на НАП софия-15.11.2016 г., като
30-дневния срок е изтекъл преди завеждане на исковата молба. По същество
оспорва иска като неоснователен с твърдението, че договорът за залог върху
търговско предприятие е вписан на 20.11.2015 г. след налагането и вписването на
възбрана по реда на ДОПК, поради което и на основание чл.205, ал.1 от ДОПК
залогът не може да се противопостави на публичното вземане. Поддържа се, че ищецът е знаел, че купува
имот с тежести. Твърди се, че по отношение на придобиването на право на
собственост върху недвижим имот по реда на ЗОЗ, е неприложима нормата на чл.175
от ЗЗД и възбраните върху продадени по реда на ЗОЗ недвижими имоти не се
погасяват. Поддържа се, че ищецът като частен правоприемник има качеството на
длъжник, а не на трето лице, чието право е засегнато от изпълнението.
Ответникът „З.2.“ ЕАД в срока за отговор не оспорва
предявения иск нито по основание, нито по размер. Счита предявения иск за
основателен. Не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, свързани с
придобиването от ищеца на процесния недвижим имот и счита, че „А.“ ЕООД е
законен собственик на имота, придобит по установения в закона ред.
Ищецът, поддържа в съдебно заседание предявения иск чрез
процесуалния си представител и по съображения подробно изложени в писмени
бележки депозирани по делото. Претендира разноски в размер на платената
държавна такса.
Ответникът НАП, ТД на НАП София в съдебно заседание
оспорва предявените искове чрез процесуалния си представител по съображения
изложени в писмени бележки по делото.
Ответникът „З.2.“ ЕАД, редовно призован, не изпраща
представител, не изразява становище в хода по същество.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Между страните няма спор по отношение на фактите.
Не се спори, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че в ТД на НАП София, Дирекция „Събиране“, отдел
„Публични вземания“ е образувано изпълнително дело № 1762/2009 г. срещу „З.2.“
ЕАД за принудително събиране на публични държавни вземания, установени с РА №
**********/09.04.2014 г. С Постановление изх. № 1762/2009/000078/19.11.2014 г.
органът по принудително изпълнение е наложил възбрана върху недвижим имот,
представляващ Туристическа база, находяща се в гр. София, Н.П.Витоша,
местността „Балабана“, състояща се от двуетажно и триетажно тяло със сутерен
площ 1091,41 кв.м., с граници от четири страни: държавен горски фонд.
С договор за особен залог на търговско предприятие,
сключен между „Д.Т.“ ЕООД и „З.2.“ ЕАД от 14.10.2015 г., с нотариална заверка на подписите с рег. №
10438 от 06.11.2015 г. на нотариус Т. с рег. № 065 на НК, е учреден особен
залог, който залог е вписан по партидата на ответника в Търговския регистър с
Акт № 20151120162118 от 20.11.2015 г., с първоначално вписване в ЦРОЗ под №
2015120702231 от 07.12.2015 г., вписан в книгите за вписване в СВ гр. София при
АВ с вх.рег. № 80235 от 29.12.2015 г., акт. № 56, том І. На 20.04.2016 г.
заложният кредитор „Д.Т.“ ЕООД е пристъпил към изпълнение върху отделни активи
на предприятието на „З.“ ЕАД по договора за особен залог на търговското
предприятие, което обстоятелство е вписано в Търговския регистър с Акт №
20160420101035. След изтичане на две седмици от вписването, заложният кредитор
е извършил продажбата.
От представения нотариален акт № 33, том ІІ, рег. №
6068, дело № 205/05.05.2016 г. на нотариус В.И. с рег. № 271 на НК се
установява, че ищецът се легитимира като собственик на основание
покупко-продажба извършена по реда на чл.37, ал.1 от ЗОЗ на следния недвижим
имот, а именно: Туристическа база, находяща се в гр. София, Н.П.Витоша,
местността „Балабана“, състояща се от двуетажно и триетажно тяло със сутерен, с
обща разгърната застроена площ от 1091,41 кв.м., която сграда е заснета като
сграда с идентификатор 68134.2095.841.1 по КККР на гр.София, одобрени със
Заповед № РД-18-41/21.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
сградата съгласно кадастралната скица: гр. София, район Витоша, хижа Бор,
разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.2095.841 по КККР , със застроена площ от 259 кв.м. и сграда с
идентификатор 68134.2095.841.3. по КККР на гр.София, одобрени със Заповед №
РД-18-41/21.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от
113 кв.м., заедно с отстъпеното право на строеж върху имота, в който е
построена сградата, съставляваща държавна публична собственост, а именно
поземлен имот № 300 с рег. № Г07005 целият с площ от 2619 кв.м., находящ се в
СО, район Витоша, землището на кв. Бояна с ЕКАТТЕ 99184, при съседи на имота:
от четири страни-държавен горски фонд.
Имотът е придобит от продажба, извършена по реда на
чл.37, ал.1 от ЗОЗ от заложния кредитор „Д.Т.“ ЕООД, пристъпил към изпълнение
върху имуществото на ответника „З.“ ЕАД, по вписан договор за особен залог на
търговското предприятие на дружеството. Със
съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване изх. №
С160022-111-0000993/12.10.2016 г., В.К.-Р., публичен изпълнител при ТД на НАП
София, дирекция „Събиране“ е обявила търг с тайно наддаване.
От правна
страна:
Предявен е положителен установителен иск за
собственост с правно основание чл.269 ДОПК във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е
недопустим, поради липса на правен интерес от предявяването му.
Разпоредбата на
чл. 269 ДОПК е аналог на тази на чл. 440 ГПК, но в рамките на публичното
принудително изпълнение.
Безспорно както от твърденията на ищеца, така и от
представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че ищецът
е придобил собствеността върху спорния имот след извършените действия от страна
на длъжника – учредяване на особен залог с договор за особен залог на търговско
предприятие, сключен между „Д.Т.“ ЕООД и „З.2.“ ЕАД от 14.10.2015 г., с нотариална заверка на подписите с рег. №
10438 от 06.11.2015 г. на нотариус Т. с рег. № 065 на НК и закупуване на имота
от ищеца по реда на продажбата извършена по ЗОЗ. Всички тези действия са
извършени след вписване на възбраната с
Постановление изх. № 1762/2009/000078/19.11.2014
г. на органа по принудително изпълнение. Вписването на учредения особен
залог е извършено в книгите за вписване в СВ гр. София при АВ с вх.рег. № 80235
от 29.12.2015 г., акт. № 56, том І.
Тези факти изключват наличие на отричане правата на
длъжника, напротив релевираните от ищеца вещни права, са обосновани с
притежаваните такива от длъжника, те произтичат от тях. Затова и същите не
могат да обосноват правен интерес от предявяването на иска, тъй като засягането
им от предприетите изпълнителни действия е в резултат на правните последици на
вписаната възбрана в хода на изпълнителния процес /19.11.2014 г., което
вписване не е оспорено от ищеца/, изразяващи се в признатата от закона непротивопоставимост
на невписания преди възбраната особен залог. На основание чл.205, ал.1 от ДОПК, особен залог, вписан след възбраната
/както е и в настоящия случай възбраната е вписана на 19.11.2014 г., а залогът
на 29.12.2015 г./, не може да се противопостави на публичното вземане.
Правните последици от вписаната възбрана се изразяват
и в признатата от закона недействителност на разпореждането с възбранения имот
/учредяването на заложно право е акт на разпореждане/, извършено от длъжника в
полза на трето лице – чл.206 от ДОПК във връзка с чл. 452, ал. 2 ГПК и
непротивопоставимостта на невписаните преди възбраната актове – чл.206 ДОПК във
връзка с чл. 453, т. 1 ГПК.
Въз основа на това действие на вписаната възбрана в
хода на изпълнителния процес взискателят може да продължи изпълнението върху
възбранения имот, дори и владението му да е било предадено на третото лице.
Изцяло в този смисъл Решение № 65 от 1.08.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 4046/2016 г., II г. о., ГК, което се споделя от настоящия
съдебен състав.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.4 от ГПК на ответника се дължат разноски, но доколкото и до приключване на устните
състезания по делото ответникът не е претендирал такива, то съдът не му
присъжда разноски.
Предвид горното Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението си от 13.03.2018 г., с което е
дал ход по същество на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустим,
поради липса на правен интерес, предявения от А.“ ЕООД, дружество вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията София с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** против ТД на НАП гр. София, ул. „********и „З.2.“
ЕАД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.
София с ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** иск с правно
основание чл.269 ДОПК във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на следния недвижим имот, а
именно: Туристическа база, находяща се в гр. София, Н.П.Витоша, местността „Балабана“,
състояща се от двуетажно и триетажно тяло със сутерен, с обща разгърната
застроена площ от 1091,41 кв.м., която сграда е заснета като сграда с
идентификатор 68134.2095.841.1 по КККР на гр.София, одобрени със Заповед №
РД-18-41/21.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата
съгласно кадастралната скица: гр. София, район Витоша, хижа Бор, разположена в
поземлен имот с идентификатор
68134.2095.841 по КККР , със застроена площ от 259 кв.м. и сграда с
идентификатор 68134.2095.841.3. по КККР на гр.София, одобрени със Заповед №
РД-18-41/21.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от
113 кв.м., заедно с отстъпеното право на строеж върху имота, в който е
построена сградата, съставляваща държавна публична собственост, а именно
поземлен имот № 300 с рег. № Г07005 целият с площ от 2619 кв.м., находящ се в
СО, район Витоша, землището на кв. Бояна с ЕКАТТЕ 99184, при съседи на имота:
от четири страни-държавен горски фонд и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 376/2017
г. по описа на СГС, І-6 състав.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок, считано от датата на връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: