№ 48
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20211110209010 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.189,ал.14 Закон за движението по
пътищата /ЗДв.П/, обнародван ДВ бр.20 от 05 март 1999година, в сила от 01
септември 1999година - редакцията след изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.10 от 01 февруари 2011година и тези,
обнародвани ДВ бр.101 от 20 декември 2016година, в сила от 21 януари
2017година вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила
от 23 декември 2021година.
Образувано е по жалба на Б. Х. Р., подадена срещу наказателно
постановление №21-4332-010622, издадено на 28 май 2021година от началник
Сектор към СДВР-ОПП, с което са му наложени административни наказания -
“глоба”, в размер 3 000лв. и “лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство”, за срок 12месеца, на основание чл.175а,ал.1,предл.трето
ЗДв.П - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението
в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.101 от 20 декември 2016година, в сила
от 21 януари 2017година и ”глоба”, в размер 20лв., на основание
чл.183,ал.2,т.2 ЗДв.П - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.43 от 26 април
1
2002година, в сила от същата дата, за това, че на 01 май 2021година, около
16:00часа, в град София, на бул.”Петко Ю. Тодоров”, в посоката от ул.”Бяла
черква” към бул.”България”, е управлявал лек автомобил, марка“BMW”, с
регистрационен номер РВ 22 29 ТХ, лична собственост, в който и е бил сам,
като е използвал пътищата за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари,
извършвайки рязка маневра, преднамерено извеждайки моторното превозно
средство извън контрол, чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцепление
на гумите - дрифт - административно нарушение по чл.104б,т.2 ЗДв.П -
актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.101 от 20 декември 2016година, в сила
от 21 януари 2017година, като в качеството на водач, Р. и е извършил маневра -
дрифт, на спирката на бул.”Петко Ю. Тодоров” /пазар”ИВАН ВАЗОВ”/,
обръщайки движението, като е нарушил пътна маркировка и е предприел
движение по булеварда, в посоката към ул.”Бяла черква” - административно
нарушение по чл.6,т.1 ЗДв.П.
В жалбата, подадена в приложимия законоустановен седемдневен срок
/чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.59,ал.2 ЗАНН - редакцията
на последната разпоредба, преди изменението и допълнението в нормативния
акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември
2021година/, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно и неправилно. Макар бланкетно, е
оспорено извършването на вменените нарушения, с твърдение, че посочените
обстоятелства не отговарят на обективната реалност, поради което на
практика без основание е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на привлечения към такава.
Защитникът на жалбоподателя - адвокат Юлиан Н., легитимиран с
пълномощно, приложено като лист 18 от делото, в хода на съдебното
производство поддържа искането за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, позовавайки се и анализирайки материалите от формираната
доказателствена съвкупност, които счита, че не установяват възприетите като
значими за административнонаказателното обвинение факти. Дори и да се
приеме осъществен състав на административно нарушение, според защитника
са налице предпоставки да бъде отменено наложеното наказание “лишаване
2
от право да се управлява моторно превозно средство” поради изтекла давност.
В съдебно заседание административнонаказаният Б. Х. Р., в
процесуалното качество на жалбоподател, явявайки се и лично при редовна
процедура по призоваване, пледира за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебното заседание не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от
разпоредбата на чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.62 ЗАНН,
Софийска районна прокуратура /С./ не се възползва от изрично разяснената
възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери
това за необходимо”.
Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с
която е сезиран, съобрази становищата, изразени в хода на съдебното
производство от защитника по пълномощно и от жалбоподателя лично и
обсъди наличните по делото материали и събрани доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от
фактическа страна следното:
В следобедните часове на 01 май 2021година, придвижвайки се на
територията на столичния град, по бул.”Петко Ю. Тодоров”, от бул.”България”
към ул.”Бяла черква”, в рамките на дежурство, със служебен автомобил,
видимо обозначен и сигнализиран като полицейски, екип на СДВР-ОПП,
сформиран от свидетелите Мелани Дойчинова и Стилиян Симеонов,
последният водач на полицейския автомобил, възприел пред себе си на пътя, в
района на пазар”ИВАН ВАЗОВ” и недалеч от спирка на масов градски
транспорт, водач на лек автомобил, марка“BMW”, с регистрационен номер РВ
22 29 ТХ, придвижвайки се по бул.”Петко Ю. Тодоров”, в посоката от ул.“Бяла
черква” към бул.“България”, да извършва “обратен завой“, при видима
надлъжна пътна маркировка от типа непрекъсната линия, забраняваща
маневрата, освен това последната реализирана чрез рязко подаване на газ и
поднасяне /завъртане/ на автомобила от лента в лента със задната част, т.е. и
осъществявайки “дрифт”. При така възприетото поведение на водача на
“BMW”-то като активен участник в движението, от страна на полицейските
служители незабавно били подаден светлинен и звуков сигнал от служебния
3
автомобил, с цел спиране на оказалото се след маневрата пред тях, но на
неголямо разстояние и в посоката им на придвижване, а именно на бул.“Петко
Ю. Тодоров”, в посоката от бул.“България” към ул.“Бяла черква”, “BMW”.
При спирането на “BMW”-то, фактически в една от преките на булеварда, на
първо време безпроблемно била проверена самоличността на водача,
установен именно като жалбоподателя Б. Р., който и бил сам в колата, след
което от страна на полицейските служители била обяснена причината за
спирането, а в отговор Р. депозирал “сведение” в писмена форма, в насока
“направих обратен на магазина на пазар“ИВАН ВАЗОВ” и колата ми поднесе,
понеже е със задно предаване”. След това от страна на полицейските
служители, в рамките на компетентността им и на извършената проверка,
било прието основание, респ. се пристъпило и към образуване срещу
жалбоподателя Б. Х. Р., ЕГН **********, с адрес град София, ул.”Д-р
Калинков” №34, на административнонаказателно производство, със
съставянето от свидетел Дойчинова на акт, бланков №422019, за установяване
на административно нарушение, с посочена юридическа квалификация на
деянието по чл.104б,т.2 ЗДв.П, от фактическа страна описано като изразило се
в това, че на 01 май 2021година, около 16:00часа, в град София, на бул.”Петко
Ю. Тодоров”, в посоката от ул.”Бяла черква” към бул.”България”, Р. е
управлявал лек автомобил, марка“BMW”, с регистрационен номер РВ 22 29
ТХ, лична собственост, в който и е бил сам, като е използвал пътищата за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, извършвайки рязка маневра,
преднамерено извеждайки моторното превозно средство извън контрол, чрез
презавиване, довеждайки до загуба на сцепление на гумите - дрифт, като в
качеството на водач, Р. и е извършил маневрата - дрифт, на спирката на
бул.”Петко Ю. Тодоров” /пазар”ИВАН ВАЗОВ”/, обръщайки движението, като
е нарушил пътна маркировка и е предприел движение по булеварда, в посоката
към ул.”Бяла черква”. Така съставен, актът, към който било приложено и
“сведение”-то в писмена форма, снето от жалбоподателя, бил предявен на Р.,
подписан от последния, при това с отбелязване “нямам възражения” и препис
от него бил връчен на жалбоподателя на същата дата - 01 май 2021година, а
въз основа на акта и при изготвена, отново на датата 01 май 2021година,
докладна записка от свидетел Дойчинова, адресирана до началник СДВР-
ОПП, видно от съдържанието на която административнонаказателното
4
производство срещу Р. следвало да се счита образувано и за вменено на
жалбоподателя нарушение по чл.6,т.1 ЗДв.П, каквото и било описано, от гл.т.
посочени факти, очертаващи административнонаказателното обвинение, на
28 май 2021година началник Сектор към СДВР-ОПП издал атакуваното
наказателно постановление №21-4332-010622, с което била ангажирана
личната административнонаказателна отговорност на Р., с налагането, при
спазване на правилото по чл.18 ЗАНН, на основание чл.175а,ал.1,предл.трето
ЗДв.П на административни наказания - “глоба”, в размер 3 000лева и
“лишаване от право да се управлява моторно превозно средство”, за срок
12месеца, а на основание чл.183,ал.2,т.2 ЗДв.П - на административно
наказание “глоба”, в размер 20лева, за нарушенията, описани от фактическа
страна по идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в
акта за тяхното установяване, а от правна страна посочени като такива по
чл.104б,т.2 ЗДв.П и по чл.6,т.1 ЗДв.П.
С оглед жалбата, доводите, с които е била обоснована защитната теза на
жалбоподателя и за проверка на обстоятелствата, отразени в акта и в
наказателното постановление, предвид естеството, но и начина на
установяване на нарушенията, по делото са били събрани гласни
доказателства, чрез показания на разпитаните в качеството на свидетели,
Мелани Дойчинова - актосъставител, Стилиян Симеонов - свидетел по акта и
по искане на защитата - лицето Памела Янкова, като първите двама, освен
ангажирани с образуването на административнонаказателното производство,
се явяват очевидци и ангажирани с установяването на нарушенията, както са
били приобщени писмени материали, основно такива, представляващи
приложение по изпратената в съда административнонаказателна преписка,
конкретно “сведение”-то в писмена форма, снето от жалбоподателя при
образуването на административнонаказателното производство и
представляващо приложение към акта за установяване на административно
нарушение, докладна записка, изготвена от свидетел Мелани Дойчинова и
адресирана до началник СДВР-ОПП, детайлна справка/картон на водача,
изготвена по данните в автоматизирана информационна система на
Министерство на вътрешните работи на Република България, за статуса на
жалбоподателя като правоспособен водач на моторно превозно средство,
както за съставени на лицето в това качество актове и фишове и издадени
наказателни постановления за извършени нарушения на правилата за
5
движение по пътищата и заповеди - рег.№8121з-515/14.05.2018г. и №8121К-
13318/23.10.2019г., на министъра на вътрешните работи, с отношение към
установяване компетентността на актосъставителя и на наказващия орган.
С оглед характера на настоящото съдебно производство, от гл.т. естество
на констатираните нарушения и начин на установяване, съдът приоритетно
счита, че в рамките на собствените си правомощия е взел необходимите и
възможни мерки за разкриването на обективната истина, но същевременно и е
осигурил достатъчна възможност на всяка от страните да защити и обоснове
позицията си по делото, респ. преценява, че събраните гласни доказателства
чрез показанията на разпитаните свидетели, обсъдени поотделно, заедно, но и
във връзка с приобщените писмени материали, са установили именно
изложената по-горе фактическа обстановка.
Тук е мястото съставът да отбележи, че е подходил с изострено
внимание към споделеното от свидетел Янкова, по отношение на която е
отчел, че фактът да съжителства на семейни начала и в общо домакинство с
жалбоподателя към времето на разпита, не я е дискредитирал изначално като
свидетел, но близките отношения с Р. в значителна степен е повлияло
свидетелката при депозирането на показанията, което според състава, Янкова е
сторила, балансирайки, но не без затруднения, между истината и желанието да
бъде възможно полезна на привлечения към административнонаказателна
отговорност, включително на фона на разяснената на Янкова наказателна
отговорност за “лъжесвидетелстване“. Тъкмо при така направената
предварителна уговорка съставът е възприел критичен подход, оценявайки
доказателствената стойност на гласните доказателства, събрани чрез
показанията на Янкова, които е кредитирал само доколкото са намерили
кореспонденция и в други материали от доказателствената съвкупност, а
именно, че Янкова не е била в колата при извършването на нарушенията, но и
впоследствие, докато е протичала проверката, при която и е бил съставен
актът, предвид споделеното във връзка с последното от свидетелите
полицейски служители, а що се отнася до възможното присъствие на Янкова в
относителна близост до мястото на извършването на нарушенията, респ.
възможността да е възприела като очевидец самото осъществяване на
деянията, предмет на административнонаказателното обвинение, на свой ред
точно тези възприятия да е споделила при даването на показанията, а не да е
6
направила разказ, почиващ на желанието да обслужи по възможно “удобен”
начин защитната теза на жалбоподателя, предшестван от запознаването на
свидетелката със съдържанието на актовете на органите на
административнонаказателното производство, съдът е приел становище, че
критичният подход към показанията на свидетелката точно в частта на
възпроизведени възприятия на очевидец от деянията, по-скоро насочва към
некредитиране, предвид, че самата свидетелка е посочила място, напълно
различно от представляващото предмет на административнонаказателното
обвинение, от една страна заявеното с категоричност, че е видяла
извършването на маневрата, но и непосредствено след това предположение за
стореното, “защото аз не съм с него в колата”, а на следващо място и
заявеното, че извършвайки маневрата, “го хванаха полицаите”, последвано от
споделено при липса на синхрон - “ние видяхме Б., как прави маневрата, но не
видяхме как го спират полицаите, бяхме позаблудени на пазара, чакахме си
храната …, той ни се обади и каза, че са го спрели полицаи, ние си изчакахме
храната и отидохме при него …”.
При възприетия критичен подход от страна на съдебния състав по
отношение показанията на свидетел Янкова като източник на доказателства,
респ. преценената невисока доказателствена стойност на последните,
съобразявайки, че в случая, предвид естественото на вмененото на Р., все пак в
основата стоят гласни доказателства, събрани чрез гласни доказателствени
средства, на фона на това, че няма данни да са били установени очевидци,
освен посочената като такава от защитата Янкова, но и двамата полицейски
служители Дойчинова и Симеонов, тук е мястото съставът да изрази
становище и по показанията на последните двама свидетели, оценявайки, че те
са представлявали възпроизвеждане, при това при сходство, на възприятия на
очевидци, по възможно логичен, със стремеж към обективност и достоверност
начин, но и пречупени през призмата на професионалната компетентност и
естеството на конкретно изпълняваните от тези свидетели служебни
задължения, като е направило впечатление, че всеки един от свидетелите
Дойчинова и Симеонов, възпроизвеждайки непосредствени възприятия от
случилото се, разбира се ”със свои думи”, е говорил за “дрифт”, извършен от
жалбоподателя с управляваното от него моторно превозно средство,
пречупено през призмата на собственото разбиране на всеки от свидетелите за
понятието, с уговорката, че последното няма нормативна дефиниция, но като
7
техника на шофиране е било известно на всеки от свидетелите Дойчинова и
Симеонов, в качеството им на полицейски служители и то при СДВР-ОПП, а и
в допълнение - в рамките на случая при извършване на непозволена от
пътната маркировка маневра “обратен завой”.
На фона на така посоченото, видно от показанията на свидетел
Дойчинова, жалбоподателят, с управлявания от него автомобил, реално
правейки маневра “обратен завой“ на пътна маркировка, която не го е
позволявала, е поднесъл автомобила многократно от лента в лента със задната
част на колата, по причина, че е подал по-рязко газ. В идентичен смисъл е
споделил и възприятия от случилото се свидетел Симеонов, в частност, че
даването на повече газ, последвано от “завъртане” на автомобила, е било
реализирано при осъществяването на маневрата “обратен завой”, последната
непозволена от наличната пътна маркировка, като при това положение, според
съда, дали в ситуацията е ставало въпрос за “умишлен дрифт“ или проявна
форма на шофьорските умения на конкретния водач, извършвал не просто
непозволена, но и рискова маневра, от гл.т. интензивност на трафика, от своя
страна налагаща възможно бързо “обръщане“ на посоката на движение на
автомобила, управляван от Р., логично никой от свидетелите няма как да е
знаел и то с категоричност, а само би могъл да предполага на база
извършената от самия него субективна оценка на възприетите факти от
обективната реалност, но и пречупени през призмата на притежаваните
професионални знания и умения, с които се е свързвало осъществяването на
служебните ангажименти на всеки от свидетелите Дойчинова и Симеонов.
Предвид изложеното, съобразно жалбата, но и като е задължен да
извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността на
атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът
приема следното:
На първо място съобразява, че жалбата на Б. Р. е допустима /подадена е
била в приложимия законоустановен 7-дневен срок за обжалване, при
положение, че наказателното постановление е било връчено на
санкционираното лице на 03 юни 2021година, а жалбата е била депозирана
при административнонаказващия орган на 09 юни 2021година, срещу акт,
подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен
съд, от лице, имащо право на жалба, по нормативно установения ред и
8
отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ. подлежи на
разгледана по същество, за оценка основателност, при това касателно и двата
пункта на наказателното постановление.
Във връзка с изложеното, съдът намира необходимо изрично и да
отбележи, че разпоредбата на чл.189,ал.13 /предишен чл.189,ал.5/ ЗДв.П, с
решение на Конституционния съд на Република България №1 от 2012година,
обнародвано ДВ бр.20 от 09 март 2012година, е обявена за
противоконституционна, а в ДВ бр.77 от 09 октомври 2012година е
обнародвано и изменение в ЗАНН, в сила от същата дата - 09 октомври
2012година, с което изцяло е отменена и разпоредбата на чл.59,ал.3 ЗАНН.
Като преценява, че жалбата на Б. Р. подлежи на разглеждане по
същество, за оценка на основателността, съдът формира извод, че са налице
предпоставките за отмяна на обжалваното наказателно постановление изцяло,
като издадено незаконосъобразно.
Що се касае до нарушението по пункт първи, извършвайки преди всичко
проверка от процедурна гл.т., съдът не констатира процесуални нарушения,
притежаващи характеристиките съществени, в рамките на
административнонаказателното производство. Счита, че образуването на
последното, съставянето на акта за установяване на нарушението и издаването
на атакуваното наказателно постановление, е станало при спазване на
предвидените и приложими в ЗДв.П и в ЗАНН срокове с давностен и
преклузивен характер, в разрез със защитната теза, като органите на
административнонаказателното производство в нужната и възможна степен
пълно, ясно, точно, а и при съответност, са оформили съдържанието на акта и
на наказателното постановление, като гаранция за правото на защита на
санкционираното лице, включващо и възможността за пълноценно
реализиране на правата в настоящото съдебно производство, образувано по
жалба срещу наказателното постановление, както за разкриването на
обективната истина.
Съдът счита, че както в акта, така и в наказателното постановление,
предвид посочената като нарушена правна норма и относимо към пункт
първи, органите на административнонаказателното производство са посочили
във възможната пълнота релевантните факти, от гл.т. поведение на
жалбоподателя, преценено на свой ред като реализиращо признаците на
9
съставомерно деяние, оценено като административно нарушение, при това
при спазване на принципа за идентичност между съдържанието на акта и на
наказателното постановление. Посочено е било кога като време, къде като
място и какво точно като действия е извършил жалбоподателят, преценено на
свой ред като нарушаващо забраната водач на моторно превозно средство да
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като
използването на думата “дрифт”, на фона на това, че самото понятие, макар
добило популярност, не е нормативно дефинирано и не е използвано от
законодателя, нито при очертаването на правилото, обективирано в
разпоредбата на чл.104б ЗДв.П, нито на това по чл.175а,ал.1 ЗДв.П и
независимо, че само по логика стои в основата на въвеждането им, не обуславя
констатации за допусната нередовност, с характеристиките на съществена, в
административнонаказателното производство, от гл.т. изискванията,
произтичащи от приложимите разпоредби на чл.42 и на чл.57,ал.1 ЗАНН при
оформяне съдържанието на акта и на наказателното постановление.
Съставът преценява, че доколкото става въпрос за
административнонаказателното производство, развило се в рамките на
класическа процедура, т.е. такава, започнала със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, от процедурна гл.т., в
конкретния случай и отнесено към нарушението по пункт първи, се
констатира, че само при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е било издадено
обжалваното наказателно постановление, е била допусната нередовност,
свързана с незаконосъобразното по аргумент от чл.189,ал.14 /предишен
чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.40,ал.1 и 3, чл.42,т.7 /актуална разпоредба на
чл.42,ал.1,т.7/ и чл.43,ал.1 ЗАНН, съставяне на акта в присъствието само на
един свидетел. Така констатираното нарушение на процесуалните правила
обаче, взето само по себе си, съдът преценява, че няма характер на съществено
и в т.см. не може да обуслови отмяна на постановлението, доколкото по
принцип не е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице,
а и не е препятствало възможността да бъде разкрита обективната истина в
настоящото съдебно производство.
С оглед приобщените като писмени доказателства по делото два броя
10
заповеди на министъра на вътрешните работи, а и от гл.т. разпоредбите на
чл.189,ал.1 ЗДв.П и на чл.189,ал.12 /предишен чл.189,ал.4/ ЗДв.П, съдът счита,
че в достатъчна степен обосновано може да приеме, че актът е бил съставен,
респ. атакуваното наказателно постановление е било издадено от компетентно
длъжностно лице.
Разглеждайки казуса по същество обаче и отнесено към нарушението по
пункт първи, на фона на възприетия в посочения по-горе смисъл анализ на
доказателствената съвкупност, съставът споделя позиция, че макар попълнена
във възможната пълнота, същата не създава предпоставки да се приеме, че в
случая жалбоподателят с поведението си е осъществил признаците, както от
обективната, така и от субективната страна на вмененото му нарушение,
предмет на административнонаказателното обвинение по пункт първи,
конкретно по причина, че констатацията за “умишлен дрифт“, само в която
хипотеза би могло да става въпрос за административно нарушение, не е
единствено и еднозначно изводима, а е само възможна в случая, но в същата
степен, в която е мислимо да се приеме, че жалбоподателят е проявил
шофьорски умения на съмнително ниво при специфична ситуация на пътя,
предприемайки непозволена, но и рискова маневра, която е следвало да бъде
извършена възможно бързо, още повече и на път с интензивен трафик. При
положение на свой ред, че само при несъмнено доказано
административнонаказателно обвинение, създаващо предпоставките да се
приеме реализирано съставомерно поведение, както от обективна, така и от
субективна страна, е мислимо ангажирането на административнонаказателна
отговорност на лицето, привлечено към такава, колебанието относно
реализирането на някой съставомерен признак, както е в случая, налага извод
за незаконосъобразно, от материалноправна гл.т., издадено наказателно
постановление, което подлежи на отмяна на посоченото основание и отнесено
към пункт първи.
Що се касае до нарушението по пункт втори от съдържанието на
атакуваното наказателно постановление, съдебният състав е на позиция, че и в
тази част обжалваният акт следва да бъде отменен, но поради допуснато
нарушение в рамките на административнонаказателното производство,
притежаващо самостоятелно характеристиките на съществено и без основание
за обсъждане по същество на въпроса, установява ли се или не, от
11
материалноправна гл.т., нарушението по този пункт от постановлението.
За отбелязване е, че при идентично посочване на значими за
административнонаказателното обвинение факти, последователно в актовете
на органите на административнонаказателното производство, при
образуването на последното на Р. от правна страна е било вменено едно
нарушение, с възприета права квалификация на деянието по чл.104б,т.2
ЗДв.П. Последвалото ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя с издаването на атакуваното наказателно
постановление за две отделни административни нарушения и при условията
на чл.18 ЗАНН, влиза в противоречие с принципни правила на
административнонаказателното производство, а и несъмнено накърнява
правото на защита на административнонаказания, тъкмо поради което
обжалваното наказателно постановление подлежи на отмяна и в частта на
ангажираната на Р. отговорност на основание чл.183,ал.2,т.2 ЗДв.П, за вменено
му като второ административно нарушение, такова по чл.6,т.1 ЗДв.П, а извод в
различен смисъл не се налага при наличната по
административнонаказателната преписка докладна записка, изготвена от
актосъставителя и адресирана до началник СДВР-ОПП, защото възприетият
подход, в предмета на административнонаказателно обвинение в
производство, образувано със съставен акт за установяване на
административно нарушение - чрез допълнително оформена докладна
записка, следваща съставянето на акта за установяване на нарушението и
поставил началото на административнонаказателното производство, да се
включи и друго нарушение, не кореспондира с нормативните правила и
правни възможности.
На последно място, само за пълнота на изложението, за отбелязване е, че
материалите по делото не обективират направени от страните деловодни
разноски, включително не е наличен “списък с разноски”, ето защо, а и при
липса на отправено искане за присъждане на деловодни разноски от страна по
делото, съдът, независимо от изхода на делото, не приема основание да се
произнася в насока възлагане /присъждане/ на деловодни разноски.
Именно съобразно изложеното, с оглед характера на настоящото
производство, в съответствие с правомощията си и на основание чл.189,ал.14
/предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.63,ал.3 вр. ал.2,т.1 вр. ал.1 ЗАНН -
12
актуална редакция, след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември
2021година, СРС, НО, 4 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-4332-010622, издадено на
28 май 2021година от началник Сектор към СДВР-ОПП, с което на Б. Х. Р.,
ЕГН **********, с адрес град София, ул.”Д-р Калинков” №34, са наложени
административни наказания - “глоба”, в размер 3 000 /три хиляди/лева и
“лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“, за срок 12
/дванадесет/месеца, на основание чл.175а,ал.1,предл.трето Закон за
движението по пътищата и “глоба”, в размер 20 /двадесет/лева, на основание
чл.183,ал.2,т.2 Закон за движението по пътищата, за това, че на 01 май
2021година, около 16:00часа, в град София, на бул.”Петко Ю. Тодоров”, в
посоката от ул.”Бяла черква” към бул.”България”, е управлявал лек автомобил,
марка“BMW”, с регистрационен номер РВ 22 29 ТХ, лична собственост, в
който и е бил сам, като е използвал пътищата за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари, извършвайки рязка маневра, преднамерено извеждайки моторното
превозно средство извън контрол, чрез презавиване, довеждайки до загуба на
сцепление на гумите - дрифт - административно нарушение по чл.104б,т.2
Закон за движението по пътищата, като в качеството на водач, Р. и е извършил
маневра - дрифт, на спирката на бул.”Петко Ю. Тодоров” /пазар”ИВАН
ВАЗОВ”/, обръщайки движението, като е нарушил пътна маркировка и е
предприел движение по булеварда, в посоката към ул.”Бяла черква” -
административно нарушение по чл.6,т.1 Закон за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, НА ОСНОВАНИЯТА,
ПРЕДВИДЕНИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПО РЕДА
НА ГЛАВА ХІІ АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, В 14-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО, ЧЕ Е
ИЗГОТВЕНО.
13
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14