РЕШЕНИЕ№1308
гр. Пловдив, 13.04.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ
граждански състав, в публичното заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело №
14081 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано
по предявени „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против Г.Р.С. обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за установяване на паричните
претизания, за които е издадена Заповед № 5639/21.06.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10230/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XVIII граждански състав, за сумата от 883, 77 лв. –
главница, формирана както следва: сумата от 716, 82 лв., представляваща
стойността на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и сумата от 85,
38 лв. - стойността на топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация и
сумата от 81, 60 лв. – такса за услуга дялово разпределение, доставени за
периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. по партидата на длъжника за обект на
потребление, находящ се в гр.*****************, както и обезщетение за забавено
плащане за периода от 04.07.2017 г. до 18.06.2019 г. в размер на сумата 116, 28
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед, а именно 19.06.2019 г., до окончателното
погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че между него и ответника е
възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия
(ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на
топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден обект, находящ
се в гр. *************************. Твърди, че за процесния период е доставена
топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение е разпределил за
имота на ответната страна топлинна енергия на стойност от 883, 77 лв., представляваща
топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация и топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване. Доставената услуга на посочената стойност, която не е
заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за
установяване със силата на пресъдено нещо, на паричните притезания, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Претендира присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото
производство.
Ответната страна Г.Р.С. е депозирала в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба
чрез назначения й от съда особен представител – адв. В.Т.. Излага доводи за
неоснователност на предявения иск по основание и размер. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е
сезиран обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
При
релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на три групи материални предпоставки (юридически
факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът
да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Договорът за доставка
(продажба) на топлинна енергия се счита за сключен с конклудентни действия –
арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. От представените в производството по делото
доказателства – препис на два ежедневника, в които са били публикувани общите
условия на дружеството, се установява, че е спазена процедурата, установена в
Закона за енергетиката досежно влизане в сила на последните.
Ищецът е представил
препис – извлечение от сметката на ответната страна Г.Р.С. с клиентски № ********,
както и справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност. Така
представените документи представляват частни свидетелстващи документи по
смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този
смисъл тези писмени доказателствени средства притежават само формална
доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление,
направено от субекта, сочен като техен издател.
Представен е и
препис от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
“Топлофикация Пловдив” ЕАД на потребителите в гр. П., одобрени от ДКВЕР с
Решение № ОУ-070/17.12.2007 г., чрез представяне на препис от двата
ежедневника, в които последните са публикувани.
Ищецът твърди, че
ответната страна е потребител на предоставяните от ищцовото дружество по
доставка на топлинна енергия, в качеството й на собственик на процесния топлоснабден
имот, находящ се в гр. **********************, т. е. че последната е страна по
процесното правоотношение.
За установяване на
обстоятелството, че ответната страна е потребител на топлоенергия за процесния
период, и в изпълнение на указанията на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК, че ищецът
не сочи доказателства за установяване на това обстоятелство, дадени с доклада
по делото, обективиран в Определение от 12.12.2019 г., обявен за окончателен в
съдебното заседание на 20.02.2020 г., ищецът представя писмени доказателствени
средства. Приложено е заявление, депозирано от ответната страна Г.С. до
ищцовото дружество от 18.11.2010 г., с което последната посочва, че като клиент
с адрес гр. **********************, моли да бъде спряно начисляването на
прогнозна консумация за отопление и топла вода в собственото й жилище. Представен
е договор от 02.09.1993 г. за присъединяване на жилищната сграда, находяща се в
гр. **********************, към топлофикационната система за централизирано
топлоснабдяване, сключен с “Топлофикация Пловдив – Юг” ЕООД. Представен е
Протокол от 18.10.1993 г. на Общото събрание на сградата, с което е взето
решение топлинната енергия да се изчислява по апартаменти, който протокол е
подписан от Г. Р. С. Представен е и списък за броя на живущите по апартаменти в
жилищата, ползващи БГВ от 02.09.1993 г., като в последният е посочена Г. Р. С.
в качеството й на собственик на апартамент, находящ се в гр. Протоколът е изготвен по повод сключения
договор и съдържа подписа на Г. С.
От изготвената по
делото справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. се установява, че до
07.07.1995 г. ответната страна Г.Р.С. е носила имената Г. Р. С..
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
„потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна)
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество.
В случая съдът намира, че
от представените по делото доказателства, се установява, че ответната страна е
собственик на процесния имот, доколкото в така представените доказателства –
заявление 18.11.2010 г. и списък
за броя на живущите по апартаменти в жилищата, ползващи БГВ от 02.09.1993 г., е
обективирано извънсъдебното признание на ответната страна, че към онзи момент
последната е собственик на топлоснабдения имот. От ответната страна не са представени
доказателства, опровергаващи извода, че в периода, за който ищецът претендира
цената на доставена топлоенергия, ответникът продължава да е собственик на този
апартамент – напр. доказателства, установяващи настъпила промяна в
собствеността.
Правното действие
на сключения договор за търговска продажба на топлинна енергия попада под
приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е
възникнало между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила,
уредени в ТЗ – арг. чл. 318, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ. По тези
търговски правоотношения за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите
стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати
уговорената пазарна цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите – арг.
чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
Договорът за
търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор,
като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената
цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените
от него договорни задължения.
По силата на чл.
327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е
уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното
задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет
на договорното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на
чл. 66 от Наредба № 16-334 от 0-6.04.2007 г. за топлоснабдяването количеството
топлинна енергия, доставено в сградата, се разпределя според различните видове
потребление - за битово горещо водоснабдяване, отопление, вентилация и
климатизация. В случая ищецът претендира стойността на топлинна енергия, доставена
за битово горещо водоснабдяване и за сградна инсталация.
С разпоредбата на чл. 69,
ал. 2 във вр. с чл. 68 от Наредбата е установено, че количеството топлинна
енергия, определено по чл. 68, се разпределя между клиентите въз основа на
изразходваните от тях количества гореща вода, като изразходваното количество
гореща вода в отделните имоти се разпределя
по показанията на индивидуалните
водомери за топла вода - когато на всички отклонения от сградната
инсталация за горещо водоснабдяване към имота на клиента са монтирани
индивидуални водомери за топла вода.
Следователно установения в
този подзаконов нормативен акт принцип е, че се заплаща доставено количество
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на база на реално потребеното
количество топла вода по индивидуален водомер, когато такъв е монтиран в имота.
С разпоредбата на чл. 70,
ал. 4 от Наредбата е установено, че на клиентите, неосигурили достъп за отчет,
за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от
приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. В чл. 70 от
Наредбата е установен редът за отчитане на топлинна енергия, отчетено по
топломера в сграда – етажна собственост. Разпоредбата на т. 6.5. от Методиката,
приета на основание чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, определя правила за начисляване на количеството топлоенергия
за сгради - етажна собственост, в които има отоплителни тела без уреди за
индивидуално отчитане, като се прилага екстраполация по максимален специфичен
разход на сградата по реда: 1. определя се инсталираната мощност на
отоплителните тела в сградата; при липса на данни се приемат данните на подобно
отоплително тяло, например от аналогично помещение на друг етаж; 2. за всяко
отоплително тяло с уред в сградата се определя отношението между дяловите му
единици и инсталираната му мощност; най-голямото отношение за отоплително тяло
с уред за дялово разпределение се приема за максимален специфичен разход за
сградата (МСРС); 3. дяловите единици за отоплителните тела без уреди се
получават, като инсталираната мощност на отоплителното тяло без отчет се умножи
с МСРС. Т.е. така посочената разпоредба определя реда за начисляване на изразходено количество топлинна енергия за отопление,
а не за битово горещо водоснабдяване, доколкото установената методология,
съобразно разпоредбите на този нормативен акт, се прилага при наличието или липса на отоплителни
тела. По така изложените съображения посочената разпоредба не следва да се приложи
при липса на осигурен достъп до имота, при определяне на топлинната енергия за
битово горещо водоснабдяване, която е съобразена с реално доставената топлинна
енергия съизмерима с потребената и отчетена топла вода.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че през процесния период в имота
на потребителя има монтирано едно водомерно устройство за ежемесечен визуален
отчет на изразходваното количество топлоенергия за БГВ, като поради неосигурен
достъп за отчет, е начислена топлоенергия за БГВ на 1 бр. лица по 140 литра на
денонощие. Вещото лице е посочило, че за определяне на това количество са
прилагани изискванията на т. 6.7. във вр. с т. 6.5. от Методиката, приета на
основание чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, поради неосигурен достъп за отчет на водомерното устройство
за топла вода, като са разпределени 15, 99076 Mwh топлоенергия за БГВ.
Експертизата е установила, че няма разлика между разпределеното от топлинни
счетоводител количество топлоенергия и начисленото от ищцовото дружество.
Т.е. количеството топлинна
енергия за БГВ е начислявана от страна на топлопреносното предприятие, поради
липса на осигурен достъп до топлоснабдения имот, за който са налице данни, че
последният е снабден с индивидуален водомер. Съдът намира, че ищцовото
дружество не установи при условията на пълното и главно доказване, че до имота
на ответната страна е било доставено количество топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, в който смисъл и с доклада по делото е била разпределена
доказателствената тежест на страните.
По делото се установява, че
ответната страна не пребивава на топлоснабдения обект, поради което не участва
лично в производството, а чрез назначения й от съда особен представител.
Следователно и неосигуряването на достъп в случая е вследствие на
обстоятелството, че потребителят не пребивава в процесния имот. В този смисъл
следва да се вземе предвид и заявлението на потребителя, депозирано до ищеца на
18.11.2010 г., с което
последният, като клиент с адрес
гр. ******************, моли да бъде спряно начисляването на прогнозна
консумация за отопление и топла вода. Последното следва да се счита като
депозирано заявление за прекъсване на топлоподаването към топлоснабдения имот,
собственост на потребителя. Не се установява обаче във връзка с така депозираното
заявление да са предприети действия за прекъсване на топлоснабдяването на
основание чл. 77, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Наредбата (ред. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г.), в която разпоредба е установено, че топлоподаването на
потребител на топлинна енергия в самостоятелна сграда се прекратява в
абонатната станция, когато потребителят е подал заявление до топлопреносното
предприятие, както и при условията, като последното е длъжно да извърши
исканото прекратяване в срок до 15 дни след постъпване на заявлението. В тази
разпоредба е установено, че лицата, депозирали заявление се считат за
потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
Следователно и в случая, доколкото не са налице данни за преустановяване на
топлоподаването, следва да се приеме, че ответната страна е продължила да има
качеството на потребител на топлоенергия. Така депозираното от страна на ищцата
заявление следва да се приеме, като косвено доказателство за обстоятелството,
че след този момент последната е преустановила ползването на собствения й имот,
съответно и потреблението на топла вода, за което да е доставено топлоенергия
за битово горещо водоснабдяване. Следователно дори да се установява, че
ответната страна има качеството на потребител за процесния период, не се
установява цената да е дължима, доколкото не бе доказано, че ищцовото дружество
реално е доставило топлоенергия за битово горещо водоснабдяване. Нещо повече, и
по вече изложените съображения, остава неясен начина на формиране на стойността
и количеството начислена топлоенергия за тази услуга, предвид липса на осигурен
достъп. По така изложените съображения исковата претенция за заплащане на
сумата от 716, 82 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване, доставена за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г.,
следва да се отхвърли като неоснователна.
Основателна
е обаче исковата претенция за присъждане на стойността на топлинната енергия,
отдадена за сградна инсталация. Съдът при достигане до този правен извод съобрази
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от
25.05.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с
пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между
всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество
топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на
сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е
обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове тавани и пр., т. е. нал. е топлообмен, в резултат на който се
повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна
собственост следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без
оглед на това дали и каква част от тази енергия се използва за отопляване на
собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от
ЗЕ потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
В този
смисъл следва да се посочи, че по отправено преюдициално запитване, досежно
българското законодателство, е постановено и Решение от 05.12.2019 г. на СЕС по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17. В последното се приема, че
член 27 от Директива 2011/83 във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от
Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна
уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да
участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не
са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. В
цитираното решение, при обсъждане на приложимото национално и общностно право,
е прието, че в сгради в режим на етажна собственост, каквито са обсъжданите в
главните производства, изглежда почти немислимо да може изцяло да се
индивидуализират сметките за отопление, особено що се отнася до сградната инсталация и общите части. Посочено е, че елен 9,
параграф 3, трета алинея от Директива 2012/27 предвижда, че държавите членки
имат възможност да въведат прозрачни правила за разпределение на разходите за
потреблението на топлинна енергия или топла вода, така че в частност да могат
да разграничават разходите за топла вода за битови нужди, разходите за топлинна
енергия, отдавана от сградната инсталация и с цел отопление на общите
помещения, и съответно разходите с цел отопляване на апартаментите, като е
прието, че разглежданата в главните производства национална правна уредба
видимо отговаря на съдържащите се в тази разпоредба насоки, тъй като предвижда,
че разходите за топлинна енергия се разделят на разходи за топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, разходи за топлинната енергия за отопление на
общите части и разходи за топлинната енергия за отопление на имотите.
Следователно,
всички собственици на жилища в етажна собственост, дължат заплащане на
стойността на топлинната енергия, отдадена за сградна инсталация, независимо,
дали ползват топлоснабдения имот. Това е така, тъй като топлинната енергия е
реално доставена - чрез последната се осигурява разпределението на топлинната
енергия до всички самостоятелни обекти в сградата. От заключението на вещото
лице по допуснатата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, се установява,
че през процесния период отчитането на топлоенергия по топломера в абонатната
станция е извършвано чрез преносим терминал ежемесечно, като количеството
топлоенергия, намалено с технологичните загуби в абонатната станция, е подавано
на “Техем Сървисис” ЕООД за разпределение по потребителите. Вещото лице е
установило, че топлоенергията, отдадена от сградна инсталация се определя от
топлинни счетоводител по формулата на т. 6.1.1. на Методиката за дялово
разпределение на топлоенергия по чл. 61 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването и се разпределя прпорционално по проектите
отопляеми обеми на имотите, като в случая проектния обем на процесния
апартамент е 155 кв.м. и за процесния период е разпределена 0, 8583 Mwh
топлинна енергия за сградна инсталация. От Приложение № 1 към експертизата,
оебктивиращо в табличен вид данните на вещото лице, се установява, че
посоченото количество топлоенергия е начислено за периода от 01.11.2017 г. до
30.04.2018 г., за което са издадени фактури от страна на ищцовото дружество.
От заключението на приетата по делото без
възражения на страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
стойността на топлоенергията, отдадена за сградна инсталация е в размер на
сумата от 85, 37 лв., стойността на топленергията за БГВ е в размер от 716, 80
лв. и таксата за услуга дялово разпределение е от 81, 60 лв. За да достигне до
този извод вещото лице е съобразило начислените количества топлоенергия,
съобразно издадените фактури от страна на ищеца и установеното от
съдебно-техническата експертиза, както и утвърдените от ДКЕВР цени за “ЕВН
България Топлофикация” ЕАД. Вещото лице е установило, че за целия процесен
период е начислявана такса услуга дялово разпределение от по 4 лв. на месец или
в размер на сумата от 68 лв., която с включен ДДС е в размер от 81, 60 лв. В
съдебното заседание вещото лице посочва, че стойността, която е установил е
идентична с тази, претендирана от страна на ищеца, като разликата между
отделните компоненти от няколко стотинки, при осъществено закръгляне на ДДС,
съобразно математическите правила.
По така
изложените съображения и с оглед установеното от правна страна исковата
претенция за заплащане на стойността на топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация,
следва да бъде уважен в пълния й предявен размер от 85, 38 лв. за периода от
01.11.2017 г. до 30.04.2018 г. –
02.01.2018 18.06.2019
Към
тази сума следва да се включи и сумата от 81, 60 лв. за извършваната услуга дялово разпределение за
процесния период. На основание чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителите
на топлинна енергия, тъй като дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно
разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от ОУ на дружеството месечната дължима от
купувача сума за топлинна енергия се състои от две компоненти - сума формирана
по цена за потребена топлинна енергия и сума формирана по цената за услугата
дялово разпределение. Следователно таксите за дялово разпределение се заплащат
от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, поради което и предявеният иск следва изцяло да бъде уважен
за сумата от 81, 60 лв.
Тъй
като потребителят на топлинна енергия не е изпълнил точно в темпорално
отношение своята насрещна парична престация за заплащане стойността на
потребената топлинна енергия, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за
причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това
обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал.
1 ЗЗД върху главницата. В чл. 34, ал. 1 от ОУ е уговорено, че
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна
енергия и сумата за услугата дялово разпределение за топлинна енергия в 30 -
дневен срок след изтичане на периода. Потребителят дължи обезщетение за забава
върху главницата от 85, 38 лв. за периода от 02.01.2018 г. до 18.06.2019 г. в
размер на сумата от 12, 64 лв., определен служебно от съда чрез използване на
лихвен калкулатор (https://www.calculator.bg/). Обезщетението за забава съдът определи,
като съобрази, че главницата за топлинна енергия е начислена за периода от 01.11.2017 г. до
30.04.2018 г., а не за пълния претендиран период. Обезщетение за забава се
дължи и върху сумата за дялово разпределение от 81, 60 лв. за пълния претендиран
период на обезщетението, доколкото тази сума е начислявана ежемесечно от страна
на ищцовото дружество, или за сумата от 16, 20 лв. за периода от 04.07.2017 г.
до 18.06.2019 г. Следователно и исковата
претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлена над сумата от общо 28,
84 лв. до пълния й предявен размер от 116, 28 лв.
При този изход на
правния спор, с оглед уважената част от предявените искове, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото съдебно производство
разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 10230/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че
с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени
разноски в размер на 75 лв., като следва да му се присъдят по съразмерност 14, 61 лв. В исковото производство
ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 75 лв., депозит за
особен представител от 300 лв., депозит за съдебно-счетоводна експертиза в
размер на 100 лв., депозит за съдебно-техническа експертиза от 150 лв. Съдът
при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото
размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал.
8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ следва да бъде в размер от 120 лв. Следователно общият размер на
сторените от ищеца разноски в исковото производство е 745 лв., от които с оглед
уважената част от предявените искове следва да бъде присъдена сумата от 145, 16 лв.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318,
ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Г.Р.С., ЕГН **********, с
адрес ***, че “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на
парично вземане в размер на сумата от 85,
38 лв. - стойността на топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация за
периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2018 г. по партидата на длъжника за обект на
потребление, находящ се в гр. **************, ведно с обезщетение за забава в
размер на сумата от 12, 64 лв. за периода от 02.01.2018 г. до 18.06.2019 г., както
и сумата от 81, 60 лв. – такса за
услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. и
обезщетение за забавено плащане за периода от 04.07.2017 г. до 18.06.2019 г. в
размер на сумата 16, 20 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 19.06.2019 г., до окончателното погасяване на
задължението, за които е издадена Заповед № 5639/21.06.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10230/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XVIII граждански състав.
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против Г.Р.С. обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за установяване на паричните
претизания, за които е издадена Заповед № 5639/21.06.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10230/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XVIII граждански състав, за сумата от 716, 82 лв., представляваща стойността на топлинна енергия
за битово горещо водоснабдяване, както и за обезщетението за забава над установения общ дължим размер от 28, 84
лв. до пълния му предявен размер
от 116, 28 лв.
ОСЪЖДА
Г.Р.С. да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на “ЕВН България Топлофикация” сумата от 14, 61 лв. –
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 10230/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XVIII граждански състав, и сумата от 145, 16 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 14081/2019 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ