Р
Е Ш Е Н И Е № 260305 / 13.10.2020г.
гр.
Перник, 13.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на осми октомври, две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Цветелина Малинова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 7456
по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация – Перник“
АД срещу А.С.Г. и срещу Н.Е.Г. обективно и субективно пасивно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищцовото
дружество сумата от 1 016,73 лв., представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. до
топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П., ул. „.“ бл. ., вх. , ап. , с
абонатен № **********, законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 24.09.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 128,52 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до
23.10.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 5482/2019 г. по описа на Районен
съд – Перник, ГО е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл.
410 ГПК от 25.09.2019 г.
Ищецът твърди, че между него и
ответниците, в качеството им на потребители – клиенти за битови нужди,
съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/
на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната
страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният
недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите
условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота
на ответниците топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово
разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачит не са изпълнили насрещното
си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия
период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Посочва, че ответниците
носят солидарна отговорност за заплащане на процесните задължения, в качеството
си на вещни ползватели на имота. Счита, че с изтичане на края на месеца,
следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл.
41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответниците дължат и обезщетение за
забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези
съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира
за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В депозираните в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмени отговори с идентично съдържание ответниците А.Г. и Н.Г. навеждат
доводи за нередовност на процесната искова молба. Оспорват да са собственици,
респ. размера на правото на собственост и ползване по отношение на процесния
недвижим имот при твърдението, че са изключителни такива. Поддържа, че не е
доказано наличието на соченото от ищеца облигационно правоотношение и
ответниците нямат качеството потребители на топлинна енергия. Заявяват, че не
оспорват доставката на топлинна енергия на твърдяната от ищеца стойност, нито
размерът на обезщетението за забава, оспорвайки пасивната си материалноправна
легитимация в процеса. Считат част от вземанията за недължими като погасени по
давност. Твърдят, че не са изпадали в забава, доколкото не са били уведомени от
ищцовото дружество за размера на задълженията си. През исковия период в
абонатната станция не е съществувал законно монтиран и сертифициран топломер,
не са били сключвани договори с фирма за дялово разпределение, която да
разпределя постъпилата топлинна енергия до отделните абонати в етажната
собственост. С тези доводи отправят искане за оставяне без движение на исковата
молба, евентуално за прекратяване на производството по делото, съответно за
отхвърлянето им като неоснователни и недоказани.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с
обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С определение от 04.02.2020 г. съдът е
взел становище по отношение на въведените от ответниците доводи за нередовност
на ИМ, тъй като в същата са въведени твърдения относно наличието на
облигационно правоотношение с ответниците, посочвайки съществените му елементи
– страни, предмет, основните права и задължения на топлофикационното дружество
и на потребителя, цената на доставената топлинна енергия, нейните компоненти,
размера на обезщетението за забава и периодите, за които се претендират двете
вземания.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна
енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да
бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във
връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение
на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката
и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните
имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. Перник, приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на
процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.
150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и
изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че
последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед
липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
От нотариален акт № 22, т. 1, рег. №
652, дело № 21/2005 г. на нотариус М.М.се установява, че на 30.03.2005 г.
ответниците А.С.Г. и Н.Е.Г. са дарили на сина си В.А.Г. процесния апартамент,
като са запазили пожизнено вещно право на ползване върху същия. Видно от
Декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена от В.Г., последният е декларирал пред
Община Перник за целите на данъчното облагане правото на собственост върху
апартамента, находящ се на ул. „“, като в същата е отразил, че върху имота е
учредено вещно право на ползване в полза на А.Г. и Н.Г.. Срещу имената на
двамата ответници в декларацията фигурира техен подпис, неоспорен по делото, че
същите са запознати с попълнените в декларацията данни. Ето защо подписаният
документ съдът цени като частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с
формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че
автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа, е лицето, подписало
документа. Същевременно, в настоящото производство има значението и на
извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно, че ответниците
са вещни ползватели на топлоснабдения имот, което изявление се ползва с висока
доказателствена стойност в процеса.
Обстоятелството, че в полза на
ответниците е съществувало право на ползване, не се оспорва в настоящото
производство. Спорно между страните е дали към исковия период същото е
продължавало да съществува, с оглед своевременно въведените възражения, че
същото е погасено по давност.
Законодателят е уредил хипотезите на
прекратяване на правото на ползване на чужд имот с разпоредбите на чл. 59 ЗС,
една от които е ако същото не се упражнява за период по-дълъг от 5 години (арг.
чл. 59, ал. 3 ЗС). Във всички визирани от законодателя хипотези погасяването на
ограниченото вещно право е правна последица от нереализирането на правомощието
за ползване на вещта. За установяване на това релевантно за спора обстоятелство
по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. С. А. Г.
(дъщеря на ответниците) и свид. В. К. А.-А., живуща в същия вход, където се
намира и процесният топлоснабден имот. От разпита на двете свидетелки
безпротиворечиво се установява, че след като ответниците са дарили апартамента
на сина си, са се изнесли от него и живеят на други адреси. Ответницата Н.Г.
живеела при дъщеря си в гр. Б., а ответникът А.Г. ***. Свид. А.-А. споделя, че
не е виждала двамата ответници в жилищния блок от около 15 години, чували се
единствено по телефона, а задълженията за входна такса били заплащани от сина
им Веселин Г., когато се прибирал от пътуванията си по работа като международен
шофьор. Съдът кредитира показанията на двете свидетелки като правдиви, житейски
логични и последователни. Съдът прецени показанията на свид. Г. по реда на чл.
172 ГПК, като намира, че следва да даде вяра на същите, доколкото въпреки
близката ѝ родствена връзка с ответниците по делото, изнесените от нея
данни са правдоподобни и изцяло се подкрепят от останалите гласни
доказателства.
Ето защо, при установяване на горната
фактология, съдът намира, че в процесния случай правото на ползване върху
процесния топлоснабден имот, учредено в полза на ответниците по силата на
нот.акт от 30.03.2005 г., е било погасено, поради неупражняването му за период
от 5 години. Когато правото на ползване е учредено с договор, ако не е
уговорено друго, какъвто е и процесният случай, 5-годишният срок за
упражняването му започва да тече от момента на сключването на договора.
Следователно в настоящия случай учреденото в полза на ответниците право на
ползване върху имота е погасено към 2010 г., т.е. преди исковия период.
При тези данни, съдът намира, че по
делото не е доказана първата материална предпоставка, обуславяща основателност
на исковите претенции, а именно съществуващо през исковия период вещно право на
ползване на ответниците върху топлоснабдения имот. Ето защо е безпредметно
обсъждането на останалите юридически факти, пораждащи спорното материално право
и доказателствата, ангажирани във връзка с тяхното установяване, а искът за
главница следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед акцесорния му
характер, като неоснователен следва да бъде отхвърлен и искът за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
По
разноските:
При този изход от спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК ищецът следва да репарира сторените от ответниците в настоящото
производство разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лв. за
всеки от ответниците, съгласно представените два договора за правна защита и
съдействие и списък по чл. 80 ГПК. Съгласно
т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на всеки
от ответниците се дължат по 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Своевременно въведеното възражение на
ищеца за прекомерност на платените адвокатски хонорари е неоснователно,
доколкото същите са уговорени в минимален размер, съгласно относимата редакция
на чл. 7, ал. 2 и ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж.к. Мошино срещу
А.С.Г., ЕГН ********** и Н.Е.Г., ЕГН ********** с адрес *** обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД
съществува изискуемо вземане при условията на солидарност срещу А.С.Г. и Н.Е.Г.
за сумата от 1 016,73 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П.,
ул. „“ бл. , вх. , ап. , с абонатен № **********, законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 24.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 128,52 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018
г., за които суми по ч. гр. дело № 5482/2019 г. по описа на Районен съд –
Перник, ГО е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 25.09.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация
– Перник“ АД, с ЕИК: ********* да
заплати на А.С.Г., ЕГН **********
сумата в размер на 300 лева –
разноски в исковото производство, и сумата в размер на 300 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация
– Перник“ АД, с ЕИК: ********* да заплати на Н.Е.Г., ЕГН ********** сумата в размер на 300 лева – разноски в исковото производство, и сумата в размер на 300 лева – разноски в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________