Р Е Ш Е Н И
Е № 43
гр.Пазарджик, 03.04.2018год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки окръжен съд ,търговска колегия, в открито
съдебно заседание на четиринадесети март
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ИВАНКА
ИЛИНОВА
При секретаря Петя Борисова като разгледа докладваното от съдията т.д.№61
описа за 2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Делото е образувано
по искова молба от Г.А.П.,***, ЕГН **********
срещу "СТЕЛТ" ООД - Пазарджик, ул. "Христо Ботев" №
43,вх.Б,ЕИК *********,чрез управителя Я.И.Я.,с адрес *** , с която е предявен иск с правно
основание чл. 155 ал. 1 т. 1 от ТЗ.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е
съдружник в "Стелт" ООД - Пазарджик,ЕИК ********* като притежава 25
дружествени дяла от общо 50, т. е. 50% от капитала на дружеството. Другият съдружник
е Я.И.Я.,който притежава също 25 дружествени дяла. Същевременно и двамата са
управители представлявали дружеството
поотделно.Твърди се,че от няколко години
отношенията между съдружниците и управителите са много влошени,което прави
невъзможно нормалното управление на дружеството и упражняването на неговата
дейност. Започнали да си отправят
взаимни обвинения за присвояване на суми от дружеството.Образувано било
наказателно дело срещу ищеца, което обаче е било прекратено и върнато от съда
на прокуратурата за евентуално престъпление по друг състав от НК.Междувременно
Софийската районна прокуратура по тъжба на ищеца е прекратила наказателно
производство, независимо че в мотивите на постановлението е приела, че има
извършено престъпление. Ищецът поддържа , че от
2013 г. не са провеждани общи събрания на съдружниците, не са приемани
(и съответно подавани в Търговския регистър) годишни отчети и баланси, не е
разпределяна печалбата.Независимо от това парите от натрупаната печалба от
няколко милиона лева я нямало нито в касата, нито в сметките на дружеството.На дружеството били съставяни ревизионни актове от НАП за
различни периоди поради допуснати нарушения на данъчните закони,а от
Инспекцията по труда са били съставени актове за неизплатени трудови
възнаграждения.Управителят Я.Я. направил
опит и да уволни ищеца.Стигнало се е и до обжалване пред ТЕЛК и НЕЛК на
болнични листове на ищеца.Ищецът поддържа,че не е получил възнаграждението си
за няколко години и е осъдил дружеството да му заплати 206 108,00 лв.,ведно със
законната лихва. Решението все още не е
влязло в сила поради това, че е обжалвано от ответното дружество пред Върховния
касационен съд. Към настоящия момент ищецът нямал достъп до финансовите резултати на дружеството
и до банковите сметки.На Общо събрание на съдружниците,състояло се на
22.06.2012г.било взето решение да се
извърши финансов одит на дружеството с оглед на евентуалното разделяне между
съдружниците, но в крайна сметка не се е стигнало до такова разделяне.При
обсъждането на този въпрос не било
уточнено по кой законов ред да стане това разделяне.
Твърди се,че всички тези обстоятелства представляват
важни причини по смисъла на чл.151 от ТЗ за прекратяване на дейността на
дружеството.На практика се е стигнало до фактическа невъзможност за нормално
функциониране на органите на управление -нито общото събрание може да вземе
решение поради това, че всеки един от съдружниците има точно 50%,нито
управителите могат да постигнат съгласие за действията по управление на
дружеството и се стига до противоречиви действия.По този начин била създадена опасност за опазването на
имуществото на дружеството и била налице
тенденция за трайно влошаване на финансовото му състояние. Затова сезира съда с искане да постанови решение,с което на основание чл.155 ал.1 т.1
от ТЗ да прекрати дейността на дружеството и да откриете производство по
ликвидацията му като на основание чл. 156 ал. З от ТЗ назначи ищеца за негов ликвидатор.
На основание чл.367 ал.1 от ГПК на ответника е връчен препис от исковата молба,който в срок е представил
писмен отговор. Поддържа се становище , че така предявения иск е допустим, но е
неоснователен. Не се оспорва факта, че управителят Я.Я. и ищецът - Г.П. са съдружници с
паритетно участие в дружеството, а също че и двамата са негови управители. Не
се оспорва и факта, че отношенията
помежду им са влошени. Твърди се , че изложените в исковата молба обстоятелства за непровеждане на общи
събрания, неприемане на годишни финансови отчети, неразпределение на печалбата,
изолиране от дружествените работи, липса на информация за дружествените работи
не съставляват важни причина по смисъла на чл. 155 т. 1 от ТЗ за прекратяване
на дружеството с решение на съда. Вярно било , че съдружникът -ищец в
настоящото производство осъдил на въззивна инстанция дружеството за неплатени
„трудови възнаграждение", но решението било обжалвано и понастоящем е висящо пред ВКС.
Безпрецедентни сигнали до различни институции от негова страна са и повод за
ревизионни производства и прочие. Ревизията била започнала по искане на ищеца по настоящия иск
и обхващала периода от време,в който
Главен счетоводител на дружеството е била съпругата на ищеца.Ревизионният акт
не бил обжалван от ищеца-Управител на
дружеството.Образуваното по пр.пр.3173/2013 г.наказателно дело било прекратено,като делото било изпратено на Окръжна прокуратура Пазарджик,
където е било образувана пр.пр. 2513/2013 г. Административно наказателното
производство пред Д „ИТ" гр.Пазарджик, отново било по негово искане, като НП отново са били
получени от Управителя-жалбоподател и не
са обжалвани от него. Невярно било и твърдението, че ищецът бил изолиран от дружествените работи и нямал
достъп до банковите сметки,тъй като
видно от присъствената книга, той рядко се явявал в офиса на дружеството
и по този начин не само,че не работел за развитието на дейността на дружеството,но
и показвал, че не се интересува от неговата дейност.Подчертава се,че умишлените
опити за спиране и затрудняване дейността на дружеството не са важни причини по
смисъла на чл. 155 т. 1 от ТЗ.
Изложените обстоятелства в исковата молба са голословни,а поведението на
ищеца -житейски неоправдано. Поддържа се , че ищецът би могъл да защити интересите си (ако счита,
че същите са накърнени) по реда на чл. 71 и чл. 74 ТЗ, както и сам да свика
общо събрание или да реализира правата си според възможностите, предвидени в
чл. 123 ТЗ и клаузите на дружествения договор. В тази връзка се подчертава , че
Г.А.П. притежава не само 50 % от дяловете в търговското дружество,но е и негов
Управител,т.е. има право да свика общо събрание на съдружниците в дружеството с
предложен от него дневен ред /чл. 138 от ТЗ/. Действително, цитираната правна
норма на чл. 155 т.1 ТЗ не дефинирала
понятието "важни причини" и конкретната преценка е възложена на съда.Основният
ориентир обаче трябвало да бъде
интересът на дружеството като цяло,а не неудовлетворението на отделни съдружници
от участието им в дружеството.В случая не били
налице причини,които да създават непреодолима пречка за осъществяване на
предмета на дейност на дружеството.Освен това нямало период,през който
дружеството да не е осъществявало търговската дейност за която е регистрирано.
Липсата на воля у един от съдружниците за продължаване дейността му не е част
от фактическият състав на чл. 155 т. 1 от ТЗ.Дружеството функционирало за целите,за които било създадено,същото генерирало приходи и не натрупвало задължения, с които
интересите на кредитори биха били нарушени.Възразява се срещу искането да се открие производство по
ликвидация, като бъде назначен за
ликвидатор ищеца - управител и съдружник. Противопоставя се на
съединяването на исковото състезателно
производство - каквото е това по чл. 155, т. 1 от ТЗ, с охранителното такова -
ликвидацията на дружеството по чл.156 от ТЗ.Сочат се доказателства.Претендират
се съдебно- деловодни разноски.
Ищецът е депозирал в срок допълнителна искова молба, в
която се поддържа, че искът
е основателен. Поддържа се , че отношенията между съдружниците и управители на дружеството са влошени до такава
степен, че управлението на дружеството е невъзможно. Връх на проявление на тези
влошени отношения бил фактът, че Я. е
стигнал дотам, че да обжалва решението на ТЕЛК след като ищецът получил инфаркт през 2012 г.Независимо от това
ищецът бил длъжен да оспори някои факти, независимо че те нямат значение за
изхода на делото. Поддържа се,че ревизиите са започнали по искане на съдружника
Я. с цел да се констатират нарушения, да се платят данъци върху неосчетоводени
сделки и по този начин да се легализира липсата на суми, получени лично от Я..
Самият факт, че служители на дружеството водели
присъствена книга само за ищеца
(който е съдружник), също говорел
в полза на това, че отношенията са достигнали крайната си
фаза.Твърденията,че ищецът пречел или
най-малкото не съдействал за дейността на дружеството, били несъстоятелни. Напротив, съдружникът Я.
развивал дейност в своя лична полза и изгода, използвайки дружеството.
Незаконосъобразно било становището, че ищецът би могъл да реализира правата си
чрез искове по чл. 71 и чл.74 от ТЗ. За да се предяви иск по чл. 74 от ТЗ
било необходимо да има решение на общото
събрание. А такива решения нямало поради
невъзможността да бъдат взети с оглед на равните права на съдружниците.С иска
по чл.71 от ТЗ пък не можело да се
постигне желаната нормална работа на дружеството. Не било вярно и твърдението, че нямало проявление на
външни белези за разстройство на дейността на дружеството. Такива безспорно
имало и те щели да се установят от счетоводната експертиза.
В срока по чл. 373 ГПК не е постъпил отговор на
допълнителната искова молба.
Като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,вземайки предвид
становищата на страните и при условията на чл.235 от ГПК ,за да се произнесе от
фактическа съдът прие следното:
Страните по
делото не спорят,че ищеца и Я.И.Я.,са съдружници притежаващи по 50% от капитала
на ответното дружество.Двамата са управители
на дружеството и осъществяват представителството на същото
поотделно.Горните обстоятелства се установяват и при извършена справка в
ТР по партидата на дружеството.
Страните не спорят и по факта,че отношенията между съдружниците и управители на
дружеството са влошени до крайна степен
като всяка сочи доказателства в подкрепа на това обстоятелство.От писмените
доказателства ангажирани от страните по делото се установява,че по жалба на
ищеца през 2013г.е образувано ДП ЗМ №5390/2013г.по описа на ОДП на СДВР против
А Я. по обвинения,че през периода от 2004г.до 2011г.изтеглил от сметки на
дружеството сума в размер на около 1500000,00лв.,без да представи оправдателни
документи за това.Производството било прекратено с постановление на СРП от
18.07.2014г.с мотив ,че поради нередовно воденото счетоводство на дружеството
не може да се установи кое подотчетно лице е изтеглило сумите,за които не са
представени разходно оправдателни документи.Представени са две наказателни
постановления издадени от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик ,с които
на 08.01.2016г.на ответното дружество са наложени наказания за нарушение на
нормите на трудовото законодателство по отношение на ищеца,а именно не му е
изплатено трудовото възнаграждение за м.октомври 2015г.и полагащия му се платен
годишен отпуск,който е ползвал през периода от 17.08.2015г.до 21.09.2015г.
Ищеца представя писмена кореспонденция между него и
другия управител на дружеството във връзка с заповед на последния №599/22.12.2016г.,с
която от ищеца са поискани обяснения за причините,поради които не спазва
работното време през периода от 10.10.2016г.до 20.12.2016г.и защо през цялата
2016г.не изпълнява задълженията си по трудов договор.От съдържанието на
заповедта и отговора на ищеца личи взаимно неуважение и желанието на двамата
управители да се обвиняват в действия и бездействия насочени против интересите
на дружеството.
Представени като доказателство по делото от ищцовата
страна са две покани отправени от ищеца да Я.Я. за свикване на извънредно общо
събрание на дружеството,едната от които от 28.05.2012г.,а другата макар и да не
е датирана ,съдът с оглед съдържанието й приема,че е от 2014г.
Представен е протокол от проведено общо събрание на
22.006.2012г.,на което се присъствали и двамата съдружници.На събранието е
взето решение да се извърши финансов одит на дружеството за периода от 1995г.до
2012г.във връзка с искането на ищеца за
разделяне на дружеството,респ.прекратяване на дейността му.
Ищецът представя като доказателство по делото решение
на ПРС по гр.д.№1027/2016г.,с което по предявен от ищеца иск за заплащане на
неплатено трудово възнаграждение за периода от 2013г.до 2016г.ответното
дружество е осъдено да заплати сумата 206108,56лв.
,ведно със законната лихва,считано от 28.03.2016г.до окончателното изплащане на
главницата и деловодни разноски в размер на 5471,00лв.Решението е потвърдено от
ПОС с решение по в.гр.д.№661/2016г.С решение на ВКС по
гр.д.№322/2017г.решението на ПОС е отменено и делото е върнато за ново
разглеждане на ПОС.По образуваното в.гр.д.№709/2017г.изпълнявайки указанията на
касационната инстанция ПОС е обезсилил решението на РС паради неправилна правна
квалификация на спорното право и е
разпоредил образуване на първоинстанционно производство пред ПОС по правилата
на чл.104 т.4 от ГПК по същата претенция на ищеца,която е квалифицирана като
вземане по облигационно правоотношение възникнало въз основа на сключен между
страните договор по чл.286 от ЗЗД.Към момента образуваното по иска на ищеца
т.д.№67/2018г.е висщо-в ход е процедура по двойна размяна на книжа по чл.367 и
сл.от ГПК.
Ищецът представя като доказателство по делото изготвен
от РП Пазарджик обвинителен акт против Г.А.П. за извършено престъпление по
чл.202 ал.2 т.1 във вр.с чл.201 във вр.с чл.26 ал.1 от НК.Обвинението е за
извършено продължавано престъпление през периода от 2005г.-2012г.,с което е
нанесена вреда на дружеството на стойност общо в размер на 94609,56лв.Един от
свидетелите по обвинението е Я.Я..Липсват твърдения и данни за изхода от
наказателното преследване против ищеца.
Представени са ревизионни актове от 18.12.2015г.и от
14.12.22016г.,като всеки от съдружниците твърди,че ревизиите за започнали по
сигнал на другия съдружник.Важното от правна страна е,че първата данъчна загуба
е регистрирана през 2011г.и същата е в размер на 73207,23лв.
Ответното дружество представя като доказателство по
делото Постановление на СРП от 18.07.2014г.,с което е прекратено досъдебното
производство против Я.Я. за престъпление по чл.201 ал.1 от НК.Постановлението за прекратяване е
потвърдено от постановление на СГР,на СРС и СГС по в.н.ч.д.№5005/2014г.
Ответната страна представя протокол от проведено на
25.08.2014г.общо събрание,на което не са взети решения по дневния ред.Взетото
решение е в смисъл да се проведе следващо събрание на 25.11.2014г.при същия
дневен ред.
Представена като доказателство по делото от ответника
е кореспонденция между управителите ,в която същите си оправят взаимни нападки
и обвинения.
Представени са доказателства ,че въз основа на издаден
в полза на ищеца изпълнителен лист против дружеството е образувано изпълнително
дело като е наложен запор върху банкова сметка ***акто и възбрана върху
недвижим имот.Редом с това към ищеца като взискател по изпълнителното дело се е
присъединила и държавата с вземане в размер на 126 194,64 лв.
Представен е констативен протокол за явяване на ищеца
на работа през 2016г.и 2017г.и присъствена книга касаеща единствено и само
неговото явяване на работа,която е започнала да се попълва на 10.10.2016г.
Допусната е
съдебно икономическа експертиза,която да оцени финансовото състояние на
дрежуството,задълженията му включително и към конкретни физически и юридически
лица,паричните средства на дружеството и касовата наличност.Изготвено е основно
и допълнително заключение,които съдът е приел и цени като доказателство по делото.
Проверката ,която е извършил експерта на
счетоводството на дружеството обхваща периода от 2007г.до 2016г.Установено е ,че
за 2007г.дружеството е реализирало печалба в размер на 868000,00лв.при активи
2119000,00лв.равни на пасива и нетен паричен поток в размер на 613000,00лв.
Установено е ,че за 2008г.дружеството е
реализирало печалба в размер на 554000,00лв.при активи 2628000,00лв.равни на
пасива и нетен паричен поток в размер на 292000,00лв. Установено е ,че за 2009г.дружеството е реализирало
печалба в размер на 333000,00лв.при активи 2882000,00лв.равни на пасива и нетен
паричен поток в размер на 417000,00лв. Установено
е ,че за 2010г.дружеството е реализирало печалба в размер на 21000,00лв.при
активи 2824000,00лв.равни на пасива и нетен паричен поток в размер на 16000,00лв.
От 2011г.експерта констатира,че при извършване на
търговската си дейност дружеството реализира загуби ,както следва:за
2011г.-загуба в размер на 149000,00лв.при активи на стойност 2706000,00лв.равни
на пасива и нетен паричен поток в размер на 14000,00лв.,за 2012г. -загуба в размер на 25000,00лв.при активи на стойност
2576000,00лв.равни на пасива и нетен паричен поток в размер на 131000,00лв.,за
2013г.-загуба в размер на 89000,00лв.при активи на стойност 2585000,00лв.равни
на пасива и нетен паричен поток в размер на 79000,00лв., за 2014г.-загуба в размер на 85000,00лв.при активи на
стойност 2100000,00лв.и пасиви на по-висока стойност от 2445000,00лв.и нетен
паричен поток в размер на 3000,00лв.,за 2015г.-загуба в размер на 217000,00лв.при
активи на стойност 2216000,00лв.равни на пасива и нетен паричен поток в размер
на 134000,00лв.,за 2016г.-загуба в размер на 100000,00лв.при активи на стойност
853000,00лв.равни на пасива и без данни за паричните потоци на дружеството за
2016г.
Към м.септември 2017г.дружеството отчита парични
средства по банкови сметки в размер на 2334,03лв.и като касова наличност
2219,04лв.,ДМА по балансова стойност – 276449,47лв.и новопридобити ДМА за
сумата от 9971,84лв.и краткотрайни материални активи на стойност 221504,50лв.Вещото
лице установява вземания в размер общо на 286947,38лв.и задължения на
дружеството в размер на 569209,33лв.-описани по основание и размери и съответно длъжници и кредитори.
В допълнителното заключение на експерта от
23.01.2018г.е установено,че периода от 01.01.2017г.до 30.11.2018г.дружеството
отчита загуба от дейността си в размер
на 208911,33лв.
Съдът намира,че горните констатации на съда са
достатъчно за извършване на преценка дали дружеството работи и дали финансовото
му състояние е стабилно и предполага продължаване на дейността му.Данните
,които дава експертизата ,представляващи коефициенти като показатели за
ликвидност във различните й форми,рентабилност,финансова автономност
,ефективност и т.н.не са от решаващо значение за горния извод.Същите по-скоро
имат отношение за позицията на дружеството по отношение на кредиторите на
същото .Също без решаващо отношение към правнорелеватнтия въпрос следва ли да
бъде постановено прекратяване на дружеството е факта признато ли е задължението
на същото към един от управителите,а именно към ищеца за неизплатени суми на
основание сключен договор за управление,тъй като те нямат връзка с финансовия
резултат на дружеството в частта му касаеща печалба от развиваната основна търговска дейност.
С оглед на изложената по-горе и приета за установена
от съда фактическа обстановка от правна страна съдът счита,че предявения иск е
основателен.
Предявеният иск е с правно основание чл. 155, т. 1 от ТЗ, като разпоредбата дава право на съдружник, притежаващ повече от 1/5 от
капитала в дружество с ограничена отговорност, да поиска прекратяването му, ако
важни причини налагат това.
Ищецът като съдружник в ответното дружество притежава
50% от капитала,поради което съдът приема,че същият е активно материално правно
легитимиран пра предяви иск за прекратяване на дружеството на посоченото
по-горе основание.
Предвид събраните доказателства, правилен се явява направеният
извода, че са налице предвидените от
закона важни причини, които да обосноват прекратяването на дружеството.Искането
е мотивирано с изложените в исковата
молба и в допълнителната искова молба мотивирано с обстоятелствата,поради
влошени до крайна степен отношения между двамата съдружници и управители
отношения ,дружеството в крайна сметка на може да фунционира нормално,не могат
да се вземат управленски решения свързани с дейността на дружеството,ищеца няма
достъп до банковите сметки на
дружеството,не е наясно с финансовото му
състояние,не се провеждат общи събрания от 2013г.,не се публикуват
ГФО,не е разпределяна печалба и не е ясно къде се намират сумите натрупани през
годините като печалба на дружеството.-
Действително
нормата на чл.155 ал.1 т.1 от ТЗ не дефинира понятието „важни причини”, но в
тази насока тежестта за преценка е възложена върху съда. Във всеки конкретен
случай наличието на „важни причини” би следвало да се преценява с оглед
конкретните факти и обстоятелства. Основният критерий, по който съдът трябва да
се ръководи, е интересът на дружеството като цяло . Според трайната съдебна
практика причините трябва да са такива, че да създават непреодолима пречка за
осъществяване предмета на дейност на дружеството .Друг евентуален критерий е
отношенията между съдружниците да са влошени до такава степен, че някой да
възпрепятства дейността на дружеството, последното да генерира финансови загуби
и с това да се застрашава търговския оборот, респ. интересите на кредиторите. Обобщено
следва да се посочи, че критерии могат и следва да се търсят от съда както в
посока на виновни действия на другия съдружник , така и в посока на трайна липса на
търговска дейност или рентабилност от нея.
В случая и двата критерия са налице.Няма спор,а и това
се установи по безспорен и категоричен начин,че отношенията между двамата
единствени съдружници притежаващи равен процент от капитала на дружеството и
негови управители ,са силно влошени.Липсва
уважение,доверие и дори търпимост между съдружниците.Двамата се
обвиняват взаимно в извършване на престъпления.По подадени сигнали са
образувани наказателни производство против всеки едни от двамата
съдружници.Ищецът претендира изплащане на възнаграждение за положения от него
труд като управител на дружеството,по която претенция е висящо т.д./67 по описа
на ПОС за 2018г.Твърди,че такова не му е заплащано от 01.04.2013г./откогато се
развалили отношенията с другия управител/ до 20.03.2016г.,когато е депозирал
искова молба в съда.По сигнали на съдружниците до Инспекцията по труда са
констатирани нарушения на разпоредбите на КТ и са налагани имуществени санкции
на дружеството,образувани са ревизионни
производства.Не може да се проведе общо събрание ,на което де се вземат
единодушно решения от съдружниците.Не може да се приеме ГФО,който да се
публикува в ТР.Не може да се вземе решение за разпределяне на печалбата от
дейността на дружеството като дивидент на съдружниците,инвестирането й в дейността дружеството или оперирането със
сумата по какъвто и да било начин.
Отношенията между съдружниците – влошени до крайна
степен,се отразяват безспорно в дейността на дружеството.Предвид организацията
на управление на дружествените работи съгласно устава на дружеството,то би
могло да се управлява само съвместно от двамата съдружници и управители.Именно
това обстоятелство,че мотивира съда да приеме,че в случая именно интересите на
дружеството налагат неговото прекратяване.В подкрепа на този извод е и
установения от експертизата факт,че финансовите резултати на дружеството се
влошават и това е трайна тенденция от 2011г.насам.Натрупаната печалба от минали
години е намаляла от 1679000,00лв.на 824000,00лв.през 2016г.Същото се наблюдава
и при активите на дружеството.Към м.септември
2017г.задълженията на дружеството са два пъти повече от вземанията му:
569209,33 лв.към 286947,38лв.От
експертизата се установява,че дружеството има проблеми с редовността на
счетоводството.
Горните изводи са достатъчни за съда да вземе решение
за прекратяване на дейността на дружеството.Съдът счита,че именно и само по
този начин ще бъдат защитени правата на ищеца и едновременно с това интересите
на дружеството,а не на последно място и на неговите кредитори.Дружеството има
непогасени данъчни задължения в размер на 126 194,64 лв.,което е дало основание
на държавата да се присъедини като взискател на
основание чл.458 от ГПК по образуваното против дружеството изпълнително
дело №20177890400015 по описа на ЧСИ Недялка Ковачева,рег.№789,Район на
действие СГС.
Ищцовата страна
в писмените си бележки по делото изрично заявява,че не поддържа искането си за
назначаване на ликвидатор на дружеството,поради което и тъй като това е от
компетентността на Агенцията по вписванията .
С оглед на
искането направено от процесуалния представител на ищеца за назначаване на
ликвидатор на дружеството съдът счита, че в настоящото производство той няма
подобни правомощия. Производството по назначаване на ликвидатор не е спорно
исково производство, а охранително такова и то започва едва след влизане на
решението за прекратяване в сила. В ТЗ – глава седемнадесета изрично е уредено
производството по ликвидация.Съгласно чл.266, ал.2 от ТЗ това са управляващите дружеството, освен ако
не е налице хипотеза, при която такъв следва да се назначи от Агенцията по
вписването,каквато очевидно е настоящата. В
подобен смисъл Решение № 66 от 11.06.2008 г. на БАС по т. д. № 91/2008 г., ТО,
Решение №721/02.05.2011 г. по в. гр. д. №103/2010 г. на САС и др. Доколкото в
производството има изрично искане за обявяване на дружеството в ликвидация и
назначаване на ликвидатор, то с оглед на изложеното, производството в тази му
част следва да бъде прекратено, като недопустимо, а след влизане на решението
да се изпрати препис от него на Агенция по вписванията по партидата на
дружеството за вписване на прекратяването и извършване на действията по чл.156
от Търговския закон, с оглед на назначаване на ликвидатор и извършване на
ликвидацията на дружеството.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски по делото в размер на
1350,00лв.,от които 50,00лв.внесена ДТ,800,00лв.-изплатено в брой адвокатско
възнаграждение и 500,00 лв.-разноски за възнаграждение на вещо лице.
Водим от
горното Пазарджишкия окръжен съд
Р
Е Ш И
ПРЕКРАТЯВА
на основание чл.155 ал.1 т.1
от ТЗ "СТЕЛТ" ООД,седалище и адрес на управление - Пазарджик, ул.
"Христо Ботев" № 43,вх.Б,ЕИК *********,представлявано от всеки един
от управителите Г.А.П. и Я.И.Я..
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в частта относно искането за откриване на производство по ликвидация на дружеството и назначаване на
ликвидатор като недопустимо.
Решението в тази част,имащо характер на определение, подлежи на
обжалване пред ПАС в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба.
ОСЪЖДА "СТЕЛТ" ООД да заплати на
ищеца Г. |П. деловодни разноски в размер на 1350,00лв.
Препис от влязлото в сила решение за
прекратяване на дружеството следва да се изпрати служебно на Агенцията по
вписванията за вписване по партидата на дружеството
и извършване на ликвидация на основание
чл.156 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския Апелативен
съд.
Съдия: