Присъда по дело №837/2009 на Районен съд - Ловеч

                    

МОТИВИ : Ловешка районна прокуратура е внесла срещу подсъдимият Т.В.И. *** обвинителен акт с обвинение за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за това, че около 00.25 часа на 02.05.2009 г., в гр.Ловеч, по ул.”Трети март”, в посока към ж.к.”Здравец”, пред жилищен дом № 31, управлявал МПС - лек автомобил “Фолксваген Поло”, с рег. № ОВ 08-80 АТ, собственост на В. Т. ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 2,82 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 111/11.05.2009 г. на Специализирана химическа лаборатория при ОД на МВР – Ловеч.

Представителят на Районна прокуратура - Ловеч поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия по текста посочен в обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и, че посоченото престъпление е извършено по начина описан в обвинителния акт. Развива доводи в този смисъл. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението и му се наложи наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, изтърпяването на което бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и на основание чл.343г от НК бъде лишен от правото да управлява МПС за срок от 2 години и 6 месеца.  

Подсъдимият Т.И., редовно призован се явява лично в съдебно заседание. Дава обяснения като заявява, че няма никакъв спомен какво се е случило тази вечер. Твърди, че по принцип не употребява алкохол и няма спомен колко е изпил. Защитникът му – адвокат Г. от ЛАК изтъква доводи за допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения касаещи собствеността на управлявания автомобил и причинените му щети. Пледира за оправдателна присъда като сочи, че подсъдимия е бил в такава степен на патологично алкохолно опиване, което не му е давало възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Счита, че деянието е извършено в състояние на невменяемост. Развива доводи в тази насока. Алтернативно пледира, в случай, че подсъдимият бъде признат за виновен, да му бъде наложено наказание при многобройни смекчаващи вината обстоятелства и му се наложи наказание при условията на чл.55 от НК. 

От събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие писмени доказателства и от свидетелските показания, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

          Подсъдимият Т.В.И. ***. Бил студент І-ви курс в ЮЗУ „Неофит Рилски” – гр.Благоевград. Не бил осъждан.

          Свидетелите Д.Т.С. и И.С.Ц. били служители на РУ на МВР – Ловеч. За времето от 23.00 часа на 01.05.2009 г. до 07.00 часа на 02.05.2009 г. двамата изпълнявали служебните си задължения като автопатрул по КАТ на територията на гр.Ловеч. Около 00.25 часа на 02.05.2009 г. получили сигнал от дежурния при ОДЧ при РУ на МВР – Ловеч, за настъпило пътнотранспортно произшествие пред жилищен дом № 31 на ул.”Трети март”. Отивайки на мястото, двамата констатирали, че движещ се в посока ж.к.”Здравец” лек автомобил „Фолксваген Поло” с рег.№ ОВ 08-80 АТ, бил напуснал очертанията на пътното платно, след което влизайки в съприкосновение с електрически стълб, се установил в покой. На мястото на инцидента имало очевидци – свидетелите Б.Ц.А. и С.Г.В., които посочили на полицейските служители кой е управлявал автомобила. Това бил подсъдимият Т.В.И., а управлявания от него автомобил бил на баща му В.Т.И.. Първоначално подсъдимият казал, че друг е управлявал автомобила, но в последствие заявил пред служителите на полицията, че той е шофирал. По време на разговора с него свидетелите С. и Ц. установили, че подсъдимия силно миришел на алкохол, а движенията му били забавени и неадекватни. Изправен постоянно губел равновесие. С оглед на това му състояние, свидетелят С. извършил на подсъдимия проверка за алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410” с фабричен № 0293, скалата на който отчел концентрация на алкохол в издишвания от подсъдимия въздух от 2,93 на хиляда. С. съставил на подсъдимия АУАН № 1865/02.05.2009 г. /л.3/, в който като свидетел бил вписан И.Ц.. Подсъдимият подписал без възражения акта. Бил му издаден и връчен талон за медицинско изследване /л.6/ с бл. № 0294027. Видно от протокол за химическа експертиза № 111/11.05.2009 г. на НТЛ при ОД на МВР – Ловеч, в изпратените за изследване от ЦСМП – Ловеч кръвни проби, взети от подсъдимия И., било установено наличието на алкохол в количество 2,82 на хиляда /л.8/.   

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Т.В.И. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, като около 00.25 часа на 02.05.2009 г., в гр.Ловеч, по ул.”Трети март”, в посока към ж.к.”Здравец”, пред жилищен дом № 31, управлявал МПС - лек автомобил “Фолксваген Поло”, с рег. № ОВ 08-80 АТ, собственост на Валентин Т. ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 2,82 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 111/11.05.2009 г. на Специализирана химическа лаборатория при ОД на МВР – Ловеч.

Съдът намира, че подсъдимият И. е извършител на посоченото деяние. С дейността по управлението на автомобила е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, като е нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал превозното средство след употреба на алкохол, с концентрация над 1,2 на хиляда – 2,82 на хиляда. От показанията на разпитаните по делото свидетели и най-вече очевидците Б.А. и С.В. категорично се установява факта, че именно подсъдимият И. е управлявал автомобила.

От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Той е съзнавал обществената опасност на деянието си /управлява МПС с висока концентрация на алкохол/ и последиците от него, но въпреки това е искал настъпването им. В тази връзка, не може да бъде споделен довода на защитата, че И. е бил в състояние на патологично алкохолно опиване. Единствено от факта на високата концентрация на алкохол в кръвта му не може да бъде направен подобен извод. В съдебнопсихиатричните ръководства и практика не съществува единно становище и дефиниция на понятието „патологично опиване”, но най-общо то би могло да бъде определено като „……сумрачно разстройство на съзнанието с изразена психотична симтоматика във вид на краткотрайни халюцинаторно-параноидни преживявания, настъпващи на фона на тревога и витален страх, с рязко агресивно, целенасочено поведение при пълна запазеност на двигателната сфера.”, както и  „……свръхостра психоза, възникваща внезапно във връзка с приемането на алкохол, характеризираща се най-често с качествено разстройство на съзнанието, резки емоционални промени, психотична продукция и силна двигателна възбуда при липса на речеви и координационни разстройства, характерни за острата алкохолна интоксикация.” (Рачев Ив., Рачев К.  Вменяемост и психични заболявания. Ловеч, 1996). Специалистите в тази научна област са категорични, че причините за настъпването на патологичното опиване, неговата патогенеза и патофизиология, не са напълно изяснени и изследвани. Приема се за безспорно единствено, че за неговото възникване е задължително приемането на алкохол независимо от количеството му. Но обратното – само и единствено приемането на алкохол не е достатъчна причина, за да възникне подобно опиване. В настоящият случай, възприятията на свидетелите сочат, че подсъдимия се е олюлявал, видимо бил неадекватен, като трудно отговарял на зададените му въпроси и силно лъхал на алкохол, все признаци на обикновено алкохолно опиване и които признаци настоящия състав многократно е констатирал по дела с предмет обвинения по чл.343б, ал.1 или ал.2 от НК. В тази връзка са и данните в протокола за медицинско изследване /л.7/, от който е видно, че при прегледа, преди даването на кръвна проба, подсъдимият И. е миришел на алкохол, бил е с ясно съзнание и адекватен, установявало се е с него активен словесен контакт, но бил с нарушена координация. Така установените данни за състоянието на подсъдимия, не кореспондират с описаните от специалистите признаци на състояние на „патологично опиване”. Поради така изложените съображения, съдът не кредитира тезата на защитата за невменяемост на подсъдимия към момента на извършване на деянието поради „патологично опиване”, тъй като не кореспондира с обективно установените факти по делото.

Следва да бъде обсъден и довода на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение на досъдебното производство, тъй като е направен едва по време на устните прения по делото. Безспорно се установи по делото, че управлявания от подсъдимия автомобил е бил собственост на В.Т. *** - негов баща и че същия не е бил разпитван на досъдебното производство, нито пък му е било предявявано. При станалото пътнотранспортно произшествие на автомобила са били причинени щети, което обстоятелство е отразено и в съставения от свидетеля С. АУАН /л.3/, но в досъдебната фаза на производството не е бил изследван въпроса за техния размер. Непосочването в обстоятелствената част на обвинителния акт на размера на вредите, съставлява основание за връщане на делото на прокурора, но само ако става въпрос за елементи от престъпния състав, по който е повдигнато обвинението. Но когато наличието на вреди, респективно техния размер не съставляват признаци на престъплението, както е в настоящия случай с обвинението по чл.343б, ал.1 от НК, то фактите от тази категория могат да се установяват в хода на съдебното следствие. В този смисъл е и ТР № 2/07.10.2002 г. на ВКС, ОСНК. Искане обаче в този смисъл не е правено в хода на съдебното следствие от страните. От друга страна – с повдигнатото обвинение и внесения обвинителен акт прокурора очертава предмета на делото и пределите на доказване по него. Негово автономно право е въз основа на събраните на досъдебното производство доказателства, да повдигне и поддържа в съдебната фаза конкретно обвинение за престъплението което счита, че е извършено и в случая то е по чл.343б, ал.1 от НК, по която разпоредба липсва установяването на вреди като елемент от престъпния състав.             

Предвид така изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за виновен и го осъди.

Причините за извършване на престъплението се явява  нежеланието на И. да се съобразява със законно приетата забрана да се управлява автомобил след употребата на алкохол.

Приетата за установена фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания, както и от протокола по извършената химическа експертиза на кръвната проба дадена от подсъдимия.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимият Т.В.И. съдът съобрази като отегчаващо вината обстоятелство високата концентрация на алкохол в кръвта, а като смекчаващи чистото му съдебно минало, младата му възраст, добрите характеристични данни и липсата на нарушения по ЗДвП, които смекчаващи обстоятелства обуславят и ниска степен на обществена опасност на И.. С оглед на това съдът наложи на подсъдимият за деянието по чл.343б, ал.1 от НК наказание при многобройни смекчаващи вината обстоятелства при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, а именно – пробация, при следните пробационни мерки : на основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес в гр.Ловеч, ул.”Кирил и Методий” № 28, вх.В, ет.2, ап.4 за срок от 8 месеца, като следва да се явява и подписва пред пробационен служител или определено от него лице два пъти седмично и на основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца.

На основание чл.343г, във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът лиши подсъдимия И. от правото да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като зачете времето през което му е било отнето свидетелството за управление на МПС, считано от 02.05.2009 година.

Съдът намира така наложеното наказание на подсъдимият Т.В.И. за справедливо и, че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

          На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият Т.И. да заплати на ОД на МВР – Ловеч направените на досъдебното производство разноски в размер на 12 лева.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

                                          

                       

 

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :