Р Е Ш Е Н И Е №
464
гр.
Монтана, 1 октомври 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 17 септември
2019 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 384 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5, във връзка с ал. 1 и чл. 171
от ЗДвП.
Образувано е по жалба на К.Д.Б.,***, партер, офис 11, чрез
процесуалния си представител адв. Л.А. против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ № 18-0996-000434/22.07.2019 г. на
Началник Група, Сектор Пътна Полиция към ОДМВР Монтана, с която е наредено
изземване на свидетелството му за управление на МПС, поради отнемане на всички
контролни точки и поради неизпълненото от него задължение по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, а именно: да върне това свидетелство в съответната служба на МВР.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
нищожна, предвид чл. 177, ал. 2 от АПК,
постановена при същата фактическа обстановка, както предходна идентична заповед
за ПАМ с № 19-0996-000311/20.06.2019 г. на Началник сектор Пътна полиция Монтана,
отменена с решението по адм.д. № 316/2019 г. на Административен съд Монтана.
При издаване на новата заповед за прилагане на ПАМ не са налице нови факти и
обстоятелства, а оспорваната повтаря дословно съдържанието на вече отменената,
което е съществено процесуално нарушение на чл. 177, ал. 2 от АПК, влечащо
нищожността на атакувания административен акт. Твърди се също, че в оспорения
административен акт не са изложени мотиви, които да обуславят надлежно
наличието на годно основание за издаване на ПАМ по чл. 171,
т. 4 от ЗДвП, тъй като в противоречие с приложимия материален закон е посочено,
че на К.Б. са отнети „всички контролни точки", което твърдение е
недоказано и не отговаря на обективната действителност. След издадените НП, цитирани
в отменената заповед за прилагане на ПАМ, няма издадени други такива, поради
което към днешна дата на това лице му остават 3 /три/ контролни точки, което не
обуславя по никакъв начин загуба на правоспособност за управление на МПС, още
по-малко налагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Твърди се нарушение и на чл. 26, ал. 1 и чл. 35 от АПК, тъй като административният орган не е уведомил лицето, че започва по
отношение на него производство по налагане на ПАМ, с което го е лишил от
възможност да противопостави в производството по издаване на административния
акт възраженията си, че не са му отнети всички 39 контролни точки и че не е
загубил правоспособност за управление на МПС, като по този начин се е стигнало
до неизясняване на всички относими към случая факти и обстоятелства. Моли оспорената
Заповед да бъде обявена за нищожна, алтернативно да бъде отменена като
незаконосъобразна, ведно с присъждане на направените деловодни разноски.
В писмени бележки, поддържа изложените в жалбата съображения. По отношение на приложеното към административната
преписка НП №19-0996-001018/16.04.2019 г. на ОД МВР-Монтана, за което се твърди
от AO, че
е влязло в сила на 07.06.2019 г., няма данни същото да е надлежно връчено. От тук е невярно и твърдението на AO, че това НП е в сила от 07.06.2019г.,
респ. със същото не следва да се отнемат контролни точки на доверителя ми. Обръща внимание, че отбелязаната върху него дата „30.05" не
е с изписана година, както и липсва положен подпис на наказаното лице. Предвид това
липсва надлежно връчване, респ. влизане в сила на цитираното НП. По
отношение на НП № 18-0246-000414/19.072018 г. на ОД МВР-София, РУ-Ботевград,
представено с административната преписка, върху което е отразено, че същото е
връчено още през 2018 г., AO е следвало да прояви активност и да представи тези
доказателства относно надлежното връчване и влизане в сила на това НП на
РУ-Ботевград още в производството по адм.д. № 316/2019 г. на Административен
съд Монтана. Непредставянето им в производството по адм.д. № 316/2019 г. на
Административен съд Монтана поражда съмнения за достоверността на тези данни.
Счита за недопустимо с
последващ АА и при липса на нови факти и обстоятелства, AO да санира свои пропуски в предходни административни производства.
Това би било възможно при новоналожени
наказания на доверителя ми или влезли в сила нови НП след влизането в сила на
решението по адм.д.№ 316/2019 г. на Административен съд Монтана. В конкретния
случай, не са налице такива НП, а обжалваната заповед преповтаря отменената
такава, като единственото различно е издателят й - в случая Началник група към
ОДМВР-Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, който компетентност
оспорва.
Ответната страна Началник Група към ОД на
МВР Монтана, С-р Пътна Полиция не взема становище по жалбата.
Доказателствата са писмени.
Административен съд Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед, на основание чл. 171,
т. 4 от ЗДвП, на К.Д.Б. е наложена Принудителна
административна мярка - Временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач по чл.171, т. 4 - изземване на свидетелство
за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не
е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДВП. Заповедта е връчена на 24.07.2019 г. лично на оспорващия, което е видно
от Разписката на самата Заповед.
За да наложи съответната мярка, административният орган е приел,
че К.Д.Б., имащ качеството на водач на МПС, виновно е нарушил чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, тъй като са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил вмененото му
със закон задължение да върне свидетелството за управление на МПС в съответната
служба на МВР. В тази връзка в Заповедта са изброени следните Наказателни
постановления, ведно с датата на тяхното влизане в сила и броя на отнетите
контролни точки, а именно: НП №16-0996-002861/24.11.2016 г. ОДМВР Монтана, с-р ПП
Монтана, дата на влизане в сила 20.02.2018 г.- 6кт; НП №16-0996-002867/24.11.2016
г. ОДМВР Монтана, с-р ПП Монтана, дата на влизане в сила 20.02.2018 г.- 6кт; НП
№16-0996-003513/18.01.2017 г. ОДМВР Монтана, с-р ПП Монтана, дата на влизане в
сила 20.02.2018 г.- 6кт; НП №16-0996-003598/18.01.2017 г. ОДМВР Монтана, с-р ПП
Монтана, дата на влизане в сила 20.02.2018 г.- 6кт; НП №18-0996-000582/07.03.2018
г. ОДМВР Монтана, с-р ПП Монтана, дата на влизане в сила 03.10.2018 г.- 6кт, НП
№18-0246-000414/19.07.2018 г., ОДМВР София, РУ Ботевград, дата на влизане в
сила 31.08.2018 г.- 6кт; НП №19-0996-001018/16.04.2019 г. ОДМВР Монтана, с-р ПП
Монтана, дата на влизане в сила 07.06.2019 г, - 12кт.
По делото са представени
още Заповед № 301з-1411/07.06.2017 г. на Директор на ОД на МВР Монтана, Заповед
№ 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министър на МВР и удостоверение за заеманата от
издателя, на оспорения ИАА, длъжност, от които се установява надлежната
компетентност на този административен орган да издава Заповеди с характер на
оспорената.
Приложено е и адм.д. № 316/2019 г. по описа
на Адм Съд Монтана.
Съдът е разпределил доказателствената тежест
между страните с Разпореждане от 30.08.2019 г. и е дал указания при условията
на чл. 171, ал. 4 от АПК. Допуснал е исканата съдебно-медицинска експертиза.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена срещу
годен на съдебно обжалване индивидуален административен акт, от заинтересована
страна – адресата на акта и в законоустановения срок. Подадена е на 05.08.2019
г., видно от поставения щемпел върху нея л. 2 на делото, а заповедта е връчена
на 24.07.2019 г. /л. 7 от делото/, поради което същата е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 171, т. 4 от ЗДвП - за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е
изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4.
Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП - Водач, на когото са отнети
всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи.
Съдът с оглед вмененото служебно начало
извършва проверка на всички основания за неговата законосъобразност и приема,
че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, видно от
приложените Заповеди на Министъра на МВР и Директор на ОД на МВР Монтана, в
кръга на неговите правомощия и при спазване на съответната писмена форма.
За да се наложи процесната ПАМ, „изземване на свидетелството за управление на лице, което не е
изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4”, при условията на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, законодателят единствено изисква
на водача да са му отнети всички контролни точки, при което той губи
придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в
съответната служба на Министерството на вътрешните работи.
Спорният въпрос между страните е дали на оспорващия са отнети
всички контролни точки, респ. при издадена и отменена с предходно съдебно
решение идентична Заповед, административният орган има ли право да издаде нова
такава, със същото съдържание, без да нарушава текста на чл. 177, ал. 2 от АПК.
Съдът счита, че при издаване на оспорената
Заповед не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени, че да се
отразяват на нейната законосъобразност или нищожност и да съставляват
самостоятелно основание за нейна отмяна, респ. обявяването й за нищожна. В тази
връзка обстоятелството, че с предходно решение на Административен съд Монтана е
отменена Заповед със същото съдържание, не съставлява пречка за издаването на друга
такава, в случай, че повторната такава отговаря на всички материалноправни и
процесуални условия за това. В тази връзка неоснователно е позоваването на чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като АО не действа в противоречие с
постановеното съдебно решение и не е предприел действия по изпълнение на
отменената Заповед, нито е издал акт на основание същата тази Заповед. Предходно
издадената Заповед е била предмет на предходно административно и съдебно
производство, не и предмет на настоящото. Предметът
на настоящото дело е друга Заповед, макар и с идентично съдържание, т.е.
различен е индивидуалният административен акт, който подлежи на самостоятелен и
отделен контрол и преценка от съда, която преценка е независима от
доказателствата и съображенията по постановеното предходно съдебно решение. В
тази връзка и възраженията, касаещи представяне на допълнителни доказателства,
непредставени по адм.д. № 316/2019 г., включително и на такива, установяващи
връчването и влизането в сила на НП № 18-0246-000414/19.072018 г. на ОД
МВР-София, РУ-Ботевград, се явяват правно
несъстоятелни. Датата на получаване на това НП, нито е оспорена, нито са
представени доказателства оборващи това обстоятелство, поради което съдът няма
основание да приеме друга такава. В случай, че оспорващият е имал съмнение в
нейната достоверност, то в настоящото производство същият е разполагал с всички
допустими по закон доказателствени средства. В тази връзка и за пълнота, следва
да се отбележи, че приемането на възраженията на оспорващия би довело до правната
абсурдност и недопустимост, лице с изгубена правоспособност на правоуправление
на МПС да продължава да управлява такова незасегнато от законовите рестрикции и
без да има правен механизъм, който да бъде приложен, за да понесе отговорността,
която законът му вменява. Поради тази причина не може да се откаже правото на
АО да издаде нов ИАА, с идентично съдържание, след като са налице всички
фактически основания за това, което е в съответствие с преследваните от закона
цели.
Настоящият състав не споделя възраженията
за нарушение на чл. 26, ал. 1 и чл. 35 от АПК,
тъй като от една страна в административното производство са изяснени всички
относими за случая факти и обстоятелства, а от друга производството по
прилагане на ПАМ е уредено в ЗДвП, който закон се явява специален по отношение
на АПК. На следващо място, дори и да се приеме, че е налице нарушение на чл.
26, ал. 1 от АПК и административният орган не е уведомил лицето, че започва по
отношение на него производство по налагане на ПАМ, то с това действие, този
орган не е лишил лицето от възможността да прави възражения. Във фазата на
съдебното производство страните разполагат с равни процесуални възможности да
правят възражения, представят доказателства и искат събирането на такива,
поради което само и единствено съществените нарушения на
административнопроизводствените правила обуславят незаконосъобразност на
издадения акт. Несъществените такива или тези, които не биха довели до друг
правен резултат, не са основание за неговата отмяна.
В случая безспорно от приложените към административната преписка
издадени НП, същите описани и в оспорената Заповед, се установява, че на К.Б. са
му отнети всички 39 контролни точки, поради което същият е загубил правоспособността
си да управлява МПС. Видно от разписките към самите НП, всички те са надлежно
получавани лично от оспорващия - на всички има поставена дата и подпис на
получаване. По отношение на НП № 19-0996-001018/16.04.2019
г. на ОД МВР Монтана, за което се твърди, че липсва дата на връчване,
тъй като няма отразена година, а само част от датата – „30.05.” то следва да се
има предвид, че това НП е издадено на 16.04.2019 г., настоящата година е 2019
или същото не може да бъде получено в година преди неговото издаване или в
година, която календарно още не е настъпила. Това НП съдържа и подписът на
лицето, положен на неговата втора страница - л. 12 от делото.
Оспорващият
не представя доказателства за периода на издаваните и описани в оспорената
Заповед НП, да е възстановявал частично отнети му по закон контролни точки, в
хипотезата на чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което с издадените и
влезли в сила НП, са му отнети всички 39 к.т. /общо 48/. В този случай и при условията
на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, поради загубена правоспособност да управлява
моторно превозно средство, същият е следвало сам да върне
свидетелството си за управление в съответната служба на МВР.
С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен акт за издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, при
спазване на процесуалния и материалния закон и в съответствие с неговата
цел.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на К.Д.Б.,***,
партер, офис 11, чрез процесуалния си представител адв. Л.А. против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №
18-0996-000434/22.07.2019 г. на Началник Група, Сектор Пътна Полиция към ОДМВР
Монтана.
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :