Р Е Ш Е Н И Е
№ 210/17.05.2022 г.
Административен съд - Монтана, в публичното
съдебно заседание на тринадесети май ,през две хиляди двадесет и втора година ,касационно-административен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
МАРИЯ
НИЦОВА
при секретаря……...Антоанета
Лазарова и с участието на прокурора……...Галя Александрова… като
разгледа...............докладваното от съдията………….БИСЕРКА БОЙЧЕВА....КАНД№107/2022г.
по описа на Административен съд-Монтана............................. взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН.
С
решение №181/31.12.2021г.,постановено по АНД№1252/2021г., Районен съд-Монтана е
потвърдил наказателно постановление №26-0000562/29.09.2021г. на директора на РД
“АА“-Враца към МТИТС ,с което на Г.Й.К. *** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000лв., на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАПр.,за нарушение
на чл.58,ал.1,т.3 от Наредба №11 /31.10.2022г. на МТС.
Горното решение е обжалвано с касационна жалба
от адв.П.С. ,като пълномощник на касатора Г.К. ,с искане да бъде отменено
решението на МРС,като неправилно и незаконосъобразно.В съдебно заседание не се
явява и не се представлява ,но в писмено становище,вх.№625/21.03.2022г.,чрез
адв.С. излага подробни доводи по същество за отмяна на оспореното решение,като
се позовава на Директива 2006/126/ЕО относно свидетелства за управление на
превозни средства и решения на СЕС.
Ответникът
по касацията – директора на РД “АА“-Враца не изпраща представител,но в писмено
възражение срещу касационната жалба излага доводи за правилност на обжалваното
въззивно решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата
за основателна,а решението на съда за неправилно.
Настоящият касационен
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните,събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна,в срока по
чл.211 АПК ,поради което се явява
процесуално допустима,а разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА, по
посочените по-долу съображения.
От
фактическа страна по делото е установено,че на касатора в настоящето
производство е съставен акт за установяване на
административно нарушение№282713/23.09.2021г. и наказателно
постановление №26-0000562/29.09.2021г.,за това ,че на 23.09.2021г. ,15,45ч. на
главен път Е-79 в посока Монтана извършва обществен международен превоз на
товари от Англия за Република България с влекач марка„МАН“ ТГХ
с рег.№ Е0894МХ и прикачено полуремарке Кроне СД с рег.№СВ9039ЕА, и
двете собственост на фирма „МАНСС ГРУП“ЕООД ,като в момента на проверка от
контролните органи на ИА „АА“ е установено ,че не притежава валидно удостоверение
за психологическа годност по см. на наредбата по чл.152 ,ал.1,т.2 от ЗДвП. Представя
удостоверение за психологическа годност №290958 със срок на валидност до
09.12.2018г.С горното деяние е нарушил чл.58,ал.1,т.3 от Наредба №11
/31.10.2002г. на МТС,за което му е наложена „глоба“ в размер на 2000лв., на
основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАПр.Така установената фактическа обстановка се
подкрепя от доказателствата по делото и не е спорна между страните.
Решението на
въззивния съд е неправилно. За да потвърди
НП
съдът е приел ,че нарушението е доказано ,установена е самоличността
на извършителя и правилно е съставен АУАН
и НП . При постановяване на решението си съдът не е взел предвид
действащи международни норми ,които имат приоритет пред нормите на националното
законодателство ,които им противоречат по см. на чл.5,ал.4 от Конституцията на
Република България.
Правилни са доводите в касационната жалба
,че съдът не е съобразил в решението си доколко Наредба №11 /31.10.2002г. на МТС и Наредба №
36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания
на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи
на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания (Загл. доп. - ДВ, бр.
89 от 2010 г.)
противоречат на Директива
2006/126/ЕО на ЕП и
на Съвета относно свидетелства
за управление на превозните средства и Директива 2003/59/ЕО на ЕП и на Съвета относно начална
квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства.В
Директива 2006/126/ЕО на ЕП и на Съвета са определени условията за издаване, подновяване или
замяна на европейските свидетелства за управление на МПС-та, по -специално
минималните стандарти за физическа и психологическа годност. На първо
място несъответствие
има досежно срока за валидност ,респ.подновяване на удостоверението
за психологическа годност -важи за 3 години, а в определени случаи - за 1 година (чл. 8, ал. 2 от Наредба№36/2006 г.). Тези срокове са по-кратки от сроковете за
валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство, които
са с 5- или 10-годишна продължителност (чл. 51, ал. 3 - 4 ЗБЛД). Следователно
доказването на умствената годност не се извършва „... когато свидетелството се
издава и периодично след това ..." (съображение 9 от преамбюла на
Директивата) посредством медицински прегледи, които да "... съвпадат с
подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от
срока на валидност на свидетелството" (съображение 9 от преамбюла на
Директивата).
На второ място, Директивата позволява на държавите членки да регламентират "[... ] медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена годност [.„ ]" (съображение 9 от преамбюла на Директивата), а чл. 5 от Наредба№36/2006г. предвижда - с цел установяването на психологическата годност - не медицински преглед, а "психологическо изследване", което се осъществява от психолози (чл. 11в от Наредбата), т. е. от лица, които не са медици.
На трето място, вярно е, че Директивата залага "... минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на [... ] превозни средства" (съображение 8 от преамбюла на Директивата), което означава, че държавите членки могат да завишат тези стандарти в своите национални законодателства. Трябва обаче да се има предвид, че разпоредбата на т. 5 от приложение III на Директивата, уреждайки част от материята на медицинските прегледи, предписва следното: "Стандартите, установени от държавите членки за издаване и всяко едно последващо подновяване на свидетелствата за управление, могат да бъдат по-строги от изложените в настоящото приложение". Следователно по-строгите стандарти могат да бъдат въвеждани на национално равнище само и единствено във връзка с първоначалното издаване и последващото подновяване на свидетелствата за управление на моторно превозно средство. Това означава, че възможността, да се въвеждат по-строги стандарти, не може да бъде използвана, за да се удостоверят отделни аспекти от физическата или умствената годност за управление на моторни превозни средства посредством документ, който - редом със свидетелството за управление на моторно превозно средство - да има свое собствено легитимиращо действие. А тъкмо това е сторено чрез нормативното регламентиране на удостоверението за психологическа годност, в резултат на което психологическата годност, вместо да бъде само предпоставка на правоспособността за управление на моторни превозни средства от съответната категория, бива въздигната и в отделно, паралелно съществуващо с правоспособността юридическо качество (арг. чл. 7а, ал. 2 ЗАвП).
Следователно, Директивата позволява на държавите
членки да завишат изискванията за
физическата и умствената годност за управление на моторни превозни средства, но
при следните конкретни ограничения: -
проверката на годността да се извършва изцяло във връзка с издаването на
свидетелство за управление на моторно превозно средство;въпросната проверка да
се извършва само посредством медицински прегледи и то в срокове, не по-кратки
от сроковете за валидност на свидетелството за управление на моторно превозно
средство. Тези ограничения не са спазени
в националната регламентация на психологическото изследване по Наредбата.
Дори да се приеме, че относимите към разглеждания казус правила на Директивата нямат пряко приложение, това не дава право на съда да приложи националните разпоредби, които й противоречат. Трябва също да се има предвид, че правилата на Директивата имат за цел да улеснят и насърчат"[... ] свободното движение и свободата на установяване на хората [... ]" (съображение 2 от преамбюла на Директивата). Следователно неспазването на Директивата води до пряко нарушение на субективните права по чл. 21, чл. 45, чл. 49 и чл. 56 ДФЕС, което е още едно основание да не се приложат националните разпоредби относно задълженията, свързани с удостоверенията за психологическа годност.По тези съображения ,настоящата касационна инстанция следва да отмени решението на въззивната инстанция ,като несъответстващо на материалния закон ,постановено в нарушение на правото на ЕС и Директива 2006/126/ЕО относно свидетелства за управление на превозните средства, и вместо него да постанови друго решение ,с което да се отмени и издаденото НП.
Претендират се разноски от касатора ,чрез
пълномощника му ,адв С. за двете съдебни инстанции ,които с оглед нормата на чл.63д,ал.1
от ЗАНН във вр. с чл.143,ал.1 АПК му се следват.Претендират се ,съгласно 2бр.
договори за правна помощ и съдействие от адв.С.,като пълномощник на касатора адвокатски възнаграждения в размер на 200лв. разноски за процесуално представителство
пред въззивна и касационна инстанция,изплатени в брой ,които следва да и се
присъдят.
Водим от
гореизложеното, административният съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№181/31.12.2021г.,постановено по АНД№1252/ 2021г.по описа на Районен
съд-Монтана И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №26-0000562/29.09.2021г. на директора на РД
“АА“-Враца към МТИТС ,с което на Г.Й.К. *** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000лв., на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАПр.,за
нарушение на чл.58,ал.1,т.3 от Наредба №11 /31.10.2022г. на МТС.
ОСЪЖДА РД
“АА“-Враца към МТИТС да заплати на Г.Й.К. *** разноски по делото за адвокат в
размер на общо 400/четиристотин/лв.за
двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.