Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 985 26.07.2022
година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на седми юли две
хиляди и двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. АТАНАСКА АТАНАСОВА
2.
ТОДОР ИКОНОМОВ
при секретаря С.А., в присъствието на прокурора Христо
Колев, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно
наказателно дело № 989 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по
повод постъпила касационна жалба от Общински детски комплекс- Несебър с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ж.к. „Младост“ №
62, представляван от директора М.Г., против Решение № 428/26.04.2022 г. по АНД
№ 826/2022 г. по описа на Районен съд- Бургас.
В жалбата са наведени
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на
закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Направено
е искане за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН, като се сочи, че от деянието
не са настъпили вредни последици и същото е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Наред с
това се сочи, че няма данни касаторът да е извършвал други административни
нарушения, а допуснатият пропуск е отстранен към момента на установяването му,
при завръщане на отсъстващия служител. По същество се иска отмяна на решението
и на потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебното заседание
законният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови
доказателства. Моли за отмяна на обжалваното решение и на наказателното
постановление.
Ответникът по касационната
жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява
становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
С обжалваното решение
е потвърдено наказателно постановление № 2815-F624960/25.11.2021
г., издадено от зам.-директор на ТД на НАП- Бургас, с което на основание чл. 355,
ал. 1 от КСО е наложено на касатора административно наказание- имуществена
санкция в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр.
чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица (Наредбата). Прието е от съда, че не е подадена в законоустановения
срок декларация образец № 1 в съответната компетентна териториална дирекция на
Националната агенция за приходите, с което е осъществен съставът на вмененото
му нарушение.
Според настоящия
съдебен състав решението е правилно.
С нормата на чл. 355,
ал. 4, т. 1 от КСО е предвидено задължение за осигурителите периодично да
представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход,
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския
пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно
осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците
върху доходите на физическите лица- поотделно за всяко лице, подлежащо на
осигуряване. В чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ Н-13/17.12.2019 г. е установен срок за изпълнение на това задължение- до 25-о
число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.
От фактическа страна
по делото е установено, че в качеството на осигурител касаторът не е подал в
срок до 30.06.2021 г. декларация образец № 1 за месец май 2021 г. Декларацията
е подадена на 18.07.2021 г. по електронен път. Несъмнено касаторът притежава
качеството осигурител и доколкото не е изпълнил горното задължение следва да се
приеме, че са налице съставомерните елементи на нарушението, за което е
санкциониран.
Касаторът по същество
не оспорва фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд, но
счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28, б. „а”
от ЗАНН, поради маловажност на извършеното административно нарушение. В тази
връзка сочи, че срокът е пропуснат, поради отсъствието на служител, натоварен с
обработката и изпращането на данъчна и осигурителна информация за ОДК- Несебър
към НАП, поради заболяване. Твърди, че ОДК- Несебър работи с намален кадрови
състав и ограничен бюджет, което не позволява взаимозаменяемост на служителите.
Наред с това сочи, че от деянието не са настъпили вредни последици, няма данни за
други административни нарушения на касатора и допуснатият пропуск е отстранен
към момента на установяването му, още при завръщане на отсъстващия служител,
поради което нарушението е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение от този вид. Тези доводи са неоснователни.
Съгласно нормата на
чл. 93, т. 9 от НК, приложима в настоящото производство на основание чл. 11 от ЗАНН, „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В случая
деянието не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК,
тъй като обществената му опасност е типичната за този вид нарушения.
Ирелевантно е обстоятелството, че не са настъпили вредни последици, доколкото
нарушението е формално (на просто извършване) и за неговата съставомерност
законът не изисква такива да са настъпили. Липсата на данни за извършени други
нарушения и отстраняването на нарушението след завръщане на служителя също не
могат да обосноват извод за маловажност на случая. Те са смекчаващи
обстоятелства, които на основание чл. 27 от ЗАНН са съобразени от наказващия
орган при определяне размера на наказанието в законоустановения минимум. Ето
защо и с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, съдът приема,
че не е налице маловажен случай на административно нарушение.
При извършената
служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до
недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните
съображения, не са налице и сочените в жалбата основания за отмяна
първоинстанционното решение, поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното
и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1,
изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА против
Решение № 428/26.04.2022 г. по АНД № 826/2022 г. по описа на Районен съд-
Бургас.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.