№ 12302
гр. С., 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110112582 по описа за 2023 година
Предявени са следните искове от А. Н. И., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул.
„В.“ № 25, вх. В, ет. 1, ап. 1, срещу „Моят кредит“, ЕИК: ******, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „А. С.“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3:
по чл. 26, ал. 1 ЗЗД - за прогласяване нищожност на неустоечната клауза по чл.
12 от договор за потребителски кредит № ***** от 28.11.2022 г.;
по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 78,34 лв. (прието увеличение на размера на иска с протоколно
определение от 12.06.2023 г.) – частичен иск от 303,14 лв., представляваща
недължимо платени суми по неустоечна клауза по договор за потребителски
кредит № ***** от 28.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от
50 лв. от 09.03.2023 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 28.11.2022 г. сключил договор за потребителски кредит с
ответника, по силата на който получил сумата от 500 лв., при 12 бр. двуседмични
погасителни вноски от 46,02 лв. Според чл. 12 от договора ищецът се задължил да
заплати сумата от 303,14 лв. за неустойка поради непредоставяне на обезпечение по
заема под формата на поръчителство при условия, определени от ответника в договора,
като горната сума се заплащала разсрочено заедно с всяка погасителна вноска. Така
погасителната вноска по договора станала 71,28 лв. На същата дата между страните е
сключен договор за предоставяне на допълнителни услуги, по силата на който ищецът
получил услугите „избягване на предсрочна изискуемост“ и „възможна промяна на
погасителен план“. Ищецът погасил кредита изцяло. Сочи, че процесната неустойка
противоречи на императивни норми на ЗПК, поради което на основание чл. 26 ЗЗД е
нищожна, както следва:
налице е заобикаляне на максималния размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК;
неустойката излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функция, поради което противоречи на добрите нрави. Неустойка
била предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение,
а не за същинското задължение по договора за връщане на заетата сума, а
1
размерът й бил над 50 % от предоставения заем;
налице е заобикаляне на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като при забава на длъжника
кредиторът имал право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, а в случая се стигало до недопустимо кумулиране на неустойка за
забава с мораторна лихва;
неустоечната клауза е неравноправна и нищожна съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП,
като задължавала потребителят да заплати необосновано висока неустойка и не
била индивидуално уговорена съгласно чл. 146 ЗЗП;
неправилно посоченият ГПР или непосочването на компонентите, които влизат в
него, представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до
недействителност на целия договор.
В срока по чл. 131 ГПК „Моят кредит“ ЕООД не оспорва, че е предоставил
сумата от 500 лв. по силата на горепосочения договор, при договорна лихва от 52,24
лв. с 12 бр. двуседмични погасителни вноски от 46,02 лв. Твърди, че в договора
правилно е посочен размерът на ГПР, в който не следва да бъде включен размерът на
неустойката по изложени съображения. Сочи, че неустоечната клауза не е
неравноправна съгласно чл. 143 ЗЗП, а дори и да се счете за неравноправна, е
индивидуално уговорена, тъй като в чл. 23 от договора било посочено, че всички
клаузи на договора са индивидуално уговорени. Не бил нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде уважен искът по чл. 26 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже наличието
на сключен между него и ответника договор за паричен заем със соченото в исковата
молба съдържание. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, в това число,
че процесните договори са действителни.
За да бъде уважен искът по чл. 55 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже извършено
плащане на исковите суми в полза на ответника на основание процесните договорни
клаузи. В тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на
платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни
клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия кредит в размерите на така
извършеното плащане.
По делото е отделено за безспорно, че на 28.11.2022 г. между страните е сключен
договор за паричен заем № *****, по силата на който на ищеца е предоставен заем в
размер на 500,00 лв., който ищецът се задължил да върне заедно с възнаградителна
лихва на 12 погасителни вноски, всяка от които в размер на 46,02 лв. в срок до
16.05.2023 г. съгласно погасителен план - Приложение № 1 към договора. В договора
са уговорени годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 43,03 % и фиксиран
годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 40,91 %, като общата дължима сума по
кредита е в размер на 552,24лв.
Съгласно чл. 12, т. 1 от процесния договор в 3-дневен срок от сключването на
договора кредитополучателят се задължава да осигури действието на трето физическо
или търговско юридическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в
полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви,
разходи и неустойки, а съгласно чл. 12, т. 2 от договора ищецът е длъжен да осигури
надлежно издадена банкова гаранция или надлежно учредена ипотека на недвижимо
2
имущество, собственост на длъжника, като обезпечения на задължението. В чл. 12, ал.
2 от договора е прието, че със сключването на посочения договор задължението на
заемателя съгласно чл. 12 се смята изпълнено. В чл. 12, ал. 4 от договора е предвидено
задължение на кредитополучателя за плащане на неустойка в размер на 303,14 лв. в
случай на неизпълнение на задължението по чл. 12, ал. 2 от договора.
От неоспореното от страните заключение на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно, пълно и
компетентно дадено, се установява, че по процесния договор е платена на 13.12.2022 г.
сума в общ размер на 585,26 лв., с която е осчетоводено погасяване на главница в
размер на 500 лв., договорна лихва в размер на 6,92 лв. и неустойка от 78,34 лв.
Уговорката за неустойка за непредоставяне на обезпечение е нищожна, както и
неравноправна клауза по смисъла на чл. 146 ЗЗП. Функцията на неустойката е да
обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за
заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с
уговорената възнаградителна лихва. Процесната клауза за неустойка въвежда
възникването на неустоечно задължение за заемателя не при неизпълнение на главното
задължение (задължението за връщане на получения заем), а при неизпълнение на
съпътстващо такова – непредоставяне на точно описано обезпечение. С оглед на това
неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, тъй като при неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо
такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението
за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не зависи
от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не съответства на последиците от
това неизпълнение. Това създава предпоставки за неоснователно обогатяване и
противоречи на функциите на неустойката, съответно на принципа за справедливост и
добрите нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът,
който кредиторът поема с необезпечаване на вземанията му, кредиторът е достатъчно
овъзмезден с уговорката за получаване на договорна, разбирана като цена на кредита.
Основателен е ищцовият довод, че с уговорената неустойка се цели заобикаляне
на законово предвидения максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, след
като съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза ГПР на процесния
договор възлиза на 905,15 %, а разпределението на заплатената от ищеца сума от
585,26 лв. следва да бъде: 500 лв. – главница, 6,92 лв. – договорна лихва, 40,14 лв. –
неустойка и 38,20 лв. – надвзета сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която има императивен характер,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерски съвет на Република България. Следователно лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор,
надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. Така
уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която
не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя
нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и
липса на основание за дължимост на това вземане. (Решение № 24 от 10.01.2022 г. на
СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. №
3
9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
2806/2021 г. и др.).
Макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми реквизити по
чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не съответстват на изискуемото съдържание по
т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по
кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите
от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22
ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит,
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит
на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и
11 ЗПК (Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. на СГС, ІІ-А
въззив. състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. на СГС, III-Б
въззив. състав и др.).
Предвид изложеното, заплатената от ищеца сума по процесната неустоечна
клауза е заплатена без основание с оглед нищожността на клаузата по гореизложените
съображения.
По посочения начин се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С
процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение –
непредоставено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка
всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от
длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33,
ал. 1 от ЗПК.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
същата е необосновано висока. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена
да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение
има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите
условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и
срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора
с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е
добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна
печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно
4
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на
подлежаща на връщане сума. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и
добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извод, че в
конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и е налице нищожност
на клаузата за неустойка за непредоставяне на обезпечение.
Предвид изложеното, предявените искове следва да бъдат уважени.
Като законна последица от уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
върху сумата от 50 лв. следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното плащане, каквото искане изрично е направено
в исковата молба. Законна лихва се дължи върху първоначално предявения размер на
иска, доколкото с искането за изменение на иска ищецът не е поискал присъждане на
законна лихва и върху увеличения размер на иска.
По разноските
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в общ размер на 100 лв. и депозит
за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 300 лв., които на основание чл. 78, ал. 1
ГПК следва да му бъдат присъдени изцяло.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който
на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1 т.2 ЗАдв.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адвоката се определя възнаграждение в размер не по-
малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В чл. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнагражденията са в съответните размери, като при интерес до
1000 лв. (какъвто е настоящият случай) този размер е 400 лв., в случая 480 лв. с оглед
представени доказателства за регистрация по ДДС (л. 63). При определяне на
дължимото адвокатско възнаграждение съдът взе предвид Определение № 29 от
20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., съгласно което, когато с една
искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно
кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се
определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на
всички искове, която принципна постановка следва да намери приложение и в
хипотезите на предявен оценяем и неоценяем иск, какъвто настоящият случай е,
имайки предвид, че по правило при безплатна правна помощ се дължи адвокатско
възнаграждение в минимален размер съгласно НМРАВ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между А. Н. И., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., ул. „В.“ № 25, вх. В, ет. 1, ап. 1, и „Моят кредит“, ЕИК: ******, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „А. С.“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3, че неустоечната клауза по чл.
12 от договор за потребителски кредит № ***** от 28.11.2022 г. е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и като неравноправна клауза на основание чл. 143, ал. 2, т.
5 ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „Моят кредит“, ЕИК: ******,
5
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „А. С.“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3, да заплати
на А. Н. И., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „В.“ № 25, вх. В, ет. 1, ап. 1, сумата от
78,34 лв. – частичен иск от 303,14 лв., представляваща недължимо платени суми по
неустоечна клауза по договор за потребителски кредит № ***** от 28.11.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 50 лв. от 09.03.2023 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Моят кредит“, ЕИК: ******,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „А. С.“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3, да заплати
на А. Н. И., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „В.“ № 25, вх. В, ет. 1, ап. 1, сумата от
400 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Моят кредит“, ЕИК: ******,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „А. С.“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3, да заплати
на адвокатско дружество „Д. М.“, Булстат: *********, сумата от 480 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита и
съдействие.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6