Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО
ДИМИТРОВ
Мл. съдия ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при секретаря Христина Цветкова, като
разгледа докладваното от младши съдия Симеонова в.
гр.
д. № 10253 по описа на съда за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 56116/02.03.2020 г. по
гр. д. № 71027/2019 г. по описа на Софийски
районен съд (СРС), II ГО, 71 състав, са
отхвърлени предявените от Н.И.Г., ЕГН **********, срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******
искове за отмяна на уволнение, извършено със Заповед № 638/17.10.2019 г. по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност
„началник отдел“ Отдел Касов Център, Дирекция платежни операции – чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на
18 780 лв. за периода от 18.10.2019 г. до 18.04.2020 г. – чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане, като ищецът е осъден да заплати на ответника на
основание чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 3 ГПК и чл. 23 ЗЗПП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
С определение № 174190/11.08.2020 г. по
гр. д. № 71027/2019 г. по описа на СРС, 71 състав, постановено по реда на чл.
248 ГПК, е оставена без уважение молба, инкорпорирана във въззивната жалба вх.
№ 5045435/13.03.2020 г., подадена от Н.И.Г., за изменение на решението в частта
за присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5045435/13.03.2020 г. от
ищеца Н.И.Г., чрез адвокат М.Й., с доводи за неправилност и незаконосъобразност
на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и
необоснованост. Сочи се, че районният съд е допуснал
процесуално нарушение като не е обсъдил твърдението на ищеца, заявено още с
исковата молба, че решението за съкращаване на щата е взето от некомпетентен
орган – по делото липсва актуален устав на ответника или друг вътрешен
акт/правила, от които да е видно кой е компетентният орган на банката, който
може да взима такова решение, поради което само на това основание уволнението е
незаконосъобразно. Неправилно и в нарушение на материалния закон съдът е приел,
че съкращаването на щата е било реално, че не било необходимо провеждането на
подбор, както и че датата на уволнението можело да съвпада с датата на
приемането на новото щатно разписание. Предвид изложеното се
моли за отмяна на решението и за уважаване на
предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор
вх. № 5065411/03.06.2020 г. от ответника
„Ю.Б.“ АД, чрез юрисконсулт А.Ч., с доводи
за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се съображения, че решението
за съкращаване на щата е взето от компетентен орган на банката, която е с
едностепенна система на управление - Съвет на директорите, съкращаването на
щата е било реално, тъй като няма идентичност на трудовата функция, а Д.А.е
изпълнявал надзорни функции спрямо ищеца, неоснователно е и оплакването, че
работодателят е бил длъжен да извърши подбор като включи освен Д.А.и
началниците на другите отдели в дирекцията, в която е работил ищецът, с
твърдения, че е работодателя не е имал задължение да извърши подбор. Предвид
изложеното се моли за оставяне на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване
на обжалваното решение. Претендират се разноски.
Срещу определението на СРС от 11.08.2020
г., постановено по горепосоченото дело по реда на чл. 248 ГПК,
е подадена частна жалба от ищеца Н.И.Г., чрез адвокат М.Й., който поддържа, че
неправилно първоинстанционният съд отказал да намали присъденото на насрещната
страна възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лв. Сочи се, че същото е
прекомерно по смисъла на 78, ал. 5 ГПК, с оглед вида и количеството на
извършената от юрисконсулта дейност, фактическата и правна сложност на делото.
Моли се за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските,
като възнаграждението за юрисконсултска защита на ответника бъде намалено до
сумата от 100 лв., или до справедлив според въззивния съд размер.
Ответникът по частната жалба „Ю.Б.“ АД, чрез
юрисконсулт А.Ч., счита, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено
по съображения, че правилно СРС приел, че предвид активното процесуално
поведение на ответника по представяне на доказателства и съдействие на вещото
лице, на ответника следва да бъде присъдена сумата от 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от
Н.И.Г. с искова молба вх. № 2032056/05.12.2019 г., с която срещу „Ю.Б.“ АД,
правоприемник на „Б.П.Б.“ АД са били предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за отмяна на уволнението на
ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т.
2 КТ – поради съкращаване на щата със Заповед № 638
от 17.10.2019 г. на управителите на ответното дружество, за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност Началник отдел „Касов център“
в „Дирекция платежни операции“, и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
с чл. 225, ал. 1 КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение
за времето, през което е останал без работа за период от 6 месеца в размер на
18 780 лв. (6 месеца х 3 130 лв.) за периода 18.10.2019 г. – 18.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че на 05.08.2008 г. ищецът
сключил Трудов договор № 1878 с „Б.П.Б.“ АД (която
впоследствие се вляла чрез преобразуване в „Ю.Б.“ АД), по
силата на който заел длъжността Началник отдел „Касов център“ в Отдел „Централни
разплащания“, с допълнително споразумение от 29.09.2015 г.
бил преназначен на длъжността Началник отдел „Касов център“ в „Дирекция
платежни операции“, считано от 01.01.2019 г. брутното му трудово
възнаграждение било 3 130 лв. Твърди, че на 17.10.2019 г. му било връчено
предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване на щата. На същата дата му била връчена и
процесната Заповед № 638/17.10.2019 г., с която се прекратявало трудовото му
правоотношение
на посоченото основание, считано от 18.10.2019 г. Според ищеца уволнението било
незаконно, тъй като в нарушение на чл. 329 КТ работодателят не бил провел
подбор, вкл. измежду лицата, които имали сходни или близки трудови функции като
тези на ищеца в „Дирекция платежни операции“, самото
съкращаване на щата било взето от некомпетентен орган и проведено
незаконосъобразно, уволнителната заповед предхождала датата на влизане в сила
на новото щатно разписание - 18.10.2019 г., не било
налице реално съкращаване на щата – заеманата от ищеца
длъжност не била фактически премахната (тя продължавала да съществува, но се
осъществявала от друго лице – Д.А.), предизвестието и заповедта за уволнение не
били подписани от представител на работодателя, който имал право да подписва
тези изявления (актове) на работодателя.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че е налице реално съкращане на
щата, като е била съкратена единствената щатна бройка за съответната длъжност,
заемана от ищеца. Предизвестието и заповедта за уволнение са изготвени в
предписаната от закона писмена форма, подписани са от лица с представителна
власт, поради което са породили правен ефект. Поддържа се, че трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено едновременно с влизане в сила на новото
щатно разписание - 18.10.2019 г. Предвид съкращаването на
единствената щатна бройка за работодателя не е имало задължение да извършва
подбор по чл. 329 КТ. Твърди се и че дейностите, които е изпълнявал Д.А.по
допълнителен трудов договор с четиричасово работно време, са различни от тези,
които е изпълнявал ищецът и са били изцяло надзорни спрямо тези на ищеца и
ръководения от него отдел, в контекста на предстоящото вливане на „Б.П.Б.“ АД в „Ю.Б.“ АД. А. не
е имал функции по оперативно управление на касовата дейност на „Б.П.Б.“ АД, каквито
е имал ищецът. Моли се за отхвърляне на исковете. В случай на уважаване на
исковете се моли да бъде извършено прихващане на вземането по чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ със сумата от 3 130 лв. – изплатено на ищеца обезщетение по чл. 222,
ал. 1 КТ за това, че е останал без работа за един месец,
считано от 18.10.2019 г.
Безспорно е
по делото, а и от приетия Трудов договор № 1878
от 05.08.2008 г., сключен на основание чл. 70, вр. с чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ,
носещ подпис за страните по него и неоспорен от ответника, се установява, че
между „Б.П.Б.“ АД и Н.И.Г. е съществувало безсрочно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността Началник
отдел „Касови операции“, „Дирекция
операции“, с място на работа в гр. София, бул. „*******, с основно месечно
трудово възнаграждение от 1 900 лв. и допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит – 0, 6 % за всяка отработена година. Видно от
отбелязването служителят е постъпил на работа на 11.08.2008 г., за което се е
подписал. Не е спорно между страните, че с Допълнително споразумение № 392 от
29.09.2015 г., неразделна част от Трудовия договор от 05.08.2008 г., носещо
подпис за страните, ищецът е бил преназначен от Касов център, Отдел „Централни
разплащания“, в Отдел „Касов център“, „Дирекция
платежни операции“, считано от 01.10.2015 г. По делото е представена
и приета длъжностна характеристика за процесната длъжност – Началник отдел „Касов център“, „Дирекция
платежни операции“, която не се спори, че е била връчена на ищеца
на 29.09.2015 г. срещу подпис. Видно е от същата, че основната цел на
длъжността е да организира, контролира и
отговаря за цялостното управление на касовата дейност в банката. Основните
задължения на служителя са следните: да спазва
нормативната законова рамка и вътрешните разпоредби на банката при извършване
на касовата дейност, да съблюдава спазването на нормативните и поднормативните
актове и вътрешно-нормативните документи при извършване на касовата дейност в
банката и да дава методологически указания за правилна организация на касовата
дейност в отдела и клоновете на банката, да отговаря за навременното
информиране на клоновете за въведени промени, новости, процедури, изисквания и
др., да следи и изпълнява указания и съобщения на БНБ; да осигурява стриктното
спазване на реда за извършване на касовите операции в банката и да осъществява
контрол за своевременното осчетоводяване на внасяните/изтеглените парични
средства; да осигурява парични средства, необходими за нуждите на клоновете на
банката; да съхранява и отговаря за поверените му ценности; да извършва контрол
на касовата наличност в лева, валута и други ценности; да организира мониторинг
на външни АТМ-устройства; да създава и организира комисия за получаване,
обработка и изпращане на ценни пратки, АТМ-касети и други ценности; да координира
и организира инкасовата дейност по обслужване на клиенти на банката съгласно
сключени договори заедно с подизпълнителя; да актуализира вътрешно –
нормативните процедури и политики, регламентиращи касовата дейност в банката и
активно работи и взаимодейства с клоновете и отделите в банката съгласно
изискванията по изпълнение на служебните си задължения; да осъществява контакти
с БНБ, Митница, ДКУ АД, други банки, финансови институции, физически и
юридически лица и изпълнява всякакви други служебни задачи, възложени от прекия
ръководител. Предвидените изисквания за заемане на длъжността са висше
икономическо образование и трудов стаж по специалността минимум 3 години, добро
владеене на писмен и говорим английски език. Като подчинена структура е посочен
отдел Касов център, като е предвидено взаимодействие с всички структурни звена
на „Б.П.Б.“ АД.
Не е спорно, че със Заповед №
141/25.02.2019 г. на ищеца е определено месечно брутно трудово възнаграждение в
размер на 3 130 лв., която сума включва основната работна заплата – 2 650 лв.,
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 318
лв., месечни, годишни или инцидентни бонуси, изплащани по преценка на
работодателя, считано от 01.01.2019 г.
Видно от приетите по делото
доказателства, с Предизвестие № ЗА-01-120/16.10.2019 г., подписано от член на
ИК с контролни функции върху дейността на дирекция Човешки ресурси и началник
отдел ТРЗ на „Банка Пиреос “ АД, ищецът е уведомен, че поради
съкращаване в щата в Централно управление на банката на основание чл. 328, ал.
1, т. 2, пр. 2 КТ трудовото му правоотношение ще бъде прекратено след изтичане
на срока по чл. 326, ал. 2 КТ от 30 дни, като при неспазване на срока на ищеца
ще бъде изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. Предизвествието е връчено
лично на ищеца срещу подпис на 17.10.2019 г. в 13.45 часа.
Със Заповед № 638/17.10.2019 г.,
подписана от член на ИК с контролни функции върху дейността на дирекция Човешки
ресурси – Е.Г.и началник отдел ТРЗ - К. С.на „Б.П.Б.“ АД, на
основание Решение на Съвета на директорите на банката от 14.10.2019 г. за
съкращаване на щата на Централно управление на „Б.П.Б.“ АД и
Заповед на изпълнителните директори за утвърждаване на длъжностно щатно
разписание на Централно управление, считано от 18.10.2019 г. по реда на чл.
328, ла. 1, т. 2, пр. 2 КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните
за заеманата от ищеца длъжност – Началник отдел „Касов център“, „Дирекция
платежни операции“, считано от 18.10.2019 г. Видно от
отбелязването в същата заповедта е връчена на ищеца на 17.10.2019 г. срещу
подпис. В заповедта се съдържа нареждане за изплащане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за
неспазено предизвестие в размер на дължимото трудово възнаграждение.
По делото не е спорно, че в шестмесечен
период след процесното уволнение ищецът не е започнал работа при друг
работодател, видно от регистрационна карта от Агенция по заетостта, Дирекция
„Бюро по труда“ и от копие от трудова книжка на ищеца, в която (включително
след извършена от районния съд от въззивния съд
констатация) след дата 18.10.2019 г. има записвания
за постъпване на работа при друг работодател едва на 12.05.2021 г.
Не е спорно, че „Ю.Б.“ АД е универсален
правоприемник на „Б.П.Б.“ АД – заличен търговец, прекратен без
ликвидация поради преобразуване чрез вливане в „Ю.Б.“ АД, което
вливане е вписано в Търговския регистър и Регистър на ЮЛНЦ на 12.11.2019 г.
По делото са приети длъжностни
характеристики за следните длъжности: „Експерт“ в отдел „Касов център“,
дирекция „Платежни операции“, „Старши експерт“ в отдел „Касов център“, дирекция
„Платежни операции“, „Началник на отдел Фирмени сметки и развитие на платежни
продукти“, дирекция „Платежни операции“, „Началник на отдел Централни
разплащания“, дирекция „Платежни операции“, „Началник на отдел Финансови
институции“, дирекция „Платежни операции“, „Началник на отдел Документарни
операции“, дирекция „Платежни операции“.
Представено е
щатно разписание на длъжностите в Централно управление на „Б.П.Б.“ АД, към 26.09.2019
г., в което фигурира 1 щатна бройка за длъжността „началник отдел“, 2 щатни
бройки за длъжността „старши експерт касова дейност“, 3 щатни бройки за
длъжността „експерт касова дейност“, всички в отдел Касов център, дирекция
„Платежни операции“.
Видно от представеното Мемо до Съвета на
директорите на „Б.П.Б.“ АД от 08.10.2019 г., на посочената дата Е.Г., член на
Изпълнителния комитет на „Б.П.Б.“ АД АД с контролни функции върху дейността на
дирекция „Човешки ресурси“ е внесъл
Вътрешен меморандум до Съвета на директорите на банката с предложение за
изменение на щатното разписание на длъжностите в Централно управление на
банката чрез премахване на длъжности и съответните за тях щатни бройки,
посочени в Приложение № 1 към Меморандума и за утвърждаване на ново длъжностно
щатно разписание на централно управление на „Б.П.Б.“ АД, в сила от 18.10.2019 г
Представено е
Приложение № 1 към Мемо от 08.10.2019 г., видно от което в отдел касов център
на дирекция „Платежни операции“ е предвидена 1 щатна бройка за длъжността
„началник отдел“.
По делото не е
спорно, а и се установява от приетите писмени доказателства, че на 14.10.2019
г. Съветът на директорите на „Б.П.Б.“ АД е взел решение за изменение на щатното
разписание на длъжностите в Централно управление на банката и е извършено
съкращение на щата за всички щатни бройки относно длъжностите, посочени в
Приложение № 1 към Мемо от 08.10.2019 г. Описаното изменение на щатното
разписание на длъжностите в Централно управление на банката влиза в сила
считано от 18.10.2019 г., т. е. одобрено е съкращаване на длъжността, заемана
от ищеца – Началник отдел „Касов център“, дирекция „Платежни операции“, за тази
длъжност по действащото към този момент длъжностно щатно разписание е отредена
една щатна бройка и с решение на Съвета на директорите от 14.10.2019 г. същата
е съкратена, считано от 18.10.2019 г. Съветът на директорите е взел решение за
утвърждаване на ново щатно разписание на длъжностите в Централното управление
на „Б.П.Б.“ АД, представляващо Приложение № 1 към протокола, в сила от
18.10.2019 г. и е овластил изпълнителните директори да издадат заповед за
приемането му.
Неразделна част от протокола е Приложение №
1 – длъжностно щатно разписание на Централно управление на „Б.П.Б.“ АД, в сила
от 18.10.2019 г., видно от което в отдел „Касов център“, дирекция „Платежни
операции“ са останали само длъжностите „Експерт касова дейност“ с отредени за
нея три щатни бройки и „Старши експерт касова дейност“ с отредени за нея две
щатни бройки, като не съществува длъжност „Началник отдел“.
Със Заповед №
ЗА-01-127/17.10.2019 г. на Изпълнителните директори на „Б.П.Б.“ АД АД, във
връзка с решение на Съвета на директорите от 14.10.2019 г. за съкращаване на
определени щатни бройки и за изменение на щатното разписание на длъжностите в
структурата на Централно управление на „Б.П.Б.“ АД, което влиза в сила считано
от 18.10.2019 г., е утвърдено ново щатно разписание на длъжностите в Централно
управление на банката, което влиза в сила считано от 18.10.2019 г.
Прието е
преводно нареждане от 28.11.2019 г., с наредител „Ю.Б.“ АД в полза на ищеца Н.Г.
за сумата от 2569,67 лв. – обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за 11.2019 г.
По делото не е
спорно, че Д.А.е бил назначен на втори Трудов договор № 85/03.07.2019 г. по чл.
111 КТ и на основание чл. 119 КТ с „Б.П.Б.“ АД на длъжността „С.М.касови наличности“ в дирекция „Операции
и група звена“ в Централно управление на банката, с клас професии:
ръководители, за неопределено време, за непълно работно време – чл. 138 КТ – 4
часа работно време, с брутно месечно трудово възнаграждение – 1763 лв., считано
от 04.07.2019 г. Посоченото трудово правоотношение е прекратено със Заповед №
4/04.10.2019 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ и молба на служителя, по
взаимно съгласие на страните, считано от 04.10.2019
г. По делото е приета длъжностна характеристика за длъжността „С.М.касови
наличности“ в дирекция „Операции и група звена“ в Централно управление на банката,
видно от която целта на позицията е да гарантира надлежно изпълнение,
непрекъсваемост и законосъобразност на касовата дейност в „Б.П.Б.“ АД в процеса
на вливането ѝ в „Ю.Б.“ АД. Предвидени са задължения за взаимодействие с
клоновете и отделите на банката за синхронизиране на изпълнението на касовата
дейност с вътрешните правила и процедури на „Ю.Б.“ АД, даване на
методологически указания на отдел „Касов център“, осъществяване на надзор върху
работата на началник отдел „Касов център“, изискване на регулярни отчети и при
необходимост предприемане на мерки спрямо тях, осъществяване на надзор върху
инкасовата дейност, предлагане на изменение или прекратяване на договори с
изпълнители и подизпълнители и др.
Не е спорно, че Д.А.е
работил по основен трудов договор с „Юробанк Бълагрия“ АД - с Допълнително
споразумение № 2738/17.09.2008 г. към Трудов договор № 4466/22.03.2000 г. „Ю.И
Е.Д.Б.“ АД, Централно управление и Д.В.А. са се споразумели за следните
изменения на трудовия договор, считано от 01.09.2008 г. – място на работа – в
Централно управление, Управление „Централни операции“, отдел „Операции“, секция
„Мениджмънт касови наличности“, на
длъжност Ръководител секция, за
неопределено време, с 8 - часов работен ден.
По делото е
приета длъжностна характеристика за длъжността Ръководител секция „Мениджмънт касови наличности“, подчинен на
началник отдел „Операции“, с основно задължение да организира и обезпечава работата в секцията, като следи за
качественото изпълнение на поставените задачи и осъществява контрол по
отношение спазването на вътрешнобанковите процедури: организира, ръководи и
контролира цялостната дейност на секцията, както и текущите задачи на
служителите; извършва периодичен надзор по отношение подготовката,
окомплектоването и транспортиранети на ценни пратки от и към БПБ АД, БНБ и
други ТБ; следи за спазването на касовите лимити във финансовите центрове на
БПБ АД и инициира промяната им при установена необходимост; участва в
разработването на вътрешни правила и процедури за операциите и дейностите в
секцията; участва в обучения съвмествно с отдел „Обучение и развитие“;
контролира управлението и регистрацията на документацията, касаеща дейността на
секцията; при необходимост изпълнява функции и дейности, свързани с
безпроблемното протичане на работния процес, а също и такива, поставени от
прекия ръководител; осигурява спазването на трудовата дисциплина и опазването
на банковата тайна. Изискванията за заемане на длъжността са висше
образование, компютърна грамотност, английски език – основни познания, стаж на
същата длъжност минимум 1 година, практикуващ като касиер, работещ с чужда
валута – не по – малко от 2 години.
В хода на първоинстанционното производство
е изготвена съдебно – счетоводна експертиза, която въззивният
съд кредитира като обоснована, от която се установява, че размерът на
последното брутно трудово възнаграждение на ищеца за пълен отработен месец,
предхождащ месеца на прекратяване на трудовото правоотношение – м. 03.2019 г.
възлиза на 3 130 лв. Размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода
18.10.2019 г. – 18.04.2019 г. възлиза на 18 780 лв. Основни функционални
задължения на ищеца съгласно длъжностна характеристика на длъжността Началник
отдел „Касов център“ в „Дирекция платежни
операции“ са свързани с организацията, контрола и цялостното управление на
касовата дейност в банката, както и организиране на инкасовата дейност по
обслужване на клиенти на банката. Основни функционални задължения на Д.В.А. –
работещ в банката по втори Трудов договор № 85/03.07.2019 г. на длъжност: „С.М.касови
наличности в Дирекция „Операции и група звена“ на
Централно управление“, считано от 04.07.2019 г. до 04.10.2019 г. са: да гарантира
надлежно изпълнение, непрекъсваемост и законосъобразност на касовата дейност в
банката в процеса на вливането ѝ в „Ю.Б.“ АД, да осъществява
надзор върху работата на началник отдел „Касов център“, да осъществява
надзор върху спазване правилата за извършване касови операции за осигуряване
средства на клонове на банката, да изисква регулярни отчети, да упражнява
надзор върху инкасовата дейност и др. Разпитано в съдебно
заседание вещото лице уточнява, че Д.В.А. продължава да работи в „Ю.Б.“ АД като
ръководител секция „Мениджмънт касови наличности“ в отдел „Операции и група
звена“, управление Централни операции. На същата длъжност е работил и в „Б.П.Б.“ АД преди и
след допълнителния втори трудов договор, т. е. няма промяна нито в длъжността,
която е заемал, нито в работното време.
Пред районния съд са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Е.Х.Т.-Я., която заявява, че
са работили заедно с ищеца, той ѝ бил началник. Основно изпълнявал функции
да организира касовата дейност в цялата банка, методологията, изпълнението,
също обезпечаването на банката с парични средства като физическа наличност,
организиране на инкасото за цялата банка. Имал основно контролни и надзорни
функции. Свидетелката заявява, че познава Д.А.във връзка със сливането на двете
банки, А. е главен касиер на „Ю.Б.“ АД, която длъжност е
същата като на ищеца, но наименованията им са различни. Появил се в отдела в
края на пролетта и началото на лятото на 2019 г., като основната цел била да
направи така, че да може безпроблемно едната банка да започне на функционира
като другата. Започнал да изземва функциите на Н.Г. – да определя касовите
лимити в касовия център, както и тези на клоновете, направил промени по
организацията на дейността, започнал да контактува с контрагентите, с които до тогава
контактувал ищецът. Изключил Г. от работния процес, започнал да възлага на
свидетелката задачи и да изисква справки, като изцяло прескачал Г.. Текущата
работа на ищеца не оставала без намеса от страна на А.. Я. допълва, че Н.Г. бил
главен касиер на „Б.П.Б.“ АД преди поглъщането, в предходния период главен касиер на „Ю.Б.“ АД бил Д.А..
Последният, след вливането, продължава да бъде главен касиер, защото голяма
част от отдела на свидетелката и ищеца преминал в „Ю.Б.“ АД.
За изясняване на фактическата обстановка
по делото, в хода на въззивното производство е допусното събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Д.А.. От него се
установява, че работи като Ръководител секция „Мениджмънт касова
наличност“ в „Ю.Б.“ АД, считано от 2008 г. В „Ю.Б.“ АД има само един основен
трудов договор за работа на 8 - часов работен ден на тази длъжност. В „Б.П.Б.“
АД имал тримесечен договор, по който бил назначен на длъжност „С.М.касови наличности“. Познава ищеца от
момента, в който започнали да работят в „Б.П.Б.“ АД - около
03.07.2019 г. Свидетелят започнал тогава работа в „Б.П.Б.“ АД като „С.М.касови
наличности“ на трудов договор с работно време от 4 часа. По този договор
работил до 04.10.2019 г. Н.Г. работел като Началник отдел „касова дейност“ в „Б.П.Б.“
АД. По допълнителния четиричасов трудов договор с „Б.П.Б.“ АД
свидетелят работел в Централно управление на „Б.П.Б.“ АД, където работел и
ищецът. По основния договор с „Ю.Б.“ АД
задълженията на свидетеля през 2019 г. били: организиране на касовата дейност в
„Ю.Б.“ АД, комуникации с подизпълнители на банката по сключени договори,
комуникация с БНБ, контролни функции в „Ю.Б.“ АД по отношение на касовата
дейност, процедурни промени на актуализации, които касаят касовата дейност в
банката, сключване на договори с подизпълнители като инкасо компании, които са
за ползване на външни услуги. А. добавя, че не ги е подписвал, но е
участвал в изготвянето на тези договори. Бил е и оперативно лице във връзка с
тази дейност, която се следи от звеното. Задълженията в „Б.П.Б.“ АД по
допълнителния му трудов договор били предимно с контролни функции, да
синхронизира процедурно процесите в „Б.П.Б.“ АД по аналогия на тези, които са в
„Ю.Б.“ АД, така че когато настъпи самото сливане, нещата да са абсолютно
еднакви и в двете организации. По -
конкретно работата му била свързана със снабдяване с касови наличности, контрол
на наличността в цялата банка като необходимост от пари, транспорта на тези
пари между финансовите центрове. Фактически в „Б.П.Б.“ АД работата на
свидетеля се изразявала в следното: участие
в комисии, които преработвали част от процедурите и от инструкциите във връзка
с работата; ежедневно получаване на справки от звеното на ищеца Н.Г. за
касовата наличност на банката и със съответните искания за получаване на пари,
снабдяване и освобождаване на пари, т. е. контрол на дейността на звеното на
ищеца. Според свидетеля реално неговата работа била да контролира работата
на отдела, ръководен от ищеца, което продължило до прекратяване на договора с „Б.П.Б.“
АД. След прекратяване на този договор, А. се върнал в „Ю.Б.“ АД. Задълженията
на ищеца по трудовия му договор били идентични с работата на свидетеля по
договора с „Ю.Б.“ АД, но реално свидетелят в „Ю.Б.“АД имал повече права,
отколкото ищецът е имал в „Б.П.Б.“ АД. Свидетелят
има право да се разпорежда със сметката на „Ю.Б.“ АД в БНБ по процедура заедно
с други служители на банката, може да упражнява и определени права за служители
на външни фирми, които обслужват банката, такива като инкасатори и т. н. Такива правомощия ищецът не е имал в „Б.П.Б.“
АД. След уволнението на ищеца функциите му продължили да изпълняват
заместниците му Т.С.и Е.Ш.. Двете заедно изпълнявали функциите му. Това са били
хората, които по принцип са го замествали, когато е бил в отпуск, те не са били
на длъжност „заместник - началници“. Свидетелят
добавя, че ищецът имал задължение за
организация на касовата дейност на ежедневна база в „Б.П.Б.“ АД, свидетелят не
е имал такива задължения за тази банка. Не
е участвал в комисията за изпращане на ценни пратки. Не е подписвал заповеди и
протоколи за такива дейности в „Б.П.Б.“ АД. Не е осъществявал контакти с БНБ, митници или други финансови
институции от името на „Б.П.Б.“ АД. В периода между юли и октомври 2019 г.
опростили дейността на касовата дейност на „Б.П.Б.“ АД. Това опростяване било
поради сключен договор с дружество за касови услуги. Така прехвърлили голяма
част от дейността на този касов център на „Б.П.Б.“АД на трето лице, а в
банката останали служители, които само електронно подавали заявки и вече не
разполагали с такива обеми пари, т. е. намалили
оперативния риск. Промяната, която настъпила в периода от юли до октомври 2019
г., свързана с работата на отдела, ръководен от ищеца, се изразявала основно в
това, че основните функции на отдела, който той ръководел, били възложени на
трето лице по договор. В офиса на банката останали само няколко служители, които
извършвали електронни заявки и реално нямало онази дейност, свързана с
паричната наличност, която била типична за отдела преди това. А. добавя, че е извършвал периодични ревизии в касовия
център в „Б.П.Б.“ АД, ръководен от ищеца. Не е главен касиер на „Ю.Б.“ АД.
И ищецът Г. не е бил главен касиер на „Б.П.Б.“ АД. Като част от екипа на „Б.П.Б.“
АД всички съобщения, които трябва да се спуснат до клоновата мрежа са минали
през свидетеля и съответно винаги е бил цитиран в тези съобщения. Не ги е изпращал
той тези съобщения, но винаги е участвал в
кореспонденцията. Кореспонденцията била от свидетеля към Н.Г., с указанията
да се сведе до знанието на всички останали в отдела, каквато и да е била темата
на тези указания, защото те са били от най - различни теми. Кореспонденцията била
подписвана от Н.Г.. Отчетите, които изпращали до БНБ, ги подписвал ищецът, а писмата, които БНБ изпращала към банката,
минавали през свидетеля и той давал указания на ищеца да ги сведе до знанието
на служителите. Свидетелят уточнява, че
не е участвал в кореспонденцията на „Б.П.Б.“ АД с БНБ, но е участвал в
кореспонденцията на „Б.П.Б.“ АД с останалите клонове на банката. Всички
писма от клоновете на банката са минавали през свидетеля и той давал указания
на ищеца да ги сведе до знанието на останалите служители със съответните
указания. Изходящите съобщения от „Б.П.Б.“ АД към БНБ са подготвени от ищеца и
са подписани от него. Съобщенията, които са били изпращани на ниво вътрешна
кореспонденция с клоновете, винаги били съгласувани с А.. Последният
заявява, че не е имал съгласувателна дейност с ищеца във връзка с отчетите,
изготвени от ищеца към БНБ.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решение е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка
с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225,
ал. 1 КТ.
По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже съществувало
между страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено, които
факти не се оспорват от ответника.
В тежест на ответника е да докаже
законността на уволнението на основанието, на което е извършено - чл. 328, ал. 1, т.
2 КТ, а именно, че
заеманата от ищцата преди уволнението длъжност, е съкратена с щатно разписание,
утвърдено от компетентния орган и влязло в сила към датата на уволнението,
съответно че съкращението е реално - оставащите длъжности в щата са различни и
не включват в цялост функциите на длъжността, която се твърди да е съкратена,
че е извършен подбор, съответно, че не е било необходимо извършването му. Приложеното от работодателя основание за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата по чл.
328, ал. 1, т. 2, изр. 2 КТ – „съкращаване на щата“, изисква премахване, считано
от един определен момент за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой
на работниците и служителите в предприятието или учреждението, поради
преустановяване на съответстващите им трудови функции. Законосъобразността на
уволнението на посоченото основание изисква съкращаването на щата да се
основава на такива промени в щатното разписание, които са извършени от
компетентния орган по установения за съответния работодател ред. То може да
бъде извършено само след утвърждаване на промените в щатното разписание. Освен
това е необходимо същото да е реално, а не фиктивно, т. е. съответната трудова
функция да се премахва, а не да се променя само наименованието на
съответстващата й длъжност при запазване характера на извършваната работа. За
установяване законността на уволнението в случая би следвало да се установи, че
преди неговото извършване е било налице утвърдено ново (следващо възникването
на трудовото правоотношение между страните) щатно разписание на длъжностите на заетите по трудово правоотношение
при ответника и че съгласно това ново щатно разписание вече не е съществувала
длъжността,
заемана от ищеца.
На първо място въззивният съд дължи
отговор на въпроса дали решението за съкращаване на щата е взето от компетентен
орган, което възражение е релевирано от ищеца своевременно – с исковата молба,
по което липсва произнасяне от районния съд. Когато
организационната форма на работодателя е акционерно дружество – кредитна
институция представителството е уредено в разпоредбите на Търговския закон /ТЗ/, Закона за
кредитните институции /ЗКИ/ и от устава на съответната кредитна
институция. Със ЗКИ е предвидено, че Банката се учредява като акционерно
дружество и съгласно чл. 10, ал. 1 ЗКИ
се управлява и представлява съвместно най - малко от две лица. Видно от данните по делото решението за
съкращаване на щата от 14.10.2019 г. е взето от Съвет на директорите, в състав П.Д.–
Председател и Изпълнителен директор, Д.Ш.– Заместник – председател и
Изпълнителен директор, А.Я.– член и М.В.– Изпълнителен директор, решението е
взето с кворум в съответствие с чл. 238, ал. 1 и ал. 2 ТЗ (в присъствието на
общо четирима от шестима членове на Съвета на директорите). При служебна
справка в Търговския регистър, който е публичен, по партидата на заличеното
дружество „Б.П.Б.“ АД (ЕИК *******), както и от обявения на 05.08.2019 г. в
Търговския регистър Устав на банката, съдът установи, че към 14.10.2019 г. тя е
била с едностепенна система на управление, със Съвет на директорите в състав: М.В.,
Й.С., А.Я., Д.Ш., П.Д.и М.Г., и Общо събрание на акционерите (в чл. 15 от
Устава са описани правомощията му, сред които не е предвидено вземане на
решения за съкращаване на щата). Според вписванията в Търговския регистър
Банката се представлява от всеки двама от
Изпълнителните директори, действащи заедно, като към момента на уволнението
представители на дружеството са били М.В., Д.Ш.и П.Д.(видно от вписване в
Регистъра от 20.06.2019 г.). Според Устава членовете на Съвета на директорите
представляват банката колективно, освен ако Устава не предвижда друго – чл. 35,
ал. 1, а според чл. 38, ал. 1 Съветът на
директорите възлага управлението на банката на двама или повече изпълнителни
членове, избрани измежду неговите членове. В компетентността на Съвета на
директорите е да взема решения за организационната структура на банката – чл.
40, т. 3, б. „а“ от Устава. При така изложеното, съдът приема, че решението на
работодателя за съкращаване на длъжността Началник отдел „Касов център“ в
Дирекция „Платежни операции“ е взето от компетентния орган – Съвета на
директорите. Представеното по делото щатно разписание в сила от 18.10.2019 г. е
утвърдено от представителите на акционерното дружество – двамата изпълнителни
директори М.В.и Д.Ш.. Съветът на директорите управлява дружеството (чл. 244, ал. 1 ТЗ), като в негова компетентност е да решава и въпросите,
свързани с изменение на щата, като с оглед изложеното решението е
законосъобразно и при участие само на двама от изпълнителните директори,
представляващи дружеството по закон и осъществяващи оперативно управление на
дружеството.
Мотивите на работодателя да извърши съкращаването на този щат са
свързани с управленско решение и същите не подлежат на съдебен контрол, поради
което и не е необходимо изричното им посочване в заповедта, с която се
прекратява трудовото правоотношение на това основание. Правото на работодателя
да премахва длъжности или да намалява щатните бройки за тях поради отпадане на
нуждата, не подлежи на съдебен контрол. Преценка на работодателя по
целесъобразност е какви длъжности са му необходими за осъществяване предмета на
дейност на ръководената от него структура. Предвид това съдът намира, че
решението от 14.10.2019 г. е законосъобразно взето.
За законосъобразността на заповедта за
уволнение е необходимо моментът на уволнението и на фактическото премахване на
трудовата функция да съвпадат или уволнението да следва съкращаването на
длъжността (в т. см. решение № 145/18.02.2010 г. по гр. д. № 565/2009 г. по
описа на ВКС, III г. о.). В правомощията на работодателя е да вземе решение за
съкращение на щата и определи от кога да се прилага новото щатно разписание.
Трудовото правоотношение не може да бъде прекратено преди да бъде изчерпано действието
на старото щатно разписание. С решение № 413/17.08.2010 г. по гр. д. №
1804/2009 г. по описа на ВКС, IV г. о. е прието, че работодателят може да
прекрати трудовото правоотношение със заповед, която да предхожда реалното
съкращаване на щата, ако в нея е посочен по - късен момент на прекратяване -
моментът на влизане в сила на новото щатно разписание, с което се
намалява щата на работниците или служителите, както и в
случая. Трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от
18.10.2019 г. (релевантен е моментът на прекратяване, а не на връчване на
заповедта за прекратяване), от която дата е влязло в сила и новото щатно
разписание, т. е. моментът на уволнението и моментът на фактическото премахване
на длъжността съвпадат, което съответства на цитираната съдебна практика и
уволнението не е незаконосъобразно на това основание, както е приел и районният
съд.
По оплакванията на жалбоподателя за
незаконосъобразност на уволнението поради това, че не е било налице реално
съкращаване на щата, въззивният съд приема следното:
Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в
хипотезата „съкращаване на щата“ се преценява винаги с оглед заеманата от
уволнения работник или служител конкретна трудова функция. Съгласно решение №
75/27.03.2012 г. по гр. д. № 924/2011 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о., това
основание е приложимо само когато съкращаването на щата е реално – т. е. когато
не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата
функция е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна
длъжност. Когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са
запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови съществени за тази
длъжност трудови задължения, които предполагат и нови различни квалификационни
изисквания за заемането й, съкращаването на щата също е реално. Съкращаване на
щата е налице и при запазване или даже увеличаване на бройки по щатното
разписание, когато се съкращават определени длъжности и същевременно се
създават нови не само по наименование, но и по същност на извършваната работа.
По въпроса налице ли е съкращаване на щата в случай на закриване на заеманата
длъжност и създаване на нейно място на нова, в трудовите функции на която са
включени част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и
съществени нови трудови функции, е даден положителен отговор и с постановеното
по реда на чл. 290 ГПК решение №
154/27.04.2011 г. по гр. д. № 1279/2010 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.
Преценката
за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на
възложената работа. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само въз
основа на наименованието на длъжността, нито от механичното сравнение на
трудовите задължения по длъжностната характеристика. Една и съща длъжност, в
зависимост от предмета на дейност на работодателя може да има различни трудови
функции. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да
съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност; от
йерархичното и място в структурата на предприятието; от предмета на дейност и
организацията на предприятието. Именно поради това при преценката за
идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на
работата, от свойствените задължения за длъжността - от това има ли съществена
разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената
работа в длъжността - решение № 498/13.01.2012 г. по гр. д. № 1561/2010 г. по
описа на ВКС, IV г. о.
Въззивният съд намира, че е налице
реално съкращаване на щата, което предхожда уволнението на
ищеца. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че след съкращаването на заеманата от него длъжност, тя фактически се
е запазила под друго наименование и се е изпълнявала от друг служител (други
служители).
Видно
е от съдържанието на щатното разписание, което е в сила от 18.10.2019 г., че
длъжността Началник отдел „Касов център“ е била премахната като щатна бройка. От
събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че трудовите
функции на ищеца са продължили да съществуват в същия обем у друг служител на
банката. На първо място въззивният съд кредитира показанията на свидетелката Я.,
но за периода до 12.09.2019 г., тъй като от приетата във въззивното
производство Заповед № 480/29.08.2019 г. се установява, че трудовото
правоотношение на свидетелката с „Б.П.Б.“ АД е прекратено на 12.09.2019 г.,
поради което и няма как да свидетелства дали след прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца на 18.10.2019 г. трудовите му функции са се изпълнявали
от Д.А.. В случая основните функции на ищеца са да организира, контролира и
отговаря за цялостното управление на касовата дейност в банката, да осъществява
кореспонденция с клонове на банката, да следи и изпълнява указания и съобщения
на БНБ, обезпечаване на банката с парични средства, да осъществява контрол на
касовата дейност, да организира инкасото на банката, осъществяване на контакти
с БНБ, Митница, други банки и финансови институции. От
приетата по делото длъжностна характеристика за длъжността „С.М.касови
наличности“, както и от показанията на свидетелката Я. и А., които в тази част
следва да се кредитират като непротиворечиви, въззивният съд приема, че в „Б.П.Б.“
АД А. е имал предимно надзорни функции спрямо ищеца, в какъвто смисъл са и
мотивите на СРС (по длъжностна характеристика - да осъществява надзор върху
работата на Началник отдел „Касов център“), както и организационни такива във
връзка със сливането на двете банки, вкл. извършването на периодични ревизии в
касовия център на „Б.П.Б.“ АД, участие в кореспонденция с ищеца, която да бъде
сведена от последния до знанието на всички служители в отдела, координация на
кореспонденцията между отделните клонове на банката, надзор върху инкасовата
дейност (организирана и координирана от ищеца). За разлика от ищеца, свидетелят
не е имал задължения за организация на касовата дейност на ежедневна база, не е
участвал в комисия за изпращане на ценни пратки, не е подписвал заповеди и
протоколи за такива дейности, не е осъществявал контакти с БНБ, митници или
други финансови институции от името на „Б.П.Б.“ АД (само в кореспонденцията на
банката с клоновете ѝ), но при необходимост е могъл да предлага изменение
или прекратяване на договори с изпълнители и подизпълнители (каквото задължение
не е предвидено за ищеца), поради което не може да се приеме, че е налице
идентичност на трудовите функции, в какъвто смисъл са доводите на въззивника. Считано
от 04.10.2019 г. допълнителният трудов договор на А. е бил прекратен, дори той
да е продължил да изпълнява тези функции, същите както се посочи не са
идентични с тези на ищеца, т. е. към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца няма данни в „Б.П.Б.“ АД да е имало друга длъжност със
същите трудови функции като тези на ищеца и те да са се изпълнявали в пълен
обем след 18.10.2019 г. от друго лице. Длъжностите „Експерт Касова дейност“ и
„Старши експерт касова дейност“, които са се запазили при новото щатно
разписание, имат предимно изпълнителски функции по отношение на касовата
дейност на банката, за разлика от контролните такива на ищеца, предвидени са и
занижени изисквания за заемане на тези длъжности. От друга страна не се установи
длъжността на ищеца и управляваният от него отдел да са преминали (и запазили в
съществените си трудови функции) в приемащата банка – „Ю.Б.“ АД преди
уволнението на ищеца – според А. реално вече
нямало онази дейност, свързана с паричната наличност, за да е необходимо
съдът да извършва преценка за реално съкращаване на щата, съответно за задължение
за подбор с оглед основните трудови функции на Д.А.в „Ю.Б.“ АД, които не са еднородни,
а сходни с тези на ищеца, но и при допълнителни трудови функции за свидетеля. Освен това, съгласно длъжностна характеристика
за длъжността Ръководител секция „Мениджмънт касови наличности“, А. е подчинен
на Началник отдел „Операции“ – т. е. длъжността има различно място в
йерархичната структура на банката, в сравнение с тази на ищеца, различни са и
изискванията за заемане на длъжността – висше образование, стаж на същата
длъжност минимум 1 година, практикуващ като касиер, работещ с чужда валута –
минимум 2 години, задълженията на А. по основния трудов договор с „Ю.Б.“ АД включват
други съществени трудови функции – да се разпорежда със сметката на „Ю.Б.“ АД в
БНБ, права във връзка със служители на външни фирми, обслужващи банката, иницииране
на промяна на касовите лимити във финансовите центрове на БПБ АД при установена
необходимост, съгласно показанията на А., които съдът кредитира като логични и
непротиворечиви. Предвид това съдът приема, че е налице реално съкращаване на
щатната бройка на заеманата от ищеца преди уволнението длъжност.
Доколкото уволнението на
ищеца е извършено след взето решение от компетентия орган за закриване на
единствената щатна бройка за процесната длъжност (която не е била
запазена в приемащата банка), то за работодателя не е възникнало задължение
за извършване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ (преценката
за задължителност на подбора се прави спрямо длъжностите,
съществували по щатно разписание преди изменението, като същият е задължителен
само при идентичност на длъжностите – ТР № 3/2011 г.
на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГК, както и решение № 203/03.01.2020 г. по
гр. д. № 696/2019 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.). В
случая е съкратена единставената щатна бройка за длъжността Началник отдел „Касов център“ в „Дирекция
платежни операции“, а видно от приетите
длъжностни характеристики за Началник на
отдел
„Фирмени сметки и развитие на платежни продукти“, Началник на отдел „Централни
разплащания“, Началник на отдел „Финансови институции“ и Началник на отдел
„Документарни операции“, трудовите функции на тези служители
със същественото им съдържание са различни от тези на ищеца - единственото
общо е мястото им в йерархичната структура на работодателя. От
друга страна, длъжностите „Експерт Касова дейност“ и „Старши експерт
касова дейност“, макар с известно сходство с тези на ищеца, имат предимно
изпълнителски функции (изпълнение и мониторинг на касовата дейност, участие в
комисии за получаване, образуване и изпращане на ценни пратки, обработване на
заявки за инкасо), а не може да бъде сравнявана длъжност с
изпълнителски и длъжност с изпълнителски и ръководни функции, поради което за
работодателя не е имало задължение да извърши подбор и уволнението не е
незаконосъобразно.
С оглед
изложеното, релевираната претенция по чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ, както и обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ са
неоснователни и законосъобразно са били отхвърлени от първоинстанционния съд.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода
от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК,
вр. с чл. 37 ЗПП
и чл. 23 НЗПП, жалбоподателят (ищец) следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски за въззивното производство в размер на 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, определено от въззивния съд с оглед фактическата
и правна сложност на делото пред въззивната инстанция.
По отношение на частната жалба:
Частната жалба е
подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения
срок за обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество, частната жалба е частично основателна.
В разглеждания
случай ответникът е направил своевременно искане за присъждане на направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение, като СРС е присъдил такива в размер
на 300 лв.
За да постанови
обжалваното определение, районният съд е приел, че с оглед фактическата и
правна сложност на делото, цялостната подготовка на изготвяне на отговора на исковата
молба, представянето на значителен обем от писмени доказателства, както и
осигуряване на съдействие на вещото лице, представянето на подробни писмени
бележки, не обосновават намаляване на присъденото възнаграждение в размер на
300 лв.
Въззивният съд не споделя така
направения извод. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ ЗПП), заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Съгласно
чл. 23 от Наредба за заплащането на правната помощ
(НЗПП) възнагражденията на адвоката, определен да осъществява правна помощ за
една инстанция по граждански дела, са: по трудови дела за отмяна на уволнение или за възстановяване на работа,
когато искът е предявен самостоятелно – от 50 до 180 лв., а по трудови дела с
определен материален интерес – от 100 до 360 лв. Въззивният съд намира,
че извършените от юрисконсулта действия по подаване на отговор на исковата
молба, молба - становище и писмени бележки, предвид извършените в
първоинстанционното производство процесуални действия – разпит на един свидетел
и изслушване на съдебно – счетоводна експертиза, факта, че делото е протекло в
рамките на едно съдебно заседание, в което ответникът не е изпратил процесуален
представител, не обуславят присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лв., въпреки ангажираните писмени доказателства (с които процесуалният
представител би следвало лесно да се снабди, доколкото са били на разположение
на работодателя) и оказаното съдействие на вещото лице. За така извършените в
хода на първоинстанционното производство действия от юрисконсулта на ответника
според въззивния съд се дължи възнаграждение в размер на 150 лв. Ето защо
обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за
изменение на първоинстанционното решение в частта му за присъдените на
ответника разноски следва да бъде отменено отчасти, като бъде постановено
изменение на решението в тази част и разноските, присъдени на ответника да
бъдат намалени до сумата от 150 лв. В останалата част определението следва да бъде
потвърдено.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
56116/02.03.2020 г. по гр. д. № 71027/2019 г. по описа
на Софийски районен съд, II ГО, 71 състав.
ОТМЕНЯ определение № 174190/11.08.2020
г. по гр. д. № 71027/2019 г. по описа на СРС, 71 състав, постановено по реда на
чл. 248 ГПК, в частта, с която е оставена без уважение молба, инкорпорирана във
въззивната жалба вх. № 5045435/13.03.2020 г., подадена от Н.И.Г., за изменение
на решението в частта за присъденото в полза на ответника юрисконсултско
възнаграждение, за разликата над 150 лв. до 300 лв., като вместо това
постановява:
ИЗМЕНЯ решение №
56116/02.03.2020 г. по гр. д. № 71027/2019 г. по описа
на Софийски районен съд, II ГО, 71 състав,
в частта за възложените в тежест на ищеца разноски в размер на 300 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, като намалява същите до сумата от 150 лв.
ПОТВЪРЖДАВА определение №
174190/11.08.2020 г. по гр. д. № 71027/2019 г. по описа на СРС, 71 състав,
постановено по реда на чл. 248 ГПК, в останалата част, с която е оставена без
уважение молба, инкорпорирана във въззивната жалба вх. № 5045435/13.03.2020 г.,
подадена от Н.И.Г., за изменение на решението в частта за присъденото в полза
на ответника юрисконсултско възнаграждение за разликата от 100 лв. до 150 лв.
ОСЪЖДА Н.И.Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж. к. „*********, ет. *********да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК,
вр. с чл. 273 ГПК сумата от 100 лв. (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.