Р Е Ш Е Н И Е   №

гр. Варна, 28.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

Мл. с-я НАСУФ ИСМАЛ

 

         като разгледа докладваното от съдия Петкова

въззивно гражданско дело № 2429 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл.435 ал.1 т.3 от ГПК.

Образувано по подадена жалба вх.№27597/05.11.2019г. от В.П.Г. и С.Г.Г. – взискател по изпълнението, против действия на ДСИ при ВРС, изразяващи се срещу Постановление за прекратяване на изп. производство по изп. дело № 20173110408142. В жалбата се излага, че не са налице основанията по чл.433 ал.1 т.8 ГПК  за прекратяване на изпълнителното производство. Жалбоподателите излагат, че не е верен извода на ЧСИ, че не са поискали извършването на изпълнителни действия за период повече от две години. Сочи, че невнасянето на такси не опорочава изпълнителното действие, поради което и не опорочава поискването му от взискателя. Излага, че в през цялото изпълнително производство непрекъснато е правил искания за прилагане на изпълнителни способи- запор на банкови сметки, възбраняване на имущество. В допълнително становище сочи, че е налице присъединяване на изп. дело и изп. дело №2153. Поради това и твърдят, че давността е прекъсната. Молят постановлението да бъде отменено.

Длъжникът „Евробилд“ ООД, гр. Варна, уведомен по реда на чл.50 ал.2 ГПК, не е депозирал възражение по жалбата.

ЧСИ е депозирал обяснения на осн. чл.436 ал.3 ГПК.

По допустимостта на жалбите:

Жалбата на С.Г. е допустима, доколкото е постъпила в срока по чл.436 ГПК, както и е подадена от легитимирано лице в хипотезата на чл. 435 ал.1 т.3 ГПК.

Жалбата, депозирана от В.Г. е недопустима, доколкото същата е подадена при липса на процесуална легитимация на първата. Г. няма качеството на взискател в изпълнението, а е трето лице, което само в определени хипотези разполага с правото да обжалва конкретни действия на съдебния изпълнител- ал.3, 4 и 5 на чл. 435 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство не е измежду тях. Затова и производството по недопустимата жалба на В.Г. следва да бъде прекратено.

 

По същество по жалбата на С.Г. съдът намира следното:

 

Изпълнително дело № 20173110408142 е образувано с Разпореждане на ДСИ от 29.06.2017г. въз основа на изпълнителен лист от 03.11.2010г., издаден по гр.д. № 1828/2009г. по описа на ВОС, в който е удостоверено правото на принудително изпълнение в полза на С.Г.Г. с ЕГН ********** срещу „Евробилд“ ООД, гр. Варна за заплащане на сумите: 25 000 евро главница, ведно със законната лихва от 04.09.2010г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1 315.00 лв. – съдебно деловодни разноски. Още с молбата за образуване на изпълнителното производство са посочени изпълнителни способи- налагане на запори върху банкови сметки, както и възбрана върху недвижимо имущество.  Видно от приложените по делото удостоверения изх. №29126/12.07.2018г. и изх.№30256/20.07.2018г., издадени по цитираното изп.д. №2153/17г., въз основа на удостоверение изх.№15224/10.04.2018г. С.Г.Г. е присъединен кредитор по изп.д. №2153/17г., по което освен това взискатели са В.П.Г. *** като присъединен кредитор. Цитираните удостоверения са издадени за присъединяване по изп.№№ 1046/17г. и 3047/18г.

Със съобщения от 26.04.2018г. до жалбоподателите последните са уведомени от ДСИ, че към изп.д. №2153/17г. ДСИ присъединява неудовлетворения остатък от вземането по приложеното удостоверение от изп.д. №8142/17г. по описа на СИС при ВРС на осн. чл.456 ал.1 ГПК.

С атакуваното постановление от 23.10.2019г. ДСИ прекратил изп. производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, като приел, че е настъпила перемция поради неизвършването на изпълнителни действия по делото две години.

 

Постановлението е незаконосъобразно.

Съобразно т.10 на № ТР № 2 по т. д. № 2/2013 година, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В конкретния случай безспорно се установи, че на основание издадено на 10.04.2018г. удостоверение по реда на чл.456 ал.1 ГПК С.Г. е присъединен кредитор с неудовлетворения остатък по изп.д. № 8142/17г. към изп.д. № 2153/17г. по описа на СИС. Респективно, на посочената дата – 10.04.2018г., давността е прекъсната с присъединяването на вземането на кредитора С.Г. по изп.д. №2153/17г. Считано от 10.04.2018г. до 23.10.2019г. не са изтекли две години от последното предприето изпълнително действие, поради което и перемция не е настъпила. Постановлението, с което изпълнителното дело е прекратено като перемирано, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

 

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване от 23.10.2019г., постановено по изп. дело № 20173110408142 на ДСИ при СИС, по жалбата на С.Г.Г..

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр.д. №2429/19г. по описа на ВОС в частта, по подадената от В.П.Г. жалба срещу Постановление за прекратяване от 23.10.2019г., постановено по изп. дело № 20173110408142 на ДСИ при СИС.

 

         Решението подлежи на обжалване само в прекратителната си частта, касаеща жалбата на В.П., в едноседмичен срок от съобщението до П. с частна жалба пред ВАпС.

В останалата частта решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                            2.