Р Е Ш Е Н И Е
№ 1094 12.10.2022
година град Бургас
Административен съд –Бургас, дванадесети състав, на пети октомври през две хиляди и двадесета и втора
година, в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА ГАНЕВА
при секретаря Й. Б., като разгледа докладваното от
съдия Ганева административно дело № 785
по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от
Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Х.Д.Д. ***, със
съдебен адрес:***, против Заповед № 240/27.04.2022г., издадена от
Началник на Затвора Бургас, с която на основание 194, ал.2, т.1 и т. 2 от ЗМВР,
чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, чл.200, ал.1, т.7, т.8 от ЗМВР и чл.204, т.3 от ЗМВР, във вр. с чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, на младши експерт Х.Д.Д. – командир
на отделение в Ареста Бургас към Затвора Бургас, е наложено дисциплинарно
наказание "порицание" за срок от шест месеца, както и е предупреден служителят, че при
извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание, ще
му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречия с материално-правните
разпоредби и груби нарушения на административно-производствените правила,
довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Оспорва
извършването на нарушение. Излага доводи, че изложената фактическа обстановка в
заповедта не кореспондира със събраните по преписката доказателства, липсват
мотиви защо се приемат показанията на лишената от свобода, а не се кредитират
обясненията на жалбоподателя и не са изложени мотиви при определяне на
наказанието. Моли оспорената заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание процесуалният представител
на жалбоподателя –адв.В. поддържа жалбата. Не ангажира доказателства. Във
второто по делото съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Моли
заповедта да бъде отменена на основанията, които са посочени в жалбата, с която
е сезирана настоящата съдебна инстанция.
Ответникът –Началник на Затвора Бургас се
представлява от юрисконсулт Г., който оспорва жалбата. Представя
административната преписка, както и изисканата от съда заповед. Оспорва
жалбата, като сочи, че заповедта е правилна и законосъобразна.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, счита за установено от правна и фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че жалбоподателят Х.Д.Д.
е командир на отделение в Ареста Бургас към Затвора Бургас.
По
повод доклад с рег.№ 1965/17.02.2022г. от ГДИН относно извършена предварителна
проверка за инцидент по време на пребиване на лишената от свобода Ц. Г.в Арест
–Бургас към Затвор Бургас е издадена Заповед №139 от 08.03.2022г. на Началника
на Затвора -Бургас, с която е разпоредена проверка по реда на чл.205, ал.2 от ЗМВР и е определена комисия, която да извърши проверката.
Проверката е приключила с доклад с peг. №1882
от 21.03.2022г. по описа на Затвора Бургас (л.36-50 от делото). На 12.04.2022г.
от 12.00 ч. жалбоподателят се е запознала с доклада, видно от отбелязване на
последната му страница (л.50).
На 14.04.2022г. в 11,00ч. е съставен протокол
(л.23), от който е видно, че за времето от 12.00 часа на 12.04.2022г. до 12.00
часа на 13.04.2022г., не са постъпили допълнителни обяснения или възражения от
младши експерт Д. - командир на отделение в Арест –Бургас към Затвора Бургас по
повод отправена покана с рег. № 2365/07.04.2022 г. от дисциплинарно
разследващия орган за даване на
обяснения от служителя.
С рег.№ 2588 от 18.04.2022г. от Началника на
Затвора-Бургас, в качеството му на дисциплинарно-наказващ орган, е изпратена
покана за изслушване на 20.04.2022г. от 16,00ч. до жалбоподателя във връзка с
констатирано нарушение на 27.01.2022г., посочена е правната квалификация на
деянието и предвиденото наказание. Поканата е връчена на 19.04.2022г. (л.25-26).
С рег. № 2670 от 20.04.2022г. е изготвена нова
покана за даване на допълнителни обяснения и възражения, като са формулирани
конкретни въпроси. Определен е срок от 24 часа. Посочено е, че ако не постъпят
писмени обяснения това ще се счита за отказ по зависещи от жалбоподателя
причини. Поканата е връчена на 20.04.2022г. в 16,45ч (л.27-28).
С рег. № 2708/21.04.2022г., 16,23ч. са
постъпили писмени обяснения (л.32-34). В
обясненията жалбоподателят оспорва констатациите и посоченото в поканата
дисциплинарно нарушение.
Въз основа на
обстоятелствата установени от комисията и обобщени в изготвения от нея доклад, началникът на Затвор Бургас е издал
процесната Заповед № 240/27.04.2022г., с която на основание
чл.194, ал.2, т.1 и т.2, във вр. с чл.197, ал.1, т.3 и ал.3, т.2 от ЗМВР,
чл.200, ал.1, т.7, т.8 от ЗМВР и чл.204, т.3 от ЗМВР, във вр. с чл.15, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС, на жалбоподателя, е наложено дисциплинарно наказание "порицание“ за срок от 6
месеца, както и е предупреден
служителят, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на
наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
При така установената фактическа обстановка и при
извършена служебната проверка на основание чл.168, вр. чл.146 от АПК,
Административен съд - Бургас, дванадесети състав, намира жалбата за допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Същата е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол по предвидения в
закона ред, в предвидената писмена форма и от лице – неин пряк адресат, по
отношение на което е постановено дисциплинарно наказание и за което в този
смисъл заповедта е неблагоприятна, поради което жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Заповед е издадена от компетентен орган –
Началник на Затвора –Бургас. В разпоредбата на чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС са
определени правомощията на началника на Затвора, като в т.3 е регламентирано
налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за
Министерството на вътрешните работи, поради което съдът приема, че Началникът
на Затвора Бургас е компетентен да издава заповеди за налагане на наказанието
„порицание“ по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР на всеки от подчинените си служители.
Оспорената заповед е издадена в съответната
писмена форма и съдът приема, че съдържа фактически и правни основания за
издаване. В настоящия случай административният орган е описал в цялост приетата
от него фактическа обстановка.
Дисциплинарното наказание е наложено на
оспорващия в срока, регламентиран в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР,
като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изпълнено е
изискването на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, а именно преди налагане на дисциплинарното
наказание дисциплинарно наказващия орган да изслуша държавния служител или да
приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител
причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Видно от
Протокол от 12.04.2022г. (л.23) от 15,00ч. за периода от 12.04.2022г.-12.00ч.
до 13.04.2022г.- 12.00ч. не е постъпило писмено обяснение, въпреки
предоставената възможност. Изпратена е покана за изслушване. Изпратена е още
една покана за писмени обяснения, които са предоставени с отговор на поставени
от дисциплинарно-наказващият орган въпроси.
Относно приложението на материалния закон,
съдът съобрази следното:
Х.Д.Д. е командир на отделение и на 27.01.2022г. бил на работа.
Основното възражение на жалбоподателя е, че не
е разбрал по какъвто и да е начин за възникналия инцидент с лишената от свобода
Г..
В хода на административното производство са
събрани две групи писмени сведения. Едната група са сведения от служителите на
ГД „ИН“ –жалбоподателя, М., И. Тази група свидетели не сочат да са установили
инцидент и съответно не са докладвали всеки един от тях на прекия си началник.
От другата група сведения на лишените от
свобода Г., К., С., М. и К. се изяснява, че на 27.01.2022г. Г. е била в килия
326, която не е била заключена с механичната ключалка, което е дало възможност
на лишени от свобода да влязат при нея, като описват кой е влязъл и действията,
които е извършил. Г. започнала да блъска по вратата, по повод на което се е отзовал дежурния.
В сведенията си Г. посочва, че тя е разказала какво се е случило
и помолила за хапче, след което в същите сведения посочва „Аз го разпознах на
камерите на командира“, „След това Командира ме извика за разпознаване и те
чуха това“.
Отделно от изложеното, видно от Докладна
записка от Инспектор ВС, Затвор Сливен, се установява, че Г. се е страхувала от
лице с имена Д. Д. М.-Ш., а не както посочва жалбоподателя в сведенията си от
лице с име Х. М..
По горните съображения, сведенията, изложени
от Г. кореспондират с приложените по делото доказателства, поради което
разгледани в съвкупност, водят до извода, че жалбоподателят е разбрал за
инцидента, тъй като е присъствал на разпознаването и разговора с Г., следователно
за него е възникнало задължението да докладва за случилото се на прекия си
ръководител, което безспорно той не е сторил.
С оглед на фактическите установявания съдът
приема, че на 27.01.2022 г. при изпълнение на служебните си задължения, като командир
на отделение в Арест към Затвор Бургас, младши експерт Д. не е докладвал за
инцидента на дежурния главен надзирател, след като е бил запознат със случая от
осъдената Г. /в спално помещение № 326, където е настанена лишената от свобода Ц.
Г.е влязъл лишения от свобода Н. К./.
С действията си Д. е нарушил вменените му
преки задължения по длъжностна характеристика, Раздел V -„Преки задължения“
т.27 –„При констатирани нарушения и нередности незабавно да докладва на своите
началници и предприема мерки и предприема мерки за своевременното им
отстраняване“. Жалбоподателят е нарушил и разпоредбата на чл.314, ал.4 от ППЗИНЗС, а именно: „След
встъпването и сдаването двамата дежурни служители се явяват при началника за
доклад. Сдаващият дежурството главен надзирател, командир на отделение и
дежурен по ареста докладват писмено за резултатите от изпълнението на
служебните задължения“.
С оглед на
всички изложени по-горе съображения, съдът приема, че установеното нарушение на
служебните задължения, е доказано по несъмнен начин. Налице е неизпълнение на
служебни задължения от страна на жалбоподателя, в качеството му на командир на
отделение в Арест – Бургас към Затвора Бургас, поради което законосъобразно му
е наложено предвиденото в разпоредбата на чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР дисциплинарно наказание "порицание".
Съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична, т. е. държавен
служител в съответната структура отговаря за своите действия или бездействия,
извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина. Следователно, нарушение
на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от
служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние
обективно не съответства на правно дължимото поведение на служителя.
При
определяне вида и размера на наказанието не е допуснато нарушение на разпоредбата
на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР.
Административният
акт е изцяло съобразен и с целта на закона, а именно дисциплинарната
отговорност е реализирана при спазване на принципа за съразмерност на
наложеното наказание за извършеното нарушение.
Предвид
изложеното, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при
напълно изяснена фактическа обстановка и доказаност на извършеното от жалбоподателя
нарушение. В този смисъл жалбата против оспорената заповед се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По делото не е направено искане за присъждане
на разноски, поради което и такива не следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Х.Д.Д. ***, със
съдебен адрес:***, против Заповед № 240/27.04.2022г., издадена от
Началник на Затвора Бургас, с която на основание 194, ал.2, т.1 и т. 2 от ЗМВР,
чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, чл.200, ал.1, т.7, т.8 от ЗМВР и чл.204, т.3 от ЗМВР, във вр. с чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, на младши експерт Х.Д.Д. – командир
на отделение в Ареста Бургас към Затвора Бургас, е наложено дисциплинарно
наказание "порицание" за срок от шест месеца, както и е предупреден служителят, че при
извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание, ще
му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
На основание чл.211 от ЗМВР решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: