Определение по дело №100/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 130
Дата: 15 март 2022 г. (в сила от 15 март 2022 г.)
Съдия: Мартин Цветанов Сандулов
Дело: 20222200500100
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 130
гр. Сливен, 15.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно
гражданско дело № 20222200500100 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба против определение с което е уважена молба и е
допуснато на обезпечение на предявен иск и е с правно основание чл.396 ал.2 от ГПК.
С обжалваното определение № 352/14,02.2022г. по гр.д. № 407/2022г. на Районен съд
Сливен е допуснато обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка, а именно забрана на
„Йотови“ ООД да премахва бетонните панели част от демонтираната масивна
ограда,разделяща двата имота , както и забрана да навлиза в площта от 150 кв.м.чрез своите
представители или чрез наета техника и работници и да разрушава изградените в тази площ
постройки от допълващото застрояване, настилки и подобрения. След внасяне от ищцовото
дружество на определената гаранция от 1000лв. е издадена и обезпечителната заповед.
Против определението е подадена частна жалба от ответното дружество „ЙОТОВИ” ООД,
ЕИК ******* гр.Сливен, ******* чрез представител по пълномощие, в която се поддържа,
че определението е неправилно и счита, че следва да бъде отменено. При допускането на
обжалваното обезпечение районният съд не е мотивирал определението си както по
отношение на допустимостта на иска, така и относно необходимостта на обезпечението и
дали допусната обезпечителна мярка е подходяща. Съгласно разпоредбата на чл.76 от ЗС
владелецът, на когото е отнето владението върху недвижим имот чрез насилие или по скрит
начин може да иска връщането й от лицето, което го е отнело. По тази причина искането на
ищеца за възстановяване на масивната ограда, разделяща двата имота, е недопустимо.По
тази причина и обезпечението в частта, с която се забранява на ищеца да премахва
бетоновите панели част от демонтираната ограда е неправилно. В останалата част от
предявения иск по чл.76 от ЗС ,с която се иска предаване на владението на 150 кв.м.,
липсват конкретни обстоятелства за отнемането на владението на ищеца чрез насилие или
по скрит начин. Събарянето на оградата все още не означава отнемане на владението. Нещо
повече, след намесата на органите на полицията на 04.02.2022г.и двете страни са
1
предупредени да се въздържат от действия относно спорната част от имот 67338703.430.
Това,че ищецът не може пълноценно да владее тази част от имота не се дължи на
отнемането на това владение от ответника. Поради възникналия спор ответното дружество е
предявило иск по чл.108 от ЗС за тази спорна част, с твърдението,че тази спорна част се
владее от ищеца по настоящото дело и се иска предаването на това владение, тъй като то е
без правно основание. Тази искова молба е подадена един ден след подаването на настоящия
иск по чл.76 от ЗС и е образувана в гр.д.№ 439/2022г.на СРС. По изложените съображения
счита, че не е налице едно от основните изисквания за допускане на обезпечението -
предявеният иск да е вероятно основателен. Независимо от внасянето на определената от
съда гаранция, липсата на това основание не може да бъде преодоляно и това прави
неправилно обжалваното определение. В обобщение се иска определението да бъде
отменено.
Подаден е писмен отговор на частната жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна.
Счита, че са правилни изводите на съда за наличие на всички процесуалноправни
предпоставки за допускане на обезпечение на предявения иск. Искът, по повод на който е
отправена молбата за обезпечение, е допустим. Обезпечителна нужда може да възникне по
повод на всеки иск, независимо от вида на търсената защита. Искът, чието обезпечение е
допуснато, е основателен, което се установява от представените с исковата молба
доказателства, а и от представените с частната жалба документи - искова молба, по повод на
която впоследствие е образувано гр.д.№ 439/2022год. на РС-Сливен, в която самият
жалбоподател потвърждава, че насрещната страна владее процесния терен в действителна
площ, която подлежи на установяване по същество. Доколкото владелческата защита е
защита на фактическо състояние съгласно чл.357, ал.1 ГПК, по настоящото дело се
проверява само факта на владението и на нарушението му. Налице е и интерес от
обезпечаване на иска, тъй като в исковата молба се излага, че ответникът няколкократно е
осъществил действия, чрез които е нарушил фактическото положение на място относно
владението на имотите чрез премахване на масивната ограда между тях и чрез навлизане във
владяната от ищеца част до оградата. Обезпечителната нужда е налице, тъй като
обезпечението би създало предпоставка за запазване на фактическото положение към
момента на депозиране на исковата молба, вече застрашено от страна на жалбоподателя. Без
обезпечителната защита същият би могъл да навлезе във владяната от ищеца площ, да
установи своя фактическа власт самоволно не по предвидения ред, включително и да
разруши изградените постройки и подобрения. Допуснатата обезпечителна мярка е
подходяща, тъй като не надхвърля целите, присъщи на обезпечителния процес, а именно
успешното осъществяване на правните последици на положително за ищеца съдебно
решение. С допуснатата мярка не се заместват последиците на съдебното решение с
евентуално позитивен резултат от ищеца, тъй като на ответника се предписва да бездейства,
за да се запази фактическото положение към момента на депозиране на исковата молба, и да
се въздържа от конкретни посегателства, срещу които се търси защита. В обобщение се иска
да бъде оставена без уважение частната жалба.
2
Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима – подадена в предвидения
срок от процесуално легитимиран субект, но неоснователна.
Най-същественото условие, съгласно изискванията на закона, относно допускане на
обезпечение е обезпечителната нужда, визирана като основна предпоставка в разпоредбата
на чл.391, ал.1 от ГПК. Тя се преценява конкретно във всеки отделен случай, като се извлича
от поведението на ответника. Трябва да е налице реална опасност, в резултат на
предприетите от ответника действия, да стане невъзможно или да се затрудни
осъществяването на правата на молителя по евентуално положително за него и влязло в сила
решение. Опасността, обуславяща наличието на обезпечителна нужда следва да се изразява
в такива действия на ответника - длъжник, които намаляват, заплашват да намалят или така
накърняват имуществото му, служещо за общо обезпечение на кредиторите му, че да
осуетят или затруднят реализирането на правата на последните. За да се приеме наличието
на обезпечителна нужда не е достатъчно единствено предположението на молителя,
необходимо е той несъмнено да докаже не само вероятността за това, а да я обоснове с
конкретни действия на длъжника, насочени към намаляване, увреждане, разпиляване на
имуществото или други подобни. В случая, безспорно е налице такава опасност, с оглед
характера на предявения иск и сочения от ищеца ответник. Основателни са твърденията, че
обезпечителната нужда е налице, тъй като обезпечението би създало предпоставка за
запазване на фактическото положение към момента на депозиране на исковата молба, вече
застрашено от страна на жалбоподателя. Без обезпечителната защита същият би могъл да
навлезе във владяната от ищеца площ, да установи своя фактическа власт самоволно не по
предвидения ред. С допуснатата мярка не се заместват последиците на съдебното решение с
евентуално позитивен резултат от ищеца, тъй като на ответника се предписва да бездейства,
за да се запази фактическото положение към момента на депозиране на исковата молба, и да
се въздържа от конкретни посегателства, срещу които се търси защита.
Ръководен от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ЙОТОВИ” ООД ЕИК ******* гр.Сливен, *******
против определение № 352/14,02.2022г. по гр.д. № 407/2022г. на Районен съд Сливен като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4