Номер ІV-19 Година 2021, 20 април гр.Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на осми март година две хиляди и двадесет и първа,
в откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РАДОСТИНА ПЕТКОВА
2. мл.с.ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
секретар Ваня
Димитрова
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно
гражданско дело № 149 описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната
жалба на
Прокуратурата на Република България, против
решение № 260756 от 26.11.2020 г. по гр.д.4216/2020 г. по описа на Районен съд
Бургас, В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България
е осъдена да заплати на Б.Р.А. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от
4 100 лв - обезщетение за имуществени вреди и сумата от 5 000 лв –
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно
обвинение по сл.д.58/2012 г. на ОслО при ОП гр.Бургас, пор.№ 231/2007 г. на БОП
(нохд № 692/2014 г. на БОС, внохд 245/2017 г. на БАС и нохд 1331/2017 г. на
БОС), както и деловодни разноски в размер на 587.30 лв. Твърди се, че решението на БРС е
неправилно. Твърди се, че исковете са уважени, независимо от това, че ищецът не
е ангажирал никакви доказателства за претърпени от него неимуществени вреди,
както и за непосредствената им пряка причинно-следствена връзка с
неоснователното обвинение. Твърди се, че определеният от съда размер на
обезщетението за неимуществени вреди не съответства на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и на социално-икономическите условия на живот в страната за периода. Сочи
се, че съдът не е съобразил, че привличането на ищеца в качеството на обвиняем
е станало при наличие на предпоставките на чл.219 НПК, спрямо него не е била
взета мярка за неотклонение или друга мярка на процесуална принуда, а
продължителността на наказателното производство е била обусловена от процесуалното
поведение на другите обвиняеми по делото. Претендира се отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част и вместо него да се
постанови отхвърляне на иска. Евентуално, ако съдът счете предявеният иск за
основателен, се претендира изменение на решението и намаляване на обезщетението
за неимуществени вреди, както и на присъдените разноски. В съдебно заседание
въззивната жалба се поддържа от въззивника. Не са ангажирани нови доказателства.
Въззиваемият Б.Р.А. оспорва въззивната жалба като
неоснователна и недоказана с писмен отговор в законовия срок, както и в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител. Твърди се, че
първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка. Твърди се, че ищецът е бил привлечен като
обвиняем по досъдебното производство на 11.09.2013 г., на 28.07.2014 г. е бил
предаден на съд с обвинителен акт, а наказателното производство е било гледано
два пъти в окръжен съд като първа инстанция, както и в апелативен съд като
въззивна инстанция, за да бъде впоследствие прекратено от Бургаска окръжна
прокуратура на 03.06.2020 г. – след 7 години поради това, че деянието на ищеца
е несъставомерно. Твърди се, че присъденото от съда обезщетение за
неимуществени вреди е съобразено с чл.52 ЗЗД, като е отчетена продължителността
на наказателното производство и понесените от ищеца неимуществени вреди. Сочи
се, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство,
лицето, обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, притеснения
и е накърнено социалното му общуване, обстоятелства, за доказването на които не
е необходимо да се ангажират свидетелски показания, особено при наличието на
писмени доказателства. По изложените съображения се твърди, че обжалваното
решение е правилно и обосновано, поради което се претендира потвърждаването му.
Също не сочи нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия
срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за
допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото
доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата
молба на въззиваемия А. за осъждане на Прокуратурата
на РБългария да му заплати сумата от 10 000 лв – обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 4 100 лв - обезщетение за имуществени
вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение по сл.д. № 58/2012 г. на
ОслО при ОП - гр.Бургас, пор. № 231/2007 год. на БОП (нохд № 692/2014 г. на
БОС, внохд № 245/2017 г. на БАС и нохд № 1331/2017 г. на БОС). В исковата молба
подробно е изложено какви обвинения и по какви текстове на НК е повдигнато (чл.123,
ал.1 НК, вр.чл.126, т.5, т.6, т.10 и т.13 от КТ, вр.чл.10, ал.1 и ал.2 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр.чл.4, ал.2, чл.7 и
чл.20, ал.1 и ал.2 от Наредба № 3 от 14.05.1996 г. за инструктажа на
работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна
охрана, вр.чл.71, т.4, чл.165, ал.1 и ал.2, чл.199, ал.1и ал.2, чл.199б,
чл.199в, ал.1 и ал.2, чл.246, ал.1 и ал.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване, вр.чл.24, ал.1 и ал.2, чл.26,
т.1, т.3, т.4, т.5, т.7 и т.10, б.“б“, чл.38, ал.1, чл.40, т.1 и т.2, чл.44,
ал.1, чл.60, ал.1 и ал.2, чл.61, чл.62, ал.1 и ал.2, чл.87, ал.1 и ал.2, чл.88,
ал.1 и ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, вр.Нормите на вътрешноведомствени „Правила № 7 за безопасна
работа при бетонджийски работи“ и Правилата на вътрешноведомствена „Инструкция
№ 26 за безопасна работа при извършване на бетонови работи с бетонпомпа“. Също
подробно е описан хода на проведеното наказателно производство от привличането
на 11.09.2013 г. на ищеца като обвиняем, през образуваните наказателен общ
характер дела пред БОС и БАС, до прекратяване на наказателното производство
против привлечените лица, вкл.ищеца, с постановление от 03.06.2020 г. на
основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради това, че
извършеното деяние не представлява престъпление. В исковата молба е заявено, че
е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на
правозащитните й органи, визиран в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, поради което се
претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 4100 лв за заплатени
адвокатски възнаграждения и 10000 лв – обезщетение за неимуществени вреди,
определено по правилата на чл.52 ЗЗД и обуславено от „привличането на
обвиняемия по досъдебното производство, провеждането на три съдебни
производства в две инстанции, от характера на обвинението, липсата на данни за
предходни противообществени прояви и особено от продължителността и интензитета
на наказателното производство, възрастта на ищеца и неговото обществено и
социално положение“. Не са изложени оплаквания за по-конкретни неимуществени
вреди.
Предявените искове са с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ответникът Прокуратурата на Република България е оспорила
исковете, като в законовия срок по чл.131 от ГПК е представен и писмен отговор
на исковата молба. Признава се, че ДП № 58/2012 г. по описа на ОслО при Окръжна
прокуратура Бургас, пр.пр.№ 231/2007 г. по описа на БОП е било прекратено с
постановление от 03.06.2020 г. на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1,
т.1 от НПК. Твръди се обаче, че по делото няма данни дали това постановление е
влязло в сила предвид обстоятелството, че подлежи на обжалване. На второ място
се твърди, че независимо от обективния характер на отговорността по ЗОДОВ, в
тежест на ищеца е да докаже претърпените от него вреди, размерът им и връзката
им с повдигнатото обвинение. Сочи се, че в исковата молба ищецът не е посочил
конкретни негативни последици, които да са настъпили за ищеца вследствие
повдигнатото му обвинение, както и не са представени никакви доказателства в
тази насока. По отношение на размера на исковата претенция се твърди, че същият
е изключително завишен както с оглед на предвиденото наказание за повдигнатото
му обвинение, така и предвид обстоятелството, че в хода на наказателното
производство спрямо ищеца не е била взета мярка за неотклонение или друга мярка
за процесуална принуда, която да ограничава правата му. На последно място се
твърди, че от момента на повдигане на обвинението по отношение на ищеца
(11.09.2013 г.) до изготвянето на обвинителния акт (28.07.2014 г.), са изминали
само година, един месец и няколко дни, а останалата част от исковия период –
след внасянето на делото в съда до прекратяването му, не може да се вмени във
вина на Прокуратурата, тъй като се касае за съдебно производство.
Въпреки дадените от съда указания на страните във връзка с
разпределената доказателствена тежест, освен прилагането на наказателното дело,
други доказателства по делото не са били представени от страните.
С обжалваното решение БРС е уважил предявения иск за имуществени
вреди изцяло, а иска за неимуществени вреди – частично – до размера от 5000 лв,
като в останалата част – до предявения размер от 10 000 лв, искът за
неимуществени вреди е отхвърлен. Съдът е приел, че по делото са установени
обективните предпоставки по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ангажиращи отговорността
на Държавата за обезвреда (привличане на ищеца като обвиняем за извършване на
престъпление, а впоследствие – прекратяване на наказателното производство по
отношение на него), доказан е размерът на имуществените вреди, а по отношение
на неимуществените вреди – че независимо от липсата на доказателства за
характера и интензитета на страданията, претърпени от ищеца в резултат на
незаконното обвинение, следва да се приеме, че ищецът е изпитвал негативни преживявания
от воденото срещу него наказателно производство, за времето от привличането му
като обвиняем до постановяването на прекратителното постановление на БРП. Във
връзка с размера на тези вреди съдът е посочил, че съобразява липсата на взета
по отношение на ищеца мярка за неотклонение.
Решението на БРС е
обжалвано само от ответника, съотв.само в осъдителните си части, поради което в
частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди, за
горницата над уважения размер от 5000 лв до пълния предявен размер от 10000 лв,
решението е влязло в сила.
При извършената
проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
По наведените във
въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
По делото не е спорно,
а се установява и от представените доказателства, че с постановление от
11.09.2013 г. на следовател от ОСлО в БОП, въззиваемият-ищец е привлечен като
обвиняем по ДП № 58/2012 г. по описа на ОСлО в БОП, ДП № 231/2007 г. на БОП, за
престъпление по чл.123, ал.1, пр.второ от НК (редакция преди изменението и с
ДВ, бр.26/2010 г.), вр. с чл.2, ал.2 от НК, вр. с чл.126, т.5, т.6, т.10 и т.13
от КТ. От приложеното наказателно дело се установява, че ищецът е оправдан по
повдигнатото му обвинение с присъда по нохд № 692/2014 г. по описа на БОС,
която присъда, след протест на прокурор от БОП, е била отменена с решение на
БАС по внохд № 245/2017 г., а делото върнато за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд. При новото разглеждане е образувано нохд № 1331/2017
г. на БОС, по което с определение съдебното производство е прекратено и делото
е върнато на БОП за отстраняване на нередовности на обвинителния акт.
С постановление от 03.06.2020 г., влязло в законна сила на
25.06.2020 г., наблюдаващият прокурор от БОП е прекратил наказателното
производство срещу ищеца поради липса на причинно-следствена връзка между
действията на обвиняемия и настъпилия вредоносен резултат.
Установява се от приложеното наказателно дело, че по нохд №
692/2014 г. по описа на БОС са проведени общо 29 съдебни заседания, а по внохд
№ 245/2017 г. на БАС и по нохд № 1331/2017 г. на БОС са проведени по 1 съдебно
заседание.
В досъдебната фаза и по всички дела в съдебната фаза ищецът
е бил представляван от адв.К.Кънев от БАК, за което по представените по делото
4 бр. договори за правна помощ и пълномощни, ищецът е заплатил на адв.Кънев сумата
от общо 4100 лв за адвокатски възнаграждения.
По делото не е спорно,
а се установява и от представените доказателства, че до повдигането на
процесното обвинени, въззиваемият-ищец не е бил осъждан за извършване на
престъпление.
При така установената
фактическа обстановка, при наведените от въззивната страна оплаквания, съдът
достига до следните правни изводи:
На първо място – по
отношение на имуществените вреди, ищецът ги е конкретизирал в исковата молба,
като подробно е описал договорите за правна защита и съдействие, по които
ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение. Заплащането на адвокатските
възнаграждения е доказано от договорите за правна защита и съдействие, приложени
към исковата молба и намиращи се в кориците на наказателното дело, в които
договори е отразено, че уговорените адв.възнаграждения са заплатени в брой от
ищеца. Ето защо съдът намира, че искът за имуществени вреди като основателен и
доказан, правилно е бил уважен от първоинстанционния съд.
По отношение на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди следва да се посочи, че действително, в исковата молба претърпените
неимуществени вреди не са конкретизирани, освен, че е описано, че в
съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, следва да се съобразят: привличането
на обвиняемия по досъдебното производство, провеждането на три съдебни
производства в две съдебни инстанции, характера на обвинението, липсата на
данни за предходни противообществени прояви, продължителността и интензитета на
наказателното производство, възрастта на ищеца и неговото социално и обществено
положение. Факт е, че по делото не са ангажирани доказателства, за това как се
е отразило на въззиваемия повдигнатото обвинение и продължилото 7 години
наказателно дело против него.
Неимуществените вреди в хипотезата
на чл.2 ЗОДОВ се
изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на
личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото.
За редовността на исковата молба по чл.2 ЗОДОВ, във
всичките хипотези е достатъчно да се претендира обезщетение за причинените
неимуществени вреди, като предмета на спора е очертан в рамките на обичайните
негативни преживявания за съответното действие или бездействие на разследващите
органи, прокуратурата или съда (в този смисъл е цитираното от
първоинстанционния съд Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012
г., IV г.о., ГК). Нормално е да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за
което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също
така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности
у личността, както и социалното му общуване.
Съдът приема, че в настоящия случай,
предвид предявения иск за неимуществените вреди, причинени от обвинение в
извършване на престъпление, след което образуваното наказателно производство е
било прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, исковата
претенция е за обезщетяване на неприятните чувства, усещания и преживяния в
рамките на обичайните негативни преживявания, независимо, че в исковата молба
те не са подробно описани.
В случая съдът приема, че от
значение за приемане на наличието на претърпени вреди и за определяне на
размера на обезщетението е периодът, в който е започнало и приключило
наказателното производство с влязло в сила постановление на наблюдаващия
прокурор за прекратяване на наказателното производство - 6 години и 9 месеца, в
който период ищецът е бил на 63 г. към момента на повдигане на обвинението и на
70 г. към момента на прекратяване на наказателното производство. В този
продължителен период въззиваемият е понасял всички негативи на това бъде
обвиняем, съответно подсъдим за извършване на престъпление от общ характер.
Съдът приема, че предвид социалното му положение, както и предвид
обстоятелството, че по делото няма данни за негови предходни противообществени
прояви, ищецът е претърпял обичайните негативни преживявания от
повдигнатото му обвинение - несигурност за резултата от наказателното
производство, неудобство при социално общуване от това, че против него се води
наказателно производство, притеснения и негативни усещания от проведените
многобройни съдебни заседания.
Според настоящия състав, следва да
се приеме, че по делото е доказана причинно-следствената връзка между
негативните преживявания на ищеца и повдигнатото му обвинение и воденото
продължително наказателно производство, тъй като се касае за човек в зряла
възраст, с чисто съдебно минало, без противообществени прояви до момента, т.е.зачитащ
правовия ред, за който повдигането на обвинение и вероятността да търпи
наказание е изключително притеснителна. Следва да се отчете и обстоятелството,
че повдигнатото на въззиваемия обвинение е във връзка с упражняваната от него
професия и дейност, което се отразява негативно и на професионалния облик на
ищеца.
С оглед изложеното съдът споделя
изводите на първоинстанционния съд, че при
наличието на доказателства за обективно основание за ангажиране на
отговорността на Прокуратурата поради прекратяването на образуваното
наказателно производство поради това, че деянието не съставлява престъпление, в
настоящия случай следва да се приеме за доказано, че въззиваемият-ищец е изпитвал негативни
преживявания, в рамките на
обичайните, от воденото срещу него
наказателно производство, за времето от привличането му като обвиняем на
11.09.2013 г. до постановяването на прекратителното постановление на БОП –
03.06.2020 г., тъй като не се твърди причиняване на
притеснения и неудобства над обичайните за такъв случай.
Ето защо съдът намира за неоснователно първото оплакване на
въззивника - че исковете са уважени, независимо от това, че ищецът не е
ангажирал никакви доказателства за претърпени от него неимуществени вреди,
както и за непосредствената им пряка причинно-следствена връзка с
неоснователното обвинение.
По отношение на размера на дължимото
на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, съдът отчита на първо място
продължителността на наказателното производство – 6 години и 9 месеца,
многобройните съдебни заседания, на повечето от които ищецът е присъствал лично.
Съдът приема на следващо място, че независимо от обстоятелството, че
повдигнатото на ищеца обвинение е било за престъпление, което не е тежко по
смисъла на чл.93 от НК, предвид личността на ищеца – мъж в зряла възраст, без
противообществени прояви и провинения до този момент, той е понесъл негативни
усещания, тревога, притеснения и неудобства в не по-малка степен. С оглед
изложените съображения съдът приема, че обезщетението от 5000 лв за причинени
на ищеца неимуществени вреди, определено от първоинстанционния съд, не е прекомерно
за обезщетяване на ищеца за понесените от него притеснения, тревоги и
неудобства и не би довело до неоснователното му обогатяване.
Действително, при привличането на ищеца в качеството на
обвиняем, спрямо него не е била взета мярка за неотклонение или друга мярка на
процесуална принуда. По тази причина, обезщетението за неимуществени вреди на
въззиваемия е определено в размер на 5000 лв, а не в по-висок размер.
На следващо място съдът намира, че обстоятелството, че продължителността
на наказателното производство е била обусловена и от процесуалното поведение на
другите обвиняеми по делото, не води до извод за по-малък размер на
обезщетението за неимуществени вреди, тъй като самата Прокуратура е допринесла
в значителна степен за продължителността на делото с предприетите процесуални
действия, вкл.чрез протестиране на постановената от първоинстанционния съд
оправдателна присъда по отношение на ищеца.
В този смисъл, според настоящия състав, е неоснователно и
оплакването, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени
вреди не съответства на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и на социално-икономическите
условия на живот в страната за периода.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции и при споделяне на
мотивите на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Поради потвърждаването на обжалваното решение и липсата на искане от
въззиваемия за присъждане на разноски, съдът няма да се произнася по
разноските.
Мотивиран от изложеното, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260756 от 26.11.2020 г. по гр.д.4216/2020 г. по описа на Районен съд Бургас,
В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която Прокуратурата на Република България
е осъдена да заплати на Б.Р.А. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от
4 100 лв - обезщетение за имуществени вреди и сумата от 5 000 лв –
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно
обвинение по сл.д.58/2012 г. на ОслО при ОП гр.Бургас, пор.№ 231/2007 г. на БОП
(нохд № 692/2014 г. на БОС, внохд 245/2017 г. на БАп.С и нохд 1331/2017 г. на
БОС), както и деловодни разноски в размер на 587.30 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.