Р
Е Ш Е
Н И Е
№
183
гр.
Русе, 20.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 3
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА
Членове: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от съдията Н. ЧОКОЕВА
в. гр. дело № 246 по описа за 2019 г., за се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
СУПНЕ „ФРИДРИХ ШИЛЕР” Русе е обжалвало решението на
Русенския районен съд по гр. д. № 5788/2018 г. в частта, с която са уважени предявените
против него искове по КТ за допълнително трудово възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит за периода м. май 2015 г. – 09.07.2018 г. в
размер на 562.13 лв.; обезщетение по чл.222 ал.3 в размер 189.42 лв.; за девет
дни извънреден труд през учебната 2016/2017 г. за 07.11.2016 г., 06, 07, 08
февруари; 10, 11, 12, 13 април и 25 май 2017 г. в размер на 387.76 лв., ведно
със законната лихва върху сумите и в частта за разноските. Излага оплаквания за
неправилност на решението и моли то да се отмени в тези части, като посочените искове
се отхвърлят. Претендира разноски.
Ответникът Д.С.В. оспорва основателността на жалбата, моли
да не се уважава, а решението да се потвърди, като претендира разноски за
въззивната инстанция.
Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от
страна по спора, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана
по същество, въззивната жалба е частично основателна.
По делото не е спорно, че ищцата Д.С.В. е работила в училището
жалбоподател, и че трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.328 ал.1
т.10 от КТ – поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от 09.07.2018 г. Установено е, че ищцата има три деца, че в периода
на отглеждането на първите две не е била в трудово правоотношение, и че отпускът
за раждане и отглеждане на двете деца от общо 2 години и 2 месеца не е зачетен
за трудов стаж от работодателя.
Тези
действия на работодателя са в противоречие с пар.1 вр. чл.12 ал.4 т.4 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата във вр. ПМС №
61/1967 г., като неправилно на ищцата не е зачетен за трудов стаж периодът от 2
г. и 2 м., когато е била в отпуск за раждане и отглеждане на децата си. Работодателят
й дължи разликата между дължимия и
намаления начислен процент за прослужено време за претендирания период, тъй като този стаж й е признат по закон.
В този смисъл е ирелевантно възражението, че не е предоставила документи за
раждането на децата. А още повече, че са й изплащани добавки за първото и второто дете, което е индиция за знание от страна
на работодателя, че е родила двете деца.
И възражението му (в случай, че се разгледа, като относимо) е
недоказано.
По тези
съображения и акцесорният иск по чл.222 ал.3 от КТ е основателен и в тези части
решението следва да се потвърди.
Оплакванията
във въззивната жалба са състоятелни относно последната претенция, неправилно квалифицирана от РРС като
алтернативен иск. Предявеният иск е в условията
на евентуалност по отношение на искането за заплащане на сума за
неизползван платен годишен отпуск. Независимо от посочената от ищеца
квалификация, съдът е следвало да квалифицира сам исковете, като съобрази
обстоятелствата, изложени в исковата молба и формулирания петитум. Налице е обективно евентуално съединяване.
Районният съд не се е произнесъл по главния иск, а направо е пристъпил към
разглеждането на евентуалния (неправилно упоменат като алтернативен – такъв иск
в правната теория е познат само по искане за ревандикация на движима вещ или за
заплащане на равностойността й, ако тя липсва). Въззивният състав приема, че обжалваният
евентуален иск трябва да бъде отхвърлен, като недоказан. Положеният труд от
ищцата, която твърди, че е извънреден, е престиран по времето, когато е била в
платен годишен отпуск. Този труд е заплатен от работодателя (видно от
експертизата и платежните ведомости). По тази причина суми за часовете по
програмата „Твоят час“ не й се дължат повторно и решението следва да се отмени,
като претенцията – се отхвърли. Като акцесорен, следващ основателността на главния
иск, следва да се отхвърли и искът за законна лихва от датата на завеждане на
делото, върху сумата от 387.76 лв.
Решението
в следва да се отмени и в частта за разноските, като се присъдят такива по
компенсация в полза на ищцата – 45.09 лв. (от направените от нея разноски от
300 лв. й се дължат 198.67 лв., а от направените от ответника 450 лв. се дължат
153.58 лв.)
Жалбоподателят
и въззиваемата са претендирали разноски и за настоящата инстанция, които следва
да се заплатят също по компенсация от жалбоподателя съразмерно с уважената,
респ. отхвърлената част от жалбата – или дължи на ищцата 70.69 лв. за
въззивната инстанция.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение 330/27.02.2019 г. по гр. д. № 5788/2018 по описа
на Русенски районен съд, в частта, с която е уважен предявеният
иск за девет дни извънреден труд през учебната 2016/2017 г. за 07.11.2016 г.,
06, 07, 08 февруари; 10, 11, 12, 13 април и 25 май 2017 г. в размер на 387.76
лв., ведно със законната лихва и в
частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска
на Д.С.В. против СУПНЕ „ФРИДРИХ ШИЛЕР” Русе за девет дни извънреден труд през
учебната 2016/2017 г. за 07.11.2016 г., 06, 07, 08 февруари; 10, 11, 12, 13
април и 25 май 2017 г. в размер на 387.76 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 17.08.2018
г.
ПОТВЪРЖДАВА горното решение в частта, с която е осъден ответникът да заплати на Д.С.В. сумите за
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит за периода м. май 2015 г. – 09.07.2018 г. в размер на 562.13 лв.;
обезщетение по чл.222 ал.3 в размер 189.42 лв., ведно със законната
лихва върху двете суми, считано от 17.08.2018 г., както и в частта за дължимата държавна
такса и разноски по сметка на РРС.
ОСЪЖДА СУПНЕ
„ФРИДРИХ ШИЛЕР” Русе да заплати на Д.С.В., сумата от 45.09 лв. – деловодни
разноски по компенсация за първата инстанция и сумата 70.69 лв. – деловодни разноски по
компенсация за въззивната инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: