Решение по дело №11/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Добрич срещу Решение № 28/30.10.2023 г., постановено по анд № 68/2023 г. по описа на Районен съд – Тервел (ТРС), с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) серия К № 7622472 от 06.06.2023 г. на ОД на МВР – Добрич, с който на Д.М.М., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.

Касаторът счита решението на ТРС за необосновано, немотивирано и постановено в нарушение на закона. Счита, че неправилно районният съд е приел, че оспореният ЕФ е издаден в противоречие със закона, тъй като нарушението не е установено и заснето със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, позовавайки се на Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по т.д №1/2013 г. на ОСК на ВАС. Твърди, че това тълкувателно решение е постановено при предишната редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и е с отпаднало значение. Навежда доводи за допуснати съществени нарушения в съдебното производство при установяване на обективната истина. Иска да се отмени решението на ТРС и да се постанови друго такова, с което да се потвърди процесният ЕФ.

Ответникът – Д.М.М., чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата в писмен отговор по делото. Не споделя доводите в касационната жалба за отпадане приложимостта на Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по т.д №1/2013 г. на ОСК на ВАС след измененията в ЗДвП през 2015 г. Иска да се остави в сила въззивното решение и да му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на ДОП дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения :

С обжалваното решение ТРС е отменил ЕФ серия К № 7622472, издаден от ОД на МВР – Добрич, с който на Д.М.М., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К №5296452 на 14.07.2022 г., за това, че на 06.06.2023 г., в 10:12 часа, в Добрич, Тервел, с. Балик, Разклона, е управлявал МПС л.а. Фолксваген Пасат с рег. № В 4999 РС, превишавайки разрешената максимална скорост за движение от 60 км/ч с 36 км/ч, което е установено с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 518.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че ЕФ има изискуемото съдържание, но е издаден в нарушение на закона, като се е позовал на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, според което в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушение може да се осъществи само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Изложил е мотиви, че в случая процесното нарушение е заснето с мобилно техническо устройство, поради което присъстващият контролен орган е следвало да констатира нарушението по общия ред, чрез съставяне на АУАН и издаване на НП, а не чрез издаване на ЕФ. С това е ограничено правото на защита на наказания, доколкото той не е могъл да оспори констатациите в ЕФ към момента на тяхното установяване.

Така постановеното решение е неправилно.

Становището на съда, че електронен фиш не може да се издава, когато нарушението е установено с мобилно техническо средство, не е съобразено с измененията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП след 2015 г., които предвиждат възможност за издаване на ЕФ за нарушения на скоростта, установени и заснети както със стационарни, така и с мобилни автоматизирани технически средства или системи по смисъла на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Според сегашната и приложима за случая редакция на нормата отсъствието на контролен орган и нарушител се отнася към момента на издаване на ЕФ и няма отношение към установяването и заснемането на нарушението. Процесуалната възможност за издаване на ЕФ е обусловена единствено от обстоятелството нарушението да бъде установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система и за него да не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки. Изискването за липсата на контролен орган и нарушител при установяване на нарушението е отпаднало с промяната на закона от 2015 г. С това е отпаднало и значението на ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС по т.д. № 1/2013 г., поради което неправилно и незаконосъобразно районният съд се е позовал на него, за да отмени обжалвания ЕФ.

С оглед на изложеното обжалваното решение противоречи на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. В случая при произнасянето си районният съд не е обсъдил по-голямата част от възраженията на жалбоподателя по същество на спора включително относно липсата на доказателства за наличие на ограничение на скоростта от 60 км/ч на контролирания участък. Тези възражения не могат да бъдат разглеждани за първи път от касационната инстанция, която е инстанция по правото, а не по фактите. Поради това и с оглед спазване на принципа за двуинстанционност на съдебния контрол делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от районния съд при съобразяване с посоченото в мотивите към настоящото решение.

При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи мотиви по всички правнорелевантни факти и конкретни съображения относно законосъобразността на оспорения пред него електронен фиш на всички материалноправни и процесуални основания за това при спазване на правилата за доказване и разпределение на доказателствената тежест между страните.

По силата на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от районния съд при новото разглеждане на делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. чл. 222, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 28/30.10.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 68/2023 г. по описа на Районен съд – Тервел.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно указанията, дадени в мотивите към настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: