РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Бяла, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Т. Дочев
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Пламен Т. Дочев Гражданско дело №
20214510100618 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно чл.23, ал.2 от СК.
Ищецът моли да съда, да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответницата А. М. Ц., че на основание частична
трансформация П. Б. Ц. е изключителен собственик на 18 000/26 000 идеални
части от движима вещ, представляваща ЛЕК АВТОМОБИЛ марка „Ауди“,
модел „Q 5“, рама № ***, с ДК № ****.
Претендира и разноските по делото.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от ответницата, с който да оспорва иска по допустимост и основание.
Редовно призована, не се явява в с.з.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните при спазване на разпоредбите на чл.235, ал.2 от ГПК,
прие фактическата обстановка и от правна страна изведе следното:
Иска е допустим, подаден от страна, която има правен интерес от
предявяване на иска и разгледан по същество основателен.
Предявеният иск е по чл.23, ал.2 от СК, който урежда правната
1
възможност от обхвата на СИО да се изключи изцяло или отчасти правото на
собственост или друго ограничено вещно право по отношение на вещи, които
са придобити по време на брака, но за придобиването им някой от съпрузите е
вложил лични извън семейните средства, което обстоятелство изключва
изцяло или отчасти приноса на другия съпруг. Съгласно чл.21, ал.1 СК
вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
били придобити, като съвместният принос може да се изрази във влагане на
средства и труд, в грижи за децата и в работа в домакинството - чл. 21, ал. 2
СК. От тази разпоредба следва, че основание за възникването на съпружеска
имуществена общност (СИО) при възмездно придобиване на вещни права по
време на брака е наличието на съвместен принос на двамата съпрузи при
придобиването, който се предполага до доказване на противното (чл. 21, ал. 3
СК). Съвместният принос е изключен в хипотезите на чл. 22 и чл. 23 СК.
Съгласно чл. 23, ал. 1 и 2 от СК лични са вещните права, придобити по време
на брака с лично имущество по смисъла на чл. 22 от СК (имущество,
придобито преди или по време на брака по дарение, наследство или по реда
на ГПК, като и ал. 2 и ал. 3 на чл. 22 СК, след изменението на чл. 23, ал. 1 СК
с бр. 100 на ДВ от 2010 г.). Когато вещните права са придобити отчасти с
лично имущество, лично притежание на съпруга е съответна част от
придобитото, освен ако тази част е незначителна - чл. 23, ал. 2 от
СК. Признаването на пълна или частична трансформация на лични средства
по отношение на придобит по време на брака на страните лек автомобил, в
режим на СИО, съответно уважаването на иска по чл. 23, ал. 1 или ал. 2 СК,
е предпоставено от пълното и пряко доказване от претендиращия
индивидуална собственост или личен дял бивш съпруг на следните правно-
релевантни факти: 1) придобивна стойност на вещта съобразно вида на
възмездната сделка с вещноправен ефект; 2) размера на вложените средства,
които имат личен произход по смисъла на чл. 22 от СК и са еквивалентни
на придобивната стойност на спорния л.а. - изцяло или отчасти; 3) влагането
им към момента на придобиване на имуществото. Тежестта на оборване на
презумпцията на чл. 21, ал. 3 от СК е изцяло на ищеца по иска за
трансформация, който при условията на пълно и пряко доказване следва да
установи влагането на твърдяните лични средства в придобиването на
конкретната вещ. Ищецът доказа при условията на пълно и главно доказване,
2
че процесния автомобил, макар и придобит по време на брака е бил придобит
изцяло с негово лично имущество, като успя посредством събраните в
рамките на настоящото производство с гласни доказателствени средства,
както и писмени доказателства стр.9 и 10 да обори презумпция за съвместния
принос на двамата съпрузи по чл. 21, ал.3 от СК. Лично имущество по
аргумент от противното на чл. 21, ал. 1 от СК са и всички права придобити по
време на брака, които не са вещни, каквито са и вземанията произтичащи от
облигационни правоотношения. Според правилото на чл. 21 СК лични са и
вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на
брака изцяло с лично имущество по чл.20, ал. 1 СК или с друго лично
имущество, придобито преди брака. По силата на изложената по-горе
тълкувателна логика, парите в брой представляват лично имущество на
съпруга и за тях също следва да бъде призната възможността за
преобразуване по смисъла на чл.21 СК.
Противното разрешение би противоречало на установените от СК принципи и
необосновано би създало различен режим за разрешаване на две сходни по
своя характер правни хипотези. Съгласно Решение № 756 от 22.1.1996 г. по
гражд. д. № 809/95 г., I г.о. на ВКС до установяване на противното се счита,
че даденото от родител на единия съпруг е дарение само за него, а не и за
двамата съпрузи. Тази оборима презумпция прехвърля доказателствената
тежест върху ответницата, която следва да докаже претенцията си, че също е
била дарена и поради това притежава дял от придобитото имущество.
Последната не е сторила това.
В случая безспорно от свидетелските показания на св. Б.П.Ц. и С.Д.Ц. се
установява, че по сметката на ищеца са били наредени , сумата от 10 000 лв.
от Ст.Ц. и сумата от 8 000 лв. от Б.Ц. през май 2016 г., която съставлява
вземане по облигационното правоотношение, породено от превеждане на
посочените суми пари без изрични уговорки, като последното обстоятелство
се включва в понятието за лично имущество. Видно от свидетелските
показания се установява, че бащата и майката на ищеца са превели
получената сума единствено на сина си с цел последният да си закупи
процесния лек автомобил, като размера на сумата, която също съставлява
лично имущество, тъй като самото предоставяне на пари е едностранен и
безвъзмезден акт, който в общия случай изключва съвместния принос на
другия съпруг. От свидетелските показания и приетите писмени
3
доказателства се установява и факта на влагането на средствата, съставляващи
лично имущество в закупуването на процесния л.а.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен
и следва да се уважи.
С оглед изхода спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът
дължи заплащане на извършените от ищеца деловодни разноски.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата А. М. Ц.,
ЕГН-********** от гр.Б., обл.Р., ул.“Ш.“ № ***, вх.***, ет.***, ап.***, че на
основание частична трансформация П. Б. Ц., ЕГН-********** с.а.,
представляван от адв.К.А. с адрес: гр.В.Т., ул.“В.Л.“ № ***, ет.*** е
изключителен собственик на 18 000/26 000 идеални части от движима вещ,
представляваща ЛЕК АВТОМОБИЛ марка „Ауди“, модел „Q 5“, рама №
****, с ДК № ****.
ОСЪЖДА А. М. Ц., ЕГН-********** от гр.Б., обл.Р., ул.“Ш.“ №
***,вх.***,ет.**, ап.***, да заплати на П. Б. Ц., ЕГН-********** с.а.,
представляван от адв.К.А. с адрес: гр.В.Т., ул.“В.Л.“ № ***, ет.***, сумата от
1 672,57 лв. /хиляда шестстотин седемдесет и два лева и петдесет и седем ст./,
представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия
при
Районен ____/п________________
съд –
Бяла:
4