Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1371/9.7.2019г. град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Варна,
Пети наказателен състав,
на втори юли, две
хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно
заседание в следния състав:
председател съдия Георги Митев, секретар Калина
Караджова,
като разгледа
докладваното от председателя
АНД № 2600 по описа на съда за 2019 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 03-010177/08.08.2018 г. на директора на Дирекция Инспекция по труда
гр.Варна, с което на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415в ал.1 от Кодекса
на труда на М.с. ООД, Булстат 200 396 578, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от М.Н., е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.128 т.2 вр.чл.128
т.1 от Кодекса на труда.
Да се изпратят
съобщения на М.с. ООД чрез адв.В.К. и на Дирекция
Инспекция по труда гр.Варна, че решението е изготвено.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Варненски Административен съд в
четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението
е изготвено, по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс.
След
влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка да се върне
на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МОТИВИ :
Производството е на
основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания/ЗАНН/ въз основа на жалба от М.Н. Н. в
качеството му на управител на М.с. ООД, срещу наказателно постановление №
03-03010177/08.08.2018 г. на директора на Дирекция
Инспекция по труда гр.Варна.
Във въззивната жалба
се твърди, че горепосоченото наказателното постановление е незаконосъобразно и
неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, с оглед на
което се моли съда да го отмени изцяло,
алтернативно да намали размера на санкцията към законоустановения минимум.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се
от адв.В.Т. А.-К., редовно упълномощена. По същество адв.К. моли съда да отмени наказателното постановление или
да намали наказанието в законоустановения минимум, тъй като не е осъществен
изцяло състава на соченото в него нарушение, от нарушението не са последвали
общественоопасни последици или вреди.
Въззивната страна се
представлява от старши юрисконсулт Дарина О., редовно упълномощена. В съдебно
заседание Ошавкова моли съда за потвърждаване на наказателното постановление.
След като прецени
доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е
представляващ М.с. ООД. Дружеството стопанисвало ресторант Сардиния в гр.Варна
на крайбрежна алея.
На 13.07.2018 г.
служителите на Дирекция Инспекция на труда гр.Варна Д.Д.
и М.Ж. извършили проверка относно спазване на трудовото законодателство в М.с.
ООД в обект ресторант Сардиния в гр.Варна, Крайбрежна алея. При проверката било
установено, че М.с. ООД не е изплатило уговореното и начислено в платежна
ведомост трудово възнаграждение за месец май 2018 г. за отработеното време на С.А.С.,
изпълнявала длъжността барман съгласно уговорената периодичност на изплащане на
трудовото възнаграждение с трудов договор № 00000766/24.04.2018 г.
За проверката е
съставен Протокол № ПР 1824462/27.07.2018 г. за извършена проверка, но в него
не отразена горната констатация като констатирано нарушение.
На 27.07.2018 г. началник
отдел БТКД при Дирекция Инспекция по труда-Варна Д.Н.Д. съставила Акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № 03-010177, в който описала
горепосочените обстоятелства - че М.с. ООД не е изплатило уговореното и
начислено в платежна ведомост трудово възнаграждение за месец май 2018 г. за
отработеното време на С.А.С., изпълнявала длъжността барман съгласно
уговорената периодичност на изплащане на трудовото възнаграждение с трудов
договор № 00000766/24.04.2018 г., като приела, че е налице нарушение на чл.128
т.2 вр. чл.128 т.1 от Кодекса на труда. Акта бил връчен същия ден на
упълномощеното лице Г.Н.И., който не направил възражения. Към преписката е
приложено обяснения от Г.Н.И. от 27.07.2018 г., че на С.С.
е изплатено трудовото възнаграждение за месец май на 17.07.2018 г. срещу неин
подпис.
Депозирано е писмено
възражение срещу АУАН от М.Н. като управител на М.с. ООД от 31.07.2018 г., в
което е посочил, че на С.А.С. за месец май 2018 г. сумата е 19,78 лева,
многократно била канена да си получи възнаграждението, но не се е явявала. На
следващия ден след проверката отишла и си получила възнаграждението.
Гореизложеното се
установява от приетите писмени доказателства по делото, кредитирани от съда.
На 08.08.2018 г. е било издадено обжалваното наказателно
постановление. Административно-наказващият орган е приел изцяло
обстоятелствата, посочени в АУАН, като е квалифицирал нарушението по чл.128 т.2
във вр.чл.128 т.1 от Кодекса на труда и е ангажирал обективната отговорност на М.с.
ООД на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415в ал.1 от КТ като му наложил
административно наказание имуществена санкция в размер на 300 лева.
Към акта за
установяване на административно нарушение са приложени:
- копие от ведомост за
заплати за месец май 2018 г. на М.с. ООД, от която е видно, че срещу сумата от
19,78 лв. срещу името на С.А.С. няма положен подпис;
- платежен фиш за
месец май 2018 г. на М.с. ООД и
- трудов договор №
00000766 от 24.04.2018 г. между М.с. ООД и С.А.С. със срок на изпитание 5
месеца до 15.10.2018 г. за длъжността „барман“ в Сардиния със заплащане на
трудовото възнаграждение веднъж месечно в брой от 15-то до 30-то число на
месеца, следващ месеца на заработка.
Съдът кредитира тези
писмени доказателства, тъй като са издадени преди и по време на проверката и
отразяват реално констатираните факти.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
АУАН е съставен от
държавен контролен орган съгласно изискванията на чл.416 ал.1 от Кодекса на труда.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – директора на Дирекция Инспекция
на труда-Варна съгласно чл.416 ал.5 от Кодекса на труда и Заповед № 280 от
03.08.2010 г. на изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда.
Наказателното
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Жалбата е процесуално
допустима – подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и приета за
разглеждане от съда.
Спазени са нормите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за установяване на административно
нарушение и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити,
посочени в тези норми. Административно-наказващият орган е описал нарушението,
квалифицирал е същото от материално-правна страна, респективно е посочил
правното основание за ангажиране на обективната отговорност на М.с. ООД.
Съдът счита, че
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно.
От събраните по делото
доказателства се установи, че С.А.С. е получил трудовото си възнаграждение за
месец май 2018 г. непосредствено след извършване на проверката от служители на
Дирекция Инспекция по труда-Варна в М.с. ООД. Действително в приложения към
преписката платежен фиш не е посочена дата, на която е изплатено
възнаграждението, поради което не може да се отхвърли категорично твърдението
на въззивника, че това е станало на 17.07.2018 г. – един ден след приключване
на документалната проверка и 10 дни преди съставянето на АУАН.
В конкретния случай
административния орган е нарушил разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН. Тази
правна норма не дава възможност за налагане на административно наказание,
въпреки обстоятелството, че нарушителят е извършил деянието виновно, след като
има основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
В ЗАНН не е предвиден
законен критерий за маловажен случай на административно нарушение, поради което
следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на
засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно
увредените обществени отношения.
Съгласно чл.11 от ЗАНН
въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелства изключващи отговорността се
прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено
друго. Преценката за „маловажност” на случая подлежи на съдебен контрол
/Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н.д. 1/2005 г./, доколкото е свързана с правилното
приложение на материалния закон е в правомощията на съда при извършване на
служебна проверка на обжалваното решение.
Съда намира, че всички
тези обстоятелства са изяснени и дават основание да се приеме, че случаят е
маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК, където като „маловажен случай” е
определен този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Съдът като взе предвид
факта, че за месец май 2018 г. С.А.С. е работила за дружеството само един ден и
дължимото ѝ възнаграждение е било в размер на 19,78 лева, че въззивникът
е изплатил това възнаграждение непосредствено в хода на проверката и преди
съставянето на АУАН, счита, че в случая е изправен в хипотезата на чл.93 т.9 от НК, тъй като липсват настъпили вредни последици от деянието за лицето, дружеството
и държавата. В този смисъл обществената опасност от реализиране на деянието е
незначителна и липсва сериозно засягане на кръга от обществени отношения, които
се охраняват от правната норма на чл.128 от Кодекса на труда.
Тъй като е било
изплатено дължимото трудово възнаграждение, макар и след уговорения срок,
административно-наказващият орган не е следвало да издава наказателно
постановление, а да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Като не е направил
това, административно-наказващият орган не е обосновал упражняването на
предоставените му правомощия в съответствие с целите на закона, поради което
издаденото наказателно постановление се явява постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила.
Воден от
гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :