Решение по дело №4266/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 116
Дата: 15 февруари 2022 г. (в сила от 16 юни 2022 г.)
Съдия: Пламена Николова Събева
Дело: 20212120204266
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Бургас, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120204266 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П.“ АД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление
№ 571195-F588134 от 02.08.2021 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“
Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1
ЗДДС за извършено нарушение на 118, ал. 10 ЗДДС вр. чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-
18/2006г. на МФ му е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв.
М., която поддържа жалбата и доразвива изложените в жалбата доводи в представени по
делото писмени бележки. Претендира разноски.
АНО чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. оспорва жалбата като
неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Счита нарушението за безспорно доказано. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 21.01.2021 г. в 16:35 часа е била извършена проверка от служители на НАП, в това
число и свидетелят Т.Б. на търговски обект –бензиностанция, находящ се в гр. С., местност
1
„Г.“, стопанисван от дружеството-жалбоподател. В обекта била въведена в експлоатация и
се използвала Електронна система с фискална памет и свързано към нея фискално
устройство с индивидуален номер BN008258 и номер на фискална памет 51009128,
регистрирано в НАП. Била извършена проверка на представени документи за доставено
гориво, при която се установило, че „П.“ АД в качеството си на данъчно задължено лице,
като получател на акцизна стока – течни горива, не е подал своевременно документално към
НАП данни за доставка на 6892 л. дизел, получена на 30.08.2020 г. Доставката е била
отчетена от нивомерната система, която автоматично електронно е подала информация до
НАП, но документално данни не са били подадени към НАП на датата на данъчното
събитие (30.08.2020 г.), а няколко дни по-късно.
За констатираното нарушение бил съставен от служител на НАП на 03.02.2021 г.
срещу дружеството-жалбоподател АУАН, а впоследствие на 02.08.2021 г. било издадено и
наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетеля Б. са
обективни, последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от събраните писмени
доказателства, както и от изготвена по делото съдебно-техническа експертиза.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са
издадени от компетентни органи (Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП), в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
В НП като нарушена е цитирана нормата на чл. 118, ал. 10 ЗДДС, според която
данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да
подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се
подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в
обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. Подробната уредба
на задължението по чл. 118, ал. 10 ЗДДС е предвидена в чл.59а, ал. 1, от Наредба № Н-18 от
13 декември 2006 г., в която изрично е посочено какви данни следва да бъдст подедени
2
документално към НАП.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че жалбоподателят е
извършил процесното нарушение, за което му е съставен акт и съответно издадено
наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство. Не е
спорно осбтоятелатвото, че жалбоподателят в качеството си на търговец на течни горива е
данъчно задължено лице по смисъла на чл. 118, ал. 10 ЗДДС. От събраните по делото
доказателствата по категоричен начин се установява, че на 30.08.2020 г. на „П.“ АД са били
доставени 6892 л. дизел, за която доставка е бил издаден акцизен данъчен документ. В
показанията си свидетелят Б. излага, че при проверката на документите се коснтатирало, че
за посочената по-горе доставека на течно гориво не са подадени документално данни чрез
клавиатура и баркод четец към системата на НАП. Така установените по делото факти
напълно съотвестват на нормите на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, вр. чл. 59а, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13 декември 2006 г.
Извършеното нарушение е подведено от АНО и под правилната санкционна норма - на
чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, в която за търговците се предвижда наказание
„имуществена санкция” в размер от 500 лв. до 2000 лв. На дружеството – жалбоподател е
била наложена санкция в минимален размер от 500 лева. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено,
че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. С така
наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да бъде изцяло потвърдено.
Съдът достигна до извод за неоснователност на подадената жалба. В производството
представителят на АНО претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Предвид фактическата и
правна сложност на делото за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер
на 100 лв.

Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 571195-F588134 от 02.08.2021 г.,
издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което на
„П.“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС за извършено
нарушение на 118, ал. 10 ЗДДС вр. чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ му е
наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА „П.“ АД, ЕИК ********* да заплати на Национална агенция за приходите
сумата от 100 лева, представялваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Вярно с оригинала: КС
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4