Р Е Ш Е Н И
Е № 6
гр. Пловдив, 03.01.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на 05.12.2018 г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5945 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с предмет искове по чл. 49 във вр. 45 ЗЗД във вр. чл.
52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Образувано по искова молба на М.М.Р., ЕГН: **********
***, ***. Ищецът твърди, че на *** около ***, както си стояли в квартирата,
находяща се в ***, заедно със съквартирантите му *** и ***, внезапно върху
прозореца на апартамент, паднал един от клоновете на дърво, счупил прозореца и
предизвикал уплаха у ищеца и другите присъстващи. Впоследствие слезли на
улицата и установили, че самото дърво е паднало върху притежавания от ищеца лек
автомобил – *** с рег. № ***, като
увредило тавана, предното и задното стъкло, предния и задния капак, огледалата
и спойлера. В резултат на инцидента ищецът изпитал силен страх, породен от
самото падане на дървото и от мисълта, че ако се намирал в автомобила, то със
сигурност би се стигнало до сериозни телесни увреждания за него. Освен страх,
изпитал и гняв и смущение, тъй като вследствие на неизпълнение на задълженията
на ***, той е понесъл вреди. Освен това от съседи научил, че общината е била
уведомена, че това дърво е увредено и представлява опасност за хората. Същата
вечер ищецът сигнализирал в *** РУ към ОД на МВР – Пловдив, както и *** Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Пловдив, като екип на
службата отстранил падналото дърво. Счита, че отговорна за инцидента била
община Пловдив, поради което моли съдът да я осъди да му заплати сумата от 3000 лв. за претърпени имуществени вреди по
собствения лек автомобил *** и сумата от 1000 лв. неимуществени вреди за
преживения стрес, уплаха, гняв и смущение, ведно със законната лихва.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника Община Пловдив, в който оспорва исковете като неоснователни и за
което излага доводи и прави възражения по релевантните факти – механизма на настъпване
на събитието, вида и размера на вредите, метеорологичната обстановка и липса на
протокол за ПТП. Твърди, че в общината преди исковата дата не са постъпвали
сигнали за опасни дървета в този район. Счита, че в случая е налице случайно събитие.
С молба, депозирана в съдебно заседание на 14.11.2018 г. е поискано
увеличаване на размера на предявения иск за присъждане на имуществени вреди,
което е уважено изцяло, като същият се счита предявен в размер от 5067 лв.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
От приетото по делото
свидетелство за регистрация на МПС се установява, че ищецът е собственик на лек
автомобил, марка и модел ***, с рег. № ***.
От приетия по делото препис
извадка от студентска книжка се установява, че ищецът е бил *** през учебната ***,
специалност ***, редовна форма на обучение в ***“.
На *** г. *** в качеството на
наемател е сключил договор за наем на недвижим имот, находящ се в гр. *** за
срок от дванадесет месеца, считано от 09.10.2017 г.
Установява се от приетото като
доказателство удостоверение от ОД на МВР- Пловдив – Четвърто районно
управление, че на 27.02.2018 г. около 20,00 часа ищецът е подал сигнал, че
установява, че е паднало дърво, което е увредило таван, предно и задно стъкло,
преден и заден капак, огледало и спойлер на паркирания на адреса личен лек
автомобил *** с рег. № ***. По случая е образувана ПП № *** по описа на ОД на
МВР- Пловдив – Четвърто районно управление.
Приета е като доказателство и
служебна бележка от ТД „Пожарна безопасност и защита на населението“- Пловдив,
районна служба ПБЗН – 01- Пловдив, която удостоверява, че на *** около *** е
получено съобщение за възникнало произшествие – техническа помощ (отстраняване
на паднало дърво върху лек автомобил), намиращо се на адрес: ***, при което са
нанесени щети на лек автомобил *** с
рег. № ***. Отразено е, че
произшествието е ликвидирано (отстранено е падналото дърво от автомобила) от
екип на Първа РСПБЗН- Пловдив.
По делото е приета, като доказателство
Справка на картотекираната на ул. „С.“ декоративна растителност след
актуализация на паспортизацията, актуална към 04.12.2015 г. Описаното в справката фитосанитарно състояние по видов
състав е, както следва: 1 бр. дърво от вида Американски ясен – загинал, 3 броя
дървета от вида Американски ясен в сравнително добро състояние и 1 брой дърво
от вида Липа в сравнително добро състояние.
Към справката – „записка“ са приложени документи, удостоверяващи
констатираните обстоятелства, включително и приемо – предавателен протокол от
04.12.2015 г. за предаване на изработеното по възложената поръчка –
Актуализация на паспортите на зелените площи за широко обществено ползване
/улично озеленяване/ на територията на район Централен, община Пловдив, както и
договор за възлагане на обществената поръчка с така цитирания предмет. Относно описаното състояние – сравнително
добро състояние – код 3 в отговора на исковата молба е отразено, че съгласно
Приложение 3.5. от Договора същото
означава, че „дървото е в относително добро състояние, има частични повреди по
стъблото или изсъхнали клони в короната, които не са повече от 50 %, като
върхът е здрав.“
Прието е писмо и от 07.06.2018 г.
от кмета на район Централен на Община Пловдив, в което е отразено, че за
периода от 01.01.2015 г. до датата на изготвяне на писмото има постъпил един
сигнал от 15.05.2018 г., касаещ сухо дърво и клони в дъното на ул. ***, като
въз основа на така подадения сигнал е извършена проверка, за което е подписан
констативен протокол и е издадена заповед от 30.05.2018 г. за отсичането му. В
заповедта е отразено, че следва да се отсече 1 брой декоративно дърво от вида –
ясен, във влошено физиологично състояние – 100 % сухо, находящо се на ***,
западно от жилищната сграда. В писмото от кмета на район Централен е отразено,
че други сигнали за болни дървета и счупени клони на *** не са постъпвали в
район Централен за горепосочения период, както и че обходи за състоянието на
декоративната растителност в района се извършват периодично, като при тези
обходи не е установено наличието на дървета с влошено физиологично състояние на
***. Приета е като доказателство Заповед от 15. 06.2015 г., с която са упълномощени кметовете на райони да
издават писмени разрешения за премахване, преместване или резитба на
дълготрайна декоративна растителност.
От приетото по делото, като
доказателство писмо от НИМХ – филиал Пловдив, се констатира непрекъснат валеж от сняг за
периода от 20.00 часа на 25.02.2018 г. до 05.00 часа на 27.02.2018 г. с натрупване на снежната покривка от 1 см. до
26 см., като общото количество на падналия снеговалеж за периода от 33 часа е
23,6 л/м2. Температурата на въздуха на 26.02. и 27.02.2018 г. през цялото време е под 0 градуса, а
минималната е -7,6 градуса, максималната е 0,2 градуса. На 26.02.2018 г. е
регистриран вятър от изток югоизток със скорост от 2 до 8 м/сек., а на
27.02.2018 г. през целия ден е тихо. Отразена е констатация, че снежната
покривка от 26 см. и ниските температури
– под 0 градуса създават усложнена
метеорологична обстановка на 27.02.2018 г.
От разпита на св. *** се
установява, че същият е живял, заедно с ищеца в една квартира в ***. В края на
февруари 2018 г., вечерта, гледали
телевизия, когато се чул голям шум, като прозорците на апартамента били
пръснати из целия хол. Помислили, че е бомба, но установили, че едно дърво пред
апартамента е паднало и е смачкало колата на ищеца. Същата вечер третият им
съквартирант не бил в апартамента.
Звъннали веднага на тел. 112, като отсреща съседите били слезли и
казали, че били подавали сигнал за това дърво, че може да падне. Свидетелят
посочва, че около 5-10 минути след шума били стреснати, като не реагирали.
Автомобилът бил паркиран на обичайното си място, където нямало знак за забрана
на паркирането, пред гаража, но не на самият тротоар, а до него, като имало и
други паркирали коли, а дървото било от другата страна на пътя, където имало и
други дървета, но по – надолу. Свидетелят твърди, че не е виждал да минават
служебни автомобили на ОП – Паркове и градини,като било видимо, че дървото е
голямо, изсъхнало и изглеждало опасно. За първи път чул от съседи, че са подали
сигнал за това дърво. Автомобилът на ищеца бил смачкан, като след инцидента,
свидетелят не е виждал М. да е продавал части от автомобила, да е заменял части
или да е отремонтирал.
От приетото по делото заключение
на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че стойността за
отстраняване на причинените увреди по автомобила, включващи части, консумативи
и труд възлиза на 10651,21 лева, като от направената частична калкулация на
цената за възстановяване на увредения автомобил се установява, че
отремонтирането му е икономически нецелесъобразно т.е. в случая е налице
„икономически тотал“. Установено е, че справедливата пазарна стойност на
автомобила в Република България непосредствено преди увреждането е 5667 лв., а
стойността на материалните щети е 5067 лв.
Вещото лице е отразило, че увредите по автомобила са в следствие на удар
и/или притискане от твърд, тъп предмет, като са увредени части по външната
страна на автомобила: ламарини, стъкла, засегната е и ел. уредба на автомобила
– заден стоп. От техническа гледна точка се сочи, че настъпилите увреди по
автомобила отговарят да са вследствие на падане на дърво върху него, като е
възможно и добре отговарят да са вследствие на описаното събитие, съгласно
приетите по делото и обсъдени по – горе писмени и гласни доказателства.
Констатира се, че предвид данните, съдържащи се в показанията на св. ***,
описващи обстоятелствата при настъпване на претендираните увреди, които
кореспондират да са вследствие на такова събитие, то от техническа гледна точка
има причинно – следствена връзка между описаното събитие и щетите по
автомобила. Изразена е и принципна възможност за настъпване на щетите и по друг
механизъм, но доколкото липсват данни за друго събитие за възможна увреда по
автомобила по посочените авточасти от техническа гледна точка, се приема, че
щетата е получена по описания механизъм от ищеца. В съдебно заседание вещото лице посочва, че стойността
в размер от 5067 лв. касае
настъпилите увреди, като стойността на изкупуване на останките е 600 лв. Заявява,
че ако се продават отделните здрави части на автомобила би могло да се постигне
по – висока стойност, но това зависи от
търговските умения на продавача, отнема време и е трудно да се определи.
Оценката на увредите, дадена в заключението е на база предлагане на автомобила
на автоморга, каквато е най – честата практика. Вещото лице сочи, че е извършил
технически оглед на автомобила на мястото на събитието, като вътре в автомобила
се забелязвали дървени остатъци и деформации, които отговарят по форма и размер
на удара от такова дърво. Доколкото
липсват, както твърдения, така и доказателства, че преди процесното събитие
лекият автомобил е бил спрян от движение, то вещото лице предполага, че същият
е бил технически изправен. Съдът възприема заключението, като компетентно,
обосновано и обективно, установяващо размера на претенцията.
С оглед на установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.45, ал.1 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил
другиму, а съгласно
чл.49 от ЗЗД този,
който е възложил на
едно лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени
от него при
или по повод изпълнението
на възложената му
работа.
Поддържането на
декоративната растителност в
рамките на населените места е
задължение на съответната
община съгласно чл.61 и
сл. от ЗУТ,
която, чрез своите служби
и длъжностни лица, следва да вземе
мерки състоянието на
последната да не застрашава
живота и здравето на
гражданите. Не се спори, че улица С. е на територията на Община Пловдив,
поради което съобразно § 7, т. 4 Закон за местното самоуправление и местната
администрация е собственост на последната. Собственост на общината по силата на
чл. 92 Закон за собствеността са и насажденията върху улицата и съгласно чл. 8,
ал. 2 Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за
опазване на озеленените площи и декоративната растителност тя и нейните служби
следва да организират и осъществяват постоянното опазване на декоративната
растителност, каквато е : “...цялото декоративно растително разнообразие -
дървета, храсти, цветя и треви, включени в озеленените площи, в насажденията по
алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на държавата, общината, юридически
и физически лица.“ Съгласно чл. 3, ал.
1 на Наредба за развитие, поддържане и
опазване на зелената система на Община Пловдив
ответната община има задължение да стопанисва, изгражда и поддържа зелената
система – за терените общинска собственост. Със Заповед от 15.06.2015 г. кметът
на Община Пловдив е упълномощил кметовете на отделните райони в общината да
издават писмени разрешения за премахване, преместване или резитба на
дълготрайна декоративна растителност по реда и при условията на чл. 31, ал.3,
чл. 32, ал.1 и чл. 36, ал.1 и ал. 2 от
Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община
Пловдив .
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
2015 г. са картотекирани на територията на ул. ***пет броя дървета, като само
едно от тях се установява да е било загинало, а другите са били в сравнително
добро състояние. За периода от 2015 г. до датата на процесното събитие
27.02.2018 г. не се доказва да са били извършвани твърдените в писмото от
общината обходи за състоянието на декоративната дървесна растителност в района
на ул. „С.“. Видно от получения сигнал на *** г. и извършените след това
действия към 2018 г. това дърво, което не се установява да е различно от
картотекираните през 2015 г. в сравнително добро състояние, е било в лошо физиологично състояние –
изсъхнало.
В случая безспорно се установява, че
настъпилият инцидент се дължи
на паднало дърво, находящо се на ***, като
липсват данни за ветрове на 27.02.2018 г. Неоснователни са доводите на
ответната община, че
не следва да носи
отговорност за причинените на ищеца вреди
от настъпилото събитие, тъй като
същото било причинено
от непреодолима сила- природно бедствие.
Съгласно практиката на
ВКС по аналогичен казус, изразена
в Решение № 204
от 10.03.2010 г. по гр.д.№4284/2008г., ІV
г.о., случайно събитие ще бъде налице, ако
се установи че са
били спазени всички изисквания относно изпълнението
на задълженията за поддържане
на озеленените площи
и декоративната растителност, но събитието е
настъпило само и единствено поради въздействието на
непреодолима сила. Вредоносният
резултат при непозволено
увреждане обаче не може да бъде
следствие от случайно събитие,
когато се предхожда от виновно
поведение. В същото решение е прието, че на предприятията по озеленяване
е възложено и периодичното поддържане и оформяне на короните на дърветата – чл.
14 от Наредба № 1 от 1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната
растителност, като е създадена специална процедура за разрешаване на това в ал.
2 на посочения текст. Не се установява събитието да се дължи на отразената в
приетото, като доказателство удостоверение, метеорологична обстановка на
27.02.2018 г., доколкото същата макар и
усложнена такава предвид ниските температури и натрупаният сняг не се
установява да е в причинно – следствена връзка с настъпилото събитие. Още повече, че по – малко от три месеца след
процесното събитие е постъпил сигнал за друго дърво на същата улица, което се
установява, че е изцяло изсъхнало и съответно премахнато. Доколкото липсват
данни за други дървета, освен картотекираните такива през 2015 г., то било
могло да се направи обоснован извод, че състоянието на дървото паднало върху
автомобила на ищеца, не се е различавало съществено от състоянието на
останалите картотекирани през 2015 г. дървета, които към онзи момент са били в сравнително
добро състояние, което през 2018 г. обаче няма данни да се е запазило такова.
В случая съдът счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преки и косвени такива, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка едно с
друго, се установява, че е налице
бездействие на длъжностните
лица от ответната община,
които отговарят за
поддържането на декоративната
растителност, което с
оглед настъпилите последици
следва да се прецени
като противоправно. В подкрепа на отразеното в писмо от община Пловдив,
твърдение, че са извършвани периодични обходи на мястото на произшествието не
се представиха други доказателства, като св. *** посочва, че не е виждал
служебни коли на ОП „Паркове и градини“.
Възраженията на ответника за липсата на сигнал по отношение на дървото,
което е паднало върху автомобила на ищеца, не може да промени изводите на съда,
доколкото безспорно се установява, че ответникът е следвало да стопанисва и поддържа зелените площи чрез
своите служители.
От събраните писмени и гласни доказателства се установява и наличието
на причинна връзка между бездействието на длъжностните лица от ответната община
и причинените на притежавания от ищеца лек автомобил имуществени вреди на
паркирания на ул. „С.“ автомобил *** с
рег. № ***. Вещото лице посочва, че е възможно щетите да настъпят и вследствие
на друго събитие, но липсват данни такова да е настъпило, поради и което приема, че от техническа гледна точка щетата
е настъпила въз основа на описания механизъм.
С оглед изложеното предявеният иск за имуществени вреди се явява
основателен и доказан. По отношение на размера на същия съдът кредитира изцяло
приетото по делото заключение на САТЕ. Релевантна по делото е действителната
пазарна стойност на вредите към датата на увреждането. Обезщетението, което се
дължи от ответника, е в размер на реално претърпените вреди, които вреди следва
да са изчислени по размер към момента на настъпване на увреждането. При
частична увреда това е възстановителната стойност на имуществото, а при пълна
увреда -действителната стойност на имуществото, като и в двете хипотези
обезщетението не може да надхвърли действителната стойност на имуществото.
Възстановителната стойност е пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
вредите към момента на увредата. Възстановителната стойност е стойността, срещу
която може имущество да се възстанови до състояние, в което е било преди увредата,
вкл. и разходи за транспорт, монтаж, строителство, ремонт и т.н., като
обезценка не се прилага.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че
икономически е неизгодно възстановяване на увредения автомобил, поради което е
налице пълна увреда – „икономически тотал“ и на ищците следва да се присъди
обезщетение в размер на действителната стойност на лекия автомобил, а именно в
размер на 5067 лв., която се получава като от пазарната цена в размер на 5667 лв.
се приспадне стойността на ползата, която собственикът може да реализира, а
именно 600 лв. – приход от предаване на автомобила на автоморга. Сумата в
размер на 5067 лв. следва да се
присъди, ведно със
законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 12.04.2018 г. до окончателното й
изплащане, така както е претендирано от ищцата.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди, то същата се явява
доказана по основание, но не и по размер. Безспорно от разпита на св. *** и от
характера на настъпилото събитие, може да се направи категоричен извод за
предизвикване на основателен страх у ищеца. Не се доказаха обаче твърденията на
ищеца за предизвикано възмущение и гняв. Св. *** при разпита посочва, че никак
не реагирали на случилото се. Съобразно
нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характерът
на увреждането, начинът на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е
извършено, продължителността и интензитета на причинените страдания. В настоящия случай ищецът при разпределената
му доказателствена тежест за това установи да е търпял неимуществени вреди,
изразяващи се в уплаха от случилото. Свидетелят *** посочва, че 5-10 минути
след шума били стреснати, никак не реагирали, като първо си помислили, че е
бомба. Изхождайки от така установените
обстоятелства и от принципа на справедливостта /чл. 52 ЗЗД/, съдът намира,
че следва в полза на ищеца да се присъди обезщетение в размер от 500
лв., , ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 12.04.2018 г. до окончателното й изплащане. Това обезщетение напълно съответства на
доказаните от ищеца претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи с
предизвикан у него основателен страх. Над сумата от 500 лв. до пълния
претендиран размер от 1000 лв. искът следва да се отхвърли като недоказан.
Предвид изхода
на спора в полза на всяка от страните по делото, следва да се присъдят разноски
по съразмерност. Ищецът е представил доказателства и претендира разноски в общ
размер от общо 912,68 лв., от които 510 лв.- платено адвокатско възнаграждение,
252, 68 лв.- държавна такса и 150 лв.- депозит за вещо лице. Ответникът е
направил своевременно възражение за прекомерност на заплатения адвокатски
хонорар. В
случая минималният размер на адвокатското възнаграждение с оглед на факта, че
са предявени два обективно съединени
иска за неимуществени вреди и за имуществени вреди, то общият минимален размер,
съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 884,69 лв. с оглед увеличаване на размера на
предявения иск за имуществени вреди.
Изплатено на процесулния представител на ищеца адвокатско възнаграждение
в размер от 510 лв. не само, че не надвишава минималният размер, но и напълно
съответства на усилията на адвоката по осъществяване на защитата по делото,
поради което се дължи изцяло. На
основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
общ размер от 837,46 лв. Ответникът претендира разноски в общ размер от 435
лв., от които сумата от 150 лв.- депозит САТЕ, 5 лв.- съдебно удостоверение и
300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Съдът счита, че юрисконсултското
възнаграждение, което се определя на
основание чл. 78, ал.8 ГПК във връзка с чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ и предвид сложността на делото и материалния интерес, следва да
бъде в размер на 150 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят разноски в размер от 25,14 лв. – съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК: *********, пл. „Стефан Стамболов”
№ 1 да заплати на М.М.Р., ЕГН: **********,*** сумата от 5067
лв. – стойността на причинените на *** около *** на *** имуществени щети на притежаваното от М.М.Р. МПС –
лек автомобил, марка и модел ***, с рег. № ***, вследствие падане на дърво, като резултат от неизпълнение
на задължението на Община Пловдив да положи грижа за поддържането и
обезопасяването на дървесната растителност, както и сумата от 500 лв.- причинени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на падането на дървото,
изразяващи се в уплаха, ведно със законна лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба -12.04.2018 г. до
окончателното изплащане, както и сумата 837,46 лв. –
разноски по делото по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.М.Р., ЕГН: **********,***,
ЕИК: *********, пл. „Стефан Стамболов” № 1 иск за неимуществени вреди,
вследствие на падането на дървото,
изразяващи се в гняв, възмущение и страх за разликата над уважения размер от
500 лв. до пълния претендиран такъв от 1000 лв., ведно със законна лихва от
датата на завеждане на исковата молба -12.04.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.М.Р., ЕГН: **********,*** да заплати на ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК: *********,
пл. „Стефан Стамболов” № 1 сумата от 25,14 лв.- разноски по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Присъдените в полза на М.М.Р. суми да се преведат по банковата
сметка: ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ