Решение по дело №308/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба вх. № 3876/15.12.2023 г., подадена от „А.-64“ ЕООД, представлявано от С. С. Ч. чрез пълномощник адв. И. Т. от АК-[област] срещу Заповед № РД-1415/06.12.2023 г. на кмета на община [област], с която на основание чл.223, ал.1, т.3 и т.4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и във връзка със Заповед № РД-1273/03.11.2023г. на инж. М. Ц., временно изпълняващ длъжността кмет на община [област] по чл.225 ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ, се забранява достъпа и захранването с електрическа енергия и вода на незаконен строеж - „Търговски обект - чайна „А. п.”, находящ се в к.к. П., община [област], курортно туристическо ядро „М.“, местност А., представляваща сграда с идентификатор 69345.6.114.1 по КККР на [населено място], община [област], както и помощни постройки и веранда, съгласно геодезическо заснемане, извършено от правоспособно лице по ЗКИР, неразделна част от заповедта“.

Разпоредено е със заповедта в 3-дневен срок от връчването й на дружествата ЕВН-[държава] ЕАД и ВиК ЕООД за прекъсване на ел. захранването и водоснабдяването на обекта и 14-дневен срок от връчването й на „А.-64“ ЕООД за доброволно изпълнение и преустановяване достъпа до обекта. Разпоредено е принудително изпълнение при липса на доброволно такова чрез запечатване на обекта за ограничаване и недопускане на хора.

В жалбата се релевират доводи за нейната нищожност, в условията на евентуалност и незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и възприемане на фактическата обстановка.

Аргумент за нищожност жалбоподателят посочва липса на правна възможност за допълване на заповедта. Визира превратно упражняване на правомощия на административния орган и прибързано издаване на заповедта, поради висящ спор пред съда по оспорване заповед за премахване на процесния строеж. Посочва още, че забраната за доставяне на ел. захранване и водоснабдяване са разпоредени преди влизане в сила на заповедта. Основание за нищожност според жалбоподателя е липсата на данни за компетентност на издателя на заповедта, посочена като основание за издаване на процесната заповед.

На следващо място оспорва заповедта като незаконосъобразна поради липса на установеност и изследване за търпимост на строежа, респ. не е установен незаконен строеж на обекта. Счита строежа за търпим, а съжденията си позовава на неприключило друго съдебно производство, образувано по оспорване на отказа на гл. архитект за издаване удостоверение за търпимост.

По тези съображения моли съда да отмени оспореното решение.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. С писмена молба жалбата се поддържа от упълномощения процесуален представител адв. И. Т., по изложените в нея доводи.

За ответника кмета на община [област], чрез упълномощен процесуален представител адвокат С. Н., АК-[област], оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Изтъква доводи за законосъобразност на обжалваната заповед. Твърди се, че в рамките на развилото се производство по чл. 225а от ЗУТ за премахване на процесната сградата като незаконен строеж е изследван въпроса за приложение разпоредбата на чл. 223 ЗУТ. Заповедта е мотивирана с издадения констативен акт, връчен на жалбоподателя, който не е направил възражения. Счита, че макар издаден като втори административен акт, заповедта е част от проведеното административно производство, а не е предмет на отделно друго такова.

След преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид мотивите на оспорената заповед и становищата на страните по ДОПУСТИМОСТТТА и ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата, съдът съобрази следното:

С оспорената заповед № РД-1415/06.12.2023 г. на кмета на община [област] Н. М. се забранява: т.1 достъпа до незаконен строеж „Търговски обект - чайна „А. п.”, находящ се в к.к. П., община [област], курортно туристическо ядро „М.“, местност А., разположен в поземлен имот с идентификатор 69345.6.114 и поземлен имот с идентификатор 69345.6.1176 по КККР на [населено място], община [област], представляващ сграда с идентификатор 69345.6.114.1 по КККР на [населено място], община [област], както и помощни постройки и веранда, съгласно геодезическо заснемане, извършено от правоспособно лице по ЗКИР, неразделна част от заповедта“ и т.2 Захранването с електрическа енергия и вода на описания незаконен строеж. Заповедта се позована на издадена предходна заповед № РД-1273/03.11.2023г. от инж.М. Ц., временно изпълняващ длъжността кмет на община [област] за премахване на описания незаконен строеж, която е издадена на основание чл.225, ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ и аргументирана с констатирана непълнота в резолютивната й част, касаеща достъпа на незаконния строеж.

Заповедта е връчена на 14.12.2023 г. на С. С. Т., упълномощено лице от управителя на дружеството по пълномощно рег. № 2055/13.11.2023г. /л. 11 -12 от делото/. Жалбата е входирана в съда на 15.12.2023 г., следователно е подадена в 14-дневния преклузивен срок за оспорване.

По фактите:

1. Не е спорно, че е проведена административната процедура и проверка по сигнал, при която е установен незаконен строеж на търговски обект, чайна „А. п.“, находящ се в к.к. П., община [област], курортно туристическо ядро „М.“, местност А.. Търговският обект е с идентификатор 69345.6.114.1, разположен/построен в поземлени имоти с идентификатор 69345.6.114 и идентификатор 69345.6.1176, съгласно КККР на [населено място], общ. [област].

2.Не се спори, че поземлен имот с идентификатор 69345.6.114 с площ 13503 в [населено място], к.к.П., [област] е държавен имот със статут на частна държавна собственост, за което е съставен Акт № 4072 от 07.12.2015 г. /л.69/ а ПИ с идентификатор 69345.6.1176 е частна общинска собственост.

3.Върху имота не е учредявано право на строеж или друго вещно право в полза на дружеството-жалбоподател „А.-64“ЕООД и не е провеждана процедура за промяна предназначението на имота по реда на ЗОЗЗ, което се установява от разменената кореспонденция между Областна администрация – [област] и кмета на община [област], по писмо изх. № РД-01-21-1669 от 25.05.2023 г. и представените с административната преписка удостоверение № 63/28.09.2023 г.изд.от зам.кмета на община [област] и скица на поземлени имот, издадена от СГКК [населено място] /л.70 - 74/.

4. Подробният устройствен план – план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ на туристическо ядро „М.“ в курортен комплекс „П.“, община [област] е одобрен със Заповед № РД-02-14-39 от 24.01.2007г. /л.75/ на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството, издадена на основание чл. 129, ал.3 от ЗУТ предвид обстоятелството, че к.к. П. е селищно образувание от национално значение по силата на Решение на Министерски съвет № 45/25.01.2005г. за определяне на селищни образувания с национално значение, обн. ДВ. бр.11 от 1.02.2005 г.

5. Резултатите от административната проверка са обективирани в констативен акт № 30/24.08.2023 г., съставен от длъжностни лица при община [област] /л.86 и сл./ Проверяващите са установили, че е изпълнен строеж на едноетажна постройка с масивна дървена конструкция, две помощни дървени пристройки– западен и източен навес и дървен подуим-открита тераса /с детайли и размери описани в акта/. Констатирано е, че строежа е без необходимите строителни книжа по ЗУТ, няма отстъпено право на строеж от собствениците на ПИ, строежа е извършен в в територия с особена териториалноустройствена защита, тъй като к.к. П. е курорт от национално значение. Актът е връчен лично на представляващия „А.-64ЕООД С. Ч. на 24.10.2023 г., дадена е възможност за възражения по него, но такива не са постъпили.

6. Във връзка с констатациите от проверката е издадена заповед № РД-1273/03.11.2023 г. /л.89-92/ от зам.кмета на община [област], с която е наредено премахване на незаконния строеж, използван като заведение за обществено хранене и стопанисван от търговско дружество „А.-64“ЕООД, представлявано от С. С. Ч.. Заповедта е обжалвана пред Административен съд – [област] и е образувано адм.д. № 287/2023 г. С решение № 42/11.01.2025 г. по делото съдът е отхвърлил оспорването. Решението е влязло в сила на 05.06.2025 г., потвърдено е с решение № 6085/05.06.2025 г. по адм.д. № 4093/2025 г. на ВАС, второ отделение. /Приложено към настоящето дело/

7. Със заповед № 21/30.06.2023 г., изд.от главният архитект на община [област] е отказано издаване на удостоверение за търпимост по § 127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ на процесния обект-сграда с идентиф. 69345.6.114.1 по КК на [населено място]. По повод оспорването на заповедта за отказа е образувано адм.д.№193/2023 г. по описа на АССм /приложено към настоящето дело/, по което с решение № 1328/07.10.2024 г. съдът е отхвърлил жалбата на „А.-64“ЕООД. Решението е влязло в сила на 03.06.2025 г., потвърдено е с решение №5773/03.06.2025 г. по адм.д. № 3010/2025 г. по описа на ВАС, второ отделение /приложено на л.105-106/

При така установеното съдът счита подадената жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Предвид събраните по делото доказателства, че строежът е пета категория, компетентен съгласно нормата на чл. 225а, ал.1 ЗУТ е кмета на общината. Заповедта е издадена в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите на чл. 59 АПК, спазени са изискването на закона за мотивировка на акта от фактическа и правна страна. Посочено е както правното основание за упражненото от кмета на Община [област] правомощие (чл. 178, ал. 6 от ЗУТ), така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпоредената забрана за достъп до строежа и захранването му с електроенергия и водоснабдяване.

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за твърдяната нищожност на оспорената заповед. Процесната заповед съставлява индивидуален административен акт, който е издаден във връзка с реализираната административна процедура по констативен акт № 30 от 24.08.2023 г. от длъжностни лица при община [област] и фактическите установявания в хода на производството. Установи се, че констативният акт е връчен на представляващия дружеството С. Ч. и възражения по него не са постъпили, следователно не са допуснати процесуални нарушения от страна на административни орган, които да обосновават порочност на административния акт. Не се ангажираха доказателства и за твърдяното превишаване правомощия на издателя на акта, свързани с уведомяване доставчиците на ел. захранване и водоснабдяване, доколкото се установи, че обекта е електрифициран и водоснабден.

Фактическото основание за издаване на оспорената заповед е установения в административното производство незаконен строеж на Търговския обект - чайна „А. п.“, находящ се в к.к. П., община [област], курортно туристическо ядро „М.“, местност А., представляващ сграда с идентификатор 69345.6.114.1., за който на основанията на чл. 225а от ЗУТ с основната Заповед № РД-1273/03.11.2023 г. е наредено премахването му.

Въпросът за законността на строежа е изследвана в проведените съдебни производства.

По силата на влязло в сила решение № 42/11.01.2025 г. по адм.д.№ 287/23 г. на АССм процесният търговски обект - чайна „А. п.“, в к.к.П., съставлява недопустим строеж, съгласно действащия ПУП – ПРЗ на курортно туристическо ядро „М.“ в к.к. П., одобрен със заповед № РД-02-14-39 от 24.01.2007г. на зам.министъра на РРБ, който не предвижда застрояване в поземлен имот № 69345.6.114. Строежът е изпълнен в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита, изхождайки от факта за местоположението на имота – в устройствената зона на ски полета и ски писта от к.т.я.“М.“ в к.к. П..

Основната сграда на търговския обект чайна „А. п.“, и помощните дървени постройки към него не могат да бъдат квалифицирани като търпим строеж, тъй като не отговарят и на условията за търпимост по смисъла на §127 ал.1 от ПР на ЗУТ, в който смисъл също е и решение № 1328/07.10.2024 г. по адм.д. №193/23 г. на АССм влязло в сила на 03.06.2025 г.

В жалбата са въведени и твърдения, че административният орган е избързал с постановяването на заповедта. Тези доводи обаче са неоснователни за правоотношението и не влияят на преценката на съда за нейната законосъобразност.

В случая действията на органа и ограничаването на достъпа до установения незаконния строеж е позована на законовото изискване на разпоредбите на чл. 223, ал.1, т.3 и т.4 от ЗУТ. Сочените хипотези задължават компетентния административен орган да наложи забраната на достъпа до незаконните строежи и разпорежда поставянето на отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и механизация на строежите /така т.3/ и забрана за захранване с електрическа и топлинна енергия, вода /така т.4/.

Ето защо наложените забрани за достъп до незаконния строеж и захранване с електрическа енергия и вода са логическа последица и следствие от разпореденото му премахване и в този смисъл издадената заповед /допълнителна/ не е в противоречие с нормата на чл. 6 АПК, тъй като не засяга по недопустим начин права и законни интереси на жалбоподателя над предвиденото в закона.

По изложените съображения жалбата е неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Разноски не са потърсени от ответната страна и такива не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 3876/15.12.2023 г., подадена от „А.-64“ ЕООД, представлявано от С. С. Ч. чрез адв.И. Т. срещу Заповед № РД-1415/06.12.2023 г. на кмета на община [област].

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок, считано от съобщението на страните.