Р Е Ш Е Н И Е № 48
15.06.2020 г., гр. Сливен
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен съд – Сливен, в открито
съдебно заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретар Радостина Желева и с
участието на прокурор Христо Куков, като разгледа докладваното от съдия Бозукова
КАНД № 47 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба
от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Сливен
срещу решение № 36/28.01.2020 г., постановено по административно наказателно
дело № 1712/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено
Наказателно постановление (НП) № 19-0804-002383/07.10.2019 г., издадено от Началник
РУ към ОД МВР Сливен, с което на Д.С.Г. *** за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП
и на основание чл.175 ал.3 предл. първо от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца.
В касационната жалба е наведено
касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Касационният жалбоподател счита за необосновани изводите на РС Сливен, че
извършеното деяние представлява маловажен случай на административно нарушение. Претендира
се отмяна на решението и по същество потвърждаване на наказателното
постановление.
Касационният жалбоподател - ОД на МВР – Сливен
не изпраща процесуален представител в съдебното заседание по делото. В писмено
становище от пълномощник – гл. ю. К. Б. поддържа жалбата и моли съда да я
уважи.
Ответникът по касационната жалба - Д.С.Г.
*** се представлява в съдебното заседание от пълномощник – адв.
С.Г. ***, който оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила
решението на РС Сливен.
Представителят на ОП Сливен предлага
решението на РС Сливен да бъде отменено и по същество потвърдено НП.
Касационната жалба е допустима. Подадена
е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание
по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Предмет на обжалване в производството
пред РС Сливен е НП № 19-0804-002383/07.10.2019 г., издадено от началника на РУ
при ОД на МВР – Сливен, с което на Д.С.Г.
*** за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.3 предл. първо от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца. Районният съд е установил от
фактическата страна на спора, че на 08.09.2019 г. в 13:20 часа в гр. Кермен на
ул.“Трети март“ в посока юг-север, Г. управлявал лек автомобил марка "Пежо
405", с рег. № ******, собственост на Я. И. С. и бил спрян за проверка от
полицейските служители, които след справка с работна станция за отдалечен
достъп установили, че автомобилът е със служебно прекратена от 13.08.2019 г.
регистрация (за липса на застраховка "Гражданска отговорност"). Срещу
Г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 140838/08.09.2019г.
Въз основа на съставения акт е издадено процесното
НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. В
производството пред районния съд е разпитан актосъставителя,
който с показанията си потвърждава констатациите в същия.
РС Сливен е приел от правна страна липса
на допуснати нарушения в процедурата по съставяне на акта за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателното постановление, и
наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съответно в акта и в постановлението. Формирал е
извод, че деянието по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е доказано от обективна страна поради управление
от водача на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред предвид служебно
прекратената му по-рано регистрация. Приел е обаче, че деянието не е доказано
от субективна страна поради липса на знание у водача, че управлява автомобил
със служебно прекратена регистрация, с оглед липса на данни по делото за
изпълнение от контролните органи на задължението за уведомяване на собственика
на автомобила за факта на служебно прекратената регистрация, съобразно
изискването на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, и е отменил наказателното постановление. Изложил
и мотиви, че описаното нарушение следва да се квалифицира като маловажен случай
на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно
основание съдът намира, че решението на въззивния съд
е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон –
правилно и законосъобразно.
Правилни са изводите на въззивния съд за законосъобразно проведена процедура по
съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на
наказателното постановление. При разглеждане на спора районният съд е спазил
принципа по чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със
средствата на закона, и е обосновал правилен извод за доказаност
на деянието от обективна страна. Правилен е и изводът му, че ответникът по касацията
е извършил нарушението при форма на вината – непредпазливост. Съгласно
изречение първо от посочената в процесното НП за
нарушена норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане на административно наказание
на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред. Анализът на цитираните нормативни разрешения сочи, че
законодателят е вменил в задължение на водачите да управляват моторни превозни
средства, регистрирани по законоустановения ред, като
неизпълнението на това задължение е скрепено с ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушителите.
Следователно, за осъществяване на фактическия състав на процесното
административно нарушение е необходимо да се установи наличието на водач,
управляващ МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
По делото е категорично установено, а и е
безспорно между страните, че на посочените в наказателното постановление дата,
място и час Г. е управлявал лек автомобил марка "Пежо 405",
собственост на Я. С., който автомобил
към момента на проверката е бил със служебно прекратена регистрация във връзка
с получено от ОДМВР по електронен път уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането (КЗ).
Предвид изложеното касационният съд приема, че от страна на Г. са осъществени
обективните признаци на визираното в процесното НП
административно нарушение.
Правилно РС Сливен е приел, че е налице
непредпазлива форма на виновно поведение на водача на процесното
МПС. За съставомерността на процесното
административно нарушение и за наличието на предвидените в закона предпоставки
за ангажиране отговорността на Г. е ирелевантно
обстоятелството дали органът по регистрация на моторните превозни средства е
предприел действия по уведомяването на собственика на процесния
автомобил за процедурата по служебно прекратяване регистрацията му. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се
възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от
Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на
валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 11 от ЗДвП предвижда, че служебно прекратяване на регистрацията
на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в
автоматизираната информационна система в случаите, предвидени в глава шеста,
като табелите с регистрационен номер и част 2 на свидетелството за регистрация
на пътното превозно средство се отнемат едва със съставянето на акта за
установяване на административното нарушение. Анализът на цитираните разпоредби
налага извод за прекратяване на регистрацията на МПС ex
lege (по силата на закона) при достигане на
информация до компетентния орган, че застраховката "Гражданска
отговорност" на автомобилистите не е сключена. В този смисъл, узнаването
за прекратяването на регистрацията на моторното превозно средство от
собственика му не представлява елемент от фактическия състав по прекратяването
на регистрацията на същото. Собственикът на МПС е носител на задължението за
сключване на договор за гражданска застраховка, поради което е длъжен да
познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението на това му
задължение. Без правно значение за законосъобразното ангажиране отговорността
на Г. за извършеното от него административно нарушение е и фактът дали лицето,
което му е предоставило автомобила да го управлява, е знаело за приключилата
процедура по прекратяване регистрацията на същия. Г., като всеки правоспособен
водач на МПС, е бил длъжен да се увери, преди да започне да управлява процесния автомобил, че същият има сключена валидна
застраховка "Гражданска отговорност", респ. не е с прекратена
регистрация. Аргумент в подкрепа на горния извод се извежда и от анализа на
санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, предвиждаща административнонаказателно
санкциониране не само за собственика на нерегистрирано по надлежния ред МПС, а
за всеки водач, който управлява такова. За последния не е налице законово
изискване за уведомяване за служебно прекратената регистрация, което
законодателно разрешение е логично с оглед невъзможността да се предвиди
изначално на кого ще предостави собственикът притежаваното от него превозно
средство.
Не се споделя обаче доводът на ОДМВР
Сливен, изложен в касационната жалба, че извършеното деяние не представлява маловажен
случай. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на РС Сливен, че
с извършеното нарушение неправомерното засягане на правнозащитените
обществени отношения е краткотрайно, незначително и от него няма нанесени щети,
като същото е извършено за първи път. Несъмнено степента и тежестта на
извършеното нарушение са изключително ниски, а и същото е отстранено веднага
след констатирането му и преди издаване на НП, което мотивира касационния
състав да приеме, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са били налице и като не е
приложил нормата, АНО е допуснал нарушение на закона, което винаги е основание
за отмяна на НП.
Предвид изложеното настоящият касационен
състав намира, че процесното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като го е отменил, районният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците,
сочени като касационни основания.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 36/28.01.2020 г.,
постановено по АНД № 1712/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: