Решение по дело №7850/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4902
Дата: 10 август 2020 г. (в сила от 10 август 2020 г.)
Съдия: Иванка Колева Иванова
Дело: 20201100507850
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 10.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на десети август две хиляди и двадесета година, в състав:

                                          

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                                                                    мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

като разгледа ч. гр. д. № 7850 по описа за 2020 година, докладвано от съдия Иванка Иванова и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 ГПК.

Постъпила е жалба от взискателите Й.С.Ч. И М.С.Ч. – Н.срещу отказ на ДСИ, обективиран в съобщение изх. № 38136/19.12.2019 г., по изп. д. № 20161110400700 по описа на ДСИ, ІІ отделение, 29 участък, да извърши възложеното му изпълнително действие с молба вх. № 20249/06.12.2019 г. Считат, че длъжникът не притежава несеквестируем имот, тъй като с влязло в сила съдебно решене апартамент № 7, находящ се в гр. София, бул. „******, е изнесен на публична продан във връзка с предявен иск за съдебна делба. С оглед на това считат, че постановеният от ДСИ отказ е незаконосъобразен. Молят съда да го отмени.

В срока по чл.436, ал.2 ГПК не е постъпил писмен отговор на жалбата от длъжника М.Б.З..

Депозирани са мотиви на К.Д.по реда на чл.436, ал.3 ГПК. Счита, че обжалваният отказ е съобразен с изискванията на процесуалния закон.Твърди, че взискателите са уведомени на 04.12.2019 г., че ако представят официален документ, от който е видно, че възбраненият имот, собственост на длъжника не му е единствен, ще бъде извършен опис на имота и продажба, както и им е указано, че ако желаят, могат да участват в публичната продан на делбения имот, която би провел ЧСИ. На 06.12.2019 г. взискателите са депозирали заявление, с което са отправили искане да се опише 1/2 ид. ч. от имота на длъжника. Вземането на взискателите, за което е образувано изпълнителното дело, не е сред посочените в чл.445, ал.2 ГПК, за да отпадне несеквестируемостта по отношение на длъжника. Моли съда да остави без уважение  жалбата като неоснователна.

Съдът, след като взе предвид изложените в жалбата съображения и мотивите на съдия – изпълнителя, както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на Й.С.Ч. и М.С.Ч., въз основа на изпълнителен лист от 28.12.2015 г. в полза на Й.С.Ч., за сумата от 6 000 лв. – главница по чл.30, ал.3 С, представляваща наем от делбения имот, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2012 г. до окончателното изплащане. Представен е изпълнителен лист от 16.02.2016 г. в полза на Й.С.Ч. за сумата от 313, 62 лв. – разноски пред СРС и сумата от 193, 62 лв. – разноски пред СГС, изпълнителен лист от 28.12.2015 г. в полза на М. С.Ч. – Н.за сумата от 3 000 лв., на основание чл.30, ал.3 ЗС, наем върху деления имот, ведно със законната лихва от 15.06.2012 г. до окончателното изплащане, както и изпълнителен лист от 16.02.2016 г. в полза на М. С.Ч. – Н.за сумата от 181, 36 лв. – разноски пред СРС и 121, 36 лв. – разноски пред СГС

На длъжника е връчена лично покана за доброволно изпълнение неа посочения от взискателите адрес в Австрия на 31.08.2017 г. В поканата за доброволно съобщение се съдържа уведомление до длъжника, че на основание чл.40 ГПК е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, а когато не посочи съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. Длъжникът не е посочил лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията, поради което съдебните книжа, включително и препис от жалбата, са връчени по реда на чл.40, ал.2 ГПК.

Длъжникът е уведомен, че по изпълнителното дело е наложена възбрана върху следния недвижим имот, негова собственост: 1/2 ид. ч. от апартамент № 7, находящ се в гр. София, бул. „******С молба от 22.11.2019 г. взискателите са отправили искане към ДСИ за извърши публична продан на съсобствения делбен недвижим имот - апартамент № 7, находящ се в гр. София, бул. „******. Противопоставят се публичната продан да се извърши от ЧСИ в изпълнително дело, образувано от насрещната страна. Отправят искане да се изиска изп. д. № 20198510401708 по описа на ЧСИ ******, рег. № 851, което да се присъедини към дело № 20161110400700 по описа на ДСИ. Към молбата е приложено решение № 267882/14.11.2017 г., постановено по гр. д. № 10638/2004 г. по описа на СРС, ГО, 69 състав, с което посочения апартамент № 7 е изнесен на публична продан.

С разпореждане от 25.11.2019 г. ДСИ е указал на взискателите да представят във връзка с депозираната молба официален документ, от който е видно, че възбраненият имот не е единствен на длъжника, тъй като при справка в имотния регистър не се установява длъжникът да притежава друг недвижим имот. На взискателите е указано, че ако не представят искания официален документ, от който да се установява, че има и друг имот, от отказва да извърши опис и продажба на възбранения имот на длъжника, като несеквестируем, както и отказва да изиска от ЧСИ изпълнително дело, тъй като е извън правомощията му. На взискателите е указано, че ако образуваното при ЧСИ изпълнително дело е за изнасяне на публична продан на възбранения имот, то може да упражнят правото си на участие, когато го изнесат на публична продан.

С молба от 06.12.2019 г. взискателите са заявили, че длъжникът може да обжалва насочването на принудителното изпълнение срещу имот, който е несеквестируем. Съгласно т.5 от ТР № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, М.З.е кредитор по делбеното дело, поради което може да се присъедини към образуваното висящо изпълнително дело № 700/2016 г. по описа на ДСИ, ІІ отделение, 29 участък. Кредиторът с наложени възбрани е присъединен по право към висящото изпълнително дело. Молят ДСИ да извърши исканото изпълнително действие.

Със съобщение изх. № 38136/09.12.2019 г. ДСИ е уведомил взискателите, че молбата им вх. № 20249 от 06.12.2019 г. е оставена без уважение, като отказва да извърши опис на възбранения по настоящото изпълнително дело имот, тъй като е несеквестируем.  Указано е на взискателите, че ако желаят, може да участват в публичната продан по изпълнителното дело, по което е описан имота, предвид твърденията им.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Нормата на чл.435, ал.1 ГПК регламентира изчерпателно действията на съдия – изпълнителя, които могат да бъдат обжалвани от взискателя. В т.1 от същата е предвидено, че взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие.

В разглеждания случай взискателите обжалват отказа на съдебния изпълнител да извърши опис на възбранения имот поради несеквестируемост на същия.

Принудителното изпълнение не може да се насочи срещу несеквестируемо имущество на длъжника. Регламентираното в чл.435, ал.2, т.2 ГПК право на жалба в полза на длъжника при насочване на принудителното изпълнение срещу имущество, което смята за несеквестриуемо, не освобождава съдебния изпълнител от задължението му да извърши преценка дали имуществото на длъжника, по отношение е предприето принудително изпълнение, е секвестируемо. ДСИ е установил при извършена справка, че длъжникът не притежава друг недвижим имот. В рамките на предоставената на взискателите възможност същите не са ангажирали доказателства, че длъжникът притежава и друг недвижим имот, респ. имоти, за да може законосъобразно принудителното изпълнение да се извърши спрямо 1/2 ид. ч. от възбранения имот, собственост на длъжника. Такива доказателства не са ангажирани и с депозираната жалба. Ето защо следва да се приеме, че длъжникът не притежава други имоти, а възбранената идеална част съставлява единствено жилище на длъжника и като такова е несеквестируемо, предвид чл.444, т.7 ГПК. Това от своя страна се явява пречка ДСИ да извърши поисканото от взискателите изпълнително действие.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, т.5, на което се позовават взискателите, всички кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Тези разяснения нямат отношение към разглеждания случай, тъй като М.З.има качеството на длъжник в разглежданото изпълнително дело, както и липсват данни относно висящото изпълнително дело във връзка с изнасянето на недвижимия имот на публична продан, както и извършените изпълнителни действия по него. Независимо от това ДСИ е указал на взискателите възможността да участват при наддаването в публичната продан, съгласно нормата на чл.348 ГПК.  

По изложените съображения съдът счита, че отказът на ДСИ да извърши исканото изпълнително действие е законосъобразен, поради което жалбата на взискателите следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 22106/27.12.2019 г., депозирана от взискателите Й.С.Ч., ЕГН ********** и М. С.Ч. - Н., ЕГН ********** ***, срещу отказ на ДСИ от 09.12.2019 г., постановен по изп. д. № 20161110400700 по описа на ДСИ, ІІ отделение, 29 участък, обективиран в съобщение изх. № 38136/09.12.2019 г., да извърши възложеното му изпълнително действие с молба вх. № 20249/06.12.2019 г., като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437, ал.4 ГПК                            

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                2.