Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 31.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV - В въззивен състав в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
мл.с-я БОРЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа
докладваното от мл.съдия Петрова в.гр.д.№
8525 по описа на СГС за 2018г. за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение
№ 216682 от 18.09.2017г., постановено по
гр. дело № 2873 по описа за 2016г. на СРС, ГО, 143-ти състав е бил уважен предявеният
от Ц.Д.Н. иск с правно основание чл.40 от ЗУЕС за отмяна на решенията, описани в протокол за общо
събрание на собствениците на ЕС с адрес: гр.София, ж.к. ********от 18.02.2015г.,
против ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ с адрес: гр.София, ж.к. ********от 18.02.2015г.,
представлявана от управителя С.Т.М..
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ с
адрес: гр.София, ж.к. ********са възложени разноски за първоинстанционното
производство в размер на 230 лева.
Недоволен
от постановеното решение е останал ответникът, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го е обжалвал. Във въззивната жалба са наведени оплаквания за недопустимост
на първоинстанционен съдебен акт. Жалбоподателят твърди, че искът, предявен от Ц.Д.Н.
е недопустим, т.к. е предявен след изтичане на преклузивния срок, предвиден в
чл.40, ал.2 от ЗУЕС. При евентуалност навежда доводи за неправилност и
необоснованост на така постановеното първоинстанционно решение. Твърди, че при
постановяването му съдът е приложил неправилен материален закон, като се е
позовал на редакция на ЗУЕС от ДВ бр. 26 от 01.04.2016г., докато приложимата
такава твърди да е тази от ДВ бр.57 от 26.07.2011г. , доколкото атакуваните
решение на общото събрание на ЕС са
взети на 22.02.2015г. Искането към съда е да обезсили така постановеното
решение на СРС, при евентуалност – да го отмени като неправилно.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна – Ц.Д.Н..
Твърди, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно
решение – правилно и обосновано. Искането към въззивния съд е да го потвърди.
Претендират се разноски.
Софийски
градски съд, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима и като
такава следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е недопустимо.
Съдът
е сезиран с иск за отмяна решеният на ОС на ЕС, проведено на с правна квалификация чл. 40, чл.1 от ЗУЕС.
Съгласно чл.40, ал.2 от ЗУЕС срокът за предявяване на иска е 30 – дневен срок от
получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Така посоченият срок като процесуален е преклузивен и
тече от узнаване на решението, извършено по посочения законов ред – така и
Решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д.№ 657/2012г. , ВКС, г.о.
Общото събрание на етажната собственост, чиито решения са атакуват от ищеца, е проведено на 18.02.2015г. Към този момент приложим е ЗУЕС в редакцията му от ДВ.бр. 57 от 26.07.2011г., съгласно който, по аргумент от чл.16, ал.7 : “Председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола се предоставя на собствениците, ползвателите или обитателите при поискване.“
Следователно преклузивният 30- дневен срок за предявяване на иска по чл.40 от ЗУЕС започва да тече от датата, на която е съставен протоколът за поставяне на съобщението за изготвяне на протокола.
От
приложените по делото доказателства (съобщение за изготвен протокол от ОС на
л.43 и протокол за поставено съобщение
за изготвен протокол на л.44 от ) е видно, че на 22.02.2015г. около 16.30 часа,
на таблото за съобщения във фоайето на жилищна сграда, в режим на етажна
собственост с адрес: гр.София, ж.к. ********е поставено
съобщение по чл.16, ал.7 от ЗУЕС за изготвен протокол от общо събрание на
собствениците в ЕС, преведено на 15.02.2015г. в 19.00 часа. Протоколът е
подписан от управителят на ЕС и свидетел – собственик на обект в ЕС. При това
положение и като се следва правилото на чл.60, ал.5 от ГПК срокът по чл.40,
ал.2 от ЗУЕС за предявяване на иска е изтекъл на 23.03.2015г., а исковата си молба ищецът е депозирал на
20.01.2016г. – 10 месеца след изтичането му.
Неоснователни са доводите на ищеца, че той е узнал в по – късен
момент за изготвения протокол от ОС, а именно с получената от него, вече в
качеството му на ответник по гр.д.№ 75414/2015г. на 40 състав СРС, в срока за
отговор искова молба. Такава искова молба липсва приложена по делото,
същевременно се установи, че протоколът от проведени ОС е обявен
законосъобразно. Протоколът за поставяне на съобщението за изготвен протокол от
ОС от 22.02.2015г. не е бил оспорен от ищеца и по тези причини, въззивният съд
намира, че ищецът не е упражнил своето право на иск в предвидения от закона
срок.
Константна
е съдебната практика, че при предявяване на иска след изтичане на преклузивния
срок се касае за отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта му, за
която съдът следи служебно и при констатиране на която производството по делото
следва да бъде прекратено. Ако тази пречка се констатира от по – горния
съд постановеното решение следва да бъде
обезсилено като недопустимо и производството прекратено (така Решение № 861 от
08.12.2008г. по гр.д.№ 3175/2007г. на I г.о. на ВКС; Решение № 1339 от 06.01.2009г. по гр.д.№
5579/2007г. на IV г.о. на ВКС Решение № 47 от 11.02.2009г. по гр.д.№ 690/2008г. на II г.о. на ВКС ). По изложените мотиви
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а производството по
делото – прекратено.
По
разноските:
При този
изход от спора право на разноски пред настоящия съд има – въззвната страна.
Въззивният съд съобрази, че пред него са представени доказателства за реално
направени разноски от въззивнника
единствено платежно нареждане за платена по сметка на СГС държавна такса
в размер на 40 лева. По тази причина в полза на въззивниците за настоящата
инстанция следва да се присъдят разноски
в този именно размер.
Пред
първоинстанционния съд право на разноски по аргумент от чл.78, ал.4 от ГПК има
ответникът, който обаче не е ангажирал никакви доказателства за извършването на
такива, поради което не следва да му бъдат присъждани.
По
правилата на чл.280, ал.3 от ГПК решението на въззивната инстанция е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените мотиви, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV - В въззивен състав
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 216682 от 18.09.2017г., постановено по гр. дело № 2873 по описа за 2016г. на СРС, ГО, 143-ти състав, ВРЪЩА на основание
чл.130 от ГПК исковата молба и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, по аргумент от
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.
280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: