РЕШЕНИЕ
№
1142
гр.
Пловдив, 03.07.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV състав, в открито заседание на десети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
ГЕОРГИ
ПАСКОВ
при секретаря К.Р.и участието на
прокурора Георги Гешев, като
разгледа КАНД № 1034 по описа на
съда за 2020 година, докладвано от
съдия Вълчев, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на П.Н.Н. ЕГН**********, с адрес ***, подадена чрез адв. Л.Н.а срещу Решение № 43 от 11.03.2020г., постановено
по АНД № 26/2020г по описа на Районен съд – град Карлово - III н. с., с
което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 19-0281-001133/20.11.2019г.,
издадено от ВПД Началник група в РУ-гр.Карлово към ОД на МВР гр.Пловдив, с
което на касационният жалбоподател за административно нарушение на чл.140, ал.1
от Закон за движението по пътищата /съкр.ЗДвП/ е
наложено на основание чл.175,ал.1, т.1 от ЗДвП административно наказание „глоба
в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 1 месец“ и за
административно нарушение на чл.139, ал.2 т.3 от ЗДвП е наложено на основание
чл.185 от ЗДвП административно наказание „глоба в размер на 20.00лева“.
Жалбоподателят
твърди, че решението постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния
закон и поради необоснованост, като моли за неговата отмяна. Счита, че
неправомерно е ангажирана неговата административно - наказателна отговорност,
като от негова страна не е осъществено съставомерно деяние по вмененото му
административно нарушение. Алтернативно предлага да се приеме, че се касае за
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка излага аргументи, касаещи
липса на висока обществена опасност по осъществено
нарушение. Ето защо счита, че съдебното решение следва да бъде отменено, както
и потвърдения с него административен акт. Не претендира разноски.
Ответният
административен орган- ОД на МВР-Пловдив чрез Началник група РУ-Карлово не
взима становище по касационната жалба и не се представлява. Не претендира разноски.
Контролиращата
страна чрез участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура
– Пловдив, дава заключение, че обжалваният съдебен акт е правилен и
законосъобразен и счита, че следва да бъде оставен в сила, а касационната жалба
да бъде отхвърлена.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение, във връзка с наведените от касатора
оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното:
Касационната жалба е подадена
в предвидения за това преклузивен процесуален срок и
при наличието на правен интерес. Същата се явява допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните за това
съображения:
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с жалба, предявена от П.Н. против НП с № 19-0281-001133 от 20.11.2019г., издадено от Началник
група в РУ-Карлово при ОДМВР гр.Пловдив. Обжалваното НП е издадено въз
основа на АУАН №384195/21.10.2019г., съставен от свидетеля К.Н.К., заемащ
длъжността *** при ***. Обективираните в акта
констатации се свеждат до това, че при извършена проверка на 21.10.2019г. в
14.10 часа по повод сигнал от *** К.Ц.С.*** извършил проверка на касатора, който бил спрял управляваното от него МПС
„Фолксваген Голф“ с ДК № *** в района на разсклона за
кв.Сушица на гр.Карлово, път I-6, км.258+400,
посока на движение изток- запад. В хода
на физическия оглед на автомобила той сутановил, че
предната регистрационна табела не е поставена на определеното място, по средата
на предна броня, а е изместена в нейната лява част, при което закрива част от
мигача. При поискване водачът не представил и пожарогасител. Затова на място
той съставил посоченият АУАН в присъствието на нарушителя, който го подписал
без възражения и екземпляр от него му бил предявен. В тридневен срок не
постъпило писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 ЗАНН. Въз основа на
съставеният АУАН било издадено и атакуваното НП, с което било прието за
установено, че на датата 21.10.2019година е извършено административно
нарушение, като Н. е управлявал МПС, на което не са поставени регистрационните
табели на определеното за тях място и за същото не е оборудвано с
пожарогасител. В хода на съдебното заседание са представени гласни
доказателства на актосъставителя и свидетелят очевидец на нарушението, както и
са приети материалите по административната преписка по издадения акт. За да потвърди
обжалваното НП, районният съд е приел, че от АУАН и НП по категоричен начин
става ясен механизма на извършеното нарушение, неговия автор и същите са
издадени при липса на съществени нарушения на проведения административно
наказателен процес. Съдът е обсъдил възраженията на нарушителя, както и
събраните гласни и писмени доказателства. Приел, че не са налице доказателства,
които да оборват констатациите на контролните органи, не е допуснато и съществено
нарушение на проведения административно – наказателен процес, което да е довело
до ограничаване правото на защита на нарушителя и установените обстоятелства са
съставомерни по извършеното административно нарушение,
като не са налице основания да се приеме, че случаят е маловажен.
Решението на районния съд е правилно.
Първоинстанционният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от
районния съд, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които
са дадени законосъобразни правни изводи за наличие на обективни и субективни
признаци за съставомерност за извършено
административно нарушение от конкретното административнонаказано
лице. В дадения случай, по отношение на направените изводи за
установяване на нарушението, автора на административно нарушение, неговата вина
и административноотговорно поведение и приложимостта
на санкционните разпоредби, изводите на първоинстационния
съд са законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото
доказателства и са съответни на установената съдебна практика. За да потвърди атакуваното пред него
наказателно постановление, районният съд законосъобразно е приел, че по
преписката и по делото са събрани необходимите доказателства относно механизма
на извършване на нарушението, което е довело до законосъобразно изпълнение на
административно – производствените правила, свързани с описание на
обстоятелствата, при които то е било осъществено. Съобразно
правилата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, при описание на обстоятелствата, които
касаят извършеното нарушение, следва ясно и недвусмислено да бъде изяснен
въпросът кои обстоятелства водят до съставомерното
поведение на нарушителя. Липсват неяснота, непълнота и липса на конкретни
факти, които касаят административното нарушение и които да водят до
ограничаване правото на защита на нарушителя. Не е налице съществен порок на
проведения административно наказателен процес, водещ до ограничаване правото на
защита на нарушителя. В
този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да бъдат
преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният
състав изцяло препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните
изводи на районния съд, се споделят и от
настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.
Наведените в касационната
жалба оплаквания, се явяват неоснователни. Във
връзка с възраженията на касатора, поддържани
пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че същите са
несъответни на събраните доказателства в хода на първоинстанционното
производство, по които решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при
правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при
правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи
относно незаконосъобразността на наказателното постановление, като е формирал
правилно вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено
в съответствие и при правилно
приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва
да бъде оставено в сила.
По делото не са направени искания за присъждане
на разноските, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
Предвид
на изложеното и на основание чл.221 ал.2
от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №43
от 11.03.2020 год., постановено по АНД № 26/2020 година по опис на Районен съд –
Карлово- III наказателен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.