Р Е Ш
Е Н И Е
№………./……01.2020г.
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито
съдебно заседание, проведено на пети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
При секретар : Мария Манолова
Като разгледа докладваното от съдията
Търговско
дело № 465 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по т.д.№ 465/2019г.
по описа на ВОС е образувано по искова молба на М.С.О. с ЕГН ********** *** 14, чрез пълномощник адв.А.П.,***, с
която е предявен иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр.чл.45 и
чл.52 от ЗЗД, за осъждане на ответника ЗД
„БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.Джеймс Баучер 87, да заплати на ищцата сумата от 200 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
загубата на нейната дъщеря В.Д. О., поч. на 06.10.2014г., вследствие на
настъпило на 06.10.2014 г. пътно-транспортно произшествие в с.Тополовец,
общ.Ружинци, обл.Видин на ул.Волгоград срещу дом №11 по вина на водача И.Й.И.
със застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество
л.а. марка „***“ с д.к. № ***. Настоява се за присъждане на законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на увреждането – 06.10.2014г. до
пълното изплащане на сумата. Претендират се сторените съдебно-деловодни
разноски.
Твърди се в
исковата молба, че на 06.10.2014г.
около 17 часа в с.Тополовец, общ. Ружинци, обл. Видин на ул. „Волгоград",
срещу дом № 11, застрахованият по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" с покритие при ответника ЗД "Бул Инс" АД И.Й.И. при
управление на МПС - л.а. „***" с peг. № ***, във
връзка с управлението и притежаването на което е сключен застрахователният
договор, напуска пътното платно и се блъска челно в бетонен стълб. При
гореописаното произшествие загива возещата се на задната седалка на автомобила В.Д.
О. – дъщеря на М.С.О.. С влязла в сила присъда № 10 от 01.02.2018г.,
постановена от Видинския окръжен съд по НОХД № 258/2017г., И.Й. е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, буква «б»,
предл. 1-во, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, а именно, че по непредпазливост е
причинил смъртта на В.Д. О. и средна телесна повреда на К.И.М..
В исковата молба и допълнителната
искова молба ищцата твърди, че е преживяла силен шок от смъртта на дъщеря си.
Двете били близки. Поради това внезапната смърт на В. О. й причинила морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за тяхната родствена връзка. Излага, че към момента на произшествието причинилото
вреда МПС имало действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност”, което
обосновава интереса й от предявяване на настоящия иск срещу застрахователя.
В срока за отговор на исковата
молба, ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК
********* оспорва иска като неоснователен по основание и
размер. Оспорва се твърдението за настъпили за ищцата вреди от смъртта на
нейната дъщеря. Оспорва се причинно-следствената връзка между неправомерното
деяние и настъпилите вреди. Ответното дружество оспорва размера на заявените
претенции, като въвежда възражение относно наличието на трайна и дълбока близка
и емоционална връзка между ищцата и починалата й дъщеря, както и естеството и
продължителността на търпените болки и страдания. Въвежда се възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на лихвите, предхождащи с три години датата на
подаване на исковата молба. Въвежда се възражение за съпричиняване от страна на
пострадалото лице, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан в
нарушение на чл.137 от ЗДвП, с което поведение починалата сама се е поставила в
риск. Настоява се за отхвърляне на иска, съотв. присъждане на обезщетение в
намален размер, както и за осъждане на ищцата да заплати съдебно-деловодни
разноски.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното :
Искът черпи
правно основание от разпоредбите на чл.226 от КЗ (отм.) във вр.чл.45 и 52 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД във вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД.
В тежест на ищцата
е възложено да проведе пълно и пряко доказване на всички елементи от
фактическия състав на непозволено увреждане - виновно противоправно действие,
извършено от водача на ППС И.Й.И., настъпили вреди – смъртта на дъщерята на ищцата,
съотв.за последната – душевни болки и страдания от загубата,
причинно-следствена връзка между деликта и вредите; наличие на валидно
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и
делинквента; вид и тежест на неимуществените вреди, претендирани от ищеца, техния характер, интензитет
и продължителност, родствена връзка с пострадалия, наличието на
трайна и дълбока емоционална връзка на ищеца с починалия, включително да обоснове
размера на претендираното обезщетение. Единствено субективният елемент – вината –
се предполага - до доказване на противното.
Ответникът носи доказателствена
тежест да установи възражението за съпричиняване на вредите от наследодателя на
ищеца, както и останалите
релевирани възражения.
Не се спори между страните
и се установява от влязлата в сила на 16.02.2018г. присъда № 10 от
01.02.2018г., постановена по нохд № 258 по описа за 2017г. на Окръжен съд
Видин, че на 06.10.2014г. около 17 часа в с.Тополовец, общ.Ружинци, обл.Видин,
на ул.Волгоград срещу дом №11, при управление на МРС л.а. *** с рег. № ***, И.Й.И.
с ЕГН ********** нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно
„При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да се
превишават следните стойноста на скоростта км/ч : категория „В“ –населено място
– 50 км/ч“, като се движел с 69 км/ч, напуснал пътното платно и се блъснал в
бетонен стълб, като по непредпазливост причинил смъртта на В.Д. О. с ЕГН **********
и средна телесна повреда на К.И.М. с ЕГН **********, изразяваща се в трайно
затруднение движението на горен, десен крайник. На осн.чл.343 ал.4 във вр.с
ал.3, б „б“, предл.първо във вр.чл.342, ал.1 от НК във вр.с чл.21 ал.1 от ЗДвП
във вр.чл.36 и чл.54 И. е осъден на две години лишаване от свобода,
изпълнението, на което наказание на осн.чл.66 от НК е изпитателен срок от 5
години. На осн.чл.343г от НК е постановено лишаване от право да упражнява
определена професие или дейност по чл.37, ал.1, т.7 – лишаване от право да
управлява МПС за срок от 4 години.
От представеното удостоверение за
наследници, изд.от Община Варна, с.Казашко с изх. № АУ028349КЗШ, се установява,
че ищцата М.С.О. е майка на загиналата в произшествието В.Д. О..
По делото не е спорен и въпроса относно
наличието на валидно застрахователно правоотношение на застраховка „Гражданска
отговорност“. Застрахователният договор е сключен между ЗК „Бул Инас“ АД
гр.София и И.Й.И., на 26.06.2014г., за лек
автомобил марка ***, с рег.№ ***. Застрахователният договор е със срок до 26.06.2015г.,
застрахователна полица № 02114001708835.
На 23.04.2018г., чрез пълномощник, ищцата М.О.
е отправила покана до застрахователното
дружество за изплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди. Не
се спори, че застрахователната претенция не е удовлетворена, вкл. и частично.
По делото е назначена и изслушана САТЕ,
чието заключение съдът изцяло кредитира, и съгласно което вещото лице докладва,
че ПТП-то е било запазено по отношение на автомобила, като от огледния
протокол не се извличат данни за типа и позицията на седалките и вещите в обема
на автомобила. От снимковия албум се установява, че е налице преместване на
неукрепен товар от багажното отделение напред към точката на удара на
автомобила спрямо стълба от осветителната и електропреносна мрежа. По следите
описани в огледния протокол и видни от снимковия материал могат да се направят
следните заключения: -удара за процесния автомобил е бил челен с централно
петно на застъпване по отношение на предната част на автомобила; -автомобилът е
бил със сработили предни въздушни възглавници при шофьора и пътника в дясно -
предна дясна седалка; -автомобилът е бил оборудван с предпазни колани на втори
ред седалки - задна седалка, от отделящ се самопозициониращ тип, с коланен
механизъм основно захванат към купето на автомобила - две точки начална и
крайна относно купето на автомобила и средна относно седалката; - багажния обем
на автомобила не е бил отделен от пътническата част на обема на купето, и е бил
изпълнен с неукрепен единично или сумарно багаж, преместил се към предната част
на автомобила при удара; - установява се, че облегалката на задна дясна седалка
е силно деформирана напред към точката на удара в сравнение с лявата седална
облегална част. Облегалката на задна дясна седалка е затрупана от преместил се
багаж. Облегалката на задна лява седалка е в неестествено положение за
използване походно от пасажер - преместване напред към точката на удара
следствие на претоварване от преместения напред багаж от багажното отделение.
Тази позиция на задния ред седалки показва, че категорично гърбовете именно на
тези втори ред седалки са подействали като преграда за багажа, разпределен в
задната част на процесния автомобил. Тъй като багажа не е бил укрепен,
последният е придобил инерционна сила, от където седалките не са устояли на
напора на багажа и са се деформирали напред към предната част на автомобила.
Според експерта в този конкретен
механизъм на преместване на багажа и деформиране напред на облегалките на
задните седалки, е била затисната измежду коланния ремък и облегалката
пострадалата пасажерка. При такъв тип затискане, коланния ремък понася теглото
на пострадалата и това на багажа, непогА.о от деформираната седалка и се
наблюдава притискане на тялото с конкретни тежки травми, (такъв тип травми се
наблюдава при катастрофа със заети предни и задни седалки от пасажери, в който
случай задно разположените пасажери са без поставени предпазни колани, и
тяхното тегло повишено на база инерционните сили се прехвърля през тялото на
предно разположения пасажер към коланния ремък, с оказване на сериозно
притискане на тялото на предния пасажер и нанасяне на големи травми, неотносими
към удара). На следващо място вещото лице докладва, че колана на лява задна
седалка е изтеглен незначително от неработното си положение, което не доказва
категоричното му използване, а колана при дясна задна седалка не се вижда на
фотосите. Освен това задна лява седалка е заснета с поставена обемиста чанта
тип сак в червен цвят, а трупът е заснет, положен на носилка в репатрираш,
автомобил, различен от процесния.
Според вещото лице, при конкретния
механизъм на получаване на травмите на В.Д. О., дори и при непоставен предпазен
колан, е щяло да настъпи затискане на тялото от багажа, преместил се от
багажното отделение, но е следвало да се наблюдава претоварване на задната част
на предна дясна седалка, от където да е налице предпоставка за премазване на
пътника от предно дясно място между коланен ремък и задна част на седалката -
облегалка.
Според инженера, ударът е бил с
интензитет, непревишаващ държащата способност на коланния ремък. В момента на
удара пострадалата е изпитала инерционна сила на преместване напред към
предната част на автомобила. Вещото лице изказва мнение, че при отсъствие на
допълнителни сили относно задната облегална част на седалката й, последната е следвало
да бъде възпряна от удар в гърба на предна седалка и да настъпи незначително
камшично преместване към гърба на седалката, която е заемала. При такива случай
се забелязва деформиране на седалката в облегалната й част, обратна на посоката
на сближение на тялото с точката на удара.
Тежестта на получените наранявания е
била предизвикана от преместИ. се неукрепен багаж, определил допълнителна
приложена сила в гърба на заеманата седалка, при което тялото е било премазано
между коланния ремък и гърба на седалката.
Съгласно установените
от вещото лице данни процесният автомобил марка „***" с рег.№*** с
производствена линия 1996 година е бил оборудван с 4 триточкови колана и един
двуточков колан при задна средна седалка. Триточковите колани обхващат телата
на пътниците в ляво отляво рамо към дясно бедро и отдясно бедро към ляво бедро,
а при дясно стоящите от дясно рамо към ляво бедро, и от ляво бедро към дясно
бедро. Двуточковият обхваща единствено седалищните части на пасажера. При
настъпване на произшествие коланният механизъм обхваща долната част на
коремната област и бедрата в зависимост от интензитета на удара, стегнатостта
на ремъка и направлението на политане на тялото, а горната част е обхваната
съответно спрямо позицията на пътуване. В конкретния случай, нараняванията са
установени по лява ребрено-мишнична част, от където може да се съди, че
пострадалата е била обезопА.а с колан при дясно задно място. Инерционно тялото
се е насочило напред към предната част на автомобила, тъй като удара е бил
челен за процесния автомобил, като тялото е било възпряно с максимална
ефективност от коланния механизъм. Телесните увреждания са предимно от
притискане между коланния ремък и задната част/облегалка на заеманата седалка,
деформирана неестествено напред към точката на удара.
Вещото
лице по приетата по делото СМЕ докладва, че в съответствие с извършената
съдебномедицинска експертиза на трупа на В. О. е установена съчетана травма съчетана травма: гръден кош, корем, изразена чрез следните
тежки травматични увреждания: гръдна травма контузия на гръдния кош; фрактури
на множество ребра двустранно странично по гръдния кош - в дясно фрактури на V,X,XI и XII ребра по мишнична а линия, в ляво на
V,VI,VII,VIII,X,XI и XII ребра по същата линия: кръвонасядане на междуребрени
мускули; излив на кръв в двете гръдни кумиш - общо 600 мл: напълно колабирал ляв
бял дроб и частично колабирал десен бял дроб: контузионни огнища предимно по
предните повърхности на двата бели дроба: налепи от кръвни сгъстаци; разкъсване
но хилусните области двустранно, разкъсване на кръвоносни съдове, аспирирана
кръв; коремна травма - контузия па коремната област, разкъсване на слезката
около прикрепващата част: травматични пукнатини по черпня дроб: отлепяне и
разкъсване на оментума /булото/ на червата; отлепяне на тънките и дебелите
черва от залавните им части: пълно отлепяне па бъбреците от капсулите и масивен
кръвоизлив; разкъсване на уретерите /пикочопроводите/.
В обобщение смъртта на В.Д. О. е настъпила вследствие па
травматично-хеморагичен шок, резултат от множество тежки травматични увреждания
по вътрешни органи, в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП.
Механизмът на причиняване на травматичните увреждания па О.
е резултат от удари /притискане/ с или върху твърди тъпи предмет в купето на
автомобила при възникналото пътно-транспортно произшествие. Вещото лице
пояснява, че при внезапното спиране от сблъсъка със стълба, пътниците и
неукрепените предмети в купето и багажника на автомобила са получили резки
инерционни движения напред, като пътуващата на задна седалка пътничка е
получила и допълнителен тласък напред от инерционното придвижване и удар в
областта на облегалката и от необезопА. товар от багажното отделение чанти /видно
от фотографския
материал към ДП/. При това положение, облегалката на седалката, където е седяла
О., се е изместила напред и горната част на тялото й е било притиснато между
облегалката и поставения предпазен колан. Това притискане на горната част на
тялото е обусловило травматичните увреждания в областта па гръдния кош
двустранно симетрично счупване на ребра по страничните мишнични линии, както и
контузията на белите дробове предимно по предните повърхности. Едновременно с
възникването на инерционните сили на тялото, вътрешните органи също изпитват
реки движения в посока на тези сили и в прикрепващите ги части се получават
разкъсвания до пълно откъсване /в случая на белите дробове, опорака на червата,
бъбреците, слезката и др./ и съответно от разкъсаните големи кръвоносни съдове,
кръвоснабдяващи органите. Настъпват масивни кръвоизливи в гръдната и коремната
кухини, които са пряката причина за смъртта.
Според
вещото съдебния медик наличието па ивичесто ожулвапе
и кръвонасядане с хоризонтално направление и ширина около 5-6 см по кожата на
долната част на корема, свидетелства за поставен обезопаситслеи колан, при
който долната част на тялото се фиксира към седалката от колана, преминаващ
хоризонтално и обхващащ долната част на корема и бедрата. Съответно при
аутопсията на трупа на В. О. са установени травматични увреждания, които биха
могли да се получат от поставен предпазен колан, причинил
ожулване с кръвонасядане по долната част на корема, с характерна ивицовидна
форма, ширина около 5-6 см и хоризонтално направление.
За обследване
психическото състояние на ищцата след смъртта на дъщеря й, по делото е
назначена съдебно-психиатрична експертиза. Според лекаря ищцата, която е на 90г. възраст е без данни за минали
психични заболявания. Внезапната загуба на детето е причинило. тежка,
непреодоляна до момента на изследването психотравма с последващите симтоми на
Реакция на скръб проявена като депресивен епизод от реактивен тип.
Персистиращите оплаквания и остатъчните към момента депресивни симптоми след
изминалите пет години дават основание да се приеме, че при Осв. е била налице
протрахирана, тежка реакция на скръб -F4 3 по МКБ 10. Няма данни за психичното си
състояние ищцата да е посещавала специалист, като самата тя е приемала
хранителна добавка със седативен /успокояващ/ ефект. Към момента в психичния
статус се установяват депресивни симптоми и хронична инсомния като признаци на
хронифицирало депресивно състояние - Депресивен епизод от реактивен тип F32
по МКБ 10.
В
съдебно заседание докладва, че наличието и на други неблагоприятни психотравми
и житейски събития, съпътствали бита на ищцата, биха могли да допринесат за
засилването на депресията на ищцата, но загубата на детето й е била най-тежката
травма, поради което и без тях, депресивното състояние би било налице.
По
делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на водения от ищцата
свидетел – И.К.Г., и свидетеля на ответното дружество – М.К.М..
Св.И.ка Г. е съпруга на брата на
ищцата. От 1959 г. до 1975 г. двете семейства живяли в гр.Белослав, след което
семейството на ищцата се премества в с.Казашко. Двете жени поддържали добър
контакт, който продължавал и към настоящия момент и след смъртта на съпрузите
им. Двете се чуват най-малко два пъти седмично по телефон, а Г. поне веднъж в
месеца отива до Казашко, за да се видят. Отношенията им винаги били много
добри. Децата им са с малка разлика. Споделя , че В. като много млади хора потърсила работа в
чужбина, като основно работила в Италия. Поддържала връзка с родителите си като
задължително един път седмично се чували по телефона в предварително уговорен
ден и час. Тя се връщала в България най-малко два пъти в година, а понякога и
по-често, което зависело от нейната работа и ангажиментите й. В. била лъчезарно
и усмихнато момиче и не можело човек да не я обича и да не ѝ се радва.
Родителите й я чакали с нетърпение. Под нейно ръководство ставали ремонтите в дома
в село Казашко. Благодарение на нейното участие се подобрили условията в
къщата, в която живеели. Когато В. се върнела много от нещата за дома купувала с нейни пари .Надеждата на
родителите й била В.
да бъде при тях до края на дните им и винаги я чакали с нетърпение. Майка й в
по предните години отивала до гр.София да я посрещне, когато нямало директна
връзка до гр.Варна. Ищцата била жп работник и отивала да я посрещне в гр.София
с влак. Връщането на В. в България било като празник за близките й. Смъртта на В.
нанесла голяма психологическа травма на нейните родители като баща й така и не могъл да я преодолее,
както и майка й.
Ищцата М.О. била активен човек; жизнена, но след
смъртта на В. здравето й се влошило и тя се откъснала от приятелките си, от
колежките си. Най-голяма връзка поддържала със семейството на свидетелката и
понеже и съпругът й вече е покойник връзката им продължава и към настоящия момент. Когато си говорят, тя се оплаква, че не може
да спи, не се чувства добре; главата й е замаяна; скоро след смъртта на В.
поставили стендове на сърцето й. Много трудно понасяла загубата на детето си;
на 40-сто дни не издържала и припаднала
по време на опелото на свещеника. М. вземала много лекарства, но повече
лекарства започна да взема след смъртта на В. - за сърцето, за сън, за нервите.
Свидетелката не си спомня преди
настъпването на това нещастие да е имало други случаи, които да са били
благоприятни за семейството. Нещата се усложнили след смъртта на В..
Св. М.М. живее в дома, намиращ се
непосредствено до мястото на ПТП; на около 10 метра. Чул се силен трясък след
обяд; събитието станало в светлата част на денонощието при нормални метеорологични
условия - суха пътна настилка, добра видимост. Излязъл от дома си и видял
шофьора, който според свидетеля бил заспал и се ударил в стълба. Жената, която свидетелят
извадил от колата агонизирала. Дошла линейка от Белоградчик; според него тя
била интубирана, но починала в линейката около 30 – 40 минути след ПТП-то.
Свидетелят няма точен спомен дали жената е била с предпазен колан, но е почти
сигурен, че е била с такъв, тъй като имала наранявания на гръдния кош. Изнася,
че в автомобила пътували шофьорът и пострадалата, като тя седяла отзад в дясно.
Автомобилът бил доста деформиран, което затруднило изваждането й. Стълбът, в
който се е блъснала колата бил съборен от сблъсъка. Автомобилът бил пълен с
багаж. Шофьорът превозвал пътници към Италия и връщал багаж и хора срещу
заплащане. Багажът на потърпевшата останал при свидетеля. Той се обадил на
близките й като първо им казал, че се е случило нещастие и дъщеря им е в
болница, а другия ден им казал, че е починала. Те дошли и получили багажа на пострадалата.
Гореустановената фактическа обстановка
обуславя следните правни изводи по иска с правно основание чл.226 КЗ /отм./.
Произшествието е настъпило по време на
действието на КЗ /отм./, поради което и искът намира своето правно основание в
чл.226 КЗ /отм./, съобразно който увреденият може да иска обезщетение пряко от
застрахователя. В тежест на ищцовата страна е да установи настъпилото ПТП,
наличието на вреда, причинно следствена връзка между събитието и вредата, както
и в случая когато се ангажира отговорността на застрахователя наличието на
застраховка „Гражданска отговорност”.
Отговорността на застрахователя, при
застраховка "Гражданска отговорност" възниква по силата на сключения
договор, при настъпило застрахователно събитие.
Фактът на наличието на валидно
застрахователно правоотношение не се оспорва между страните. Налице е и влязла
в сила присъда, която има за гражданския съд задължителна сила по въпросите,
разрешени с присъдата – относно дееца, деянието, противоправността и вината,
поради което и на основание чл.300 ГПК не могат да бъдат пререшавани. Смъртта
на пострадалата е в пряка причинно-следствена връзка с пътно-транспортното
произшествие. С влязлата в сила присъда водачът е признат за виновен за
причиняване на смъртта на пострадалата поради непредпазливост, поради което
този въпрос не може да бъде пререшаван от гражданския съд, а и отделно от това съдът
кредитира и заключението на вещото лице по СМЕ относно наличието на пряка
причинно-следствена връзка между смъртта на В. О. и ПТП-то.
Гореизложеното обуславя извода, че следва да
се ангажира отговорността на застрахователя, поради което съдът намира искът за
доказан по основание.
При определяне размера съдът намира, че
следва да изходи от общия принцип за справедливост, като съобрази както
настъпилата вреда, така и влиянието, което същата е оказала върху емоционалното
състояние на ищеца.
Не се оспорва от ответника, а и от
представеното удостоверение за наследници се установява по несъмнен начин, че
ищцата е майка на загиналата при
описаното пътно-транспортно произшествие.
От свидетелските показания се установява, че
е съществувала силна връзка между ищцата и починалата. Смъртта й е причинила
значителни душевни болки, страдания, притеснения, съответстващи на нейната
възраст, семейно положение, начин на живот, начин на настъпване на смъртта на
пострадалата в ПТП. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
претърпените от ищеца неимуществени вреди и процесното ПТП. Преценката за
размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД се извършва по справедливост и вътрешно
убеждение за всеки отделен случай в зависимост от характера и степента на
конкретното субективно увреждане като от съществено значение са възрастта на
ищците и на пострадалата, отношенията между тях като близост, привързаност,
доверие, наличието и степента на емоционална, икономическа, психическа и др.
зависимост на ищеца от пострадалата. Следва да се преценят последиците от
загубата с оглед на личния живот на ищцата, наличието на други източници на
морална опора и подкрепа като собствено семейство, съпруга, деца, близки
роднини. Починалата е била опора на своите родители, налице са много близки
отношения между нея и майка й, основани на обич, привързаност, подкрепа и
взаимопомощ, а ищцата е понесла тежко загубата. Съдът намира, че сумата от
120 000 лева би репарирала причинените вреди. Съдът съобразява и
разпоредбата на § 27, ал. 2 от ПЗР на КЗ, според която след 01.01.2010 г. и към
датата на увреждането по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите минималните застрахователни суми за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за
всяко събитие при едно пострадало лице са до размер на 1 000 000 лв. /един
милион лева/.
Гореизложеното обуславя извода, че са
доказани претърпени вреди до размера от 120 000 лева.
Наведеното от ответника възражение касае
наличието на съпричиняване от страна на пострадалата за настъпването на
вредоносния резултат, като наличието или не на съпричиняване ще определи и
размера на обезщетението.
С нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност
за намаляване на дължимото обезщетение за вредите, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, когато пострадалият е допринесъл за
увреждането. Приложението на това правило е обусловено от наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал
предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т. е. когато е
налице причинна връзка между негови действия или бездействия и вредоносния
резултат. При обективното съпричиняване от страна на пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, намаляването на
дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено от преценката дали е
налице виновно поведение на пострадалото лице. Принос за настъпване на
увреждането ще е налице във всички случаи, когато пострадалото лице със своето
поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите, или е допринесло за
механизма на увреждането.
Както по настоящото дело, така и в съдебното
производство, приключило с влязлата в сила присъда, липсват данни, които
директно да сочат наличието, съотв.липсата на поставен от пострадалата
обезопасителен колан. Това налага съдът да се довери на изводите, направени от
вещите лица по СМЕ и по САТЕ, от които следва да се приеме, че по време на
настъпване на ПТП В. О. е била с правилно поставен обезопасителен колан, при
което възражението на ответника остава недоказано.
Следователно като основателен и доказан
искът следва да бъде уважен за сумата от 120 000 лева, а за разликата над
присъдената сума до първоначално предявения размер от 200 000 лева –
отхвърлен. Поради уважаване на иска за неимуществени вреди съдът намира за
основателно и акцесорното искане за присъждане на мораторни лихви върху главницата,
на осн.чл.84, ал.3 ЗЗД вр.чл.223 КЗ. Отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, поради което той отговаря за всички причинени от
него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на
вредите. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл.84, ал.3 от ЗЗД,
законната лихва върху обезщетението се дължи от датата на увреждането, като при
съобразяване с основателността на заявеното от ответника възражение за
погасяване по давност на претенцията за лихвите, на осн. чл.111, б.в от ЗЗД, предхождащи
с три години датата на подаване на исковата молба, то за периода от 06.10.2014г
до 20.03.2016г. следва да бъде отхвърлена като погА.а по давност.
По отношение на
разноските: На осн.чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищцата е освободена от заплащане на
държавна такса и разноски по делото. С оглед изхода по иска и на осн.чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда
авансираните от бюджета на съдебната власт разноски в размер на 4950 лева, от които за държавна такса и възнаграждение
на вещото лице по СПЕ.
С оглед резултата
по делото и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество дължи на ищеца
сторените от него разноски, като същите се ограничават до възнаграждение на
процесуалния представител, определено по реда на чл.38, ал.1, т.3, предл.2 и
ал.2 от ЗА, което възлиза на сумата от 3930 лева
На осн.чл.78,
ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сторените разноски за САТЕ и СМЕ,
както и адв.възнаграждение в размер на 2826.40 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.Джеймс Баучер 87, да заплати на М.С.О. с ЕГН ********** *** 14 сумата
от 120 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от загубата на нейната дъщеря В.Д. О., поч. на 06.10.2014г.,
вследствие на настъпило на 06.10.2014 г. пътно-транспортно произшествие в
с.Тополовец, общ.Ружинци, обл.Видин на ул.Волгоград срещу дом №11 по вина на
водача И.Й.И. със застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество л.а. марка „***“ с д.к. № ***, ведно със законната лихва от
21.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
120 000 лева до първоначално предявения размер от 200 000 лева, и за при присъждане
на законна лихва за забава върху главницата за периода от 06.10.2014г. до
20.03.2016г.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД ЕИК ********* със седалище
гр. София, р-н „Лозенец”, ул.„Джеймс Баучер” №87, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А.В.П. с
личен номер ********** разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 3930 лева.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС”
АД ЕИК ********* със седалище гр. София, р-н „Лозенец”, ул.„Джеймс Баучер” №87,
да заплати по сметка на Окръжен съд Варна авансираните от бюджета на съдебната власт
разноски в размер на 4950 лева, от които
за държавна такса и възнаграждение на вещото лице по СПЕ.
ОСЪЖДА М.С.О. с ЕГН ********** ***
14 да заплати на ЗД „БУЛ ИНС”
АД ЕИК ********* със седалище гр. София, р-н „Лозенец”, ул.„Джеймс Баучер” №87,
съдебно-деловодни разноски в размер на 2826.40 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: